Фондовата ни борса трябва да се приватизира или повери на водещ чуждестранен борсов оператор
В края на 2007 г. и началото на 2008 г. рязко се понижиха цените на акциите на публичните дружества на Българска фондова борса. Независимо че напоследък в края на юли и началото на август има леко повишение на повечето индекси, те са далече от нивата си през октомври 2007 г. Покачването им е инцидентно и се дължи на вялата търговия у нас в средата на август. Спадът, който бе инкасиран след декември 2007 г. и най-силно бе застъпен през януари и февруари 2008 г., се дължеше както на ипотечната криза в САЩ и отражението й на финансовите резултати на водещите европейски банки и инвестиционни посредници, така и на прекалено големия ръст, който борсата инкасира през последните две години. На практика нивото на цените на акциите на БФБ се върна на равнищата им от 2006 г. Този ръст беше в голяма степен изкуствен и предвид обстоятелството, че на пазара се появиха нови играчи като взаимни фондове и дружества със специална инвестиционна цел, които са потребители на финансовите инструменти на останалите играчи на борсата – публичните дружества, се получи временно „прегряване и пренапрягане на пазара им”. Комисията по финансов надзор (КФН) не обърна достатъчно внимание на това пренапрежение. Нейните надзорни регулации и проверки са добри по принцип, но твърде малко са проверките на място в самите публични дружества. Някои от тях междувременно загубиха между една трета и половината от пазарната си капитализация. Взаимните фондове у нас вече са между 50-60, което за малка страна като България, с неразвит капиталов пазар и ниска степен на инвестиционна култура у по-голямата част от нашите сънародници, е твърде много. В края на 2007 г. общият събран паричен ресурс от вложители във взаимни фондове у нас бе около 1,5 млрд. лв., а понастоящем те загубиха между 1/3 и 50% от него. Тези индивидуални и корпоративни инвеститори, които им се довериха, загубиха доста пари – между няколко хиляди до няколко стотици хиляди лева. Това остана почти незабелязано както от страна на медиите, така и от обществото. Една от причините за рязката загуба на стойност на публичните дружества е липсата на корпоративен вътрешен одит в тях. За разлика от публичния сектор, където има задължителен одит на дружествата в публичния сектор и на държавните учреждения, общини и др., в корпоративния сектор няма регламентация за корпоративен вътрешен одит. Според мен е наложително да има такъв одит поне за публичните дружества, тъй като в най-развитите страни в света той е налице.
В тази усложнена обстановка на българския капиталов пазар КФН трябваше да увеличи броя и качеството на проверките си в публичните дружества, които претърпяха най-големи загуби в последните няколко месеца, а също и да препоръча създаването на корпоративен вътрешен одит. Това за съжаление не се случи. Тя направи известни промени в наредбите, съпътстващи Закона за публичното предлагане на ценни книжа, но се оказа, че това е недостатъчно. Напрежение е налице и по отношение легитимността на ръководството на Българска фондова борса, което също се отразява на останалите играчи на капиталовия пазар. От УС на БФБ излезе част от стария управителен съвет и част от бившето ръководство оспорва решението на общото събрание, в което държавата участва с близо половината (около 43%) чрез Министерство на финансите. Поради това се свиква ново общо събрание през септември. То ще разгледа как сегашното ръководство е решило не съвсем правомерно да продължи мандата си чак до 2012 г., което е трудно обяснимо и в други страни се счита за криминално деяние.
Възможния изход от това тревожно положение на българския капиталов пазар е ускоряването на приватизацията на БФБ. В тази връзка е необходимо да се засили ролята на най-големия акционер на БФБ – държавата в лицето на МФ, за по-скорошната й продажба или на първо време поверяване на мениджмънта й на водещ световен борсов оператор. Отдавна е налице интерес към БФБ от три големи борси в света – Франкфуртската, Скандинавската и Атинската фондова борса. Според мен може да бъде обявен конкурс и в рамките на няколко месеца, а защо не и от началото на 2009 г. да бъде допуснат чужд мениджър, който да поеме оперативното ръководство на борсата и последващата приватизация по един максимално прозрачен начин. Очевидно при тези недоразумения между ръководството на БФБ, КФН и инвестиционните посредници е трудно сегашното ръководство на борсата да изпълнява функциите си оперативно и прозрачно. В тази нажежена обстановка и при не едно и две искания в последно време на оставки е по-разумно то да бъде поверено на компетентен и безпристрастен чужд борсов оператор. От 7-8 години се говори за подобна приватизация или мениджмънт от чужд оператор. Очевидно има някакви корпоративни и лични интереси от страна на редица борсови играчи, щом досега не е направено, но занапред това не бива да се случва. Държавата може да продаде фондовата ни борса на една много добра цена. Изпълнителната власт обаче неглижира капиталовия пазар у нас и го е оставила да се развива на автопилот. Въвеждането на новата информационна система XETRA, което сегашното ръководство на БФБ направи, е много добър ход, но софтуерът й е предназначен само за борси с големи обороти, а такива на БФБ няма да има скоро. Факт е, че преди около месец се продадоха две големи дружества на “Булгартабак Холдинг” – цигарената фабрика в Пловдив и “Слънце” в Ст. Загора. Първата бе продадена за около 30,5 млн. лв., а втората за близо 8 млн. лв. Но предвид това, че системата XETRA не е била позната на всички дилъри, оторизирани от другите играчи, се оказа че държавата е загубила между 5 и 10 млн. лв. Имало е друг „борсов играч” тогава, готов да плати с около 5 лв. по-висока цена на акция, но очевидно посредникът му не е знаел в детайли как функционира системата. В тази насока бих отправил претенции както към ръководството на БФБ, което не е обучило всички инвестиционни посредници, така и към КФН. При въвеждането на някаква новост за всички „борсови играчи” трябва да бъдат проведени курсове на обучение, за да не се налага да има специални заседания на Комисията по икономическа политика при НС. На 24 юли тя разгледа становището на КФН и не изключвам впоследствие тя да санкционира част от ръководството на БФБ. Но сделката вече е сключена и не може да бъде анулирана. Междувременно през август излезе наяве не по-малък гаф с „Арома” АД. Системата XETRA не бива в никакъв случай да преустановява функционирането си. Но за да започне да работи нормално и пълноценно, е необходимо на първо време, в рамките на месец-два да продължи да работи само старата система COBOS и в този период да се организират обучения за функционирането на XETRA.
В тази връзка бих предложил и нещо, което бе актуално преди 5-6 години, когато се образува Комисията за финансов надзор. КФН се образува чрез почти механичното обединение на три регулатора – Комисията за застрахователен надзор, Комисията за пенсионно-осигурителен надзор и Комисията за контрол на продажбата на ценните книжа и на фондовите борси. Тогава се предлагаше банковият надзор да се извади от БНБ и да се постави в този меганадзорен орган, което добре че не се случи и това се отрази положително на стабилността на банковата ни система. По мое мнение КФН е недостатъчно ефективен меганадзорен орган. На повечето от членовете на комисията са изтекли мандатите, а не са избрани техни приемници от НС. За един от тях това трябваше да стане още преди девет месеца, тъй като междувременно Нуредин Кафелов бе избран за кмет на община Якоруда. На останалите – зам. председателят по ресор пенсионно-осигурителен надзор Бисер Петков, Ралица Агайн, Тенчо Тенев и на проф. Милчо Стоименов мандатите са изтекли или до месец-два ще изтекат. Защо подадените имена не се разглеждат от Комисията по бюджет и финанси и парламентът не взема решение, е трудно да се обясни, освен с междукоалиционни трудни преговори за съответните постове. Предвид това, че тези три надзорни органа се обединиха механично, те не трябва да продължават да съществуват обединени в този си вид. Защо Комисията за ценните книжа трябва да бъде прикачена към пенсионно-осигурителния и към застрахователния надзор? В момента КФН поставя акцента преди всичко на застрахователния надзор и на пенсионно-осигурителния надзор, което не е съвсем погрешно. Много дискутирана е темата за надзора на здравно-осигурителните дружества, което е предмет на дейността именно на застрахователния надзор. Дори в един изготвен, но официално все още недепозиран законопроект в НС, е налице и известно смесване между осигурителния и застрахователния надзор, но този въпрос ще се коментира от лицензираните (20-25) здравно-осигурителни фондове, синдикати и работодатели през следващите няколко месеца. Защо в крайна сметка най-чувствителният сегмент, а именно контролът върху ценните книжа, в който ние определено изоставаме и обемите на БФБ са много ниски, в сравнение с тези на новоприсъединилите се страни в ЕС, е в едно учреждение с пенсионно-осигурителния и застрахователния надзор, все още не е съвсем ясно. За мен този 5-6 годишен опит на меганадзорния орган не е особено положителен. Факт е, че не се правят достатъчно проверки на място, а самите надзорни регулации са много инцидентни. Искат се ежемесечни сведения, но това не е достатъчно. Проверките трябва да се правят на място, а за това трябват хора. Според мен оперативни надзорници планово, поне веднъж на две години трябва да извършват проверки на място в публичните дружества и в инвестиционните посредници, както и във взаимни фондове и АДСИЦ. В този евентуален бъдещ орган за контрол по ценните книжа трябва да има поне около 100 души. Те трябва да са и много добре възнаградени за висококвалифицирания си труд. В момента тази работа се върши от 10-15 души, което е крайно недостатъчно. Ето защо има необходимост да се приеме нов закон за КФН и тя да се раздели на две. Надзорът по пенсионно-осигуряване и застрахователният надзор да бъдат отделно, а контролът по ценните книжа – в отделен надзорен орган. Трябва да се използва и моментът, че мандатът на повечето членове е изтекъл, че в областта на пазара на ценните книжа тази година не всичко е наред и да се направи „революционно” преструктуриране на надзора в този чувствителен сегмент във финансовия сектор.
В рамките на Комисията за финансов надзор трябва да остане само надзорът върху ценните книжа, а същевременно да се създаде нова комисия за застрахователен и пенсионно-осигурителен надзор. Задължително трябва да се поправи и Законът за публичното предлагане за ценните книжа и да се включи или в него, а защо не и в отделен нов законов нормативен акт, задължителни норми за безусловен корпоративен вътрешен одит на всички инвестиционни посредници и публични дружества, които са „на пода” на БФБ. Това е налице в повечето развити страни в света и законодателството на България в тази област като на държава-член на ЕС, трябва да бъде синхронизирано с това на останалите по-развити страни от Общността с утвърдени капиталови пазари. Водещите компании, приватизирани или новосъздадени на големите европейски страни, като например мобилните оператори (Мобилтел, Глобул и Вивател), петролните компании и т.н. имат собствени дирекции за корпоративен вътрешен одит. Повечето взаимни фондове у нас, където дребният инвеститор изобщо не е защитен от „капризите на пазара” изобщо нямат собствен вътрешен одит. Този извод е валиден и за десетки публични компании у нас и в тях миноритарните им акционери не са защитени адекватно.
Според мен на взаимните фондове и дружествата със специална инвестиционна цел трябва да се завиши изискуемият капитал поне 5 пъти, с което броят на тези 60-70 взаимни фонда и над 70 дружества със специална инвестиционна цел ще се редуцира чувствително (между 5 и 10 пъти). Така ще могат дребните индивидуални инвеститори спокойно да вложат парите си в един достатъчно ликвиден финансов инструмент. В момента има доста случаи на хора с неголеми финансови възможности, изгубили доста пари, които вложиха пари във взаимни фондове у нас до есента на 2007 г. Ако има по-строги надзорни регулации и се увеличи капиталът за учредяване на взаимен фонд, то рискът за миноритарните акционери ще намалее. Досега в света няма фалирал взаимен фонд, но са налице много, които са свили чувствително обема си, в т.ч. и няколко десетки у нас в последните 8-9 месеца. Проблеми при големите фондове няма, като „Пайниър фонд инвестмънт”, основан през 1928 г. и свързан у нас с „Уни Кредит Булбанк”АД или взаимните фондове на френската мегабанка „Сосиете Женерал”. Проблемите са предимно при взаимните фондове, основани от няколко бивши дребни брокери и дилъри (някои от тях доскоро бяха собственици на обменни бюра, а други са започнали професионалния си път в сивия сектор на българската икономика от небезизвестното заведение „Магурата” в началото на 90-те години в София), които имат редица нисколиквидни фондове и вече нямат достатъчно клиенти, тъй като част от тях продадоха своите ценни книжа. Голяма част от вложителите (бивши, а и настоящи), не са запознати със закономерностите и тенденциите на капиталовия ни пазар и купуваха „на юнашко доверие” техните финансови инструменти. Ето защо трябва да преструктурира надзорът върху ценните книжа и да се назначат още няколко десетки нови надзорници. По този начин ще се възстанови донякъде и без това крехкото доверие в българския капиталов пазар и част от по-гъвкавите и устойчиви публични дружества у нас ще възстановят позициите си преди „краха” на БФБ през зимата на 2008 г.
