Роден на 3 август 1956 година в град Елхово. Завършил специалността Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, работил е последователно във вестниците “Марица – изток”, “Септември”, “Днес”, “Домино”, Континент”, “Стандарт”, “Земя”, “Сега”, “Дума” и “Република. В момента е кореспондент на вестник “Пари” за Старозагорска област. Автор на документално-публицистичната книга “Стъпала към хоризонта”, посветена на енергийно-промишления комплекс “Марица – изток” и на сборника “Рогати работи.Бивалици от настоящето”. Член на СБЖ.
Броени дни, след като стана ясно, че на 1 януари 2007 година ще станем пълноправен член на Европейския съюз, и то без предпазни клаузи, взе, че рухна обявеният за паметник на културата роден дом на поета Христо Смирненски насред София.
Авторът на култовото “Хей, другарю, ти какво решил си с чука…” се оказа жертва на родното безхаберие.
Безхаберие, позволило неделя по-рано, току срещу кметството на столичния район „Средец” друга сграда да отнеме живота на две момичета. Имали неблагоразумието да паркират автомобила си до уж пазената от закона за закрила на паметниците на културата фасада.
Вярно, вдигна се шум до бога заради невинните жертви, появиха се писания по вестниците, че това падане май не е било случайно, а подготвено заради мерака на собствениците да заобиколят закона и да вдигнат нов-новеничък билдинг на скъпоценния терен, но както често става – всяко чудо за три, най-много за три и половина дни.
Пак там, насред шумотевицата, подчинените на столичния градоначалник Бойко Борисов проплакаха, че им трябвали милион и отгоре левчета, за да съборят опасните за населението постройки. Каква методика са ползвали бюрократите, не се изясни, но пък се разбра, че чиновникът е в състояние от девет дерета вода да донесе и пак сух да се измъкне дори от дъното на Марианската падина.
Така както с успех го прави експремиерът Иван Костов, който седем години след началото на трагедията с медицинските ни сестри в Либия откри виновните за нея в … някогашната БКП. Чийто представители през 1983-а сключили пагубно за българите споразумение с арабската джамахирия.
Какво че същият този г-н Иван Костов беше премиер от 1997-а до 2001-ва и през тези години личната му партия СДС имаше монопол над всички власти и само с едно замахване на перото са могли да променят клаузите на брадясалото споразумение.
Могли са, но….
Както са могли, ако вярваме на синия кандидат-президент Неделчо Беронов, още тогава да разкрият бил ли е сегашният му опонент и ексконституционен съдия Георги Марков сътрудник на прословутото Шесто управление под псевдонима Николай, или не е бил, ама не го сторили.
За да не се карат с назначилия го в КС първи демократично избран президент Желю Желев. Сега, разбира се, Желев е извън играта на сините, а Марков пречи Беронов да бъде представен като единствен кандидат на десницата и …
И замириса на прокиснало.
Така както замириса през есента на 2001-ва, когато соченият уж за фаворит на финалната права за „Дондуков” 1 Петър Стоянов замери с поръчков доклад на службите опонента си Богомил Бонев.
Ще кажете – къде е общото между срутените къщи, псевдоразкритията на Иван Костов и спомена за доклада на НСС отпреди пет години? Общото е, че Костов, Беронов и Стоянов са били и са частици от пъзела на точещото се второ десетилетие безхаберие в държавата ни. Безхаберие, дало първоначален тласък за появата на явлението „Атака”.
Чийто лидер Волен Сидеров обира гласовете на все по-разширяващия се слой на обезверени хора. За които ЕС, преди още да сме влезли в него, стана мръсна дума.
И за които цигани, турци и евреи са в дъното на собствената им мизерия.
Какво, че същите тези представители на други етноси са съжителствали мирно столетия редом с предшествениците на днешните атакисти?
И че един друг голям българин като Захари Стоянов с тъга споделя в Записките: ”Българин – българина предаваше, но турчин не ни предаде …”
Сидеров обаче предпочита да цитира друг автор, както и да имитира някои от характерните му жестове.
Като за разлика от него не говори за Велик райх, но пък се кани да преселва от 1 до 1,5 милиона сънародници от Русия, Украйна, Румъния и Унгария обратно отсам Дунав.
И ето че в ушите ми звъни онова “Марш, марш, ляв марш…”, само че в добавка с протяжното “Еничари ходят, мамо…”.
Времето е такова, предизборно, не им придиряй на Беронов, Сидеров и останалите, нашепва вътрешният глас.
А погледът ми мярва написаното от математика проф. Михаил Константинов, според когото потенциалът на Волен е от 500 000 до 800 000 гласоподаватели.
Близо 1 милион българи, които за последните 16 години все търсят своя …Ивайло.
Без значение дали в личната му карта пише Софиянски, Костов, Симеон, Борисов или Сидеров.
И са готови отново и отново да го припознават. Да го обсипят с любовта си, така както предната вечер са оплюли предходния си кумир.
С надеждата, че ахаааа и сме цъфнали и вързали.
Без преди това да сме орали и засявали.
Или може би сме сели?
Но не житни семена, а драконови зъби?
