ЛИБЕРАЛНАТА ИДЕЯ НЕ Е ПАНАЦЕЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО

0
205

Никола Чолаков е завършил Софийския университет със специалностите руска филология и философия. Специализирал е в Международния институт по руски език „А. С. Пушкин“ — Москва, през 1978 г. и едногодишна специализация във Философския факултет на СУ през 1982/1983 г. на тема „Теория и история на възпитанието“. Дългогодишен директор на основно училище и на Дом за професионално-творческо развитие на учителите в Горна Оряховица.
Интересуващият се читател може да попадне в океан от гледни точки, виждания, концепции за човешкото общество и неговото развитие някога и сега. Днешното поколение е поставено пред невъзможността да се ориентира в тях, защото в т.нар. публично пространство освен термините „либерална“ икономика и „глобализация“, „американизъм“ и „консумизъм“; „предмодерно“, „модерно“ и „постмодерно“ общество (или „прединдустриално“, „индустриално“ и „слединдустриално общество); „шок от бъдещето“, рядко може да се срещнат въпроси за подмяната на формационния подход на обществено-икономическото развитие с „вълнообразния“ или „стадиалния“ подход. Вторият подход прикрито използва изсмукването на жизнените сили на хората от спекулативния капитал.

Маркс установи закона за приоритета на производителните сили и съответните на тях производствени отношения, за противоречията между притежателите на земята, на оръдията на труда и действащите с тези оръдия истински производители, за присвояването на голямата част от принадената стойност, получена от техния труд и натрупване на богатства от собствениците — съобразно всичко това Маркс определи съществуването на четири обществено-икономически формации в историята на човешкото общество, като за три от тях (без първобитнообщинния строй) са характерни експлоатацията на човешкия труд и пораждащите се класови противоречия. Нарастването на тези противоречия, на научните открития и развитието на производителните сили са катализаторът на човешката история.

Отминаха в историята, но нарочно се забравиха робовладелският, феодалният и капиталистическият строй —формации с характерните за тях въстания, барикади, стачки и революции. Появиха се призивите за „свобода, братство, равенство“ още през 1789 г., по време на Великата френска революция. Всичко беше заменено със земеделската вълна (или епоха), с индустриалната вълна, със слединдустриалната вълна, а сега и с информационната. Богатствата и добрият живот в света обаче принадлежат на много малка част от населението върху Земята. Мнозина учени определят индустриалното или модерното общество като стадий в развитието на човечеството, опитвайки се да скрият позора от ограбването и натрупването при капитализма на спекулативния капитал, който се превръща в глобална експанзивна сила за ново „модерно“ привличане на територии със суровини, евтина работна ръка и налагане на нов „демократичен“, „либерален“ ред в отделните държави и страни. Внедряването на демократичните системи въз основа на либералния подход стана под натиска на МВФ, Световната банка и Г-7, т.е. под външен диктат с помощта на нежни, оранжеви и с други цветове революции. Вярно е, че пазарната икономика и стоково-паричните отношения освобождават инициативата на стопанските субекти, но за редица новоизлюпили се капиталисти у нас, които не признават равенството на свободата и закрилящите я човешки права, богатствата им дойдоха от злобното им посегателство върху правата на другите и разграбване на държавното имущество на безценица, присвояване на банков капитал и липса на справедливо научно обосновано становище за разумно провеждане на политическата, икономическата, законодателната и здравно-образователната промяна в полза на всички членове на обществото. А сега — малко богати и много бедни, най-бедната страна в Европа! Действително се осъществи шок от промяната.

Комунистическият манифест на Маркс и Енгелс от ХIХ век, който преценява, че пазарната система е „превърнала личното достойнство в разменна стойност (…) и е прекъснала всички връзки между хората, с изключение на голия интерес, на безчувственото плащане в брой“, пледирайки за освобождаване на трудещите се от експлоатацията и подобряване на тяхното социално и материално положение, този манифест в началото на ХХI век се заменя с консумистичния манифест на Норберт Болц (2002 г.). Общият модел на света според Болц е трикорпусен — огромна част от световното общество живее предмодерно, т.е. Третият свят, на който дължим трайни проблеми като миграцията и фундаментализма; хората, населяващи държави, където се опитват да направляват обществото чрез данъци, живеят модерно; там, където възниква обществото на знанието, където глобалните играчи задават тона в икономиката, а от земята никнат „умни градове“, светът вече е постмодерен. Болц признава, че не знае как ще се развива взаимодействието между тези три корпуса, но в същото време „иронично“ препоръчва левицата да се замисли над цивилизационния ефект от пазарната икономика, вместо да произвежда сантиментални черни книги на капитализма. Поуката от историята е, че няма демокрация без пазарна система. Моралът при пазарните механизми се аргументира не етически, а икономически — той е еволюционен продукт на сътрудничеството. В това сътрудничество отзивчивостта и признаването успеха на другия създава среда, в която можеш да постигнеш своя успех (интересно: морално ли е Мултигруп да закупи Кремиковския металургичен комбинат за един лев в сътрудничество с продажни държавници?!). Според това схващане вместо опитите да се изнасят западните универсални човешки права, по-добре е да се заразят „рисковите държави“ с вируса на консумацията. Болц препоръчва икономическите отношения да се поддържат и с онези, които не споделят етичните стандарти на износителите-вирусолози, но по този начин ще се налага все повече разбирането, че прагматичният космополитизъм — глобализацията не е нищо друго освен консумизма. Тази теория не се отнася за милиони хора по света, които няма с какво да се нахранят и да се облекат.

Издигането на консумацията като потребление и себеудовлетворяване от него води в модерните общества до насладата и комфорта на доволния клиент, който освен притежаването на собственост в различни размери използва правото си на индивидуална свобода да я увеличава до степен, която засяга свободата на другия без собственост. Модерното общество (американизмът) е общество на потреблението, на позволяващата корнукопия (рог на изобилието), която според Бжежински магически удовлетворява индивидуалните желания и посреща всички потребности на високо инидивидуализирана основа. В това общество се развиват механизмите на корнукопията, обосноваваща свободното удовлетворяване на потребностите и желанията на клиентите, придобили богатства в ущърб на другите, в противовес на принуждаващата утопия на социалистическите режими, в които все пак здравето, образованието, почивката сред природата и сигурността бяха права на човека, а не стока, както в модерните общества. В последните моралът се извежда клиентелистки, икономически, а не етически, т. е. губят се всякакви критерии за морална преценка. Себеудовлетворяването е норма, при която човек се чувства в правото си да има и онова, което пожелае, независимо дали го заслужава. Не се прави разлика между „добро“ и „зло“, чийто принципен определител е религията, а в социалния ред се разграничава „законно“ и „незаконно“, при което законовата процедура и съдебната система заместват морала. Има много достъпни за читателя примери как се използват законите в полза на първоначалното пещерно натрупване на капитала и ограбване на общественото имущество у нас. Прозрачни са целите на капиталистическата глобализация в световен мащаб да изземе правата на цели народи в полза на политическото и комерсиалното господство на Запада. Спекулативният капитал поражда бедност, болести и екологични бедствия. Неолибералният модел на глобалната икономика се ръководи от принципа на максималната печалба, създавайки общество на 4/5 излишни хора. Редица американски изследователи лансират идеята за слединдустриалното общество, която отстранява в бъдещия свят неприятностите от класовата борба.

Един от изследователите на общественото развитие в САЩ през 60-те години на миналия век е професорът от Харвардския университет Даниел Бел, който пуска в ход и разпространява термина „слединдустриално общество“. Към него се присъединява Херман Кан, включващ теорията за „слединдустриалното общество“ в своите футурологични схеми, както и Збигнев Бжежински, който създава свой вариант на теорията чрез прословутата „технотронна ера“. Питър Дръкер и други икономисти, които заедно обосноваха теорията на постмодерното общество, предвиждат, че работническата класа (пролетариатът) вече изчезва под формата на „салариат“ в сферата на услугите (т.е. лица, получаващи заплата като служещи — от англ. „салари“). В икономическата, социалната и футурологичната литература на Запад авторите подменят „неудобния“ термин „капитализъм“ с „индустриално“ или „слединдустриално общество“. В тази футурологична надпревара активно участие вземат хората с „бели якички“, които са представители на научно-техническата интелигенция, стремящи се към ръководни постове в капиталистическото общество в условията на научно-техническата революция. Теорията за „слединдустриалното общество“ посочва неговата класова неутралност, както и редица действителни процеси и явления в тогавашния капитализъм: разширяване сферата на услугите, нарастване ролята на науката при вземане на управленски решения в корпорациите и правителствените учреждения, разширяване на административния апарат, засилване ролята на прогнозиране в управлението и особено важно за нашето съвремие обвързване преди половин век на западните икономики с необходимостта от „социални промени“. Още тогава е била призната необходимостта от преплитане на технологичното със социологичното в общия процес на общественото развитие, като приоритет се предоставя на технологическия напредък, изразяващ се в автоматизацията, роботизацията, дистанционното управление на технологичните и управленски процеси, покоряването на Космоса и използването му за нуждите на човешката дейност.

Според теорията на Даниел Бел и други автори структурата на капиталистическото стопанство съдържа три сектора: първичният сектор са добиващата промишленост (рудодобив, лов, риболов и др.) и земеделието; вторичният сектор — това е индустрията (преработващата промишленост); и третичният — сферата на услугите. През 80-те години на м. в. започва да се говори за четвъртичен сектор — обособилите се от сферата на услугите научни изследвания. Тази схема се използва от Бел за обясняване на прехода от един стадий към друг, при което основната част от активното население се премества от сектор в сектор (или от вълна на вълна), намалявайки числеността си, докато се стигне до сферата на услугите (третичен и четвъртичен сектор), която се определя за слединдустриално общество с увеличен брой активно население, т.е. голямата част от работоспособното население е заето в сферата на услугите: търговия, транспорт, администрация, наука, образование, туризъм, хотелиерство. Други автори, като говорят за вълнообразното развитие на човешкото общество, преминавайки през гребените на земеделската, индустриалната и слединдустриалната вълни, определят чертите на обществените формации до феодализма като „доиндустриално“ (“земеделско“) общество, а капитализма и социализма като индустриални общества. Те твърдят, че определяща роля за характера на обществото има технико-икономическата структура, откъсната от класовите отношения. И така, слединдустриалното общество (“постмодерното общество“) е общество на услугите, при което се интелектуализират социалните връзки между хората, чиито отношения се определят не от мускулната сила, не от енергията, а от информацията и съответна за нея технико-икономическа среда, за която днес получаването на визуална и текстова информация от Интернет-връзките в компютърните системи чрез супермодерните мобилни апарати в джоба на гражданина вече не е новост, а житейска необходимост.

Злополучните ръководители на промяната в България не бяха ли проучили западните теоретични изследвания на икономическото развитие на човешкото общество, та от етапа на индустриалната вълна решиха да върнат България на земеделската вълна, в която главното средство за труд станаха ралото и магарето. Жалко, но факт! Те разрушиха и ограбиха всичко, което беше изградено от националните научно-технологични, икономически, културни, здравно-образователни, социални и информационни усилия на цял народ. Ние бяхме шеста сила в света по строежа и използване на ядрените електроцентрали, изпратихме космонавт и българска апаратура в Космоса, осигурявахме СИВ с компютри и компютърни технологии. Те бяха навлезли тогава, според степента на своето развитие, в управлението на технологични и образователни процеси у нас. Бяхме опрели до обществото на знанието.

Вече осемнадесет години не може да бъде достигнато индустриалното равнище в България до 10 ноември, както и националното съгласие страната ни да се развива в единство на икономическите и социалните критерии за ново качество на живот и по-висок жизнен стандарт, достигнат в европейските страни. Необходими са разумни и навременни усилия за избистряне позициите на привържениците на пазарната социална демокрация и нейното бъдещо реализиране в развитието на българското общество, а не противопоставяне и себедоказване. Светът трябва да очаква осъществяването на социалдемократическия модел на социалната пазарна икономика с 2/3 благоденстващо общество.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук