(или към въпроса за превода на постановките на Дън Сяопин на казахски език)
Рустем Джангужин е водещ научен сътрудник на Института по световна икономика и международни отношения към АН на Украйна, доктор на философските науки, официален наблюдател в изборите по линия на ОССЕ.
На 18 август т. г. в Казахстан бяха проведени извънредни парламентарни избори. На тях присъстваха 1129 международни наблюдатели, които следиха процеса на подбор на депутати за Мажлиса (парламента) и делегати в маслихатите (органи на местната власт, които са предвидени в конституцията на Казахстан) в републиката. В тази група представителите на ОНД бяха 448 души, представители на ОССЕ — 390, а експертите по линия на ПАСЕ — 60 души.
Украйна бе представена с достатъчно многочислена група наблюдатели, изпратени както от различни неправителствени организации, така и от средствата за масова информация.
Особеност на тези избори бе, че в съответствие с поправките в конституцията на Казахстан, направени в самото навечерие на изборната кампания, страната променя „формата“ и йерархическата конфигурация във властта и в своята законодателна система. Насоката на промените е такава, че занапред да се улесни развитието в посока на превръщане на страната в парламентарно-президентска република. В съответствие с това бе променена и системата на изборите, позволяваща на парламентарното мнозинство, а заедно с него — и на самите политически партии — да придобият по-голямо влияние в процеса на формиране на кабинета, както и да определят две трети от състава на Съвета по Конституцията и ЦИК. Броят на местата в републиканския Парламент също бе променен като количество, но и в структурно отношение — 98 измежду общо 107 депутати в Долната камара на парламента (Мажлиса) бяха избирани от партийните списъци. Новите изменения обаче предполагат в Народното събрание на Републиката да бъдат включени и други деветима представители, делегирани от Асамблеята на народите на Казахстан. Тази промяна е твърде важна, тъй като тя е насочена към гарантиране на представителството на националните малцинства в състава на главния законодателен орган. За пръв път в съвременната история на Казахстан изборите бяха провеждани по партийните списъци, съставени от седем основни партии, които събраха необходимото количество от гласовете на избирателите. Граничният „праг“ при това бе заложен на 7% от общия брой имащи право на глас. На тези избори това право имаха около 8,8 милиона души.
В съответствие с международните норми функциите на международните наблюдатели се свеждаха до правото им да правят проверки на съответствието между предписанията за изборната процедура така, както тя е регламентирана в Закона за изборите в Република Казахстан, и практическото провеждане на изборния процес по места. Статутът на международните наблюдатели строго забранява те да правят каквито и да било оценки, коментари или други публични изявления от политическо или идеологическо естество, касаещи програмните документи или платформите на представените в изборите партии.
След изборите обаче е напълно възможно да се правят изводи и резултатите от изборната кампания да бъдат анализирани на експертно равнище. Предварителният общ извод в случая е, че реформата в политическата система на Казахстан цели активизация на механизмите на демокрация и конкуренция в политическия живот. Особено важно в случая обаче е, че властта — разбирана предимно като лост в ръцете на държавния глава на страната, — запазва достатъчно силен контрол по въпросите, свързани с конструктивното развитие и не позволява да се допусне дестабилизация в политически план.
В изборите взеха участие 64% от избирателите.
Предварителните резултати от гласуването, в което взеха участие 7 политически партии, изглежда така:
— президентската мегапартия „Нур Отан“ събра 88,05% от гласовете;
— опозиция, която се представя от Общонационалната социал-демократическа партия (ОСДП) — 4,63%;
— отцепилата се от ОСДП фракция, получила статут на политическа партия едва в навечерието на изборния процес „Ак Жол“ — 3,27% от гласовете;
— останалите четири малки партии събраха общо по-малко от 4% от народния вот.
Въз основа на горните резултати само партията „Нур Отан“ успя да преодолее праговото изискване за 7% и така нейните представители ще бъдат допуснати в парламента.
Трябва да се подчертае, че всички формални условия по изборната процедура бяха спазени. В тези избирателни секции, където присъстваха наблюдателите от мисията на ОССЕ, сериозни нарушения не бяха регистрирани. Всички наблюдатели отбелязаха впоследствие, че в разговорите си с представители на опозиционните партии, явили се в секциите, не е било споменавано за никакви пререкания и протоколни нарушения, като изборите са протекли в атмосфера на свобода и прозрачност.
Очевидно е, че монополното представяне в парламента на „партията на президента“ предизвиква редица въпроси, някои от които от особен характер. На първо място тук трябва да посочим въпроса, свързан с изборното поражение на единствената в страната опозиционна партия ОСДП, която не съумя да преодолее със своите 4,63% „бариерата“ от седем процента.
Анализирайки програмните документи на тази партия, можем да обърнем внимание на определена „експресивност“ още при самата формулировка на тезисите, ориентирани очевидно към протестния електорат. От гледна точка на лексиката, в постановките на партийните предизборни документи изобилстват метафори от рода на „партия на властта“, „Дворци и пирамиди в Астан“, „Рахат-гейт“ и др. Естествено, всяка партия е в правото си да избира методи за провежданото от нея политическо противоборство, които съответстват на нейните стратегически задачи. В условията на Казахстан обаче да се ограничиш в своята предизборна програма само в едни лозунги, ориентирани към недоволните, е твърде неубедително и безперспективно. В конструктивната част идеолозите на партията явно не са успели да излязат извън границите на определени стандартни тези за свобода, справедливост и солидарност. С подобни тези да се разчита на много гласове би трябвало да се приеме за нереално очакване. Защото в най-добрия случай недоволният от досегашното управление електорат е гласувал не за ОСДП, а изключително за това да „натрие сол“ върху главите на органите на местната власт.
Програмните документи на другите партии не се отличаваха съществено от програмата на „Нур Отан“, което доведе до възприемането им от редовия избирател като твърде идентични с постановките на „правителствената партия“.
Може следователно да се предположи, че от гледна точка на развитие на политическите процеси в Казахстан, подобна категорична победа на президентската партия на изборите е — поне външно — не съвсем желателно събитие за самите победители. Но тук можем да си припомним прочутия императив на Хегел, че „това, което е реално, то е и действително“. Именно това обстоятелство прави нужно при анализ на възникналата ситуация да се излезе от рамките на изборната кампания и да се разгледат процеси, протичащи в Казахстан в по-широк социално-икономически контекст.
Трябва да признаем, че категоричната победа на партията „Нур Отан“ на последните избори за Долна камара в парламента на Казахстан бе достатъчно предсказуема и до голяма степен закономерна. Главна причина за подобно високо доверие на казахстанския електорат в курса, провеждан от първия президент на страната, е фактът, че този курс е ориентиран към системна модернизация на икономическия и социално-политически живот. Република Казахстан днес е страна, която се стреми да използва механизмите на ОССЕ и другите подобни международни структури за своята интеграция в евро-атлантическата общност, като по ред макро- и микропоказатели уверено надминава повечето от постсъветските държави.
През последните две години темповете на нарастване на БВП в Казахстан бяха на устойчиво равнище от около 10,3%. В абсолютно изражение БВП през 2006 г. достигна сума от 77,9 млрд. долара. Достатъчно е да сравним динамиката на растеж на БВП с данните от 1995 г., когато на глава от населението този показател съставяше1052 долара, докато през 2005 г. нарасна до 3620 долара, за да достигне през 2006 г. цели 5120 долара. За периода на своята независимост Казахстан успя да привлече над 60 млрд. дол. преки чуждестранни инвестиции (за сравнение — през 2001 г. те бяха 2,7 млрд., през 2005 г. — 6,4 млрд., а през 2006 г. — вече 9,6 млрд.). Според местни експерти, в идните години се очаква трикратен ръст на активите и кредитите в банковия сектор.
Разбира се, успехите на националната икономика на Казахстан до голяма степен са свързани с богатите залежи от ценни суровинни ресурси. Страната се нарежда сред световните лидери по своите запаси от суров петрол, природен газ, цветни и редки метали, като по производство на пшеница за износ тя влиза в петицата държави — основни доставчици за световния пазар на зърно. От друга страна обаче, без едно добро управление, което засега осигурява екипът на президента Н.Назърбаев, това само по себе си не може да осигури в дългосрочен план такива темпове на икономическо развитие. Очевидно е, че общество (демографската и религиозната структура на Казахстан представляват сложна мозайка, което — в условията на преход — е заредено и с някои особености, които могат да доведат до социално противопоставяне) без ясни ориентири в своето бъдеще, без увереност в утрешния ден далеч не е гарантирано от вътрешни или външни катаклизми, които водят и до социално-политическа дестабилизация.
Ако отчитаме последното обстоятелство, може да се съгласим, че моделът на т.нар. управлявана демокрация, при която доминанта в развитието на страната стават социалната и икономическата стабилност и ръстът на материалното благосъстояние на „дребния“ и „средния“ казахстанец. Това последното пък ни се струва напълно оправдано, ако не и единствено приемлива формула на държавната политика.
В нейната основа е заложен алгоритъмът на политиката на прехода в Китай, при който от плановата трябва да се създаде смесена икономика, при която държавата си запазва възможностите за регулиране на пазара и наред с това — правото за прилагане на механизми за социално и правно вмешателство на различни нива, осъществявано от самата производствена система и различни обществени институции.
Впрочем, тук трябва да се добави, че всяка аналогия с официалните възгледи в Казахстан с реалностите на огромна страна като Китай е твърде условна, тъй като вътрешните и външните условия в двете държави се различават съществено. Отчитайки тези условности, ние можем спокойно да твърдим, че в Република Казахстан последователно се реализира модел на обществено-икономическо развитие, поне типологично съпоставим с този, приложен на времето от Дън Сяопин и отчасти сходен с подходите в някои държави от Югоизточна Азия в периодите на форсирано развитие на техните икономики. В основата на тези модели винаги лежи силната власт на „първото лице“ в държавата, заемащо за дълъг период своята лидерска позиция и една доминираща политическа партия, в която са обхванати основната част от чиновниците, спазващи строга корпоративна дисциплина при поддръжката на средствата за масова информация. Масмедиите информират социума и анализират контролирано целия живот в страната под наблюдението на администрацията на президента, а големите финансови и промишлени групи работят така, че президентската власт да може винаги да има контрол върху тяхната цялостна дейност.
Ако разглеждаме развитието на Казахстан под такъв ъгъл, посочените най-общо характеристики на „управлявана демокрация“ там несъмнено осигуряват упражняването на предсказуеми и напълно ефективни управленски функции от страна на висшето държавна ръководство, оглавявано от президента.
Важните документи, приети в Казахстан в края на зимата на тази година, съдържаха Програма за политически реформи, основната мисъл в която бе да се съвместят идеите на демокрацията със силната власт. Два месеца преди извънредните избори, на 22 май т.г. президентът Н. Назърбаев подписа някои поправки в конституцията, внесени от законодателната власт, с което даде старта на модернизацията на политическата система.
Разбира се, да говорим сега за това, че пълномощията на президента са прехвърлени изцяло върху парламента, можем само в случай, че разглеждаме проблема „де юре“. В съответствие с „буквата на закона“, някои пълномощия по формирането на правителството се прехвърлят към долната палата на Народното събрание на Казахстан (Мажлиса). Но „де факто“, доколкото Н. Назърбаев сега даже и официално е глава на победилата в изборите партия „Нур Отан“, неговото мнение си остава безспорна директива при кадровото и структурното съставяне на кабинета, както и при набелязване на основните стратегически задачи по развитието.
Както и да разглеждаме проблемите, изборите в Казахстан приключиха успешно. Властта получи пълни пълномощия, даващи и безпрецедентна възможност да реализира и най-амбициозните си проекти. Възникналата ситуация обаче възлага на победителите във вота отговорности от особен характер. Това се отнася не само за задачите, изпълнявани в полза на гражданите на собствената им страна и не само пред международната общественост и нейните институции, но преди всичко пред историята, която — в условията на интензивни процеси към глобализация, — става нещо, което може да се усети почти физически от всички като цяло и от всеки човек поотделно.
… На връщане от мисията от илюминаторите на самолета суровият ландшафт на казахстанските степи и набраздената земя приличат на черупката на костенурка. Тази черупка през вековете е защитавала и запазвала териториалната цялост на страната от външни посегателства. Твърде е възможно и процесите във вътрешния живот, подчинени на вътрешнополитически императиви, да са протичали с бавността на костенурката — лениви на пръв поглед, но премерени — доколкото всяка грешна стъпка би донесла за страната драматични последствия. Достатъчно е тук да упоменем нерадостния опит на съседите на Казахстан. Именно по тази причина, модернизирайки своята социално-политическа система, Република Казахстан „бърза бавно“, усвоявайки в движение опита на политико-правно и социално моделиране, с помощта на което там се надяват да реализират главната си задача, а именно, през следващите години страната да се нареди в числото на 50-те най-успешни държави в света.
