През 1920 г. големият английски писател Херберт Уелс посещава Русия. За своите преживявания, срещи и разговори тогава той разказва в своята книга „Россия во мгле”. Уелс е имал своите основания да избере това заглавие на книгата си. Русия е в небивало тежка криза, нейното бъдеще е неясно, тя е в мъгла.
Но дали и сега Русия не е в мъгла? Днес тя изживява криза, съпоставима с кризата от ония времена. Срината е социалистическата система, утвърждава се капитализмът с всички характерни за него черти. Обществото е дълбоко поляризирано. На единия полюс са много богатите, на другия полюс – много бедните. Поляризирани са и мненията по този въпрос. Статията на Сергей Батчиков „Бедността в Русия и нейните създатели” (Бедность в России и ее авторы),която предлагаме на вниманието на читателите на „Ново време”, застъпва становища, които вероятно не за всички са приемливи. Но те във всички случаи наистина заслужават нашето внимание.
Статията може да бъде намерена в сайта rus-crisis.ru
Превод и бележка: Велко Вълканов
В.„Завтра”
Напоследък се наблюдават трескави опити да се реанимира образът на радикалните неолиберални реформатори от първата вълна. От небитието измъкнаха дори политическия труп на Гайдар, съобщават за чудесното възобновяване на неговото вегетиране – ту той ще разкаже за „добрите дела” в началото на деветдесетте в „Школата за злословие”, ту заедно с Познер ще поиздевателстват над здравия смисъл във „Времена”. Отново започна да се мярка по екраните и Немцов със спомени как реформаторите са „спасявали” страната.
Следвайки заветите на Гьобелс и на своите духовни бащи троцкистите, тази публика пуска в ефира една съвършено нагла лъжа. Бялото се представя за черно, черното – за бяло. Измама и подмяна буквално във всяка дума, във всяка фраза. Изведнъж пак започнаха да ни убеждават, че Гайдар е „спасителят на Русия”. Той в труден за Русия момент напрегнал бил своя могъщ мозък и намерил изход в безизходната иначе икономическа ситуация, в която са натикали Русия злите болшевики с тяхната индустриализация и научно-технически прогрес.
Какъв е наистина техният „изход”? Осигурил е увеличаване на производителността на труда? Или може би е подобрил благосъстоянието на населението? Или пък е осигурил технологически бум и модернизация на икономиката? Гайдар и цялата тази клика изпълняваше геополитическата задача по разрушаване на втората икономика в света, деиндустриализацията и дори демодернизацията на една крупна промишлена държава. Те загробиха нашето народно стопанство, така че Русия не само е върната икономически към равнището от 70-80-те години, но засега все още не е ясно дали тя изобщо ще може да се измъкне от ямата, в която се оказа.
Гайдар и Немцов нагло лъжат, че уж „приели от болшевиките страната в състояние на икономически колапс.” По едното чудо я спасили, тръгвайки на саможертва. Напразни усилия! Не всички са загубили паметта си, пък и Немцов не е в състояние да унищожи безспорните данни. Кризата не бе наследена от СССР, напротив, тя бе създадена при демонтажа на съветската система в първата фаза от катастройката със собствените ръце на антикомунистите-двуличници Горбачов, Яковлев и Шеварднадзе.
Членът на политбюро (!) на КПСС Яковлев, който през март 1991 г. в своя реч в Московския държавен университет заяви, че смята създателя на комунистическата партия Ленин за най-велик от великите, само шест месеца по-късно заговори, че вече двадесет години събирал доказателства за престъпния характер на КПСС.
Горбачов, когото използваха „според случая”, и Елцин с неговата неутолима жажда за власт, се оказаха в един впряг. Всеки е изпълнявал своята част от заданието. Обстоятелството, че те като клоуни са се замервали на цирковата арена с картонени тухли, сега никого не може да измами.
Горбачов и Ко подготвиха за Гайдар необходимия му терен, разрушавайки през 1988-1990 г. финансовата система и потребителския пазар на СССР. Това предизвика шок, който „демократите” използваха, за да разрушат СССР. През 1991 г. те блокираха (вече чрез Елцин) всички опити на централното правителство на СССР да стабилизира ситуацията. Мнозина помнят пристигането на Елцин при стачкуващите миньори, когато той направо на митингите им предостави ония блага, чиято немислимост на времето ги направи врагове на съветската държава.
В СССР, както помним, съществуваше финансова система от два кръга. В производството действаха безналични пари, погасявани взаимно чрез Държавната банка. На потребителския пазар действаха наличните пари, чиято маса се регулираше в съответствие с наличните стоки. Това позволяваше да се поддържат ниски цени и да не се допуска инфлация. Но тази система можеше да действа само при забраната безналичните пари да преминават в налични. Мащабът на цените в СССР бе друг в сравнение с цените на световния пазар и рублата можеше да циркулира само вътре в страната. Поради това именно бе и необходим държавният монопол на външната търговия и неконвертируемостта на рублата.
През 1988-1989 г. тези два кръга на финансовата система бяха премахнати: бе разрешено превръщането на безналичните пари в налични, с оглед на което бяха създадени и „кооперативите”. Те трябваше – това бе официално обявената им задача – да наситят потребителския пазар със стоки. Всъщност те бяха използвани като механизъм за превеждането на безналичните пари в налични. Нарастването на доходите при намаляване на стоковите запаси доведе до краха на потребителския пазар („стоките изчезнаха от рафтовете“). Бяха въведени купони за водка, захар, обувки. Ежегодното нарастване на паричните доходи на населението в СССР през 1981-1987 г. възлизаше средно на 15,7 милиарда рубли, а през 1988-1990 г. – на 66,7 милиарда рубли. Само за първото полугодие на 1991 г. те стигнаха до 95 милиарда рубли. Следователно, докато увеличените доходи до началото до катастройката имаха своето стоково покритие, увеличените доходи в края на 80-те и началото на 90-те години нямаха такова покритие. В паметта ни са още пресни репортажите на Александър Невзоров в програмата „600 секунди” как стоките съзнателно бяха оставени да гният в складове. За такива именно репортажи радетелите на гласността бързо закриха програмата.
Бе рязко увеличен вносът. До 1989 г. СССР имаше стабилно положително салдо във външната търговия. През 1987 г. износът превишаваше вноса със 7,4 милиарда рубли, а през 1990 г. вече възникна отрицателно салдо в размер на 10 милиарда рубли. Опитаха се да отложат развръзката за сметка на дефицита в държавния бюджет, вътрешния дълг и продажбата на валутните резерви.
До 1989 г. РСФСР не знаеше какво е това бюджетен дефицит (през 1989 г. имаше профицит от 3,9 милиарда рубли), а през 1991 г. дефицитът в държавния бюджет на РСФСР възлезе на 109,3 милиарда рубли, а рублата бе по-скъпа от долара. Златният резерв на СССР в началото на перестройката възлизаше на 2000 тона, а през 1991 г. с усилията на перестройчиците той бе намален десет пъти. Външният дълг, който през 1985 г. практически не съществуваше, през 1991 г. възлезе на около 120 милиарда долара.
Със задачата да доубие икономиката бе назначен теоретикът на перестройката Гайдар. Днес той има наглостта да твърди, че уж „всички икономисти признали, че неговото правителство е действало по най-добрия начин.” Лъжа и измама! Видният пазарен икономист академик Н. Я. Петраков писа през 1996 г. в сп. „Вопросы экономики”: „Анализът на политиката на правителството на Гайдар-Черномирдин” дава всички основания да се предполага, че в резултат на техните усилия Русия за последните четири години премина от състояние на криза в състояние на катастрофа.” Не само повечето руски икономисти, но и изтъкнати американски експерти, изучаващи икономическата реформа в Русия през 90-те години, смятаха действията на командата на Гайдар за вредителски.
Експрезидентът на Световната банка, Нобеловият лауреат Дж. Стиглиц, спазвайки политическата коректност, заяви: „От всички възможни състояния на обществото Русия възприе най-лошото – колосален упадък, съпровождан от също толкова огромен ръст на неравенството.” Помислете върху този извод: в резултат на реформите ние сме получили най-лошото от всички възможни състояния на обществото. Такъв е, значи, „изходът”, който ни устрои „спасителят” на страната Гайдар.
Известният американски съветолог С. Коен писа през 1998 г.: „Проблемът на Русия се състои в безпрецедентно всеобщата катастрофа на една мирновременна икономика, намираща се в процес на непрекъснато разрушаване… Катастрофата е толкова грандиозна, че сега трябва да говорим за един нямащ прецедент процес – буквалната демодернизация на страна от ХХ век.”
„Колосален упадък”, „най-лошото от всички възможни състояния”, „демодернизация” – всичко това е логичен резултат от дейността на командата на Гайдар. Става дума не за „отделни грешки”, а за съвършено порочен курс, извратена логика и професионално вредителство.
Адекватен ли е Гайдар психически, ако след всички тия диагнози, които западните му колеги по професия поставиха на „реформите” от 90-те и техните последици, той излиза пред телевизията и започва да бръщолеви за признаването на неговите „успехи” от световната общност?
Дж. Гълбрайт коментира адекватността на руските „пазарни ентусиасти” по следния начин: „Ония, които говорят – при това много бойко и дори без да се замислят, за връщане към свободния пазар от времето на Адам Смит, са дотолкова неправи, че тяхната гледна точка може да бъде смятана за психическо отклонение от клинично естество. Това е явление, каквото у нас на Запад няма, явление, което ние не бихме търпели и което не би могло да просъществува.”
Именно Гайдар заедно с другите министри на Елцин и техните съветници извършиха дълбоката криминализация на руската икономика. Такава криминализация предполагаше още Законът за приватизацията, което достатъчно точно предсказаха експертите. Но реално приватизацията протече не по този закон, а по указа на Елцин, за да бъдем доведени до икономическата катастрофа. Бе унищожена и системата на държавно управление и контрол, след което с помощта на твърда данъчна преса производствените предприятия бяха принудени да преминат в сенчестата икономика. Те бързо обраснаха с криминални предприятия за търговията на едро. Дълбокият спад в икономиката бе допълнен от разпада на държавната система за събиране на данъците.
През 1996 г. цяла група американски експерти, между които и трима лауреати на Нобеловата награда за икономика, стигна до извода за погрешността и ирационалността на провежданите в Руската федерация реформи. (Вж. книгата „Реформите през очите на американските и руските учени”, М., 1966) Те признаха: „Политиката на икономически преобразования претърпя провал поради породената от нея смесица от страх и невежество.”
Страхът на Гайдар и Немцов е разбираем – каквото и да правят, едва ли ще се измъкнат… Но това, за невежеството, е проява на американската политическа коректност. Нашите неолиберални хищници прекрасно знаеха до какво ще доведе тяхната реформа. Те хладнокръвно планираха закриването на милиони работни места за квалифицирани работници и инженери, декласираха най-добрата част от руския кадрови потенциал, натовариха държавния апарат с такава корупция, че тя парализира властта и управлението. Пламенният борец срещу корупцията Немцов сам бе един от корупционерите, получил немислимата за ония времена сума от 100 хиляди долара под формата на хонорар за книга, която днес събира прах по полиците. Само за една година от неговото „ефективно” губернаторстване в Нижнегородската област процъфтяващото дотогава в областта съвременно производство бе разрушено, а благосъстоянието на нейното население падна до равнището на икономически неблагополучните райони.
Гайдар днес срамежливо премълчава как едновременно с либерализацията на цените неговото правителство либерализира външната търговия, създавайки по този начин „ефекта на прахосмукачката” – от Русия към Запада потекоха в неконтролируемо количество природни ресурси, а обратно към Русия тръгна поток от просрочени хранителни продукти и евтина стока за широко потребление. Извършената от правителството на Гайдар либерализация на външната търговия днес се споменава само в кръга на специалистите, макар че нейното значение за последвалия икономически колапс трудно може да се оцени. Тя позволи на най-пъргавите от приближените нему лица да закупуват на евтиния (т.е. по вътрешни цени) суровини, които вместо да бъдат насочени към предприятията от преработвателната промишленост, бяха реализирани на външния пазар три пъти по-скъпо. В резултат на това производството в предприятията от преработвателната промишленост (включително и в предприятията на военнопромишления комплекс), останало без топливо и суровина, практически спря. Бюджетът остана без данъчни постъпления, а хората – без работна заплата, неизплащането на които в периода на „спасяване” на страната ни от командата на Гайдар продължи година и повече.
Лавките през този период наистина се напълниха с „марсове”, „сникърси” и други дотогава непознати „радости на живота”, вкуса на които обаче не можеше да усети голямата част от населението, неполучавало с месеци заплата. На всеки ъгъл започнаха да продават алкохол „Роял”, внасян под формата на хранителен продукт без заплащането на мито, и контрабандно внесени цигари. При това, както се признава в официалния Годишен доклад за състоянието на здравето на населението на Руската федерация през 1992 г., в страната бе нарушен необходимият за доброто здраве хранителен режим – повече от половината от изследваните жени и двадесет процента от децата са започнали да получават белтъчини под равнището, препоръчано от Световната здравна организация. През 1995 г. в сравнение с 1991 г. потреблението (въпреки вноса) на месни продукти падна с 28 процента, на масло с 37 процента, на мляко и захар с 25 процента. При рязкото разслоение на населението по доходи спадът на потребление на ценните хранителни продукти се съсредоточи в групата с най-ниски доходи, където това потребление е паднало до равнището, отвъд което започват физиологическите изменения и деградацията на здравето.
А междувременно паразитите си натъпкаха джобовете. Откраднаха спестяванията на населението, продадоха на Запада запасите от стратегически материали в размер на годишния брутен вътрешен продукт на страната и целия златен резерв, иззеха от жилищно-комуналното стопанство 5 трилиона деноминирани рубли амортизационни отчисления, предназначени за капитален ремонт, преведоха колосални средства, планирани за инвестиции, по разни сметки в офшорките, ограбиха армията, училищата, медицината и пенсионерите. Те с години дори не изплащаха мизерната работна заплата на мнозинството от трудещите се. В каква черна дупка потъна всичко това? Разпиля се по чужди каси и тайни сметки.
Но главното – реформаторите подкопаха възможността за елементарен живот, направиха невъзможно дори простото възпроизводство на населението. Катастрофалното измиране на руснаците е пряк и програмиран резултат от действията на гайдаровци. Това измиране е най-драматичното проявление на огромния масов процес, маховикът на който вече е набрал скорост и за дълго ще определя състоянието на обществото. Това е процес на дълбоко необратимо обедняване на десетки милиони граждани на Русия. Това е небивало в историята изкуствено създаване на масова бедност в една промишлено развита страна. Пред нас е ново, неизучено още от историята и социологията обществено явление и засега е невъзможно да се каже в какво то ще се изрази и как ще удари обществото по-нататък.
Известно е, че бедността е продукт на класовото общество. В социалната действителност дори на най-богатите страни на Запада бедността е задължителен елемент („структурна бедност”). Пазарната икономика породи държава, която съзнателно превърна глада в средство за политическо господство. Бедността в буржоазното общество е предизвикана не от липса на материални блага, тя е целенасочено и рационално създаден социален механизъм. Постоянният натиск на бедната една трета от населението върху пазара на труда позволява напълно да се контролира равнището на работната заплата и да се усмирява опозицията. „Дивият” капитализъм в западните страни прояви небивала жестокост спрямо бедните. При него бедните в градовете възникнаха от също толкова бедните в селата. При цялата си трагичност разселячването в Англия, превръщането на селяните в пролетарии не означаваше отпадане от социалната система.
В Русия – с политически средства – бяха превърнати в бедни маса хора с високо образование и заемащи отговорни, дори и престижни социални ниши. При това те продължаваха да изпълняват възложената им важна и престижна работа, но със заплатата си те не могат да изхранят семейството си! И такава е съдбата на десетки милиони граждани. В резултат на реформата възникна устойчива бедност, т.е. едно постоянно състояние на голяма част от населението. Тази бедност не е свързана с личните качества и трудовите усилия на хората. По данни на социолозите само 10% от бедните в Русия могат, и то само теоретически, да увеличат своите доходи чрез повишаване на трудовата си активност.
Това е внезапна и непоправима социална катастрофа. „В една свободна страна всеки сам избира своето бъдеще, сам носи отговорност за своите успехи и неуспехи” – философства Гайдар. За своята бедност носели отговорност самите бедни! Какво значи това?! Проучил Маркс, станал доктор на икономическите науки, станал и редактор на сп. „Комунист”, а сега си дава вид, че не знае азбуката на политикономията и не прави разлика между социалните и личностните процеси.
Реформаторите приеха неолибералната представа за бедността – те я разглеждат като полезен (за тях!) социален механизъм. Масовото обедняване на населението на Русия бе предвидено в доктрината на реформите – това още в съветско време се виждаше от трактатите на „теоретиците” от типа на Чубайс. В самото начало на реформите не само че не бе поставена задачата да се предотврати бедността, но не се положиха и никакви усилия да се предотвратят нейните крайни проявления. Изкуствено създадената бедност в нашата страна е колосален експеримент с човека. Експериментът е толкова жесток и безпощаден, че не се побира в ума на хората – те не вярват, че преднамерено са хвърлени в тази безизходна бедност, смятат, че това е някакъв временен „срив” в нормалния им живот. Но ще свърши това състояние, подобно на война, и всичко ще си дойде на мястото.
И нашите традиционни културни позиции, и философските основи на съветския строй, и руската православна философия изхождаха от това, че бедността е породена от несправедливостта, поради което тя е зло. Ето защо програмата за създаване на масова бедност в Русия следва да се квалифицира като икономическата война против руския народ и другите народи на Русия.
Трябва да се подчертае, че разбирането на бедността като зло, като несправедливост, която може временно да се търпи, при това обаче, без да се приема като норма на живота, не е продукт на съветския строй. Напротив, съветският строй е породен от този възглед за бедността. Да се признае нищетата на ближния като норма на живот, означава да се отхвърли руската култура, корените на която водят към православието.
Въздействието на бедността върху здравето, културата, характера и поведението на човека има дългосрочен характер – през деветдесетте години бедността познаха половината от децата на Руската федерация. На практика призракът на бедността облъхна почти цялото население на Русия – и това ще продължи още дълго време. Реформата наистина раздели нашия народ на две раси, живеещи в различни светове и сякаш в две различни „Русии” – една Русия на бедните и друга Русия на богатите. Тънката прослойка на „средната класа” вече не може да ги свърже, те се разпадат на два враждебни народа. Този разпад все още не е окончателен, но ние сме пред неговия праг.
Накрая нека да поговорим и за крайната бедност. В резултат на реформите в Руската федерация се образува „социално дъно”, съставляващо около 10% от градското население или 11 милиона души. В него се включват бедняците, безпризорните деца и уличните проститутки. Мнозинството от бедняците и бездомните имат средно и средно специално образование, а 6% от тях – висше. Такова „дъно” не е имало в нито една страна.
Възникна и слоят на „придънието”, размерът на който се определя на 5% от населението. Както се казва в отчета на социолозите, намиращите се в него хора „изпитват паника” – те още са в обществото, но с отчаяние виждат, че няма да се задържат в него. Постоянно изпитват чувство на тревога 83 процента от руснаците без всякакво имущество и 80 процента от бедните. Общият извод на социолозите е такъв: „В обществото действа ефективен механизъм, чрез който „дъното” „всмуква” хората. Главни съставни части на този механизъм са днешните икономически реформи, неудържимата дейност на криминалните структури и неспособността на държавата да защити своите граждани.” Такива са изводите, съдържащи се в списанието на Руската академия на науките „Социологические исследования”.
Ориста на най-бедните е бездомността. Сега в Русия бездомните са около 4 милиона. Мнозинството от тях са бивши работници, но с всяка година се увеличава броят на бившите служещи. Повече от половината бездомни имат средно образование, 22 процента – средно специално, а около 9 процента – висше. Главната причина за загуба на жилището са: 1) изхвърляне поради неизплатени комунални услуги; 2) жилищни афери и измами; 3) отнемане на жилището поради пребиваване в местата за лишаване от свобода.
На бездомните по същество се отказва конституционното право на медицинска помощ (чл. 41 от Конституцията на Руската федерация), доколкото те нямат регистрация. На практика всички бездомни са болни. И ето резултата: смъртността сред бездомните е почти пет пъти по-висока от средната за населението на Руската федерация. Това е една толкова висока разлика, че става възможно да се говори за открит геноцид спрямо конкретна социална група. За тази група са създадени такива условия на съществувание, че без постоянен приток от другите обществени слоеве тя твърде бързо би измряла.
Изводите на социолозите: „Скокът в бездомността е пряко следствие на разгула на пазарната стихия, на „дивия” капитализъм. Редовете на бездомните се попълват чрез падане на жизненото равнище на голяма част от населението и хроническия недоимък на средства за плащане на комуналните услуги… Бездомността като социална болест придобива хроничен характер. Процентът на ония, които не притежават жилище, практически остава непроменен, което позволява да се говори за своебразна „класа” от хора, които нямат покрив над главата си и жизнени перспективи. Основната „възможност” за прекратяване на бездомното съществуване е като правило смъртта…”.
Трябва само да се отбележи, че няма нищо „стихийно” в разгула на „дивия” капитализъм или в липсата на средства за заплащане на комуналните услуги. Това е резултат от изпълнението на дълбоко обмислена, точно изчислена от учени и експериментално тествана в редица страни програма (да си припомним макар само аржентинския експеримент, където реформите по рецептите на Международния валутен фонд доведе дотам, че обеднялото население на тази страна, която е с най-благоприятни условия за развитие на селското стопанство, започна да яде котки.) В благополучната Русия тази програма бе приложена като организационно оръжие в икономическата, информационната, социално-културната и смисловата война. (Вж. работите на Центъра на Кургинян).
Хаосът и шокът, който страната преживя в годините на перестройката, нямат никакви обективни причини, това е изцяло ръкотворен процес. Тия, които са имали възможността да се запознаят с работите на американските специалисти по теория на хаоса, знаят, че още през осемдесетте години САЩ са започнали активно да прилагат в различни региони на планетата „технологиите на конструирания хаос.” И като механизъм за „създаване на хаос” Стивън Ман съвършено открито сочи „съдействието на демокрацията и пазарните реформи.” Няма как тук да не си спомним великия Бърнард Шоу, определил демокрацията като „въздушен балон, който виси над главите ви и ви кара да гледате нагоре, докато другите ровят из джобовете ви.”
Така че Немцов и Гайдар да не философстват днес за своята „велика роля като спасители на Отечеството”, а да признаят, че под красивите лозунги те се оказаха оръдие в ръцете на убийците на руския народ, и да се каят, каят, каят – макар вече и без надежда да получат опрощение от своите жертви.
Колкото по-дълго продължи този ръкотворен пазарен геноцид, толкова по-голям брой наши съотечественици ще бъдат погубени от бедността. И толкова по-тежък грях ще легне върху душите на преуспелите.