ІV. През премеждията на времето
Изминалите две години от началото на радикалните реформи показват, че Унгария преминава през опасен кръстопът. Поне засега – успешно. Страховете, които се коренят в далечното минало, както и новите страхове, инспирирани от незрели или ретроградни политически инстинкти и подхранвани от многобройни професионални и политически грешки на управлението на държавата и на УСП, донякъде са разсеяни. Донякъде, защото според анализа на унгарските социалисти съпротивата срещу реформите е значително отслабена, но не и преодоляна. Нейни носители са определени социални групи, включително членове и симпатизанти на УСП, чийто манталитет и поведение отразяват настроенията на самостоятелно зародилите се през втората половина на 80-те години (на ХХ в.) (дребно) буржоазни прослойки. Затвореният свят на режима на Кадар за тях е нарастващо безперспективен. Те искат да получават повече, много повече, но понеже има какво да загубят, усилията им са насочени към предотвратяване на евентуални безредици. Затова се оказват и главния фактор за осъществяване на мирния преход. Стотина хиляди дребни предприемачи, търговци, членове на кооперации, високопоставени чиновници, инженери, счетоводители, учители, лекари, журналисти, тоест част от т. нар. средна класа, откровено вярват, че повече и по-свободни възможности в едно по-отворено общество ще им донесат повече просперитет.
Голямата част обаче много скоро усеща заплахата от нестабилност. И отново обръща поглед към държавата за сигурност и подкрепа. Образът на обожествявания и доскоро уважаван Запад започва да се променя. Местните предприемачи много скоро започват да разбират, че не могат да се конкурират с големите чуждестранни компании, които по-скоро искат да ги поставят на колене. Повечето от държавните служители и пенсионерите започват да усещат заплаха за съществуването си. Свободата, дошла със смяната на системата, започва да им изглежда като нарастваща отговорност и бреме. Едва зародилата се средна класа се оказва разочарована. Мечтите й започват да се изпаряват. И се обръща да търси причините извън себе си, в трагичното историческо наследство, в неуспешната смяна на системата, в комунистите, които се укриват или които размениха политическата си власт с икономическа. И най-вече в Запада, който се опитва да се облагодетелства от промяната.
Така, самоналожилите се в продължение на повече от век народопсихология на чуждата вина и културата на оплаквания получава свежо подкрепление. Повечето от представителите на тези прослойки смятат, че е трудно да се успее в този нов живот. Продължават да жадуват за помощ и подкрепа и като няма откъде да я получат, стават разочаровани и сърдити. И се превръщат в лесна плячка на пропагандни внушения и призиви към протести и безредици. Връхна точка са безредиците от септември-октомври 2006 г. на площад “Кошут” в Будапеща. Макар и позатихнало, недоволството от реформите не секва.
1. Заплаха от стачни действия нараства отново в края на 2007 г. Поводите са много, но най-съществените са новото рязко поскъпване на живота и проектозакона за реформа на общественото осигуряване и на здравеопазването.
В сравнение с декември 2006 г. цената на брашното скача с 43%. Хлябът поскъпва с повече от 18%; картофите – с 30%; яйцата – с 20%; пилешкото – с 18%; млякото – със 16%; свинското – средно с 14.8%; олиото – с 12%; зеленчуците – средно с 12%. Газът за отопление скача с 37%. Таксите за комунални услуги и смет – с 12-13%. Най-потърпевши се оказват пенсионерите, на които през 2007 г. инфлацията изяжда по една пенсия. Правителството заявява, че това е необходима стъпка и уверява, че ще даде компенсации.
Впрочем, от януари 2007 г. е в сила правителствено постановление на социално слабите да се приспада от сметките за газ – основната енергия за битови нужди – около 37-40%, тоест фактическият размер на поскъпването. Близо половината от семействата се възползват от това облекчение. Актуализират се пенсиите и размерът на минималната работна заплата. Въпреки това, усещането за несигурност пълзи в душите на повечето унгарци. Унгарците са индивидуалисти, както повечето европейци. Но когато се посегне на месото и виното им, когато са застрашени правата им, когато се накърни достойнството им, унгарците, както и европейците, реагират солидарно. А основание за безпокойство има, и то се съдържа в текста на проектозакона: възрастта за пенсиониране да се увеличи от 59 на 60 години, пенсиите да намалеят с около 8 на сто чрез “нова методика” за изчисление. Опасяват се също, че премахването на монопола в общественото осигуряване и въвеждането на “пазарен механизъм” може да ликвидира здравеопазването. Синдикатите също смятат, че с тези промени се отслабва системата на социалната сигурност, отключва се механизмът на много опасни процеси. Затова основните искания опират до отмяна на планирания закон.
“Светът върви седмици преди нас”, подканват водещите заглавия на унгарските медии от ноември 2007 г. по повод аналогични протести в чужбина. Стачкуват държавните и транспортните служители в Германия и Франция. Настояват за чувствително повишаване на заплатите и за намаляване на работното време. В Гърция протестират против “промените” в здравното и социалното осигуряване. Стачкува и Холивуд. Знаменитости протестират срещу данъчните тежести върху авторските права. Оказва се, че глобализацията бавно, но сигурно настъпва срещу основни човешки права и свободи.
През ноември стачките в Унгария са предупредителни. Шофьори и железничари, лекари, фармацевти и медицински сестри, педагози, работници от електротехническата промишленост и енергетици протестират в продължение на няколко часа. Загубите, причинени от предупредителната стачка само в жп транспорта се оценяват на около 250 млн. форинта (прибл. 1 млн. евро). На каква ли сума ще възлязат, ако замислените безсрочни протести в средата на декември са подкрепени от 20 синдиката и 130 неправителствени организации? И как биха се отразили тези загуби на хода на реформите?
В управляващата коалиция нарастват колебанията. Свободните демократи – коалиционни партньори на УСП от 1994 г., са най-твърдите привърженици на проектозакона. Дори заплашват с отцепване, ако предвиденият за декември вот в парламента се провали. Определена група в средите на социалистите обаче настоява да се запази статуквото. Съживява се движението “Социалистическа платформа”. Говори се за отделяне на депутати от УСП в самостоятелна фракция. Според тази група новата система на осигуряване няма да проработи и премиерът Дюрчани може да се окаже в клопка. “Всички сме в очакване кой ще вдигне пръв знамето”, заявява пред в. “Мадяр хирлоп” виден политик-социалист. Според него въпросът за смяната на Дюрчани бил принципно решен. Но все още не се били спрели окончателно на подходящ кандидат за нов премиер, който хем да е по-популярен от Дюрчани, хем да е в състояние да продължи реформите.
“Извън коалицията няма бъдеще нито за социалистите, нито за свободните демократи”, контрира премиерът в опит да озапти недоволството. “Най-голямото предизвикателство сега е да концентрираме усилията си върху генераторите на растежа. Не трябва да се разсъждава върху стратегията, а да се върви напред. Това е единствената стратегия, защото посоката е вярна…”, заявява Дюрчани, цитиран от официалната агенция МТИ.
В началото на декември правителство постига споразумение с повечето синдикални организации. И този път премиерът успява да обуздае недоволството в собствената си партия и в коалицията, да тушира недоволството на синдикатите, да продължи напред с крайно непопулярните, но необходими за възхода на Унгария реформи.
2. Референдумът. На 9 март 2008 г. унгарците отхвърлят с референдум наложените им такси “визита при лекар”, “дневен болничен престой” и “такса обучение” във висшите и полувисшите учебни заведения. Активността се оказва далеч над очакваната. Участват половината от имащите право на глас, а над 82 на сто от тях категорично отхвърлят разпоредбите, приети в закона. Съгласно унгарската конституция референдумът се счита за валиден, ако в него са участвали не по-малко от 25 на сто от имащите право на глас. Волята на народа, така както е изразена чрез референдума, е задължителна за правителството и парламента.
Предложението за референдум идва отдолу, от Унгарския социален форум, след вълненията през есента на 2007 г. Подкрепят го синдикатите, представителите на гражданското общество в лицето на повече от сто неправителствени организации и, разбира се, парламентарната опозиция. Главното, което обединява протеста, е планираната реформа на общественото осигуряване и на здравеопазването. До 2006 г. лекарствата в Унгария не се облагат. Налагането на минимална ставка от 5% ДДС и особено таксата “визита при лекар”, неправилно наричана у нас “потребителска такса”, срещна сериозен отпор в унгарското общество, остро бе критикувано дори от бившия председател на УСП и бивш премиер Дюла Хорн. “Властта се опитва да купи лекарското съсловие с парите на данъкоплатците”, затръбиха медиите. Освен това, унгарците се опасяват, че ако бъде приватизирано, здравеопазването ще се превърне от право в привилегия за ония, които могат да плащат отгоре.
Въпросът е принципен: според европейското разбиране здравеопазването не е услуга, а право на пациента. Лекарствата не са обикновена потребителска стока и не би трябвало да се облагат с данъци и такси. Пациентите също не са потребители. Грижата за опазване и укрепване на тяхното здраве им се дължи по силата на конституционно гарантирано право. Право, което е неотменимо и което трябва да осигурява достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване. Записано е в основните закони на всички страни на Евросъюза, в конституцията на Унгария (както впрочем и в чл. 52 на Конституцията на Република България). А правото, както е известно в правовите държави, не може да се осъществява срещу заплащане. Социалната философия на Евросъюза е, че никой не трябва да бъде лишаван от права само защото не може да си плати. Обратното би означавало престъпване на конституцията.
Всъщност плащане има, и то се извършва чрез плащаните от всички граждани данъци и такси. По силата на конституционните разпоредби приходите от данъците и таксите трябва да се разходват за осъществяване на конституционно гарантираните права на същите тези граждани, без да им бъдат налагани допълнителни утежнения. Ако държавното управление не е в състояние да разпределя и разходва данъците, така че да се осигурява безотказното упражняване на правата, кой трябва да носи отговорност и да поеме тежестите, произтичащи от недостатъчния административен капацитет? Гражданите – данъкоплатци или администрацията?
Това евроразбиране се споделя от Профсъюза на здравните работници, Камарата на лекарите, неправителствените организации. С въвеждане на допълнително заплащане обаче пред милиони, живеещи под и около социалния минимум унгарци, се изправят бариери за оцеляването им. Въвеждането на такси за следване във висши и полувисши учебни заведения пък може да доведе до по-нататъшен спад в интереса на младите хора да продължат образованието си. А такава тенденция е налице през последните години.
Резултатите от референдума активизират парламентарната опозиция. Според опозиционния лидер и бивш министър-председател Виктор Орбан категоричността на резултата показва, че народът изрича и политическа присъда на правителството. Отмяната на незаконните такси вече не е достатъчна. Орбан предлага от постъпленията от хазарта да се заделят 30 млрд. форинта (122.5 млн. евро) за здравеопазване и 11 млрд. форинта (45 млн. евро) за образование. В момента данъчните приходи от хазарта възлизат на 70 млрд. форинта (286 млн. евро) и се разходват за финансиране на спорта, детски и учебни заведения, пенсионното осигуряване, местното самоуправление. Лидерката на опозиционния Унгарски демократичен форум д-р Ибоя Давид пък заяви, че проблемите на здравеопазването трябва да се изземат от политиците и да се поставят в ръцете на най-добрите експерти на нацията.
3. Третият кабинет на Ференц Дюрчани. Първи май 2008 г. бе отбелязан в Унгария не само като Ден на труда, но и като първи ден от управлението на правителството на малцинството. Либералният Съюз на свободните демократи (ССД) официално излезе от коалицията и новото правителство сега е съставено от представители само на една партия – Унгарската социалистическа партия (УСП) – прецедент след смяната на системата в Унгария през 1989 г. Какво предизвика тази ситуация?
На следващия ден след референдума премиерът Дюрчани внася в парламента проекторешение противоконституционните текстове да отпаднат от току-що приетия закон. В съответствие с волята на народа, наред с “таксите”, Дюрчани предлага да отпаднат също разпоредбите относно приватизация на болници и поликлиники, както и либерализиране на здравноосигурителната система, за да отпадне и предвиденият за есента нов референдум, чиито прогнозни резултати със сигурност навеждат на още едно категорично унгарско НЕ. И не само защото обществената нагласа е против подобни “реформи”. Но и защото непосредствено след парламентарните избори преди две години премиерът ясно и категорично огласи сакралното си послание: “Повече няма да лъжем. Или ще правим реформа, или други след нас ще дойдат да я направят. Субсидиите от ЕС трябва да отидат за развитие, а не да потънат в джобовете на „добрите услуги”, разбирай корупцията.” С което си навлече гнева на отделни съпартийци и коалиционни партньори, гравитиращи около корупционни обръчи.
Нека припомним, че реформата на здравноосигурителната система във вида, в който бе приета в закона, бе основно искане на коалиционния Съюз на свободните демократи. В стремежа да разшири социалната си база, тази малка партия настояваше за въвеждане на такса “визита при лекар”, изопачено наричана у нас “потребителска такса”, такса „дневен болничен престой”, както и за либерализиране на здравноосигурителния фонд и приватизиране на здравните заведения. Именно по този повод медиите саркастично подхвърлиха, че либералният ССД се опитва да купи лекарското съсловие с парите на пациентите. Според “логиката” на либералите, макар здравеопазването (както и образованието) да не е услуга, а право на пациента, дейностите по осигуряване на това право са бизнес. Въпросът, следователно, опира до избор между ценности и пари; между законосъобразност и целесъобразност; между морал и бизнес. Как ще решат този въпрос социалистите? И какви ще бъдат далечните последици?
Премиерът Дюрчани, който прие исканията на ССД преди две години, сега даде заден ход. “Хората се вслушаха в най-непосредствените си интереси, сиреч в своето портмоне”, заяви той и добави, че правителството уважава волята на унгарците. И побърза да внесе в парламента предложение за изменение на Здравния закон.
Втората стъпка на премиера бе да поиска оставката на министъра на здравеопазването Агнеш Хорват (от квотата на ССД), без да се консултира предварително с коалиционния си партньор. Мотивите на премиера са повече от ясни: УСП се съгласи преди две години с исканията на ССД, но резултатите от референдума показват, че унгарците не са съгласни. Отговорността, следователно, трябва да понесе партията, която е предложила непопулярните и противоконституционни мерки; недопустимо е също така лицето от тази партия, което е работило за „приватизация”, „либерализиране” и въвеждането на „такси”, да продължава да бъде министър, след като тези разпоредби отпадат от закона. А и категоричната воля на народа изключва потребността от каквито и да било консултации.
Според лидера на ССД Янош Кока обаче, с това действие на Дюрчани „чашата преляла”. И изтегля от правителството тримата свои министри и всички секретари. С излизането на ССД от коалицията, мнозинството от 210 депутати се разпада. Общият брой на представителите в унгарския парламент е 386, а УСП има само 190, но ефективният им брой при гласуване е 186 поради продължителното боледуване на Дюла Хорн, Ласло Толлер, Балаж Чакабони и Янош Санто. Премиерът обаче е твърдо решен да продължи да управлява. Макар и с правителство на малцинството. И пристъпва към нови структурни и кадрови промени.
Създава мегаминистерство на икономиката и развитието под ръководството на изпитания управленец Гордон Байнаи. Новосформираното Министерство на науката и технологиите получава ректорът на Будапещенския технически университет Карой Молнар. Експертът Пал Сабо оглавява Министерството на транспорта, съобщенията и енергетиката. Друг известен експерт – Тамаш Секей става министър на здравеопазването; досега той беше председател на Националната здравноосигурителна каса. Трима министри – Ерика Сюч, Имре Сабо и Ищван Денешеи, съответно на труда, на околната среда и на самоуправленията – са кадри на Унгарската социалистическа работническа партия отпреди 1989 г. Така, с две качествено нови министерства и седем нови министри Ференц Дюрчани смята да продължи реформата на държавното управление през оставащите две години от мандата му. Ще оцелее ли обаче новият кабинет?
Няколко дни, след като либералните представители излизат от правителството, лидерът на ССД Янош Кока сменя твърдия тон с умерени декларации, че свободните демократи ще имат конструктивна опозиционна роля: “Не сме си поставили за цел да проваляме правителството”, заяви той. “ССД няма да гласува с „не” само на инат. Партията на либералите се оттегля от коалицията с мир, защото смята, че двете партии навярно могат да имат по-добри постижения поотделно, отколкото заедно.”
От опозиционната партия ФИДЕС декларират, че Дюрчани трябва да подаде оставка, но намекват същевременно, че имало алтернатива: в Европа имало случаи на правителства на малцинството. Тяхното съществуване обаче се предхождало от вот на доверие в парламента. Д-р Ибоя Давид, лидерка на другата опозиционна партия – Унгарски демократичен форум (УДФ), пък заяви, че Унгария има нужда от нов министър-председател. “Днес в Унгария не се управлява по същество. Създаде се междинно положение „и вън съм, и вътре съм”. ССД напусна коалицията, но запази позициите си в контролните комисии, в дирекционните съвети, в обществените звена. Не вярвам в управление на малцинството. Трябва да се готвим за предсрочни избори.”
Надеждите на опозицията, че референдумът може да бъде средство за политически натиск, се оказват ненавременни. Независимо от непопулярните мерки, правителството продължава да се ползва с одобрение. Публикуваната в деня на референдума анкета сочи, че унгарците разбират усилията на правителството. На въпроса дали ще издържи, 70.8 на сто от запитаните отговарят с “да” и само 29.2 на сто смятат, че правителството няма да изкара мандата си. Според наблюдателите опозицията не е заинтересована от предсрочни парламентарни избори. Много по-изгодно й е да продължи с политическото говорене, докато реформите продължават. И да се опита да дойде на власт след две години, при чувствително по-добри икономически показатели, когато Унгария вероятно ще бъде готова да се присъедини към Еврозоната.
Изглежда, такова е и усещането на премиера. Според него УСП е в състояние да се обнови и коригира и да поведе такава политика, която да е насочена предимно към сигурността на ежедневието, към човешките проблеми, към осигуряване на нови работни места. Управлението на малцинството, следователно, ще бъде предизвикателство не само за УСП, но и за опозиционните партии. Известният политолог Габор Тьорьок дори допуска, че в известен смисъл един кабинет на малцинството може да даде по-голяма свобода на министър-председателя, а това би означавало ускоряване на реформите и по-ефективното им материализиране.
На бизнесфорум в родния си град Папа Ференц Дюрчани заяви: “Кабинетът на малцинството ще съществува дотогава, докато парламентарното мнозинство е заинтересувано ние да управляваме. Струва ми се обаче, че нито една партия не е заинтересована от предсрочни избори.” Дали и този път няма да се окаже прав?
4. Реалностите. Последните две години, както посочихме, са труден период за Унгария. Данъците и цените скачат по-високо от доходите. Недоволство и чувство на несигурност обзема голяма част от унгарското общество. “Много хора загубиха доверие в нас, загубиха доверие в мен, признава премиерът. Виждам и усещам това разочарование. Виждам и усещам дори нарастваща агресия. Извинявам се, че съм причинил това разочарование. Но моля за извинение и за това, че бих се чувствал още по-потиснат, ако не бяхме изпълнили своя дълг.”
Изглежда е така, защото в хода на реформите се променя из основи тромавата система на публичната администрация. Макар и частично, това се усеща от все повече унгарци. Усеща се и нарастващ респект към правовия ред, правата на човека, съблюдаване върховенството на закона. Опитът да се реформират образованието и здравеопазването върху “пазарни принципи” срещна отпора на унгарското общество и бе отложен за по-добри времена, когато ще се родят по-ясни послания с по-хуманно съдържание. И все пак, какви са днешните реалии, какви са конкретните измерения, какъв е животът на обикновения унгарец? Следващите няколко щриха биха могли да дадат известна представа за съдържанието и същността на тези измерения.
а) Здравеопазването през личния опит на автора. От десет години живея в Будапеща. Осигурен съм и естествено ползвам правото си на безплатна медицинска помощ. Д-р Пенко Чакъров, който практикува в Унгария от 60-те години на миналия век, е мое джипи. Унгарците обаче не познават чуждицата джипи. Дори не знаят какво означава това смешно словосъчетание. Те казват просто хази орвош, което означава домашен лекар. Не само смислово, но и съдържателно!
В Унгария няма декацета, а действащи поликлиники. Няма еднопрофилни или многопрофилни, за активни или пасивни, а просто болници, в които действително и безотказно лекуват. Не са и чували за клинични пътеки или за каквито и да било ограничения, просто защото в здравния мир на правовите държави не съществува понятието частично или ограничено лекуване. Вероятно не са чували и за здравни каси, след като профилактиката и лечението се предоставят безотказно и без допълнително заплащане. Няма и потребителски такси, защото пациентите не са потребители. В Унгария, както и в останалите страни на Евросъюза здравеопазването е право, а не услуга. Всички унгарци имат осигурителен номер, включително безработните и клошарите, макар последните да нямат работодател и естествено не могат да внасят. Предписаните медикаменти струват еднакво във всички аптеки. Пациентът плаща между 10 и 50% от стойността. Ако цената не е по джоба му, домашният лекар търси в компютъра подходящ заместител с по-ниска цена. Впрочем, унгарските лекари са задължени със закон да предписват на пациентите най-евтиния от медикаментите в съответната група.
Хипертоник съм и от години вземам популярния бета-блокер ренитек. На рецептата ясно се вижда цената – 720 форинта (прибл. 5.36 лв.) за четири опаковки. Или 1.34 лв. за една. В софийските аптеки опаковка ренитек се продава за 9.20 – 9.80 лв., в Русе – за 12 лв., а в Монтана – за 13 лв.! Как да тълкуваме тази “надценка” от 1000%? На това ли му викат хармонизиране с европейските норми?
В здравеопазването в една от новите членки на Евросъюза няма откази и ограничения, няма безхаберие и шмекерии, няма “тука има – тука нема”! Системата функционира безотказно, ефективно, хуманно, в съответствие с Хипократовата клетва! Тази политика е трайна. И сегашното ляволиберално, и предишното дясноконсервативно правителство на Унгария твърдо отстояват социалната насоченост. Философията на унгарските управляващи е страната да има ефективно работеща здравна система още преди влизането си в ЕС. Унгарците да бъдат жизнени и равностойни на западноевропейските си партньори.
Подобни здравноосигурителни системи функционират във всички страни на Евросъюза. Европейските норми са израз на последователна социална политика, на отношението на управляващите към своите граждани, включително към социално слабите, пенсионерите, подрастващите. В този обетован съюз, към който България се присъедини преди две години, имат нужда от здрави и читави граждани!
б) Образование на съвременно равнище, като основен приоритет на левицата, е в центъра на вниманието още на първото правителството на социаллибералната коалиция. Ще посоча само някои от промените в системата на училищата, осъществени през последните години:
– за целите на професионално обучение се отпусна допълнителна субсидия в размер на 13 млрд. форинта (54 млн. евро);
– за модернизиране на училищата – допълнителни кредити в размер на 5 млрд. форинта (21 млн. евро) при изключително изгодни условия;
– от 1 септември 2003 г. децата в детските градини от социално слаби семейства получават безплатна храна;
– от 1 септември 2003 г. учебниците за началния курс са безплатни, като системата се разширява по-нататък през следващите години;
– допълнителна помощ за образованието на децата от ромски произход;
– ефективна грижа за децата в неравностойно положение, така че през първите си 4 учебни години да могат да получат необходимия минимум знания;
– от 2005 г. матурата включва задължителен изпит по чужд език;
– по-нататъшно развитие и внедряване на програмата “Шулинет” за обучение посредством интернет;
– намаление с 25 на сто на разходите за публични интернет услуги.
в) Правозащитни органи. В средите на чужденците, а и в обществото преобладава впечатлението, че унгарската полиция изпълнява правомерно своите функции, спазва правата на човека, съблюдава върховенството на закона. Затова разгласяването на описаните по-долу случаи на полицейска корупция разтресоха унгарското общество през май м.г. Оказва се, че разложение и корупция битуват все още в редовете на унгарската полиция. За разлика от България обаче, ръководството на унгарската полиция и полицейският синдикат незабавно и безапелационно осъдиха поведението на корумпираните служители. Министърът на правосъдието и обществения ред Йожеф Петретеи поиска незабавни промени в Наказателния кодекс за особено тежки престъпления по служба. След което пое отговорността и без допълнителна покана подаде оставка. Същото направиха Ласло Бене и Петер Гергени – шефове на националната и на столичната полиция. Светкавично се задейства и съдебната власт. Какво предизвика скандалите?
На 4 май 2007 г. полицаи изнасилват 21-годишна девойка. Петимата полицаи, които трябвало да дежурят в района на бул. „Музеум”, в самия център на унгарската столица, спират колата на момичето. Първоначално й поискали пари под предлог, че не била закопчала предпазния си колан. След това я заплашили с отнемане на шофьорската книжка. После й разпоредили да дойде с тях до полицейското управление за кръвна проба. Вместо в управлението, полицаите я отвеждат в странична уличка, където й съобщават, че въпросът можело да се уреди и в натура. След това един от полицаите съпровожда девойката до жилището й, където я предупреждава да си мълчи, защото в противен случай щяло да й се случи най-лошото, което можела да си представи. Пред вратата на апартамента претърсва чантата й и отмъква наличните 20 хиляди форинта (около 82 евро). Градският прокурор на Будапеща Шандор Ихас незабавно повдигна обвинение срещу униформените бандити и още същата вечер те са закопчани в предварителния арест.
Пак на 4 май полицай присвоява 460 хиляди форинта (прибл. 1900 евро) по време на полицейска операция. Обран е клон на банка ОТР в най-оживения център на Буда – пл. Сена, за което съобщиха и българските медии. Извършителят на грабежа е застрелян по време на акцията. Въпросният полицай е включен в комисията по преброяване и сортиране на ограбените банкноти. Възползвайки се от суматохата, полицаят “прибира” в джоба си част от парите. Военният съд установява, че полицаят е затруднил работата на следствието, като се опитал да заличи следите от престъплението и го признава за виновен за престъпление по служба и кражба. Присъдата – година и осем месеца лишаване от свобода и четири години пробация, е произнесена на 15 май – 11 дни след извършване на престъплението.
На 10 май в Мишколц 16 пътни полицаи са задържани за престъпления по служба. Полицаите системно рекетирали монтьори от “Пътна помощ”. В домовете им са извършени обиски. Задържаните униформени се оказват извършители и на други престъпления.
Пак на 10 май главен сержант от полицията в Байа шофира в нетрезво състояние служебен автомобил и извършва тежка катастрофа. Срещу полицая веднага е повдигнато обвинение.
На 15 май е арестуван 34-годишен бивш полицай от Татабаня за незаконна търговия с огнестрелно оръжие. Обирът е извършен в стила на американските екшъни и разтърси цяла Унгария. Тогава бандитите застреляха на място шестима клиенти на банката, а други двама починаха впоследствие от огнестрелните си рани. През 2005 г. съдът призна бандитите за виновни. Оказва се, че оръжието на бандитите – пистолети и автомати, е било доставено от задържания полицай и негов съучастник.
На 19 май трима полицаи от Кишварда, недалеч от границата със Словакия и Украйна, са задържани по обвинение в контрабанда на цигари и отвличане. Срещу униформените бандити е повдигнато обвинение.
На 21 май апелативният съд в Будапеща потвърди условната присъда от една година лишаване от свобода срещу генерал Янош Бачкаи – бивш шеф на Центъра за борба с мафията. Обвинен е в злоупотреба със служебното си положение, тъй като се опитал да помогне на обвинен за пране на пари мафиот да избегне правосъдието.
Унгарският премиер Ференц Дюрчани веднага прие оставките на министъра на правосъдието и на двамата полицейски шефове. “Случаите на корупция в полицията са възмутителни и стъписващи, заяви премиерът. Никаква търпимост към подобни драстични прояви! Полицията трябва да бъде двойно по-строга към служители, които престъпват закона и решително да очисти редиците си.” Дюрчани обаче, остава на становището си мястото на полицията да бъде в системата на Министерството на правосъдието и обществения ред.
Скандалите породиха основателни съмнения и дадоха повод за спорове по управленската структура. Трябва ли ни Министерство на вътрешните работи, повдига въпроса унгарската информационна агенция “Наблюдател”. До 2006 г. полицията беше в системата на МВР. Това е наследена традиция със 140-годишна история. От времената на дуалистичната монархия полицията, местното самоуправление и гражданската защита са в системата на МВР. Днес обаче, в ЕС няма единна практика къде точно да бъде мястото на полицията. Все повече страни клонят към модерното разбиране полицията да бъде в правосъдната системата, по-близо до правото. Или да се обособи в отделна институция, извън изпълнителната власт, но под методическото ръководство на Министерството на правосъдието.
Спорът получава откровено политически оттенък. Управляващата лявоцентристка коалиция заяви, че на дневен ред не стои промяна в структурата на управлението. Коалиционният партньор ССД потвърди подкрепата си, но обяви, че не споделя идеята за самостоятелно министерство на вътрешните работи, нито за евентуално придаване на вътрешните работи към Министерството на отбраната. Опозиционният Унгарски демократичен форум веднага контрира: полицията да се върнела в системата на МВР. Твърде озадачаваща позиция, като се има предвид, че през 1998-2002 г. лидерката на Форума д-р Ибоя Давид бе министър на правосъдието. Основната опозиционна партия ФИДЕС остави въпроса отворен, макар да смята за грешка придаването на полицията към правосъдието.
Допреди десетина години се смяташе, че унгарската полиция е успяла да се трансформира от силов орган в правозащитна институция, работеща ефективно за опазване на обществения ред и правата на гражданите. Тогава шефът на КАТ полк. Шандор Манди заяви в интервю, публикувано и във водещи български медии : “Физически контрол по улиците и пътищата? Това е глупост! Чрез мобилните си телефони престъпниците се предупреждават един друг кой маршрут е безопасен за тях. Ставаме смешни. За да бъдем ефективни, е необходима системна работа, събиране на информация, обезпечаване на доказателства, а това се прави с технически средства, с компютри, с надеждни информатори. Не с физическо присъствие, разкарване на служебни автомобили и улични екшъни. Физическият контрол, освен това, сериозно престъпва човешките права и отваря широко вратите за корупция сред полицейските служители…” Според разбиранията на съвременните демокрации за правов ред и права на човека, полицаите нямат права извън разписаните в конституцията за всички граждани. За разлика от обикновения гражданин обаче, полицаите имат задължения, произтичащи от мястото им на служители на реда, на служители на гражданите и обществото.
Разкритията от май 2007 г. показват, че процесът не е бил необратим. И че под “полицейско разпореждане” някои очевидно разбират събуване на гащички и още фриволни неща. Става очевидно, че ефективността на полицията не зависи от подчинеността, а преди всичко от стила и методите, както и от личностите, които стоят начело. Структурата на подчинение не прави полицията по-добра, уточнява и доц. Шандор Пещи от Института за политически науки към Будапещенския университет “Йотвьош Лоранд”. Най-важното е да се засили общественият контрол над Министерството на правосъдието и вътрешния ред.
За нов министър на правосъдието и вътрешния ред премиерът определя д-р Алберт Такач, бивш заместник на омбудсмана. В един от доклади си от 2005 г. д-р Такач критикува условията на работа на полицаите и повдигна особено тревожни сигнали. След смутната есен на 2006 г. той отправя остри критики към полицията, а по същество и към правителството и премиера.
г) Стабилизиране на финансите, икономическия растеж и технологиите. Според унгарската левица икономическият растеж може да бъде стимулиран чрез едновременни промени в повече сфери: обновяване на данъчната система и системата на надбавките; реконструиране на системата на социалното осигуряване; да се продължат и модифицират програмите за обучение и специализация; да се продължи програмата за “осветяване” на икономиката, като се разшири кръгът на данъкоплатците; същевременно пестеливо планиране на държавния бюджет, като се преразглежда сферата на облекченията и освобождаване от данъци, както и приоритетите в данъчната политика, което означава намаляване на облагането на приходи от извършена работа.
Първите резултати на така формулираната концепция са вече налице. През юни 2008 г. председателят на Агенцията по приходите (АPEH) огласи, че в резултат на “осветяване” на сивата икономика през 2007 г. в бюджета са постъпили допълнително около 100 млрд. форинта (400 млн. евро). Само през миналата 2007 г. в 77 600 от инспектираните случаи са установени разлики, възлизащи на 19.1 млрд. форинта (80 млн. евро), които също са постъпили или предстои да постъпят в хазната.
Налице е нарастване през първото полугодие на 2008 г. на брутния вътрешен продукт (БВП) с 2 на сто в сравнение със същия период на миналата година. Потреблението се покачва леко с 1.4 на сто. Продължава тенденцията към нарастване на експортните стоки и услуги, като износът превишава вноса с 240.1 млрд. форинта (980 млн. евро). Пак в сравнение с миналата година загубите на фирмите са с 14% са по-малко. Постигнатото е независимо от обстоятелството, че в периода на икономии задлъжнялостта на предприемачите е била безспорно по-висока. Безработицата все още се задържа на същото равнище – около 7.5 на сто.
В областта на енергетиката се търсят стратегически решения, задълбочава се сътрудничеството с Русия. През февруари 2008 г. в Москва се подписа ново споразумение за учредяване на съвместно дружество с "Газпром". Руснаците ще построят газохранилище на територията на Унгария с капацитет за не по-малко от 1 млрд. куб. м. Унгарското правителство ще подкрепи руския проект за газопровод, пресичащ Югоизточна Европа. В бъдещото съвместно предприятие двете страни ще имат паритет от по 50%, като Унгария ще бъде представлявана от 100% държавна компания, а Русия – от монополиста "Газпром". След приключване на преговорите с тогавашния руски премиер Дмитрий Медведев, унгарският министър-председател заяви, че очаква унгарският участък да е с капацитет поне 10 млрд. куб. м, защото страната му се нуждае от не по-малко от 15 млрд. куб. м. Преценката за стойността на тръбата, минаваща през унгарска територия, е да възлезе на около 1.5 млрд. евро и да се изплати за 15 години. Решението на Будапеща поставя "Газпром" в силна позиция за изграждане на проекта "Южен поток" на стойност над 6.7 млрд. евро, който ще доставя газ от Русия през Черно море до Италия – крайната цел на тръбопровода. Руският концерн възнамерява да изгради и отклонение до Австрия през унгарска територия.
На критиките на опозиционната партия ФИДЕС, че споразумението с Москва превръща "Набуко" в невъзможен проект и прави страната още по-зависима от руската енергетика, Дюрчани и Медведев поясниха, че тръбата не е заплаха за конкурентния проект, който трябва да транспортира газ от Централна Азия до Европа през Турция. "В интерес на Унгария е и двата тръбопровода да преминават през територията на страната", контрира Дюрчани.
За мащабите и перспективите на унгарско-руското икономическо сътрудничество сочи и Дюла Хеди, унгарски социалист, депутат в Европейския парламент. “Русия е не само най-големият доставчик на петрол и газ за Унгария, но предлага и пазар за унгарските експортни стоки. Целта на унгарските социалисти е да балансират между верността си към САЩ по въпросите на сигурността, коректните си отношения с Русия и ангажимента си към бъдещата обща европейска външна политика… Това, от което и Унгария, и Европа се нуждаят, е обща стратегия, основана на военностратегическия съюз със САЩ и на конструктивно сътрудничество с Русия.”
Реформите започват да създават по-благоприятни икономически и социални условия за стратегически инвестиции, щом като през юни 2008 г. германският автомобилен гигант "Даймлер" избра Унгария за новия си завод с 2500 работни места. Инвестицията за над 1.2 млрд. долара е първата на концерна в Източна Европа. Унгария е предпочетена пред Румъния и Полша, които първоначално бяха сочени за фаворити. Заводът ще бъде изграден в Кечкемет, в центъра на унгарската пуста, на около 90 км югоизточно от Будапеща. Производственият му годишен капацитет ще е 100 хиляди компактни модела "Мерцедес", клас А и B, а вероятно и спортния модел на компанията.
"Никога досега Унгария не е привличала инвестиция с такъв размер", обяви премиерът Дюрчани. На “Даймлер” са предложени всички възможни облекчения и стимули, които европейската регулация позволява да бъдат предоставяни, като данъчни облекчения, финансови инжекции и други субсидии, които влизат в общ пакет, с който Унгария ще подпомогне германския концерн. Субсидиите обаче ще бъдат отпуснати след подписване на окончателното споразумение между двете страни. "Даймлер" е четвъртият автопроизводител, който стъпва в Унгария след "Сузуки", "Опел" и "Ауди".
Създаването на ново министерство на науката и технологиите и оглавяването му от проф. Карой Молнар – ректор на Будапещенския технически университет, дава първите положителни резултати. След оспорвана надпревара с няколко европейски града Будапеща спечели правото да бъде домакин на Европейския технологически институт (ЕТИ). И тук унгарската столица беше предпочетена пред полския град Вроцлав, източногерманския Йена, испанския Сан Кугат дел Вайс край Барселона и съвместната кандидатура на Виена и Братислава. Главната цел на института е да засили конкурентоспособността на Евросъюза в сферата на науката и високите технологии, да навакса изоставането на Стария континент, да подпомогне превръщането на ЕС в икономика, базирана на знанието, като за модел е послужил Масачузетският технологически институт в САЩ.
V. Към гражданско общество
Политическите стремежи и философията на Ференц Дюрчани, а както се разбира и на (по-голямата част от) сегашното ръководство на УСП е създаване на гражданско общество в Република Унгария. Това е и заветна мечта на европейската социалдемокрация, ако съдим по философските възгледи и практическите разработки на забележителните й лидери от края на ХХ и началото на ХХІ век.
Социалдемокрацията смята, че гражданското общество не може да бъде наложено по вертикала отгоре надолу. Всички трябва да участваме в този процес, да го подпомагаме, да го тласкаме в тази посока. Защото всички ние искаме сигурност. И богатият, и бедният; и младият, и старият.
Според разбиранията на консерваторите, гражданското общество може да се развива посредством подпомагане на т.нар. средна класа, на тези, които вече са успели. С вярата, че богатството на тези от върха ще стигне и надолу, ще подпомага другите. Това беше политиката от 90-те години на ХХ век. Социалдемокрацията обаче не поддържа тази концепция. Според класическия либерален модел силата на пазара ще издигне всеки един. Социалдемокрацията се съмнява и в този подход, а и унгарският опит го опровергава.
Дълго време социалдемокрацията поддържа възгледа, че е достатъчно да се повиши размерът на различните субсидии, за да стане светът по-добър и по-справедлив. И този подход не проработи.
Така унгарските социалисти стигат до прозрението, че стабилна сигурност може да се гради само върху стабилна основа и че трите фактора, върху които се крепи стабилната основа, са работата, знанието и собствеността. Такъв трябва да е социалнополитическият смисъл на политиката на нова Унгария, изразен най-патетично във веруюто на Ференц Дюрчани: Вярвам в такова гражданско развитие, което отваря вратите за болшинството, което се стреми нагоре; и за постигането на тази цел разчита не само на държавата, на гражданските общности и на пазара, но и на сътрудничеството на всички граждани. Вярвам в постигането на тази цел и съм отдаден изцяло, за да й служа. Ролята на правителството е да провежда такава политика, която да подпомага и улеснява духовното и материалното възвисяване на милионите, гражданското израстване на милионите граждани. Това обаче не означава, че трябва да издаваме предписания или да спускаме решения. Формулираме само предложения и препоръки, които синдикатите, работодателите, неправителствените организации, духовните общности и партиите да поставят на обсъждане”.
Първото условие за осъществяване на новото гражданско развитие на Унгария, според концепцията на унгарските социалисти, е работата. Тя трябва да обезпечи сигурност, качество на живота и достойно заплащане. Много са факторите, които трябва да бъдат едновременно приложени за осигуряване на това първо условие: координирано регионално и местно развитие, съвременно образование и професионално обучение, мотивираща труда данъчна политика, социална политика, политика на заетостта. Според правителството тежестите върху работодателите трябва да бъдат намалени, за да се улесни заетостта, да се улесни легалното наемане на работа. С други думи – да се отстранят пречките за създаване на нови работни места. Националният интерес повелява всеки, който може да работи – да получи работа. Не да живее от помощи.
Проучванията показват, че балансът за следващата година няма да бъде изложен на риск, ако данъчните тежести бъдат намалени с около 200 млрд. форинта (800 млн. евро). Това би било в интерес на унгарската икономика, на унгарските работодатели, на цялата нация.
На второ място е знанието. Приоритетите си унгарските социалисти насочват към яслите и детските градини, към информационните технологии, чуждоезиковото обучение и естествените науки. Ще се отделят повече средства както за талантливите деца, така и за тези, които са в затруднено положение. Смята се, че е справедливо учителите, които работят с деца в затруднено положение, да получават допълнително възнаграждение от 30 000 до 50 000 форинта (123-200 евро) на месец.
Необходимо е също така на учителите и на учениците да се осигурят преносими компютри (лаптопи). Както и да бъдат възстановени общностните и културните институции, занималните, читалните. С други думи, ще се заделя повече за обществено образование както от собствени средства, така и от фондовете на ЕС. Предвижда се разходите за образование да нарастват годишно с около 50 млрд. форинта (200 млн. евро).
Третата съставка е собствеността. Според УСП, след политическата промяна през 1989 г. не е разработвана програма, която да отговаря на социално-историческа потребност за създаване на демократично гражданско общество от собственици. Защото, според унгарските социалисти не може да има свободна средна класа без голям брой собственици; както не може да има гражданска демокрация без свободна средна класа.
В съвременното гражданско общество може да има различни форми на собственост. Но образованието и знанието са неразделна част от активите на отделната личност. Те са необходими също както и стоките от първа необходимост. Само човек, който притежава в изобилие и от двете може да се чувства достатъчно сигурен.
Повечето унгарски граждани не са имали значима собственост към момента на смяната на системата през 1989 г. и до днес това не е променено съществено. С изключение на общинските и държавните апартаменти, които днес притежават. С продажбата на преференциални цени на повече от половин милион жилища се създават половин милион собственици, което допринася за усещането за по-сигурен живот на около два милиона унгарци.
Тази първа стъпка не е последвана от други. Затова унгарските социалисти предлагат Нова програма за собственост, която да даде възможност на хората да закупят дялове от държавна собственост на стойност до 100 000 форинта (400 евро). Собственост, която е от стратегическо значение и която държавата ще продължи да поддържа. По такъв начин, според УСП, гражданите не само ще изпитват по-голяма сигурност, но ще се чувстват и по-отговорни за управлението и за нарастването на тази собственост. Замисълът на програмата е да се обедини личното благоденствие със социалната солидарност. Да се обедини Унгария, която днес е разпокъсана на две в политически смисъл.
VІ. Унгарската реформаторска традиция
В натрупаните ни от школските години представи, българи и унгарци имат сходна и незавидна историческа съдба. След векове на възход следват мрачни периоди на падение, печалният триумф на които е Версайският диктат. Милиони българи и унгарци се оказват извън пределите на родината си. И до днес както българите, така и унгарците подхвърлят с болка, че граничат със себе си.
Оказва се, че имаме доста пропуски в познанията си за потенциала на унгарците. Ще посоча само няколко примера. През 1000 г. князът на унгарците Вайк решава да направи своя цивилизационен избор, тоест да приобщи народа си към християнството. И започва протяжни преговори с факторите на тогавашната реална политика – византийския император, германския император и папата. Поотделно. Накрая избира да се споразумее с папата не само защото е носител на духовната власт на западната половина на Европа, но и защото не разполага лично с могъщи имперски армии. Папата ръкополага Вайк за епископ и му дава християнското име Стефан. Но унгарците го наричат Ищван. Папата не е придирчив и в допълнение му праща корона. Вайк става крал, а Унгария – кралство. Понеже е коронясан лично от папата, Вайк-Стефан-Ищван успява да води независима от императорите политика. Следва петвековно държавно строителство. Кралство Унгария израства като регионална сила в сърцето на Европа, с която всеки е трябвало да се съобразява.
През 1222 г. крал Ендре ІІ подписва т. нар. Златна була, регламентираща правата и свободите на дворянството. Това е вторият подобен документ в Европа, сътворен само 7 години след английската Магна харта. Как да разглеждаме този акт от гледна точка на достиженията на политическата мисъл в Европа? От генезиса на съвременното разбиране за правата на човека и гражданина?
След поражението при Мохач през 1526 г. по-голямата част от страната е завладяна от османлиите. Крал Лайош ІІ умира, без да остави наследник. Регалиите или символите на държавността са предадени на съседния владетел-единоверец – Хабсбурга, с надеждата да се осигури приемственост на държавния суверенитет в бъдеще. След 160 години османлиите са изгонени. Но австрийците “забравят” да върнат регалиите. И фактически обсебват Унгария. Това поражда конфликт, който може да се сведе всъщност до унгарски упрек спрямо австрийците в “неджентълментство”.
Унгарската революция от 1848-1849 г., макар и разгромена, успява да издигне и защити национални и общочовешки ценности, възстановява за повече от година унгарската държавност. Благодарение на революцията се стига до компромиса (Kiegyezés на унгарски, Ausgleich на немски) от 1867 г. Австрийците връщат регалиите и се съгласяват да признаят унгарския суверенитет. А Унгарското национално събрание избира австрийския император Франц Йосиф за унгарски крал. Империята се разделя на две половини с отделни парламенти и самостойно вътрешно управление. Общи остават само финансите и военното ведомство. Как да преценяваме този факт в контекста на съвременното разбиране за национално постижение?
Многовековната държавотворна и ценностна традиция е онзи фундамент, който унгарските социалисти припознават за свое наследство. Включват в него всички социални, политически и концептуални течения, които са поставяли в центъра на вниманието благоденствието и просперитета на унгарското общество, които са прегърнали в епохата на Просвещението идеалите за свобода, братство, равенство. Това включва идейното и политическото наследство на Унгарската революция (1848-1849 г.), проявено както в либералната традиция на Лайош Кошут, Ищван Сечейни, Ференц Деак, така и в демократическата тенденция на Петьофи и Танчич. Това включва социалдемократическата традиция от края на ХІХ и началото на ХХ в. в лицето на Лео Франкел, Ервин Сабо, Ерньо Гарами, Ана Кетли и др., а също радикалното бунтарство на Оскар Яси и Ендре Ади. Това включва наследството на Първата унгарска (народна) република (1918-1919 г.), на Втората република (1946-1948 г.), както и на реформаторите комунисти от 1956 г., жертвали живота си в името на демократични идеали и принципи. Накрая, но не на последно място, унгарските социалисти се считат за наследници и на вероятно най-големия унгарски политически мислител на ХХ век Ищван Бибо.
В този контекст, спонтанната поява на един млад социалист от унгарската провинция, демонстриращ неимоверен лидерски размах, поел отговорността за реформиране на унгарското общество, изкушава въпросът, можем ли да го поставим на везните на унгарската традиция? И дали появата му на унгарския политически небосклон е случайна?
VІІ. Реформаторът Ференц Дюрчани
Ференц Дюрчани е роден през 1961 г. в Папа – малък град в северозападна Унгария, на около 135 км от Будапеща. След завършване на гимназиалното си образование през 1980 г. се записва в Педагогическия институт към университета "Ян Панониус" в южноунгарския град Пейч. Избирайки попрището на педагог, деветнадесетгодишният Ференц вероятно вече е определил целта на живота си, обрекъл се е да служи на нацията по примера на великите унгарски просветители, реформатори и борци за национално и социално освобождение. Веднага е избран за секретар на университетския комитет на тогавашния Комсомол (KISZ). Така започва светкавичната му кариера в младежката организация на УСРП. През 1984 г. завършва педагогика, но решава да продължи образованието си по специалността икономика. Отново в Пейч. Продължава и политическото му израстване. От 1984 до 1988 г. е секретар на Градския комитет на Комсомола в Пейч.
Вятърът на промяната започва да се усеща в Унгария по-рано, отколкото в другите социалистически страни. Вече посочихме, че УСП се заражда още през май 1989 г. от дейци на бившата Унгарска социалистическа работническа партия. Сходни процеси протичат и в унгарското младежко движение. Създава се нова организация – Демократичен съюз на младежта (DEMISZ) с ориентация към социалдемократическите ценности. Ференц Дюрчани се присъединява към новата организация и през 1989 г. е избран на неин вице-президент. През 1990 г. завършва икономически науки и се насочва към особено перспективния инвестиционен бизнес. Следващите 12 години (1990-2002 г.) е в бизнеса: консултант, изпълнителен директор, президент на борда на инвестиционната корпорация "Алтус Инвестмънт". Според публикации в медиите, през този период Дюрчани натрупва завидно състояние, оценявано на милиарди форинти. Но няма и намек за непочтени сделки, за далавери. Унгарските медии са твърде петимни да се ровят в моралния облик на своите управници. И не са малко случаите, когато изтъкнати политици просто изчезват от политическия небосклон в резултат на журналистическо разследване.
След парламентарните избори, спечелени през 2002 г. от ляво- центристката коалиция на Унгарската социалистическа партия и Съюза на свободните демократи, Дюрчани напуска бизнеса и се завръща в политиката. През 2002-2003 г. е главен съветник на министър-председателя Петер Медеши. През 2003 г. е министър на младежта и спорта. През двете години на върха на управлението Дюрчани осъзнава “сбърканата посока” и сериозния бюджетен дефицит и започва да набелязва изход от създадената ситуация. Сбърканите икономически показатели за него не вещаят нищо добро. Когато се опитва да наложи промяна на курса, влиза в конфликт с част от ръководството и най-вече с премиера Медьеши. Открито изразява несъгласието си с начините на провежданата реформа и подава оставка. Продължава обаче в политиката. В началото на 2004 г. е избран за председател на организацията на УСП в област Дьор-Мошон-Шопрон. Същевременно, от 2003 г. е член на Изпълнителното бюро на УСП.
През август 2004 г. е номиниран да замести подалия оставка Петер Медьеши. "Вероятно неговата решителност, последователност и предприемчивост са се оказали главни мотиви за тази номинация", коментира в. "Непсабадшаг". Други водещи издания обаче намекват, че Медьеши е бил принуден да подаде оставка след нещо като вътрешнопартиен преврат, основна движеща фигура на който бил Ференц Дюрчани.
Въпреки безспорните си успехи, премиерът милионер, както го определят медиите, трябва непрекъснато да се доказва. И полага не малко усилия да укрепи доверието на унгарците. За две години (2004- 2006) успешно преобразява левицата, тръгвайки буквално от нулата. През април 2006 г. лявоцентристката коалиция печели с убедителна преднина пред опозиционните партии ФИДЕС и УДФ. Управляващите получават втори мандат – прецедент в най-новата история на бившите социалистически страни. Заслугата в най-голяма степен е на Ференц Дюрчани.
През май 2006 г. премиерът започва мащабни реформи, целящи “да бракуват системата”, да преобразят държавното управление, да ударят по корупцията така, че повече да не пречи на развитието на страната. Никой дотогава не е осъществявал подобни промени, сочат наблюдателите и медиите.
През есента на 2006 г. премиерът успява да овладее драматичните протести, настояващи за неговата оставка. Една година по-късно успява да постигне споразумение със синдикатите и да обуздае недоволството в собствената си партия и в коалицията. След референдума от март 2008 г. без колебание се разделя с недоволния коалиционен партньор ССД, озаптява колебанията в собствената си партия и поема риска да остане на власт, макар и с правителство на малцинството. Преминавайки през всяко от тези премеждия, премиерът непрекъснато генерира идеи, задълбочава реформите, търси подходящи нови хора, обновява екипа си. Без да забравя главното съдържание на своята политика: постигане на по-голяма справедливост в разпределението на благата и тежестите.
Дюрчани е достатъчно млад и енергичен, има знанията, уменията и визията на държавник и – макар да не го признава открито – амбицията да влезе в европейската история. Примерът и саможертвата на великите унгарци от ХІХ и ХХ век определено го изкушава. Притежава и достатъчен собствен финансов ресурс, който го прави независим. На Запад отдавна го припознават като унгарския Тони Блеър. По мащабност и по устойчивост…
Ференц Дюрчани няма погрешен ход. Досега. И оттеглянето му от политиката през 1990 г., и успешната му бизнескариера, и трите му брака, и женитбата му с Клара Добрева – внучка на член на Политбюро на УСРП, и завръщането му в политиката през 2002 г., и оставката му в началото на 2004 г., и поемането на премиерския пост осем месеца по-късно… Изглежда, владее изкуството да се оттегля, когато това се налага, за да настъпи отново в следващ подходящ момент. Достатъчно млад е, за да може да си го позволи. И понесе.
От години пред унгарците не се е изправяла подобна личност – с външност и прическа, напомняща Бийтълс от началото на 1963 г., безкрайно богат и далеч от представите на обикновения унгарец за утвърден политик. Същевременно доказал се технократ, убедително владеещ изкуството на комуникацията, с решимост за действие. И най-вече – артистичен, одухотворен, обаятелен разказвач с изискано чувство за хумор. Ще успее ли да издържи на напъна, да доведе докрай реформите, да изведе унгарския кораб през коварните рифове до заветното пристанище на успеха? Какъвто и да е отговорът, едно е категорично – Унгария е вече част от общоевропейското семейство и определено върви по добър път. На което премиерът добавя: "Вярвам в себе си и ще успея! За доброто на републиката, за доброто на Унгария!"
Ференц Дюрчани има 4 деца. Сегашната му съпруга Клара Добрева е с български корени. За нея министър-председателят казва, че е не само красива, но и умна. Естествено, и двете му деца от този брак – Анна и Тамаш – са с български корени. Възниква въпросът: ще улесни ли това родство заимстването на унгарския опит?
Д-р Радко Ханджиев
Bulgarian Press Pool – Будапеща
