Доцент, доктор, завършил философия с профил социология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи в областта на етиката, политологията, етнологията и религиологията. Автор и съавтор на осем монографии и книги, както и на повече от 130 научно-теоретически студии, брошури и статии. Завеждащ секция в Центъра за исторически и политологически изследвания.
Много отдавна жадната (за нещо ново и качествено) читателска аудитория, която е силно пристрастена към морално-етическите четива, очакваше, нуждаеше се от такъв труд. Иде реч за последната книга на един от най-изтъкнатите български етици – проф. д.ф.н. Васил Момов – “Изкушената Пандора”. Два типа са причините за такъв неистов глад. Първо, през прехода ни към демокрация българската етика някак си дезертира от призванието/дълга си своевременно, мащабно и отявлено да “бие тревога” за случващото се в нравствения живот или климат на нашето общество. Тя сякаш се зарея в небесата на абстракциите или в ровенето на историческите и теоретическите наследства от миналото. Второ, дори сторените, доста крехки досега, усилия и опити от страна на етическата колегия са сякаш частични, разнопосочни или аморфни, при това са дело на колективи, което вече крие съответни опасности. Бе крайно време да се появи по-комплексен, по-задълбочен и оригинален труд, който да прониква, осветява и разкрива доста от потайностите на родния ни преход, за които днес етиците не искат “много да говорят”. И ето, че това, толкова дългоочаквано събитие, най-после се случи.
Предложената от В. Момов монография е своебразен синтез на 22 студии, които са композирани в четири части. Патосът на този труд е свързан с разкритията за премеждията в социалното битие на доброто и злото. Социоетическият дискурс, който авторът избира, не води към някакво стерилно и тотално философско-етическо проблематизиране, тематизиране, интерпретиране или аргументиране. Верен на своите интердисциплинарни ориентации и стереотипи на анализ, В. Момов ни представя една многостранна визия и тълкувание на проблемите, като използва методологическия инструментариум на различни дисциплини.
Този труд не е абстрактно-теоретичен, нито пък е изпратен към читателя с огромен и трудно-разбираем понятийно-категориален товар. Авторът по много сполучлив начин демонстрира как случващото се в обществото и прехода намира своето конкретно и обосновано място в “Менделеевата таблица” на съответни (вечни и съвременни) етически понятия, категории, аргументи и трактовки. Така аксиологията и деонтологията на преходните реалности разкриват своите универсални, но и актуално-модалните си въплъщения, характеристики и специфики. Феноменологията на преходните събития, процеси и тенденции пък се помества и буйства във (или напълно се разбулва чрез проникването в) тайнствата на онтологията на актуално пулсиращата тук нравственост.
Доколкото в преломни и преходни исторически времена всичко е някак тайнствено, забулено или обвито във воалите на митологии и метафоричност, В. Момов твърде уместно се възползва от креативния потенциал на твърде популярни метафори, които символизират или транслират съответен смислов потенциал, но и на които той придава и по-съвременен заряд, един друг съдържателен и функционален аромат.
В първата част на визирания труд оригинално и комплексно се формулират, аргументират и третират проблемите за деструктивния дух на “Пандора-та на прехода”. “Пандорината кутия” се представя и тълкува като внушителна митологема на прехода, чийто “актьор” е съвкупният социален субект на преустройството. Изпускането на злото от контрол е мощен катализатор на пандориния ефект. В контекста на анализа на интегралните индикатори на деструктивните енергии тук оригинална е постановката и трактовката за социалното аматьорство като атарибут или механизъм за публични злочинства и злощастия. Многостранно се изследват разноликите и разнородните дефектологии на “социалното инженерство”; както социално-ентропични и аномични патологии в мутиращия социум, така и в екзистенцията на личността, а също и впечатляващите политико-морални парадокси на нашия преход.
Втората част от книгата е посветена на онтологията на доброто и злото в публичния и частния живот. Доброто и злото са разбулени откъм своите нормативни, оценъчни и мотивационни измерения и въплъщения; откъм динамичните връзки между тях, които обуславят съответни типологии на качествените преходи и степени. Много интересен и задълбочен в тази част на труда е анализът на агресията и самозащитата на злото, взети в контекста на употребата/злоупотребата със смяната на роли и маски. В този контекст са разобличени както лицемерието, специфичните поведенски “тактики” на злото, неговите твърди и меки режими на проява, така също и “злотворната радиация” на моралните енергии. Тук оригинално се формулират и изследват въпросите за ценностната инвазия и инверсия или аура, както и за легализация и легитимация на злото. Специален акцент се отделя и на прагматичното битие на доброто и злото в политиката и икономиката.
Третата част от представяната книга се ангажира с илюстрация, обосновка и тълкувание на съвременните очертания и съдържания на социалната позиция като персонифицирано битие на ценностите. Може би, най-оригиналното нещо тук е първата студия, която е посветена на разкритията около обективната и субективната обусловеност на позицията в контекста на посланията и мисията на житейската мъдрост. Наред с това многостранно и задълбочено се анализират ценностните характеристики и структурата на позицията, както и мотивационната й функция. Специално внимание се отделя на типологията на позицията в контекста на диалектиката на релацията “промяна-статукво”, портретите на добронамерената и злонамерената позиция, както и хуманистичния етос или профил на дължимата/битуващата позиция.
Доколкото преходът към демокрация преминава не в автарктични реалности и инспирации, а е обусловен и зависим от много по-мощни закономерности, тенденции, процеси и събития, то съвсем резонно е и фокусирането на изследователското внимание и анализ към новите качества на позицията в контекстите и реалностите на глобалния свят.
Ерозията на дължимото и възходът на ценностно-ориентиращото прозират твърде осезаемо и в триумфа на прагматичното начало. Така вече статусната позиция може или трябва да се разглежда и като инструмент за ценностно и прагматично поведение в различните сфери. Тук по-специално внимание заслужават трактовките на естеството и мутациите в битността/битийността на социалния престиж на субекта.
Четвъртата част на книгата е посветена на социалната регулация, общосоциалния и моралния натиск. Осъществени са важни “разкрития” за анатиентропичните и антианомични системи; за стабилизиращите функции на регулацията, организацията и управлението в нормални и в преходни обществено-исторически реалности, както и на социалната норма. Изследователското внимание и анализ проникват и в потайните дебри на персонификацията на социалната регулация, която се осъществява чрез процеси/инструментариума на комуникацията или на социализацията. Доколкото обаче субектът е силно подложен на много и разнородни влияния и въздействия, които далеч надхвърлят неговите потенции за ориентация и справяне с всички тях, то, в този аспект, се поставят въпросите, дилемите и колизиите на личността откъм нейната защита спрямо агресията на злото. Формулирана, третирана е тематика, която “разомагьосва” логиката, а и технологията на социалния натиск. Тук много специално внимание и оригинален анализ се посвещават на проблематиката за диалектиката на свободната воля, толеранса и степените на социалния натиск. Много плодотворно е и тълкуванието на манипулацията като мощен социализиращ фактор, като функция на публична власт или фин механизъм за идейно-психично въздействие. В заключителната студия на тази част от визирания труд се анализират моралният натиск, взет в качеството му на функция на реалния морален процес и фактор на социализацията; особената диалектика между правен, политически и правен натиск; спасителното върховенство на “волята” на моралния закон; толерансът на моралния натиск като ярка тенденция към либерализация на нравите в преходните общества и т.н.
В заключение ще споделя, че този значим труд на проф. В. Момов ще е полезен не само и не толкова на профилираните етици и философи. Той не е адресиран и само или предимно и към политолози, социални психолози, културолози, антрополози или социолози, които са ангажирани с тълкуванията на мистериите на обществата в преход. Този труд, съвсем естествено и логично, може да е интересен и твърде нужен и на всички онези, които живо се интересуват от енигмите на историята, от премеждията на доброто и злото в различни обществени реалности – особено в такива, които са свързани с драматични преломи в битието и съзнанието, в душевността и всекидневността на хората. Защото всеки радикален преход в историята и обществото най-напред и най-много шокира или съблазнява с моралните си визии, или послания.
Затова с непоколебимото убеждение за неговата значимост и стойност, нека съвсем искрено му пожелаем лек път и много приятни, но и ползотворни срещи с родната и неговата читателската публика!
