За страничните ефекти и последствията на глобализацията
Вече второ десетилетие глобализацията шества надлъж и нашир по цялата планета. Властно прекрачва паралели и меридиани, достигайки и най-отдалечените кътчета на земното кълбо. Става дума за последния тласък на глобализма, който иначе има вековна история.
Но какво разбираме под глобализация? Според най-разпространената дефиниция това е: свободното, безпрепятствено движение в световен мащаб на капитали, стоки, услуги, информация, идеи, хора и модели на поведение. Безспорно, в рамките на тази дефиниция иде реч за нов феномен. Феномен, свързан с високите технологии, най-вече с интернет. И също така, става дума за разпространение на пазарната икономика и либералната демокрация. А иначе, още с колониализма на ХVІІІ век започва процесът на глобализма – индустриалните държави – колонизатори, протягат ръце към суровините на Третия свят и нахлуват в неговите огромни пазари.
Широко известно е, че глобализацията изигра ролята на допинг за световната икономика. Мощният прилив на свежи капитали и технологии по несравним начин стимулира икономиките на страните с възникващи и развиващи се пазари. На свой ред техните отворени пазари и евтина работна ръка – Западът все повече изнася производствата си в Югоизточна Азия, Източна Европа и Латинска Америка, вливат свежа кръв в западните икономики. Най-вече чрез многонационалните корпорации на САЩ.
По данни на Световната банка за последните 14 години в Китай, например, 407 милиона души, или около една трета от китайското население, са се измъкнали от бедността и са се влели в средните социални слоеве. (Наистина, без мощното въздействие на глобализацията не биха били възможни например тези десетпроцентови темпове на развитие на Китай). Според прогнозите, пак благодарение на глобализацията, тази възходяща тенденция ще се повтори във все по-обхватни региони на света, носейки значителни социални промени и последствия. Авторитетният „Брукинс инститют” предвижда през 2020 г. един милиард души да се прелеят в това, което американците наричат средна класа. Няма спор, че това е внушително число.
Както и може да се очаква, обаче, глобализацията има и своите странични, неблагоприятни ефекти и последствия. Първият неин парадокс – увеличавайки с такива високи темпове производителността, глобализацията води до намаляване нуждите от работна ръка. С други думи, води до увеличаване на безработицата (това е очевидно в големите китайски градове). Друг парадокс – стремглавото нарастване на средната класа в страните с възникващи и развиващи се пазари неимоверно повишава потреблението на храни и стоки от първа необходимост. Това от своя страна предизвиква недостиг в предлагането на земеделски продукти. Последствията – сегашната хранителна криза и скок на цените на храните в световен мащаб. И тук му е мястото да споменем още един „парадокс”, т. нар. стагфлация. Настъпващата през последната година световна рецесия вместо да води до спад на цените поради намаляващото търсене, предизвиква нарастваща инфлация. В САЩ тя е най-висока за последните 26 години.
Съществува един доста сериозен неблагоприятен ефект от глобализацията, който има разрушителни последици. В глобализирания свят днес се е натрупал огромен спекулативен капитал, измерван в трилиони долари. Във времето на бурен стопански подем този капитал, който не пуска корени, се втурва в онези страни, предлагащи най-висока доходност. Но понеже е „безроден”, понеже не се свързва с никаква разумна мяра, спекулативният капитал води до бързо прегряване на икономиката и до т.нар. икономически мехур. Мехур или балон, който естествено в един момент се спуква. От друга страна, същият този спекулативен капитал, с неговите огромни размери, побягва светкавично от страните-реципиенти, още щом се появят първите признаци на криза. И по този начин многократно потенцира самата криза. Така се случи през 1997 г. в Азия, а година по-късно в Русия, изпаднала тогава в дефолт – пресрочване на погасяването на задълженията и неспособност за изплащане на заплатите.
Сегашната световна рецесия, започнала с краха на финансови и кредитно-ипотечни институции в САЩ, рефлектира върху Европейския съюз, а в известна степен и върху държавите с развиващи се пазари. Всичко това благодарение на тясната световна взаимозависимост на финансите и индустрията. Прогнозите сочат, че сегашната широкообхватна рецесия ще бъде по-дълбока от първоначалните очаквания и ще продължи по-дълго от обикновено. Ще видим дали глобализацията ще се окаже в крайна сметка панацея или верижна реакция на разпространение на кризисните процеси.
Ако се опитаме да обобщим, се налагат няколко извода. На първо място, в индустриалния свят глобализацията поражда стряскащ парадокс. Повишава се икономическата ефективност (най-вече производителността), в съчетание с по-висок стандарт на живота, но и с по-висока безработица. В същото време се наблюдава отлив на работещите от сферата на физическия труд, отлив, който се запълва от прииждащите милиони имигранти (днес Европа надминава САЩ по брой на имигрантите). Това води до остри проблеми в резултат на сблъсъка на различни култури, особено на сблъсъка с фундаменталисткия ислям. Ето защо в Западна Европа се надига отново защитен национализъм.
В страните от Източна Европа, Азия и Латинска Америка негативното въздействие се изразява в три направления. Първо, опасният ефект на плуващия спекулативен капитал, за което вече стана дума. Второ, бързо нарастващите в световен мащаб цени на горивата и хранителните продукти запалват опасен инфлационен процес в страните с развиващи се пазари. Трето, започва масово изтичане от Източна Европа и Азия не само на интелектуални таланти, но и на висококвалифицирани специалисти и работници. Като последствие, това изтичане предизвиква остър дефицит на необходимите кадри и работна ръка на Изток. Този дефицит пък се запълва от имигранти от по-бедни страни, което на свой ред създава етнически и културни проблеми.
Интерес представлява и влиянието на глобализацията върху тенденциите в политическия живот. В западните държави функционират два типа корпорации – тези с наднационален характер и тези, които са национално организирани и ориентирани. Многонационалните компании, а те са, които изнасят от икономически и общи съображения производствата си зад граница, са апологети на „свободния капитализъм” и подтикват правителствата в собствените си страни към военнополитически интервенционизъм (да напомним, че американските петролни гиганти лобираха чрез свои високопоставени лица като вицепрезидента Чейни за интервенцията в Ирак). На обратния полюс са национално-ориентираните компании, които нямат глобален обсег и залагат на възможно най-ниските издръжки в собствените си страни. Те са, които надигат глас в посока на националния протекционизъм и които лобират за държавна подкрепа в икономиката. Глобализацията до голяма степен стана причина за националистическата реакция в западното общество, която захранва и националистическите десници на такива като Льо Пен и Хайдер. Във всеки случай, и това е най-видно в САЩ, глобализационният икономически процес и национално-центрираният политически процес (например във връзка с предстоящите президентски избори), се намират във функционален дисонанс.
В страните на Източна Европа глобализацията, макар и опосредствено, също влияе върху партийната и държавната политика. Първо, емиграцията на Запад и имиграцията от Изток създават благоприятна почва за националистическите движения и популистките лидери. Второ, след отрицателния вот на референдума в Ирландия, относно ратификацията на Лисабонския договор, съвсем очевидна е тенденцията на част от управляващите в Полша и Чехия да се дърпат от по-нататъшната европейска интеграция. А тази интеграция е съставка на глобализацията. И трето, високата инфлация – производна на днешната глобализация, води до обезверяване и политическа дезориентация, която налива вода в мелницата на популистки политици, със „съмнителен багаж” (напр. в България).
Ако се опитаме да погледнем „по-философски” на взривоопасния потенциал на глобализацията, ще констатираме следното – глобализацията лишава света от тъй необходимото му многообразие. Защото макар и нецеленасочено, води до униформеност и стандартизация, до унификация. Та какво друго, ако не унификация са продуктите на „Макдоналдс”, който предлага стандартен хамбургер от Питсбърг през Петербург до Пекин. Или друг пример – в целия свят днес се консумират, най-вече, бананите от сорта „Кевендиш” на многонационалния гигант „Чикита”, прословутата бивша „Юнайтед фрут”. А те далеч не са най-вкусните, но са наложен стандарт по чисто икономически глобализационни причини. За помитащата сила пък на комерсиалните продукти на Холивуд, които затриха или щамповаха не една национална киноиндустрия, едва ли може да се спори. Да, глобализацията, движена от своите иманентни закони, постепенно нивелира света и унищожава не само културното, но и битовото многообразие. И несъмнено така снижава качеството на живота.
Разбира се, глобализационното въздействие по отношение на многообразието не е еднозначно. Наред с казаното глобализацията разпространява от едни страни в други желани стоки, ефикасни услуги, привлекателни продукти, авангардни технически изобретения, високи технологии, попмузика и развлечения, както и напредничави модели на поведение. Но ако теглим чертата на равносметката, глобализацията, движена от своите иманентни закони – в основата си комерсиални, постепенно нивелира света и го прави по-еднообразен. И с това ни лишава от естествената самобитност и стимули на живота.
Поради мощното американско присъствие в глобализационния процес, глобализацията днес в известен смисъл е и американизация. От една страна, САЩ продължават да бъдат експерименталната лаборатория на света, от друга страна, наднационалните компании разпространяват американски продукти в широк спектър от високите технологии до сферата на развлеченията. Но колкото по-развита е дадена страна, колкото по-дълбоки са културните й пластове, толкова тя е по-устойчива срещу настъплението на американизацията. За пример в Европа можем да дадем Германия и Франция, а в Азия – Япония и Китай. И така, по- слабо развитите страни трябва да се противопоставят на глобализационната стандартизация по американски. В случая не е възможно да бъде дадена някаква всеобща рецепта, но някои от начините за защита на културното многообразие могат да бъдат посочени. Преди всичко, това е приемствеността в утвърждаването на националните традиции, предаването на щафетата от едно поколение на друго. Нужна е също финансова и медийна подкрепа за съхраняване на културното богатство. Наред с това трябва да се поощрява етническата и религиозната самобитност в страните, които са по-податливи на ефекта на глобализационното нивелиране.
Но тук има и по-дълбок, по-многопосочен и дългосрочен ефект. Нека си позволим една съществена и многозначеща аналогия. Известно е, че живата природа през милиардите години на биологическа еволюция е преживяла опустошителни катаклизми. И е оцелявала, приспособявала се е към драстично променените условия. Оцелявала е благодарение на адаптивния отговор и на своето многообразие! В своята съвременна и бъдеща история човечеството се сблъсква и ще продължава да се сблъсква, ако не със същински катаклизми, то с главоломни промени и обрати. За да има по-добри шансове, даже статистически шансове, да надживее социалните сътресения и исторически лупинги, човешката цивилизация трябва да залага на адаптивния отговор и на културното многообразие. Многообразие, което сегашната глобализация е поставила под въпрос.
В заключение, нека изразим пожеланието световният политически и бизнеселит да потърси средства и методи за преодоляване и ако е възможно, за отстраняване на негативните странични ефекти и последици от глобализацията. В крайна сметка, глобализацията е обективен икономически и геополитически процес, с който трябва да се научим да живеем съвместно. И също така, да го управляваме по възможно най-ефективния начин, маневрирайки между минните полета на глобализационния океан.
