ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ЕДИН БЕЗСМЪРТЕН

0
193

Това лято на 14 юни навлязохме в 80-ата годишнина от рождението на легендарния аржентински лекар-революционер Ернесто Гевара, известен в целия свят с краткото прозвище Че. На 9 октомври се навършват и 40 години от варварското му убийство в Боливия от платените копои на ексдиктатора Бариентес и техните инструктори — агентите на ЦРУ. През 2007 г. се чества още и 10-ата годишнина от откриването на костите на Че. След двугодишно упорито търсене аржентински и кубински антрополози намират през юни 1997 г. в околностите на боливийското градче Валегранде трупа на митичния Команданте.
След победата на революцията в Куба, верен на своите идеали, Че започва подготовката на партизанско движение в Южна Америка, което да освободи и обедини целия субконтинент. Планът е да се изгради партизанска армия в най-централната южноамериканска страна — Боливия, от която да се прехвърли огънят на революцията и в другите латиноамерикански държави и най-вече в Аржентина. Това е съкровената мечта на Ернесто Гевара — да види родината си свободна и изграждаща общество на социалната солидарност. Той получава обещанието на Фидел Кастро за подкрепа и на 7 ноември 1966 г. заедно с още 18 кубинци-доброволци, представящи се за търговци, пристигат в базовия партизански лагер Нанкахуазу в Югоизточна Боливия. Оказва се обаче, че това място е неправилно подбрано — в труднопроходим планински район, рядко населен само с индианци и с малко възможности за осигуряване на храна и вода. Местното население не говори испански, наплашено е и дори враждебно настроено към всички бели. Поради голямата изолираност на оперативната зона отрядът не може да влезе във връзка и да получи подкрепа от съпротивителните групи в градовете.

Тези обстоятелства се оказват фатални за отряда. На 23 март 1967 г. правителствени войски попадат на лагера. Виновен за последвалия провал се счита аржентинецът Циро Бустос, който заедно с французина Режис Дебре е трябвало да поддържа връзка със съпротивителните движения в градовете и с чуждестранните симпатизиращи организации. Двамата са разкрити, арестувани и след направени под заплахата за зловещи изтезания разкрития, впоследствие освободени.

В тази обстановка партизаните изоставят лагера заедно с всички провизии и лекарства. Оттук нататък бойците на Че са подгонени като диви зверове. Оставени сами на себе си, изолирани от недоверчивото и враждебно индианско население, измъчвани от глад, жажда и болести, те водят непрекъснати отбранителни сражения в непозната местност, макар понякога и с успех, срещу добре въоръжени и обучени от ЦРУ спецчасти на боливийската армия. В тези трудни моменти Че Гевара записва в прочутия си „Боливийски дневник“: „Партизанска война, без подкрепа на населението, е обречена на катастрофа.“ Това изстрадано прозрение е сравнението на безнадеждната обстановка в Боливия с обстоятелствата в Куба, където след трудния десант на бойците от „Гранма“ в подножието на Сиера Маестре в края на 1956 г. групата на Кастро успява да се възстанови, именно с подкрепата от народа.

На 8 октомври 1967 г. започва трагичната развръзка. Силно оределият отряд, разделен на три, е притиснат в каньоните на река Юро и води последната си битка. В нея оцеляват само петима; Ернесто Гевара е ранен в крака, заловен и зверски изтезаван в продължение на цял ден. Знаейки кой е попаднал в ръцете им, боливийските рейнджъри обаче не смеят да го убият веднага и отправят запитване до столицата Ла Пас. След консултация с Вашингтон и страхувайки се от публичен процес срещу легендата Че, президентът на Боливия Бариентес издава заповед за разстрел на пленените бойци без съд и присъда. Единствен доброволец за екзекуцията на Че е младият лейтенант Марио Теран. Никой друг войник не иска да изпълни заповедта за убийство. Когато влиза в стаята на тежко ранения, седящ на земята Гевара, асистиран от агента на ЦРУ Феликс Родригес, Теран обаче трепери от страх и не може да натисне спусъка. Тогава Че, измъчван от болките, бавно се изправя и казва: „Ще видиш как умира един мъж! Сега стреляй!“ и му обръща гръб. Теран натиска спусъка на автомата със затворени очи. Че пада пронизан от откоса. До него се доближава хладнокръвно професионалният убиец Ф. Родригес и изстрелва финалния куршум.

Така в 13.10 ч. на 9 октомври 1967 г. в училищната стая на малкото боливийско градче Ла Хигера примитивни полухора, платени наемници прекъсват живота на „най-съвършения човек на нашата епоха“, както се изказа за Ернесто Гевара скъпият на похвали философ Жан Пол Сартър. Теран след деянието си се пропива и пропада психически.

Палачите на Че отрязват двете му ръце след убийството и ги изпращат за експертиза в Ла Пас и САЩ. Оттам ги отправят като зловещо предупреждение в Хавана. Обезобразеният труп на 39‑годишния лекар-революционер е заровен през нощта тайно в масов гроб с останалите убити партизани под пистата на военното летище в гр. Валегранде. 28 години местонахождението се пази в абсолютна тайна. Управляващите в Ла Пас и Вашингтон се страхуват гробът на Че да не се превърне в свято място за милиони латиноамериканци. Едва през 1997 г., след като бивш генерал от боливийската армия проговаря, антрополози от Куба и Аржентина откриват след 2-годишно упорито търсене мястото, където са заровени бунтовниците. Костите на Че са разпознати и пренесени на 12 юли 1997 г. във второто му отечество, Куба, и препогребани в мавзолей в града на неговата най-голяма революционна победа — Санта Клара. На този ден над 1 милион кубинци и гости от цял свят си взеха последно сбогом със своя любим Команданте.

Борейки се до последен дъх за един по-добър и справедлив за всички свят, лекарят-революционер, д-р Ернесто Гевара завеща след смъртта си безценното богатство — епичният роман на своя героичен живот, който го превърна в безсмъртен идол за милиони хора по земята. За повечето латиноамериканци той е светец и те произнасят неговото име със същата обич и страхопочитание към жертвоприношението му, както се обръщат към това на Христос. А изоставените на произвола на съдбата боливийски индианци и до днес наричат всеки лекар, който ги е посетил, следвайки порива на човеколюбието, за да им помогне, просто „Дон Ернесто“ или дори Исус, алюзия за приликата на убития Че със сваления от кръста също убит Христос.

Във връзка със съвпадението на тези годишнини на „най-съвършения човек на нашата епоха“ предлагаме на българския читател емоционалната статия на Габриеле Войтиняк, публикувана в ляво-интелектуалния немски седмичник „Freitag“ („Петък“), която описва събитията около откриване на останките на Ернесто Че Гевара.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук