Светът се отнася сурово към неолиберализма, този килер за идеи, основаващи се върху фундаменталисткото понятие, че пазарите са саморегулиращи се, че ефикасно разпределят ресурсите и служат на общото благо. Тъкмо пазарният фундаментализъм крепеше тачъризма, „рейганомиката” и „вашингтонския консенсус”, благоразположени към всякакъв род приватизация, към икономическата либерализация и независимостта на централните банки, загрижени единствено за инфлацията.
След четвърт столетие експерименти с развиващите се страни, губещите се открояват много ясно: не само че възприелите неолибералната политика изостанаха в надпреварата за растеж, но и при наличието на растеж той напълно диспропорционално облагодетелства най-богатите.
Дори неолибералите да отказват да си признаят, тяхната идеология се провали и по друг критерии – с концепцията си за подкрепата за ресурси, както в края на 90-те години на ХХ в. с инвестициите, отредени за оптичния кабел. Тази грешка донесе една неочаквана полза: цената на комуникациите бе снижена и Индия и Китай заеха по-предно място в световната икономика.
Но нито едно положително последствие не съпътстваше лошата, широкомащабна подкрепа за ресурси в сферата на недвижимите имоти. Новите жилища, принадлежащи на семейства, неразполагащи със средства да ги заплатят, започнаха да се рушат и милиони хора се озоваха на улицата. В някои случаи се налагаше правителството да се намеси, за да спаси каквото може да бъде спасено, а когато не го правеше, щетите увеличаваха размерите си. Разбира се, прекомерното инвестиране в сектора на недвижимите имоти донесе краткосрочни облаги: някои американци станаха собственици на доста по-големи жилища, отколкото би било възможно иначе. Но на каква цена за тях самите и за световната икономика? Наред с жилището милиони хора ще загубят спестяванията си, правени цял живот. А изземването на жилища в сектора на недвижимите имоти доведе до забавяне на строителната дейност в световен мащаб. По отношение на прогнозите съществува консенсус: забавянето ще бъде всеобщо и дълготрайно.
Освен това пазарите ни не бяха подготвени за повишението на цените на петрола и хранителните продукти. Фундаменталният проблем е, че красноречието на пазара се отприщва напълно избирателно: то е изисквано и налагано, когато обслужва частни интереси, и отхвърляно в останалите случаи.
Един от редките елементи, които могат да се приемат като положителен знак в политиката на Джордж У. Буш, е фактът, че той стесни пропастта между красноречието и реалността, и то в сравнение с Роналд Рейгън, който въпреки всичките си речи в полза на пазарната свобода, необезпокояван от никого и нищо, бе наложил търговски рестрикции като прословутото „доброволно” ограничение на износа на японски леки коли.
Политиката на Джордж Буш бе по-лоша, ала наглостта й неприкрито да обслужва американския военно-индустриален комплекс поне е напълно очевидна. Администрацията на Буш един-единствен път взе мерки в полза на околната среда; това се случи със субсидиите в полза на етанола, чийто екологичен принос е твърде съмнителен.
Подобна смесица от красноречие в полза на отварянето на пазарите и правителствената намеса се оказа особено вредна за развиващите се страни. Казано им бе да не се намесват повече в селското стопанство, нещо равносилно на излагане на опасност на техните земеделски производители пред неудържимата конкуренция на Съединените щати и Европа. Земеделските им производители може би щяха да бъдат в състояние да конкурират тези от Севера, но не можеха да конкурират техните субсидии. Така че развиващите се страни инвестираха по-малко в селското стопанство и пропастта в хранителното производство зейна с по-голяма сила.
Другояче казано, в свят на изобилие милиони хора в развиващите се страни невинаги могат да се сдобият с хранителния минимум. В много от тези страни увеличението на стойността на храната и енергията ще има пагубен ефект върху най-бедните слоеве от населението, защото тези две позиции представляват преобладаваща част от разноските им.
Световният гняв става осезателен. Никак не е учудващо, че спекулантите са първите обвиняеми. Те възразяват, че не са причината за проблема: „Ние чисто и просто се стремим да установим справедливата цена.” Което ще рече, че са открили, че предлагането е недостатъчно.
Но честността отсъства в отговора им. Ако очакват повишение на цените и неустойчивост на пазара, стотици милиони земеделски производители ще вземат предпазни мерки. Те ще спечелят повече, ако трупат запаси, които да пласират по-късно. Не действат ли по този начин, няма да могат да наваксат следващата година, ако реколтата не е толкова щедра. Няколко шепи зърно, изтеглени от пазара от стотици милиони земеделски производители навред по планетата, в крайна сметка представляват внушително количество.
Защитниците на пазарния фундаментализъм желаят да прехвърлят отговорността за поражението на пазара не върху пазарната икономика, а върху правителството. Говори се за един високопоставен китайски държавник, който заявил, че проблемът се състои в това, че изправено пред кризата в отрасъла на недвижимите имоти, американското правителство не е направило достатъчно, за да се притече на помощ на най-бедните слоеве от населението. Съгласен съм с него, но това не променя нищо от действителността: американските банки не дооцениха рисковете, и то в колосален по размери мащаб, довели до последици за цял свят, докато ръководителите на въпросните институции си тръгнаха с милиарди долари обезщетения.
Днес съществува тотално разделение и противопоставяне между обществени и частни интереси. Ако те не са грижливо съчетани, пазарната икономика не може да функционира по начин, който да е задоволителен.
Неолибералният фундаментализъм представлява политическа доктрина, подчинена на частните интереси, той не почива върху основите на икономическа теория. Очевидно е, че не почива и върху основата на историческия опит. Този урок е едничката полза, която може да се извлече от заплахата, надвиснала над световната икономика.
*Джоузеф Ю. Стиглиц е носител на Нобелова награда за икономика през 2001 г. е професор в Колумбийския университет (Ню Йорк).
Статията е публикувана на 2/10/2008 в сътрудничество с Project Syndicate.
