ИСТОРИЯ НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ

0
256

Александър Жеков — икономист, магистър по европейска интеграция. Асистент по икономика на здравеопазването в Медицински университет, София. Докторантура по проблемите на екипното управление и лидерството в съвременното здравеопазване. В частния бизнес се занимава с трудова медицина и доброволно здравно осигуряване в ЗОФ „Медико“.
Резюме: Глобалните заплахи за общественото здраве през ХIХ век доведоха до възникване на международната здравна дипломация. Между средата на ХIХ и средата на ХХ век са създадени множество международни режими по въпросите на общественото здраве. Някои спогодби от периода между 1851 г. и 1951 г. днес звучат забавно, други са впечатляващо актуални. Важно е да научим уроците от първия век на международната здравна дипломация, които са съзвучни със съвременните усилия за решаване на проблемите, свързани с глобализацията на общественото здраве.

Съвременните анализи на общественото здраве обръщат голямо внимание върху неговото глобализиране и националното и международното въздействие от него. Коментаторите твърдят, че глобализацията поставя предизвикателства за управлението на глобалното здраве, включително, като поражда необходимост от изграждане на международни режими, които могат да отговорят на глобалните заплахи за общественото здраве. Тези проблеми не са нови: глобализацията на общественото здраве доведе до развитие на международна здравна дипломация и международни режими за обществено здраве — процес, който започва в средата на ХIХ век. Нека проследим първите 100 години на международната здравна дипломация, за да видим кои уроци от миналото биха могли да се използват за управлението на глобалното здраве днес и в бъдеще.

Терминът „глобализация“ беше въведен наскоро в анализите на световните проблеми. Повечето дефиниции на глобализацията показват, че това е процес на увеличаване на взаимната обвързаност между обществата, така че събитията в една част на света все повече оказват ефект върху хора и общности далеч от тях. Идеята, че събитията някъде по света имат здравни ефекти върху други далечни страни, е позната на историците. Така Мак Нийл анализира формирането на eвроазиатски, а след това и на глобален пул на инфекциозните болести от 500 г.пр. н.е. до 1700 г. н.е. Карантинните практики в европейските страни през ХIV век бележат началото на модерното обществено здравеопазване. Историята на общественото здравеопазване е на практика история на процесите на увеличаване на взаимната обвързаност между обществата.

Международното сътрудничество по контрола на глобалните рискове за човешкото здраве възниква в средата на ХIХ век. Днешните коментатори твърдят, че факторите, допринасящи за глобализацията, като информационните технологии, търговията и потоците на капитали, подкопават контрола на държавата над това, което се случва на нейна територия. Глобализацията принуждава отделните държави да сътрудничат помежду си и да изграждат партньорства с недържавни действащи лица като мултинационални корпорации и неправителствени организации, за да може да се развие глобално управление. Експертите разграничават международното управление, което се дефинира като междуправителствено сътрудничество, и глобалното управление, което включва взаимодействие на държавите, международните организации и недържавните организации, за да се оформят ценностите, политиките и правилата. В общественото здраве промяната от национално към международно управление започва в средата на XIX век, когато заради тревогата от инфекциозните заболявания възниква и международната здравна дипломация. През следващите сто години полето на тази дипломация се разширява в хода на процес, в който държавите, международните организации и недържавните действащи лица се борят с глобалните заплахи пред общественото здраве чрез международното право и институции.

Рисковете за общественото здраве, които придобиват глобално значение през този период, са свързани с инфекциозните заболявания, опиума и алкохола, трудовите злополуки и трансграничното замърсяване. Тези въпроси ще проследим по-нататък заедно със законовите и институционални реакции на държавите и международните организации; ролята на неправителствените участници в глобалното здравно управление от средата на ХIХ до средата на ХХ век; ефективността на глобалните режими за управление на здравето, изградени през този период и уроците от първия век на международната здравна дипломация за хората, които сега се борят с глобалните рискове пред общественото здраве и политическите реалии, породени от тях.

Глобални рискове за общественото здраве (1851-1951)

Инфекциозни болести

Международната здравна дипломация възниква през 1851 г., когато европейските държави се събират на Първата международна санитарна конференция, за да обсъдят сътрудничеството си по проблемите с холерата, чумата и жълтата треска. Преди това тези страни са се борили с трансграничното предаване на болести чрез националните си карантинни политики. Строителството на железопътни линии и на по-бързи кораби са сред онези технологични нововъведения, които увеличават натиска върху националните карантинни системи. Контролът на заболяванията става предмет на дипломатически разговори в резултат на епидемията от холера, която плъзва из Европа в първата половина на ХIХ век. Националните политики не предотвратяват разпространението на болестта, но създават и недоволство у търговците, които понасят бремето на карантинните мерки и принуждават своите правителства да предприемат международни действия. Или казано съвременно, холерата е поредната инфекциозна болест, която заварва Европа неподготвена.

През следващите 100 години сме свидетели на еволюция в международното сътрудничество по заразните болести. Държавите свикват конференции, приемат договори, и създават няколко международни здравни организации, които да улесняват сътрудничеството в контрола на инфекциозните болести. Работата на Кох и Пастьор насърчава международното сътрудничество, тъй като теорията за микробите позволява на дипломатите да оформят по-информирани политики и правила. До края на 1951 г. този научен и дипломатически процес довежда до създаване на Световната здравна организация и един отделен набор от международноправни норми за контрол на инфекциозните болести — Международната санитарна регулация. През този век глобалната заплаха на инфекциозните болести води до възникване на процеси, на правила и институции за глобално управление на здравето.

Международната търговия с наркотици и алкохол

Международната търговия с опиум отдавна е изкушавала европейските велики сили. Това е валидно най-вече за Великобритания, която след Опиумната война през 1839-1842 г. принуждава Китай да разреши вноса на опиум от други британски колониални територии, по-специално Индия. Развитието в мореплавателните технологии и по-специално на корабите клипери позволява търговията с опиум да се разширява и икономическите връзки между Европа, двете Америки и Азия да се заздравяват. През втората половина на ХIХ век обаче в международен план се засилва тревогата, свързана с вредните социални и здравни ефекти на търговията с опиум. През 1909 г. се провежда първата среща на Международната комисия по опиума. В отговор на глобалната заплаха, която представляват наркотиците, в периода 1912-1953 г. държавите постигат съгласие по девет договора за техния контрол.

През втората половина на ХIХ век западните държави се ангажират и с дипломатически усилия, насочени към вредните ефекти от алкохола върху коренното население в колониалните райони. През 1884 г. Великобритания предлага да бъде сключено международно споразумение за защита на коренното население от Тихоокеанския район, като се забрани продажбата на алкохол на неговите представители. Подобни мерки намират израз и в Общия акт на Брюкселската конференция за търговията с роби от 1890 г. и в Конвенцията за трафика на алкохол в Африка от 1899 г.

Регулирането на търговията с алкохол за Африка продължава и през ХХ век. През 1901 г. Сенатът на Съединените щати предлага „принципът… коренните раси да бъдат защитени срещу деструктивния трафик на интоксиканти да се разшири до всички нецивилизовани народи чрез приемане на такива закони и чрез приемане на такива договори, които на практика ще забранят продажбата от страните, подписали тези актове, на туземните племена и нецивилизовани раси на опиум и интоксикиращи напитки“. Терминът „нецивилизовани“ днес звучи некоректно, но сама по себе си идеята е добра, макар и позакъсняла. Като използват това решение, през 1902 г. САЩ предлагат универсален договор за ограничаване на продажбите на алкохол в „Западния Пасифик или във всички други нецивилизовани краища на света, където може практически да бъде приложен благотворният принцип за ограничаване на алкохола“. В договора от 1919 г., регулиращ вноса на алкохол в Африка на юг от Сахара, подписалите заявяват, че забраната на вноса на алкохол е необходима, тъй като алкохолът е „особено опасен за туземното население със самото естество на продукта…или поради факта, че ниската му цена позволява неговата широка употреба“. Освен това западните държави демонстрират тревога за незаконната търговия с алкохол между самите тях, както това може да се види от редица регионални и двустранни договори.

Професионална безопасност и здраве

Индустриалната революция в Европа през ХIХ век поражда тревога за здравето, произтичаща от опасните условия на труд. Лошото третиране на работниците от индустриалните предприемачи се превръща в глобален феномен, който води до усилия за изработване на международни стандарти за работа. Тревогите за професионалната безопасност и здраве не изчезват и през ХХ век и водят до създаване на Международната организация на труда (МОТ) през 1919 г. Уставът на МОТ подчертава глобалното естество на заплахата за професионалната безопасност и здраве, като подчертава, че „съществуват условия на труд, характеризиращи се с несправедливост, лишения и бедност за много хора, които могат да доведат до недоволство така голямо, че да застраши мира и хармонията в света; необходимо е спешно подобряване на тези условия“.

Трансгранично замърсяване на водите

Индустриалната революция поражда нови заплахи за околната среда и здравето, които преминават националните граници и пораждат необходимостта от международно сътрудничество. Бърни и Бойл, когато анализират договорите от ХIХ и началото на ХХ век, регулиращи използването на международни реки и езера, посочват, че „ранната европейска практика често е забранявала индустриалното или селскостопанското замърсяване, вредно за речните риболовни райони или за водата, ползвана от домакинствата“. Трансграничното замърсяване на въздуха е предмет на Арбитража за металолеярните „Смелтър“ от 1938 г., като в това дело Канада е обявена за отговорна за щети, причинени в САЩ от емисии от една канадска леярна. Макар и не толкова широко разпространено като проблемите, причинени от инфекциозните болести, трансграничното замърсяване на въздуха се проявява през периода 1851-1951 г. като поредната заплаха за общественото здраве, която трябва да бъде регулирана чрез международното право.

Международно право, международни институции и глобални рискове за общественото здраве

Когато една държава трябва да си сътрудничи с други страни, за да се изправи срещу определена заплаха, международното право често се превръща в основен инструмент за разработване на някакъв общ подход. Глобализацията подкопава способността на държавата да контролира случващото се дори на собствената Ј територия. Следователно е нужно да се изработят процедури, правила и да се изградят институции чрез международното право. Аргументите за важността на международните правни режими за производството на глобални публични блага подчертават важността на международното право за решаване на глобалните проблеми. В периода 1851-1951 възникват много и разнообразни международноправни режими за глобалните здравни рискове.

Инфекциозни заболявания

Поредицата международни санитарни конференции, която започва през 1851 г. и продължава почти век наред с други дипломатически усилия, води до множество договори за контрол на инфекциозните заболявания (Таблица 1). Важно за разработване на международноправни режими за контрол на инфекциозните болести е и създаването на международни здравни организации. В периода 1851-1951 се появяват четири такива организации: Панамериканското санитарно бюро (1902), Международно бюро по обществена хигиена (1907), Здравната организация на Лигата на нациите (1923) и СЗО — (1948).

Международна търговия с наркотици и алкохол

Държавите използват договори и международни организации и за контрол на международната търговия с наркотици и алкохол. Договорите за контрола на наркотиците, сключени между 1912 и 1953 г., са изброени в Таблица 2. Консултации и съвети по тези договори дават международните здравни организации като Международното бюро по обществена хигиена и Здравната организация на Лигата на нациите. Последната през 1921 г. създава Консултативен комитет по опиума, който проучва международния трафик на опиум. Пан-американското санитарно бюро е включено в борбата с наркозависимостите в двете Америки през първата половина на ХХ век.

Договорите, засягащи алкохола, се стремят да контролират незаконния регионален или двустранен внос и продажба на алкохол в Африка (Таблица 3 и Таблица 4). Договорът от 1919 г., регулиращ трафика на алкохол в Африка, създава централно бюро към Лигата на нациите, което да наблюдава изпълнението му. Здравната организация на Лигата на нациите започва да работи по проблемите на алкохолизма през 1928 г.

Безопасност на труда и здравето

Държавите се обръщат към международното право и международните организации и във връзка с подобряване на безопасността на труда и здравните стандарти (Таблица 5). Основаването на МОТ през 1919 г. катализира създаване на международно трудово законодателство, тъй като този орган приема редица договори за подобряване на стандартите.

Трансгранично замърсяване на въздуха

Във втората половина на ХIХ и първата половина на ХХ век европейските и северноамериканските държави използват договори, за да ограничават замърсяването на международните водни басейни (Таблица 6). Правилата от договорите не са унифицирани като подход: някои строго забраняват замърсяването, докато други допускат замърсяване, причинено от разумно използване на международните водни басейни. През периода 1851-1951 обаче не се приемат договори за трансграничното замърсяване на въздуха. Най-известният международноправен спор по трансграничното замърсяване на въздуха през този период е арбитражът за леярните „Трейл“ (1938), в който обаче се прилага по-скоро обичайното международно право, отколкото някакъв договор. Арбитражният съд определя, че „никоя държава няма право да използва или разрешава използването на нейната територия по такъв начин, че да причинява вреди чрез обдимяване на или във територия или собственост на лица, когато случаят е със сериозни последици и вредите са установени с ясни и убедителни доказателства“.

Недържавни действащи лица и глобализацията на общественото здраве (1851-1951)

Съвременната глобализация се характеризира с нарастващо значение на многонационалните корпорации и неправителствените организации както по въпросите на здравето в световен мащаб, така и на глобалното управление. Включването на неправителствените лица в глобализацията до голяма степен отличава глобалното управление от международното управление. Между 1851 г. и 1951 г. търговците, участващи в придвижването на хора и стоки по света, допринасят за разпространение на инфекциозните болести и международната търговия с опиум и алкохол. Търговските предприятия, ограничавани от националните карантинни системи, оказват натиск върху правителствата на държавите да въведат и поддържат дипломатически усилия за контрол на инфекциозните болести. Неправителствените организации, като фондацията „Рокфелер“ и Международният съюз за борба с туберкулозата, си сътрудничат с международните здравни организации при решаване на проблемите с инфекциозните болести и други въпроси на общественото здравеопазване.

Основен момент е разпоредбата в устава на СЗО, че всички делегации на държавите-членки трябва да включват представители на промишлеността и профсъюзите, които трябва да имат право на глас заедно с представителите на правителствата. СЗО също има право да приема представители на организациите на работодателите и работниците, ако те смятат, че дадена държава-членка не спазва някое споразумение на СЗО, по което е страна. Това предоставя на недържавните организации важна роля в наблюдението на международните здравни стандарти.

Нарастващото значение на неправителствените организации в областта на глобалното здраве в периода между 1851 и 1951 г. може да се демонстрира чрез сравнение на договорите, с които са учредени Международното бюро по обществена хигиена и СЗО. В договора от 1907 г., с който се учредява Международно бюро по обществена хигиена, не се споменава нищо за неправителствени организации или за възможността с тях да се изгражда сътрудничество. От друга страна, в устава на СЗО има изрична разпоредба, че тя може да се консултира и да си сътрудничи с неправителствените организации. Макар и не така категоричен по отношение на използване на неправителствения сектор като устава на МОТ, все пак уставът на СЗО признава значението на публично-частните партньорства между международните здравни организации и неправителствените действащи лица.

Таблица 1. Договори по отношение на инфекциозните болести (1892-1951 г.)

1892 Международна санитарна конвенция
1893 Международна санитарна конвенция
1894 Международна санитарна конвенция
1897 Международна санитарна конвенция
1903 Международна санитарна конвенция, заместваща тези от 1892, 1893, 1894 и 1897 г.
1905 Междуамериканска санитарна конвенция
1912 Международна санитарна конвенция, заместваща тази от 1903 г.
1924 Панамерикански санитарен кодекс
1924 Споразумение за кредити, които да се отпускат на търгуващите по море за третиране на венерическите болести
1926 Международна санитарна конвенция, изменяща международната санитарна конвенция от 1912 г.
1927 Допълнителен протокол към Панамериканската санитарна конвенция
1928 Панамериканска санитарна конвенция за авиацията
1930 Конвенция за алти-дифтеритния серум
1930 Споразумение за мерки по отношение на тропическата треска
1933 Международна санитарна конвенция за въздухоплаването
1934 Международна санитарна конвенция за взаимна защита срещу тропическа треска
1938 Международна санитарна конвенция, изменяща Международната санитарна конвенция от 1926 г.
1944 Международна санитарна конвенция, изменяща Международната санитарна конвенция от 1926 г.
1944 Международната санитарна конвенция за въздухоплаването, изменяща Международна санитарна конвенция за въздухо­плаването от 1933 г.
1946 Протокол за удължаване на международните санитарни конвенции от 1944
1951 Международни санитарни правила

Таблица 2. Международни споразумения за контрол на наркотичните вещества (1912-1953 г.)

Година Споразумение
1912 Международна конвенция за опиума
1925 Споразумение за производството, международната търговия и използването на опиум
1925 Международна конвенция за опиума
1931 Конвенция за ограничаване на производството и регулиране на разпространението на наркотични вещества
1931 Конвенция за контрол на пушенето на опиум в Далечния изток
1936 Конвенция за ограничаване на незаконния трафик на вредни наркотични вещества
1946 Протокол за изменение на споразуменията от 1912, 1925 и 1931 г.
1948 Протокол за поставяне под международен контрол на наркотичните вещества извън тези, включени в Конвенцията от 1931 г. за ограничаване на производството и регулиране на дистрибуцията на наркотични вещества
1953 Протокол за ограничаване и регулиране на отглеждането на маково растение за производството, международната търговия и търговията на едро с опиум.

Ефективност на глобалните режими за управление на здравето (1851-1951 г.)

Като цяло развитието на международноправните режими по въпросите на общественото здраве е наистина впечатляващо. Но изброяването на споразуменията само по себе си не показва какво влияние са оказали те върху общественото здраве. Споразуменията могат да се разглеждат като реакция на здравните рискове, възникнали в резултат на модернизираните технологии и процесите на глобализация.

Таблица 3. Договори за търговията с алкохол в Африка (1890-1919 г.)

Година Споразумение
1890 Общо решение на Брюкселската конференция по търговията с африкански роби, членове XC-XCV
1899 Конвенция за трафика на спиртни напитки в Африка
1906 Конвенция за трафика на спиртни напитки в Африка
1919 Конвенция за трафика на спиртни напитки в Африка

Таблица 4. Регионални и двустранни договори по отношение на нелегалния трафик с алкохол (1887-1936 г.)
Година Споразумение
1887 Конвенция за превоза на алкохол в Северно море
1922 Френско-швейцарска конвенция за контрол на интоксикиращите спиртни напитки
1924 Англо-американска конвенция за регулиране трафика на спиртни напитки
1924 Конвенция САЩ-Германия за регулиране трафика на спиртни напитки
1924 Конвенция САЩ-Швеция за регулиране трафика на спиртни напитки
1924 Конвенция САЩ-Дания за регулиране трафика на спиртни напитки
1924 Конвенция САЩ-Панама за борба срещу контрабандата на интоксикиращи напитки
1924 Конвенция САЩ-Франция за борба срещу контрабандата на интоксикиращи напитки
1924 Конвенция САЩ-Холандия за борба срещу контрабандата на интоксикиращи напитки
1924 Конвенция САЩ-Норвегия за борба срещу контрабандата на интоксикиращи напитки
1925 Конвенция за борба с контрабандата на алкохол в Балтийско море
1925 Конвенция САЩ-Белгия за контрабандата на алкохол в САЩ
1928 Конвенция САЩ-Гърция за регулиране на трафика на алкохол
1932 Конвенция Финландия-Унгария за борба с контрабандата на алкохол
1933 Договор Англия-Финландия за борба с нелегалния внос на алкохол
1933 Договор Швеция-Финландия за борба срещу контрабандата на интоксикиращи напитки
1935 Конвенция Дания-Швеция за борба с контрабандата на алкохол
1936 Споразумение Чехия-Финландия за предотвратяване на нелегален внос на алкохол във Финландия

Вътрешните реформи в областта на здравеопазването и санитарната защита са от по-голямо значение, отколкото споразуменията за заболеваемостта и смъртността от инфекциозни болести в много западни страни през първата половина на ХХ век. Някои съмнения по отношение на тези споразумения бяха повдигнати още през 1894 г. от Кох, който критикува споразуменията за холерата като прекомерни, тъй като правилната политика е всяка страна „да хване холерата за гушата и да я изкорени“. През 1947 г. Държавният департамент на САЩ също отбелязва, че много държави са обвързани по силата на остарели споразумения или пък по никакви. Експертите са на мнение, че държавите много бавно адаптират режимите, създадени със споразуменията, към промените в научното знание и моделите на международна търговия. Споразуменията се смятат за важни във връзка с изработването на законите за здравеопазването.

Най-много въпроси възникват във връзка с международните правни режими по отношение на трафика на наркотици и алкохол. Брули-Тейлър отбелязва, че: „Европейските страни не желаеха да отстъпят националния си суверенитет по отношение на вътрешния контрол на наркотиците или да се откажат от рентабилния монопол върху опиума в своите колонии, докато Лигата на нациите фактически не замря“. Макар че мисионерите твърдят, че споразумението от 1890 г. за регулиране на продажбите на алкохол в Африка „е в голяма степен ефективно в района на Конго“, не е ясно дали този режим защитава африканците от алкохола и вредните му последици. САЩ са инициаторите на повечето двустранни споразумения за незаконната търговия с алкохол след неуспешната му забрана в страната през 1919 г. Международноправният анализ на споразуменията за алкохола през 20-те години се фокусира не върху общественото здраве, а върху това дали прилагането им съответства на международното морско право.

Усилията на МОТ да подобри стандартите за трудова безопасност и здраве бяха подкопани от напрежението около изработване на споразумението му, от нежеланието на държавите-членки да ратифицират или да спазват споразуменията и от световната икономическа криза. Развитието на индустрията продължава да влошава замърсяването на въздуха и реките. По-късните споразумения от този период, свързани с международните реки в Европа, ясно показват повишената толерантност към замърсяването с нарастване на потребността на индустрията да използва речните ресурси. Във връзка с трансграничното замърсяване на въздуха прецедентът на арбитража на леярната „Трейл“ остава единствен случай, което показва, че това замърсяване е станало нещо рутинно в хода на индустриализацията, разрастваща се по света.

Заключение: уроци, които могат да се извлекат за съвременната глобализация на общественото здраве
През първите сто години на международната здравна дипломация държавите, международните здравни организации и неправителствените организации се опитват да установят глобално управление по множество въпроси, свързани с общественото здраве. Създадени са много международноправни актове по общественото здраве, повечето от които вече са забравени. Този период се отличава със следните характеристики на глобалното управление на здравето: 1) тенденция здравните рискове да стават глобални, поради разрастване на международната търговия; 2) необходимост държавите да си сътрудничат чрез международното право, за да преодоляват глобалните заплахи за здравето; 3) включване на неправителствените организации и многонационалните корпорации; 4) смесени резултати, постигнати чрез международноправни режими.

В съвременната дискусия за глобализация на общественото здраве експертите подчертават глобалната природа на заплахите за него, например тези, които са свързани с патогенните микроби и търговията с тютюневи изделия. Много са и апелите за международно сътрудничество и правни действия срещу глобалните здравни рискове. СЗО ревизира международните здравни регламенти и води преговори по Рамковата конвенция за контрол над тютюна. Експертите настояват за подписване на международни споразумения за контрол на алкохола, за правото на душевно болните, за финансиране на световните доставки на ваксини, за доставки на ваксини срещу грипни епидемии и за подобряване на достъпа до основни лекарства и ваксини. Ударение се поставя върху международното право в областта на общественото здраве. Експертите подчертават важността на участие на неправителствения сектор в областта на глобалното обществено здраве. По отношение на глобалното управление на здравето историята като че ли се повтаря.

Но периодът 1851-1951 ни учи да бъдем реалисти за това какво може да се постигне от държавите, международните и неправителствените организации, като се използва международното право като средство за решаване на глобалните проблеми на здравето. Държавите-членки на СЗО отхвърлиха изменение на Международните здравни регламенти, предложено през 1998 г., напр. това за докладване на синдроми и изграждане на арбитражна комисия, която да разглежда нарушенията на регламентите. Държавите-членки все още не са постигнали съгласие по съдържанието на Конвенцията за контрол на тютюна. Историята на усилията да се постигне международен контрол върху наркотиците и алкохола подсказва, че трудно ще се постигне ефективен контрол и върху тютюна.

Периодът 1851-1951 показва същия парадокс, който се отбелязва и от съвременния анализ на глобализация на общественото здраве: глобализацията застрашава националния контрол върху болестите, като ерозира суверенитета, но утвърждаването на националния суверените може да подкопае международния контрол на заболяванията. Първите 100 години на международната здравна дипломация показаха колко уязвимо е глобалното управление на здравето пред машинациите на отделните държави и променливата динамика на международната политика. Поведението на великите сили подкопа глобалното управление на здравето. Колониалните интереси на големите държави, двете световни войни, световната икономическа депресия отслабиха международното сътрудничество в областта на общественото здраве. Усилията на западните държави да регулират търговията с азиатски опиум и трафика на алкохол в Африка изглеждат неефективни, ако вземем предвид експлоатацията на азиатците и африканците от самите тези държави по-рано.

Сегашните безпокойства по отношение на рисковете за глобалното здраве, свързани с инфекциозните болести, наркотиците, алкохола, цигарите, трудовите стандарти и замърсяването на околната среда показват, че управлението на здравето в глобален мащаб все още изостава. Ревизирането на международните здравни регламенти и работата по Рамковата конвенция за тютюна отразяват като огледало модела, използван от 1851 до 1951 г. Усилията за глобално управление на здравето са закъсняла реакция, което намалява възможностите за успешно международно сътрудничество. Точно както Великобритания наложи на Китай да приеме търговията с опиум през ХIХ век, могъщи корпорации разпространиха тютюневата пандемия чрез усилията си да навлязат на пазара на развиващите се страни с внос на цигари. Този непоследователен подход на международната общност е очевиден и в спорните моменти около достъпа до основни лекарства и медикаменти, напр. за терапия на СПИН, в развиващия се свят. Съвременното глобално управление на здравето е уязвимо пред натиска на корпорациите и негодуванието на хората, които остават отчуждени от международната политика.

Таблица 5. Споразумения за международните трудови стандарти, свързани с безопасността на труда и професионалното здраве (1906-1937 г.)
Година Споразумение
1906 Конвенция за забраната на нощен труд за жени в индустриални предприятия
1906 Конвенция за забраната на използването на бял фосфор за производство на кибритени клечки
1919 МОТ С1 Конвенция за работното време (в индустрията)
1919 МОТ С3 Конвенция за защита на майчинството
1919 МОТ С4 Конвенция за нощния труд на жените
1919 МОТ С5 Конвенция за минималната възраст на работниците в индустрията
1919 МОТ С6 Конвенция за нощния труд на млади хора (в индустрията)
1920 МОТ С7 Конвенция за минималната възраст на работниците в мореплаването
1921 МОТ С10 Конвенция за минималната възраст на работниците в селското стопанство
1921 МОТ С13 Конвенция за бялото олово в боите
1921 МОТ С14 Конвенция за седмичната почивка
1921 МОТ С16 Конвенция за медицински прегледи на младите работници в мореплаването
1925 МОТ С17 Конвенция за компенсиране на работниците при трудова злополука
1925 МОТ С18 Конвенция за компенсиране на работниците при професионални заболявания
1930 МОТ С29 Конвенция за принудителния труд
1932 МОТ С32 Конвенция за компенсиране на работниците при трудова злополука (за докерите)
1935 МОТ С45 Конвенция за подземния труд (на жените)
1937 МОТ С62 Конвенция за техника на безопасността (в строителството)

Таблица 6. Споразумения за замърсяване на трансграничните международни реки и езера (1869-1944 г.)
Година Споразумение
1869 Конвенция между Великия дук на Баден и Швейцария за риболова в река Рейн, между Констанц и Базел
1882 Конвенция между Италия и Швейцария за риболова в река Рейн и нейните притоци
1887 Конвенция за установяване на единни правила за риболова в река Рейн и нейните притоци
1892 Конвенция между Люксембург и Прусия за регулиране на риболова в граничните водни басейни
1893 Конвенция за установяване на единни правила за риболов в езерото Констанц
1906 Конвенция между Швейцария и Италия за установяване на единни правила за риболова в пограничните води.
1909 Споразумение между САЩ и Канада за граничните водни басейни
1922 Споразумения между Дания и Германия за пограничните води; разпоредби за германско-белгийската погранична зона
1923 Споразумение между Италия и Австрия относно икономическите отношения в пограничните зони.
1944 Споразумение за река Колорадо между САЩ и Мексико

Глобалното управление на здравето през ХХI век е изправено пред проблеми, каквито не са съществували през първите 100 години на международната здравна дипломация, напр. тези, свързани с генетичното инженерство и достъпа до основни медикаменти. Новите технологии, като Интернет например, дават на неправителствените организации много по-мощни средства, с които да въздействат върху насоката на глобалното управление на здравето. Поради тази и редица други причини, обръщането на погледа назад може да ни помогне само донякъде. Държавите, международните здравни организации и неправителственият сектор се изправят пред предизвикателствата на ХХI век, въоръжени с инструментите на глобалното управление на здравето, които са в голяма степен непроменени от ХIХ век. Това означава, че в крайна сметка тези инструменти вероятно няма да допринесат за осъществяването на необходимата промяна. Тази промяна е по-вероятно да се осъществи, ако държавите интернационализират общественото здравеопазване ефективно. Към края на периода 1851‑1951 Уставът на СЗО разглежда здравето като основополагащо човешко право. Това е далечен отглас на ненаучните, национално егоистични опасения, които изведоха общественото здраве на дипломатическата арена в средата на ХIХ век. Съвременният анализ на глобалното обществено здраве показва, че по визията на СЗО все още има какво да се желае след повече от 50 години от съществуването на организацията. Днес е жизненоважно човешките общества да се придвижат напред към осъществяване на тази визия, вместо да остават в капана на моделите, установени в периода между 1851 и 1951 г.

Литература
1. David P. Fidler, e globalization of public health: the first 100 years of international health diplomacy, World Health Organization, 2006.
2. Smith S, Baylis J. The globalization of world politics. Oxford, Oxford University Press, 1997.
3. McNeill WH. Plagues and peoples. New York, Doubleday, 1977.
4. Rosen G. A history of public health. New York, MD Publications, 1958.
5. Porter D. Health, civilization, and the state: a history of public health from ancient to modern times.London, Routledge, 1999.
6. Lee K, Dodgson R. Globalization and cholera: implications for global governance. Global Governance, 2000.
7. Howard-Jones N. The scientific background of the Sanitary Conferences, 1851—1938. Geneva, World Health Organization 1975.
9. Goodman NM. International health organizations and their work, Churchill Livingstone, 1971.
10. International Sanitary Regulations. World Health Organization Regulations No. 2., Geneva, World Health Organization, 1951.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук