Документът, приет на заседание на ВС на БСП, се състои от Преамбюл и 7 раздела.
В предлагания текст заглавията са взети от Проектопрограмата.
В Преамбюла възловата фраза е: съхраняваме, отстояваме и приемаме революционните борби, построеното през 45-те години и всичко достигнато в над 100-годишната ни история, но отхвърляме и осъждаме от миналото си всичко, противоречащо на социалистическите идеи, демокрацията и хуманизма.
І. Нашата партия днес – единство на същност, ценности, цели и политика.
В този раздел се постулира, че БСП е:
– лява народна партия;
– масова партия;
– част от световната и европейската левица;
– член на Социнтерна и на ПЕС;
– парламентарна партия;
– партия на демократическия социализъм;
– партия, която провежда последователно политика на социална
демокрация.
Две забележки:
Първата.Този раздел е преписан буквално от проектоустава и тук, както и там, БСП е определена като „народна“. В българския политически език понятието има вече определен смисъл и би трябвало да се избягва (примерно, да се определи като „партия на народа“ или нещо подобно). Значителна част от участвалите в обсъжданията на проектоустава отбелязаха несъответствието с установилия се у нас политически жаргон и не е ясно защо не се предпочита преписаното буквално от Хамбургската програма на ГСДП.
Втората. Разделът започва с „Днес БСП следва отново…” и ако фразата е напълно подходяща за Устав, който фиксира сегашната реалност в една партия, то в програма с хоризонт около 30 години това е нелепо – програма не се прави за днес, а за бъдещето.
ІІ. Нашата равносметка на прехода
Констатира се, че авторитарният социализъм изведе страната от вековната изостаналост, но заедно с това доведе до:
– авторитарна политическа система;
– неефективна икономика;
– сливане на партията с държавата;
– криза в управленския тогавашен елит, а осъщественият преход наложи
– социално разслоение;
– бедност;
– безработица;
– престъпност;
– неграмотност.
В раздела се отбелязва, че преходът беше твърде идеологизиран и заедно с Кръглата маса ни изведе до уродлив капитализъм, при който СДС наложи шоково-монетарен модел, че БСП не прояви твърдост и носи огромна отговорност, че не устоя и не реализира социален модел на прехода, като при това два пъти имаше абсолютно мнозинство.
Ще добавя, че по непонятни причини, когато беше на власт, БСП не отмени, например, връщането на земята в реални граници и дивата реституция чрез „Закона Лучников”, която съсипа селското стопанство и инфраструктурата на страната .
Отбелязана е причината за неудачите: липсата на вътрешно единство в самата партия.
Този раздел е написан критично и е добре да прозвучи ясно и високо.
Една забележка. При разискванията на Пленума на ВС на БСП е споменат планът „Ран-Ът”, но членове на ВС – участници в неговото написване (и в разделянето на огромните хонорари) са направили опит да го омаловажат, макар че политиката на СДС, която документът характеризира като „уродлива”, се базираше именно на Ран-Ът.
ІІІ. Новата глобална ера
В подразделите Съвременната глобализация и съвременният капитализъм са описани са характерните за глобализацията явления.
Отбелязано е, че глобализацията на света сега протича:
– във формата на неолиберализъм;
– при доминиране на спекулативния и финансов капитал над производствения;
– при дефицит на демокрация и справедливост;
– при налагане на Вашингтонския консенсус;
Да припомним: „Вашингтонски консенсус“ са неформални споразумения между Уолстрийт, Федералния резерв на САЩ, Международния валутен фонд и Световната банка, отнасящи се за развиващите се страни (и отнесени и към нас) , които могат да се сведат до налагане на пълен монетаризъм, либерализация на пазара, приватизация „до дупка”, „по-малко държава” и пр.
Неотдавна, на конференция в хотел „Хилтън”, Г. Пирински цитира авторитетния лондонски „Файненшъл таймс“, където пишело, че Вашингтонският консенсус е вече задминат от България (не каза, обаче, защо е трябвало да бъде прилаган за развитата икономика на страната ни към 1989 г. именно въпросният консенсус).
В подраздел „Социалната алтернатива“ се декларира , че БСП е за социална алтернатива в неолибералния модел, като смята, че алтернативните решения в съвременните условия ще доведат до преориентиране на икономиката към демократично общество с ясно формулирани (не се казва от кого са формулирани) социални и екологични императиви.
Декларираното не е много ясно и следващият параграф обяснява, че в условията на днешната глобализация отстояването и реализирането на леви ценности изискват обща регионална и глобална солидарност и регулация.Тук веднага е вмъкнат текст, че социалдемокрацията трябва да се ангажира с преформулиране на отношенията човек – природа (това не е само лява ценност), а след това пък се говори за Европейския съюз като носител на социално ориентирани решения.
Ще вметна, че ЕС няма особен принос за социалните решения (те са плод на държавното развитие и законодателство на „старите” в ЕС), освен като декларирани постулати в Лисабонската декларация от март 2000 г.: „Базираната на знанието, европейската икономика трябва да бъде най-динамичната и най-конкурентоспособната в света, способна на устойчиво икономическо развитие и водеща до все по-пълна заетост, а също и до засилено социално единение.”
Разделът завършва със: „Сега – в хода на протичащата пълна ревизия на бюджета на ЕС …- е моментът да постигнем ясна социална ориентация на общностните политики…” и читателят може само да се чуди за програма за бъдещето на политическа партия ли става дума, или за някакъв разговор в настоящия момент, примерно в правителствена среда, по въпроси, свързани с европейския бюджет.
ІV. Необходимото единство на ценности, цели и политика
Както се вижда, това е перифразиране на раздел първи, само че там е написано „Единство на същност, ценности, цели и политика”.
Подраздел „Нашите ценности“ повтаря социалдемократическите: свобода, справедливост, солидарност, но добавя още равенство, мир, труд, екологично равновесие.
Две забележки:
Първата. Хамбургската програма на ГСДП се ограничава само с първите три традиционни ценности.
Втората. Поставянето на „екологичното равновесие” между нашите ценности е придружено с подчертаване на необходимостта от „обуздаване на капиталистическия нагон за печалба” и това е правилно, но какво ще бъде, примерно, отношението ни към Китай, който при изграждането на мощната си индустрия, сега пренебрегва тотално екологията и вероятно е един от най-големите глобални замърсители на планетата. Действията и на китайското партийно и държавно ръководство ли ще определим като капиталистически нагон за печалба?
Следователно, поставянето на екологията между нашите основни ценности изисква друга мотивировка.
Подраздел „Нашите цели” започва с непосредствената ни цел: „Осъществяване на левия проект за развитие на България”. Обяснено е какъв е този ляв модел: „формиране на социална държава по европейските модели, като се отчита българската специфика”.
И в това обяснение има нещо неясно: по кои европейски модели? И кои от тях са леви ? Моделът на Швеция, моделът на Франция ли, или пък на Германия? И една съществена добавка: „Едновременно с това наша неотменна цел е демократичният социализъм”.Или проектопрограмата разделя, и правилно, целите на непосредствени (социална държава) и постоянни (демократичния социализъм).
Едва ли биха могли да се направят забележки по същество върху така формулираните цели, но този възлов въпрос за нашата партия е написан неясно, позволява даже различни трактовки.
В подраздела „Нашата политика” е записано, че „на сегашния етап БСП провежда политика на пълноценна социална демокрация”, като ръководните начала са:
– свободните граждани;
– справедливата държава;
– солидарното общество.
–
Не мисля, че сега БСП има възможност за провеждане на политика на пълноценна социална демокрация. Текстовете се нуждаят от по-добро и по-ясно написване.
В параграфа „Конституционните основи” се декларира привързаност към Конституцията от 1991 г. и се отхвърлят всякакви идеи за промяна на определящи постановки в нея, а се смята за приемливо само обсъждането на прилагането й.
Тази яростна защита на конституцията не изглежда съвсем правилна, тъй като практиката показа, че независимостта на съдебната система, например, е твърде засилена в сегашната конституция и е далеч от всякакъв контрол (многобройни са примерите, когато магистрати, например, строят хотели или вили, а Висшият съдебен съвет отказва или не е в състояние да търси сметка).
Подчертава се привързаността на БСП към:
– минималното трудово заплащане в съответствие с труда;
– здравно осигуряване;
– безопасни условия на труд;
– закрила на възрастните, както и на лицата с физически и психически заболявания.
–
В параграфа „Членство в Европейския съюз“ се декларира пълно съгласие с платформата на ПЕС „Нова социална Европа” и с изказаните там принципи. Не се споменава, обаче, че тази платформа на ПЕС е само във връзка с изборите през 2009 г. за европейски депутати и поставянето в основата на една дългосрочна програма на временен документ, издаден по конкретен повод, едва ли е целесъобразно. Много по-нормално би било, ако авторите на настоящата проектопрограма, одобрявайки някои постановки на ПЕС, ги изпишат в документа, без да се реферират към Платформата, която е свързана с конкретно събитие.
В параграфа „Модернизацията на България” се декларира, че „постоянен елемент на нашата политика е модернизацията на обществото и страната”.
Политиката (или курсът за действие, както често казват политолозите), по дефиниция е съвкупност от цели, стратегия, подходи, методи и пр.. Според Ленин, политиката започва там, където се засягат интересите на хората. А тук не става ясно къде се реализира тази наша политика: в държавата, в общината, в населеното място… Ако никъде не е реализирана, изразът би трябвало да бъде примерно: Ние смятаме, че постоянен елемент на държавната политика трябва да бъде… и ще се борим…
В параграфа „Образованието и науката” се говори за качеството на човешкия капитал, за необходимостта от модернизация на образованието, от инвестиции, от реализиране на задължителното образование до 16 години, за нуждата от целодневни училища, за добре подготвените висшисти, като се казва, че „българският образователен модел изисква добро владеене на българския език, развитие на езиковите умения, солидна математическа подготовка, осмисляне на цивилизационните процеси, използване на информационни технологии в училище.
Всичко това е добре, но не е ясно какъв е този български образователен модел, кой го е дефинирал, какво е отношението на нашата партия към създаването му, къде се реализира и реализира ли се въобще. На мен ми се струва, може би бъркам, че това е взето от една реч на доц. Даниел Вълчев (като юрист той е речовит) и безспорно верните неща би трябвало да намерят по-друг израз.
Следва и разказ за общообразователното училище, разказ не лош, но е само излагане на мисли, без да се каже за какво училище сме ние, социалистите, и кога ще го реализираме.
Накрая, след много словоизлияния, има фраза наистина достойна за програмен документ: „Ние сме решени да реализираме нова политика на научно развитие като първостепенен държавен приоритет в активно партньорство с научните общности.”
Но защо подобни фрази са твърде малко в Проектопрограмата ?
В параграфа „Върховенство на закона” се отбелязва, че днес законността е подложена на най-голяма заплаха от корупция, поразяваща основните структури на политическата система, застрашаваща основни функции на държавата, която е безсилна да гарантира достойнството на личността.
Заключението е: „Необходими са решителни и категорични действия срещу корупционните процеси, наказание на техните носители, решимост и конкретни мерки…”
V. БСП – носител на левия проект за България
Написано е, че за да вървим напред, е необходимо да направим нова крачка в цялостното си развитие – програмно, уставно и организационно.
Подразделът „Програмна партия” се връща към програмата от 1994 г. и й дава висока оценка. Разделът завършва с фраза, която звучи странно: „…Днес ние правим своите предложения към вас – българските граждани…” От фразата излиза, че някой днес се обръща към българските граждани въобще, а не към българските социалисти и изглежда, че това е преписано от някакво предизборно обращение.
Подразделът „Демократична партия” припомня опитите на десницата да монополизира разбирането за демокрация и подчертава, че демокрацията е политическата основа на социалната справедливост и изтъква ролята на жените в БСП.
В подраздела „Масова партия” е подчертан принципно важния постулат, че „БСП се насочва дейността си към всички социални слоеве на съвременното българско общество, като на първо място защитава интересите на хората на труда, на изоставените и нуждаещите се от грижа и подкрепа”.
В тази фраза, изписана с курсив в документа, синтезира и кои са българските социалисти, и какво защитаваме те.
Подразделът „Парламентарна партия” прави и ретроспективен преглед на историята на БСП като парламентарна партия и припомня, че тя е представител в парламента на интересите на трудовите хора. Заедно с това БСП приема своя дял във формираното недоверие към институцията и „в тази връзка е нужно БСП и Коалиция за България да станат инициатори…”
В този заключителен пасаж нещата внезапно отново се свеждат към днешния ден, поставят се задачи за Коалиция за България, като се забравя, че тази коалиция е само за това 40-ото НС и в каква коалиция ще бъдем само след броени месеци не е известно и никой сега не може да го предскаже, и че това е програмен документ за години напред.
На краткия подраздел „Електронно участие“ мястото му със сигурност не е в този раздел, тъй като той има малко общо с левия проект, разглеждан в раздела. И ако Сергей Станишев смята (той се е изказал на Пленума по този въпрос), че такъв раздел е необходим, то той би трябвало да се изведе отделно или в друг раздел, примерно в ІІІ или ІV.
VІ. Нашата платформа
Това е разделът, който обхваща почти половината от цялата проектопрограма.
Подразделът „Сегашната тенденция” разглежда грамотно и сбито сегашното положение на икономиката на страната, водещата роля на свободния пазар и фискалната политика.
Подразделът „Необходимата промяна” посочва, че „сегашната неолиберална политика има… за основополагащи начала парите, пазарът и приватизацията, а нашата алтернатива се гради на социалното партньорство, в чиято основа залагаме правата, политиката и публичността…”
Много добре са казани нещата, но се налага малка принципна забележка: парите и пазарът не са антиподи на правата и политиката, най-малкото защото парите и пазарът ще ги има, вероятно, и след 100 години, а пък обратното на приватизацията не е публичността, а одържавяването. Във водещите западни страни държавната собственост е около 40%, а при сегашната криза американската администрация подкрепи най-голямата застрахователна компания АIG, като одържави 80% от активите й и създаде държавна агенция, която да управлява „държавната“ част от икономиката.
В подраздела „Народът” се говори за нуждата от динамизиране на усилията на цялата нация като синтез на граждански и народностни добродетели. За това е необходимо високо качество на националния човешки капитал, сериозно здравеопазване, спортуване и пр.
В подраздела „Държавата“ има ретроспекция и заявление, че чрез новата си конституция България се завърнала в европейския път на развитие – твърдение само по себе си невярно, освен ако авторите не смятат, че европейски е стриктно еквивалентно на капиталистически.
В раздела има много точни и верни характеристики, като например, че имаме „задължението да пазим и развиваме унитарния характер на държавното устройство”. Подразделът завършва с претенцията, че „нашата партия има заслугата за преодоляване на балканската опасност от сепаратизъм”.
Не виждам основание за някаква гордост, тъй като страната ни една от първите призна независимостта на Косово (Гърция, Румъния и Унгария още не са го сторили) и мисля, че на подобни чисто пропагандни заявления не им е мястото в програмен документ.
В подраздела „Икономиката” параграфи от І до ІV разглеждат обстойно сегашното състояние на заплащането у нас и би трябвало сериозно да се съкратят.
Следващият параграф прокламира ,че ние сме за „утвърждаване …на свободната стопанска инициатива в условията на пазарна икономика…“, „за устойчива макроикономика“, за „реална равнопоставеност между частната и държавната и общинската собственост“, за „развиване на кооперативната форма на стопанисване“.
По-нататък се говори за квалификация на работната сила, за модернизация на икономиката, за Лисабонска стратегия като основен ориентир, за данъчна и бюджетна политика – все верни неща и изведнъж: „в средносрочна перспектива следва да се разработи по-цялостна програма за модернизация…” и няма даже намек за какъв среден срок става дума, кой ще разработва програмата (дали БСП, дали МС или пък НС) и кога ще стане това.
В документа няма мисъл за отраслите, които социалистите приоритетно ще подкрепят и развиват като използват, естествено, законови конституционно съобразени механизми (преференции, данъци, безлихвени кредити, нисколихвени заеми) като необходими за нацията (може би военен комплекс, може би зърнопроизводство, може би животновъдство – състоянието на фермерите „тика“ държавата към това).
Оставам с впечатлението, че разделът е писан от икономисти- социалисти с дясно мислене и в него, наред с правилните идеи, не са отчетени процесите, които стават в света. А кризите през последните месеци накараха даже неолиберални икономисти да поставят под въпрос т.нар. лесеферизъм, т.е. типичната неолиберална философия на всевластност на пазара. Беше споменато за национализиране имуществото на пропадащи компании в САЩ и за създаване на Агенция за управляване на тези активи. И подобни процеси протичат не само в САЩ. Ето изказаното неотдавна мнение по въпроса и на проф. Джулио Тремонти, неолиберален икономист, министър на икономиката при предишното правителство на милиардера Силвио Берлускони: „Пазарът – тоталитарна идеология , създадена, за да управлява ХХІ век , сатанизира образа на държавата… като постави суверенния пазар в положението да доминира всичко останало. Днес вече не можем да твърдим, че това е било правилното, единствено възможното решение.“
Подразделът „Обществото” започва с твърдението, че българското общество преживява интензивни и дълбоки трансформации и пред нас стои задачата да осигурим общество на хуманността и демокрацията. Във втория параграф е записано: „Да се изолира пазарът от политическото функциониране на обществото, отлична перифраза на Лионел Жоспен: „Пазарна икономика – да, пазарно общество – не!”
Говори се още за гарантиране на човешки права, за толерантност, за диалог между културата и религиите, за грижи за развитието на децата, за бедните и прочее.
Подразделът „Културата“ е непропорционално обширен на останалите раздели. Става дума за културното наследство, за взаимодействието на култура и бизнес, за медиите и за защита на медийния плурализъм, за регулативния орган, за културна индустрия (последните два въпроса едва ли са за програма на политическа партия) .
Подразделът „Природата “ правилно прокламира, че ние сме за защита на българската земя и за комплексна политика на устойчиво развитие.
Подразделът „Сигурността“ декларира, че ние сме за нова Стратегия за сигурност на страната.
Няма нито дума за участието ни в мисии зад граница извън резолюциите на ООН, за признаване на независимостта на територии като Косово и за други принципни деликатни въпроси, които би трябвало да намерят ясни постановки в подобен програмен документ.
Подразделът „Позициите в света на ХХІ век” е по-скоро пропаганден: говори се, че страната дава принос за стабилността и сътрудничеството, че ще разширява ролята си като енергиен център, че сме за действена система за колективна безопасност и за реформирана и дееспособна ООН.
VІІ. Нашето виждане за необходимите етапи
На Пленума на ВС на БСП на 1 август т. г. вносителят на Проектопрограмата Г.Пирински заяви, че разделът ще се преработи и ще бъде нещо като заключение към останалите текстове.
Общо впечатление от проектопрограмата
Направен е опит за изработване на програма в сложно за европейската левица време, при това програма на партия, обединяваща от комунистически през социалистически до дясно социалдемократически възгледи и тенденции.
При подобни случаи са възможни различни подходи:
– да се изработи политическа програма, която да отчете всички възможни тенденции в съответната партия (опита на ГСДП);
– на партиен конгрес да се предложат отделни платформи от различните течения, а на общия форум да се избере една от тях (такава е практиката на ФСП);
– да се наложи на партията програма, която отразява вижданията на партийното ръководство.
В нашия случай е избран немският опит, а програмата на ГСДП е послужила за основа на предлагания у нас документ. И това не е случайно: теоретическата мисъл на българските социалисти не е на ниво да разработи сега относително самостоятелен документ.
Предложеният на членовете на БСП документ е разностилен, лошо редактиран: някъде има много констатации, другаде личи механично обединяване на текстове, обемът на отделните глави не е пропорционален на значимостта им.
Прочитането на Проектопрограмата създава впечатлението, че събрани заедно, хора са предлагали свои идеи и текстове от различни статии и доклади, за да скалъпят настоящия документ, като са се колебаели между стари стереотипи на прехода и нови постановки на съвременната социалдемокрация.
Така наред с текстовете за приемане на миналото на БСП (БКП) и оценката на прехода, макар и „под сурдинка“ се признават грешките на БСП след 1989 г. (по-правилно би било да се говори за грешки на ръководството на БСП, красноречив пример за което е поръчаната от него Програма „Ран-Ът”, има и параграфи, поставящи партията в контекста на съвременния свят.
Представената Проектопрограма е добра основа за допълнително концептуално разработване, за избистряне на формулировките и изисква сериозно редактиране.
18 септември 2008 г.
