КРЕМЪЛСКИЯТ МЕЧТАТЕЛ

0
185


Президентът на Руската федерация Медведев публикува статия под гръмкото заглавие „Русия, напред!” Хубава статия. Тя съдържа много правилни, дори верни мисли и предложения. Но написаното оставя впечатлението, че авторът е от някаква друга планета, долетял на Земята с добри намерения, но така и не успял да разбере къде всъщност е долетял. Отговаряйки на призива за широко обществено обсъждане на предложената в тази статия програма на президента, искам да споделя своите впечатления от нея.

Още в самото начало президентът задава на всички нас въпроса: Трябва ли ние и занапред да мъкнем в бъдещето примитивната суровинна икономика, хроническата корупция, остарелия навик за решението на своите проблеми да разчитаме на държавата, на чужбина, на някакво „всесилно учение”, на каквото искате, на когото искате, само не и на самите себе си? И има ли Русия, пренатоварена с такива проблеми, свое собствено утре?

Очевидно е, че авторът разчита, и не без основание, на положителен отговор. Безусловно, Русия, „пренатоварена с такива проблеми”, няма бъдеще. Това, както се казва, е ясно и за децата. Но ето че президентът кой знае защо е забравил да зададе на самия себе си въпроса: А кога и кой натовари Русия с тези „проблеми”? Нима не от днешната власт, при това и с вашето участие, господин президент, бе създадена „примитивната суровинна икономика”, бе унищожен промишленият потенциал на страната, селското стопанство? За каква „хроническа корупция” говорите вие?

Практически аз прекарах целия си живот при съветската власт. Нима това, което днес се върши в страната, като започнем с вашата администрация, може макар и в някаква степен да се сравни със злоупотребите от ония години? И на кого, ако не на държавата, на властта, може да разчита обикновеният човек, работникът? Днес той отново е в робство на ония, на които вие възлагате надеждите си – на богатите, на много богатите и на бандитите. Ето ги тези „проблеми”, създадени от сегашната власт, която ограби и продължава да ограбва и народа, и богатството на страната. Но когато обикновеният човек осъзнае, че наистина няма на кого да се надява освен на самия себе си, на една такава власт като днешната ще й дойде, струва ми се, краят.

Що се отнася до „всесилното учение”, то при вас, господин президент, дори и не мирише на такива учения. Има само едни молитви на някаква „демокрация”. Без познаване на законите за развитието на обществото, без наука за обществото вие ще останете сляп и в тъмнината на „демократичните” лутания едва ли ще бъдете способен да осъществите макар и едно от своите благи намерения.

Кощунствено звучат вашите думи за наближаващия юбилей – 65-ата годишнина от победата над фашизма. За фронтоваците, за тия, които оставиха живота си на бойното поле, за тия, които денонощно стояха при машините, при мартеновите пещи, отдавайки всичко за фронта в името на победата, по-голямо унижение от това, на което ги подложи „демократичната” власт, трудно можем да си представим. Вие издигнахте над страната знамето на предателя Власов, под чието знаме стреляха срещу нашите деди и бащи – войниците от героичната Червена армия, това знаме, което бе хвърлено заедно с фашистките знамена пред Мавзолея на парада на победата през 1945 година. И това знаме днес се развява над вашата резиденция – Кремъл, показвайки пред целия свят кой в крайна сметка е победил. Разрушавайки Въоръжените сили на страната, вашите сподвижници накараха останките от „непобедимата и легендарната” Червена армия да маршируват под това най-предателско знаме. Днес от „демократичния” лагер все по-често звучат призиви да се реабилитира генерал Власов, защото той, нали, е жертва на болшевиките и е борец против болшевизма. Но тогава вие, следвайки тази логика, трябва да реабилитирате и Хитлер като най-яростен борец против болшевизма. И в същото време тъпчат в калта името на И.В. Сталин – една без всякакво съмнение ключова фигура в осигуряването на нашата победа.

Само благодарение на комунистите и на обществения протест не бе извършено още едно светотатство, още едно унижение за ветераните от войната и на целия наш народ. Имам предвид опита на марионетните депутати в Държавната дума от типа на генерал Сигуткин да се унищожи нашата светиня – Знамето на победата. Дали не заради тези негови усилия именно той оглави администрацията на руския парламент? И никой, нито вашият предшественик, нито самият вие не дадохте заслуженото на тези херостратовски негодници.

Съвършено справедливо вие отбелязвате, че днешната власт е получила в наследство огромно богатство, създадено от съветския народ – „един впечатляващ списък на ярки постижения в областта на науката, техниката, образованието, изкуството… една авторитетна държава, изиграла значителна, а в някои периоди и определяща роля в световноисторическите събития.” Да, така е, но как се разпореди наследникът с наследството? Цялото богатство на страната за съжаление се руши. Властта само си придава важност, а Русия я върнаха с много десетилетия назад, в световния рейтинг я оставиха по-ниско от една Буркина-Фасо.

Властелините на света днес използват руската власт само като биберон, напълнен с нефт и газ. Помислете какво ще стане с Русия, когато изплюят като ненужен този биберон, а не само за съдбата на своя син. Него нищо не го застрашава. Той, смея да предположа, ще се окаже, най-вероятно, подобно на чедата на други представители на „елита”, в милия на сърцето им Запад. А те ще изплюят биберона, и то много скоро – веднага щом набере обороти нетрадиционната енергетика. И тогава именно ще престанат да купуват руския нефт и газ, за да отправят Русия окончателно в небитието.

Вашият анализ, господин президент, на съвременното състояние на икономиката и социалната сфера изобилства с неоправдани обвинения към съветския период от нашата история. Без всякакви доказателства вие му отправяте упрека, че в онова време „се игнорирали интересите на човека”, съхранението на човешкия живот не е било, меко казано, приоритет на държавата”.

Но за какви интереси става дума, вие не уточнявате. Може би за получаването на работа, на образование, на медицинска помощ, на жилище? Вие не може да не знаете, че всички тези жизнено важни потребности бяха гарантирани от съветската власт. При това, за разлика от „демократичните” времена, те бяха задоволявани практически напълно безплатно. А що се отнася до „съхраняването на човешкия живот”, искам да ви напомня, че при съветската власт, въпреки всички трудности, въпреки войната, ежегодният прираст на населението възлизаше на около 1 милион души. През годините на „демократичните” реформи населението на Русия намаля – дори и по официални данни – почти с 9 милиона души. Не бива, господин президент, да се оплюва нашето минало, защото нали вие, струва ми се, поехте инициативата да не се допуска фалшифициране на историята.

Що се отнася до светлите перспективи, които обещавате на Русия, от типа на: „…ние ще станем една от водещите страни по ефективност на производството, …ще разработим нови видове топливо, ще усъвършенстваме информационните технологии, Русия ще заеме едно от първите места в производството на отделните видове медицинско оборудване, свръхсъвременни средства за диагностика, на медикаменти за лечение на вирусите, на сърдечно-съдовите, онкологичните и неврологичните заболявания, …ще издигнем на ново качествено ниво ядрените технологии” и т.н., и т.н.

Аз няма да коментирам подробно всичко посочено по-горе, доколкото към него трябва да се отнасяме преди всичко като добри пожелания и намерения, трудно осъществими при условията на днешната икономическа система. Ще се спра само на последния проблем – за ядрените технологии, доколкото почти 25 години бях свързан с този отрасъл.

Искам да подчертая, че предложенията за развитието на ядрената технология в днешна Русия са, меко казано, погрешни. Основа на програмата е т. нар. затворен топлинен цикъл. Негова основа са изгражданите в страната реактори за бързи неутрони (бридери) с цел трансмутацията (унищожаването) на радиоактивните отпадъци и рязкото увеличаване на използването на твърде ограничени природни запаси от ядрено гориво (уран 235). Доколкото за обикновените АЕЦ уран-235 трябва да се обогати до 20% вместо до 4-5%, ние ще изразходваме този уран много бързо и ще оставим идните поколения с пръст в устата. Толкова повече, че 500 тона оръжеен уран-235 Елцин направо подари на САЩ. В резултат на това страната ни след 20-25 години може да се окаже без нефт, без газ и без уран-235. Ще живеем на свещи.

Освен това в производството на плутоний в бридерите, свеждането на получения материал до приемливи за работата дози, отделянето на плутония, изработването на новите топлоотделящи елементи, ще се въртят повече от 20 т плутоний на всеки мегават електрическа мощност. Днес всички страни по света се отказаха от програмата за създаване на бридери. По време на своето президентство Буш обяви разгръщането на такава програма (може би дори изключително с намерението да провокира Русия да застане на този пагубен път). Но дошлият на власт Обама незабавно обяви закриване на програмата като абсолютно абсурдна. В.В. Путин в началото на хилядолетието заяви: „Световната ядрена енергетика в ХХІ век трябва да се откаже от ползването на обогатен уран и плутоний” и „ядрената енергетика трябва да се развива, повтарям, при недискриминиран достъп на всички желаещи.” Хубави намерения. Но те не се отнасят за руската програма, доколкото „бридеровата” технология е свързана с изработването на оръжейния материал – плутоний. Недискриминиран достъп до ядрената енергетика може да осигури само такава технология, която изключва ползването на плутоний. Такива технологии предлагат руските учени, но те, докарани до нищета, са принудени да продават в САЩ своите разработки, включително и технологии с двойно предназначение. Именно притежателите на такива технологии ще бъдат ключовите играчи на енергийния пазар в най-близко време. Вие като президент сте длъжни да знаете това. Иначе за какво са тези служби от типа на ФСБ, разните разузнавания, Съвета за безопасност и т.н. Струва ми се, че ви държат в неведение дилетанти, заели ръководството на ключови ведомства и някои академици, отдавна захвърлили науката и превърнали се във всезнайковци или в сватбени генерали, т.е. станали председатели или президенти на различни фондове, парламентарни комисии и на други „демократични” атрибути. Намерете време и поканете за разговор, например, научния ръководител на един от водещите институти в атомния отрасъл И. Н. Острецов и ще можете да получите от първа ръка реална картина в областта на новите технологии в същия отрасъл. Този човек вече пострада заради своите опити да се свърже с властта.

Същото може да се каже и за вашите намерения да реформирате политическата система: „Политическата система на Русия ще бъде пределно открита…, ще отговаря на политическата култура на свободни, осигурени, критично мислещи, уверени в себе си хора… Политическата система ще се обновява и усъвършенства в процеса на свободното съревнование на откритите политически обединения…”

Прочитайки тази част от вашата статия, си спомням думите на великия руски поет Некрасов: „Жалко е, че в това прекрасно време нито аз, нито ти ще можем да живеем…”

Господин президент, да се реализират вашите намерения в политическата сфера, означава да се извърши революция. Нима вие сериозно се надявате да извиете врата на този огромен бюрократичен апарат, на главатарите в бизнеса, които всъщност са реалната политическа сила, смисълът и съдържанието на съществуващата политическа система?

Някога Х. Уелс, слушайки Ленин, го нарекъл „кремълския мечтател”. Великият писател не разбрал, не видял, че ленинските планове за преустройството на Русия се основават на поддръжката на народа, на партията на болшевиките, закалени в огъня на революционната борба, на изпълнената с революционен дух работническо-селска червена армия, че зад Ленин стои истината и че неговия отряд се състои от предани безкористни хора, готови да служат на своя народ и на Русия.

А на кого и на какво можете да се опрете вие, господин президент? На олигарсите Дерипаска, Абрамович, Чубайс…? Какво е вашето обкръжение? Същите тези корупционери. На каква партия вие ще заложите? На „Единна Русия” – това сборище от изменници и нагаждачи? Те ще се разбягат като плъхове, ако корабът започне да потъва, ще ви предадат, както предадоха КПСС, съветската власт и нашата родина – СССР. Духът на армията е сломен, тя е многократно унижавана, включително и с назначаването за министър на отбраната на човек, чужд на военното дело. Сериозните недостатъци във Въоръжените сили нагледно се проявиха в неотдавнашния военен конфликт с Грузия. Половината народ на Русия ненавижда днешната власт, ¾ от другата половина по-скоро я ненавижда, отколкото да я поддържа, и само жалко малцинство, разплуло се от ограбването на народа и страната, засега лоялно се отнася към нея. Но това е, докато не бъдат засегнати интересите му.

Господин президент, вие може би сте наистина добър човек, страдащ за Русия, който желае нейното процъфтяване и това на руския народ. Но вие никога няма да осъществите своите намерения в рамките на сегашната система, тъй като е невъзможно тя да бъде реформирана. Както се казва, не може да измиеш до бяло черната кобила. Поради това вашата статия наподобява една хубава приказка. Ако в наши дни имате щастието да срещнете Х. Уелс, той, уверен съм, запознавайки се с вашата статия, непременно би ви нарекъл „кремълски мечтател”. И би бил прав.

(Статията е публикувана в сайта на КПРФ от 17 септември 2009 г.)

Превод Велко Вълканов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук