НЯКОИ МИСЛИ СЛЕД ИЗБОРИТЕ И ПРЕДИ ЗАСЕДАНИЕТО НА КОНГРЕСА

0
233


Българската социалистическа партия претърпя пореден изборен неуспех и вече е пред реалната алтернатива в недалечно бъдеще да се превърне в трета политическа сила, претърпяла не само поражение от новосъздадена популистка партия, но и загубила доверието на голяма част от българските избиратели.

Към този погром се вървеше от дълго време.
Правителството, доминирано от БСП, постигна през мандата някои безспорни положителни резултати:
– членство в Европейския съюз;
– нарастване на БВП;
– увеличаване на пенсии и заплати;
– макроикономическа стабилност;
– привличане на значителни чужди инвестиции;
– намаляване на безработицата;
– осигуряване на значителен фискален резерв;
– осигуряване на енергийни проекти и т.н.

За съжаление, партийното ръководство се оказа неспособно да види, да долови, да почувства, че през последните две години обществото, обработвано непрекъснато от враждебните към правителството медии, смени приоритетите си и желаеше преди всичко: ограничаване на бедността, т.е. нова политика на доходите, по-добро здравеопазване, по-добро образование, решителна борба с корупцията, модерно високотехнологично развитие, нови политически лица, още по-високи пенсии.

И тази неуловима за ръководните органи на БСП смяна на обществените приоритети доведе, например, до това, че преобладаваща част от 2 170 000 пенсионери, независимо от значителното увеличаване на пенсиите през мандата на последното правителство, отказаха доверието си на БСП и гласуваха предимно за ГЕРБ, за РЗС или даже за „Атака“.

Обществото желаеше да види нова антикорупционна политика, а му се предложи нов Устав на БСП.

Избирателят желаеше нови лица от БСП в политиката, а ръководството на БСП го занимаваше с нова Програма на партията.
Очевидно е, че ИБ на НС на БСП не знае постулата (ще го наречем правило):

1. На избори се конкурират не програми, а реални или даже виртуални (ако става дума за ГЕРБ) политики.

Системната, дългогодишна липса на трезв „социалистически“ анализ (бих го нарекъл „синдром на анализаторска недостатъчност“) на политическата обстановка в страната доведе още до:

– непрекъснати медийни атаки срещу БСП, която носеше всичките негативи на коалиционното управление („Успехите делим на три, а загубите са само наши“ според С.Станишев);

– излагане на възлови министри от БСП (икономика, здравеопазване, МВР, социални грижи), на недоказани обвинения, но не и на коалиционни партньори;

– отрицателна анти-БСП роля на президента („Приятелски огън“, критики към начина на взимане на решения от създадената с активното му участие тройна коалиция, заемане от президентските съветници Филип Боков, Ивайло Калфин, Борис Велчев, Лазар Груев на възлови постове в държавата или на челни места в избирателните листи (Росен Карадимов, Ивайло Калфин), безсмислена намеса в учителската стачка, президентската комисия „Съзидание“, предложение за частични мажоритарни кандидати и др.);

– замразяване непосредствено преди изборите на заплатите на хиляди държавни служители и естествено, до настройването им срещу БСП;

– неидентифициране на реално противостоящите на БСП сили, водещи обмислена, планомерна, целенасочена антиправителствена дейност.

Ето само някои примери в подкрепа на последното твърдение.

Протести на шофьори след убийството на техен колега. Исканията на недоволните шофьори, в крайна сметка, се сведоха до изискване за паник-бутони (а те бяха вече текуща практика в големите таксиметрови фирми) и до поставяне на химически тоалетни в някои от крайните квартали.

Правителството не намери за нужно да оповести, че някой заплати отпечатването за една нощ на хиляди и хиляди ленти и листовки, че кръстовищата на столицата бяха блокирани по детайлно разработен план от определени фирми с определен брой таксита, паркирани така, че да парализират града. Или, правителството не пожела да идентифицира силите, които му противостояха и които използваха негодуванието на шофьорите, за да проверят устойчивостта му.

Стачка на учители, създала силни отрицателни настроения сред обществеността. Постигнатото на 27.10.2007 г., т.е. два дни преди І тур на местните избори споразумение между представители на учителите и МНП беше анулирано, за да се прекрати стачката веднага след ІІ тур (на 6.11.2007 г.) на местните избори. Правителството не намери за нужно да съобщи кой заплащаше за стотиците автобуси, докарали „стачници“ от най-отдалечените градове на страната и кой имаше интерес от продължаването на стачката.

Т.нар. стачка на животновъди, макар че подобна „стачка“ е новост в политическата наука, съгласно каноните на която стачкуват наемните работници срещу работодателите си. Дребни собственици, каквито са протестиращите животновъди, биха могли да протестират, да негодуват, да фалират, но не и да стачкуват сами срещу себе си. И тези „стачкуващи“ се оказаха или бедни собственици с 3-4 крави, които по принцип не се подпомагат от ЕС, или „мошеници“, декларирали хиляди декари без нито едно животно (истинските млекопроизводители се дистанцираха от тези показни походи по шосетата). И тези „стачкуващи“ се представяха от националните медии за огромна протестираща сила, която освен всичко друго демонстрира даже и показно водене на 20-ина овце към границата, за да се „получат“ европейски субсидии в Гърция (забранено по принцип от ЕС), а всъщност, за да се нагнетява трескаво напрежение в обществото с подробно разискваните по медиите въпроси: „Как ще се премине ветеринарният граничен контрол?“, „В кой гръцки окръг ще се регистрират нашите животновъди?“ , „Ще отворят ли границата нашите гранични власти?“ и други подобни .

„Пушещи полицаи“ пред Министерството на вътрешните работи, протестиращи за скъсани обувки и по-високи заплати. Показателно е, че сега “ пушачите“не са получили нито по-здрави обувки, нито по-високи заплати, но вече не се събират в градинката пред „Свети Седмочисленици“ .

„Рибари“ от Ловно-рибарския съюз, обявени за съорганизатори на протеста пред Министерския съвет само няколко дни преди парламентарните избори при нефункциониращ вече кабинет.

В разгледаните няколко примера ясно се проявяват сили със значително по-големи от слабите опозиционни партии възможности, но коалиционното правителство и ръководството на БСП остави без отговор въпроса: „Коя е другата страна в споменатите по-горе конфликти, която разполага със значителни средства, за да организира протестите на учители, животновъди, шофьори и пр.?“

Нормално е в едно общество да се натрупват с течение на времето различни противоречия. Във всеки учебник по бизнес-администрация или политология е записано, че натрупването на противоречия води до конфликтни ситуации. Конфликтните ситуации се анализират, определят се, преди всичко, действащите в тях сили и техните лидери и се разрешават, преди да прераснат в криза. А най-елементарната дефиниция на политическа криза е „низините не желаят да живеят по старому, а върховете не могат да управляват по новому“.

Неадекватните правителствени реакции и яростната антиправителствена медийна политика доведоха до крайно нисък имидж на правителството към края на мандата и естествено, на водещата управляваща партия.

А знайно е правилото:

2. Когато управляваща партия навлиза в изборен период, електоралните й възможности се определят преди всичко от имиджа й в края на мандата.

И ако нерешителността в действията на правителството би могла да се оправдае със сложния характер на коалицията, то действията на партийното ръководство са били ограничавани само от недостатъчната способност да анализира обществените явления и да предприеме адекватни действия.

Ръководството на БСП очевидно не знае и правилото (вж. сп.“Понеделник“, 7/8,2009 г.):

3. Масовият избирател акумулира и запомня най-вече грешките и гафовете на управляващите или перифразирано в позабравената терминология на Т.Живков (Изборите в значителна степен се решават от малката правда на „малките“ хора).

Бяха допуснати и ред груби грешки в чисто партиен план:
– вътрешнопартийната информация по животрептящи въпроси на държавната и на партийната дейност беше оскъдна, бедна, безнадеждно закъсняваща;
– прекъсна се връзката между висшето ръководство и редовите членове на БСП;
– спорадичните „десанти“ (срещи) на министри и зам.-министри с партийните активи бяха камерни, формални, бездушни, показни, не стигаха до редовите партийни членове и не можеха да заменят редовната информация, която Националният съвет дължи на първичните организации;
– направен бе опит за превръщане на БСП в лидерска партия;
– няма единна партийна информация и пропаганда, дискусионните клубове (там, където съществуват) събираха по 20-30 участници, които сами на себе си обясняваха политиката на собствената си партия;
– БСП продължава да няма собствена електронна медия – колективен организатор на партийната дейност;
– ВС на БСП и окръжните ръководства (това е най-характерно за ГС на БСП в София) поставяха пред партийните организации нереални и неизпълними изборни задачи като например за София на последните местни избори: да се спечелят изборите за кмет, да се постигне най-висок дял на получените гласове за общински съветници, да се спечелят най-много избрани кметове на кметства и др. подобни, а силите в София стигнаха само до ІІІ място за кмет и за едва 12 общински съветници;
– при всеки изборен неуспех през последното десетилетие ВС на БСП не правеше трезв анализ, а предлагаше неадекватни обяснения;
– дейността на народните представители и на министрите на БСП не ставаше достояние на партийната маса, поради което много от атаките срещу тях се приемаха за напълно справедливи и от членове, и от симпатизанти на социалистическата партия;
– не прояви грижа за израстване на собствени административни кадри особено в средния управленски ешелон;
– в редица случаи в посланията на БСП към гражданите отсъстваше пропагандирането на леви идеи (а и в партийните документи няма особено леви послания);
– за 20 години БСП не успя да „превземе“ ръководството поне на един синдикат и това, очевидно, не е случайно;
– програмата на БСП е смесица между изконни социалистически ценности и социаллиберални твърдения (тип Гидънс, Блеър или Шрьодер).

БСП не можа да предложи на обществото качествен политически продукт във формата на програма, а самодоволството от властта, отсъствието на самокритичност, съмненията за корумпираност на министри и депутати, играта с мажоритарни народни представители, инспирирана от президента, промяната на изборните правила – допълнително сринаха имиджа й в очите на масовия избирател.

А практиката е доказала правило

4. Една политическа партия е неконкурентоспособна, ако имиджът й преди избори е твърде нисък.

Какво да се прави на предстоящия конгрес и, естествено, след него? – да се избере ново Изпълнително бюро на НС на БСП.

И в него би било добре да намерят място не най-гръмогласните, обикновено обидени, че не са на челни места в националните (напр. Г.Близнашки) или европейските (напр. Т.Дончева) изборни листи или пък че не са избрани за окръжни ръководители (напр. М. Червеняков), а доказали се партийни дейци с ляво мислене като например Юрий Борисов, Димчо Михалевски, Милко Багдасаров, Иво Атанасов, Константин Паскалев, Красимир Премянов, дейци от Софийската организация като Димитър Генчев, Валентин Иванов, Сталин Генадиев, Петър Колев, Лъчезар Костов и др.

И беда за партията е, че по-голямата част (3/4) от досегашното Изпълнително бюро формира парламентарната група на социалистите в 41-вото НС. А е беда, защото крие потенциална възможност за създаване на два властови центъра – ИБ и парламентарна група.

– да се гарантира неподвластност на политиката на БСП на корпоративни интереси.

– да се формира реално ляво виждане за бъдещето на страната (спиране на ненужната приватизация и осигуряване поне на 40% държавна собственост); разгръщане на кооперативната собственост, гарантиране на държавен монопол или преобладаващо държавно участие в образованието, здравеопазването, комуникациите, културата, обществения транспорт, пенсионното дело.

Неясната формулировка на раздел ІІІ от Програмата „левият проект …- формиране на социална държава по европейските модели“ е неработеща, защото не посочва нищо конкретно и не изяснява какъв е моделът „за следване“.

– да започне системно запознаване на всички ОПО с идеите на левите социалистически партии (френската, Ди Линке на Лафонтен в Германия), алтерглобалисти, с движения тип АТТАС и др.

– да се създаде пропагандна стратегия на БСП, да се формира медийна политика, да се създаде пропаганден апарат, да се изградят механизми за обратна връзка с членове, симпатизанти и опоненти.

– БСП да навлезе и да има доминиращо влияние (да се „окопае в масите“ според старата предвоенна терминология): в синдикатите, в читалищата, в организациите на гражданското общество, в квартални сдружения, в групи за натиск, както и да инициира създаването на подобни граждански формирования.

– да започне (или да продължи) борба за умовете на поколението между 18 г. и 45 г., като се пропагандират идейните основи на ПЕС и на Социалистическия интернационал.

– да се създаде, купи, организира лява електронна медия.

Новото Изпълнително бюро би трябвало да изгради неголяма група от качествени анализатори – задача не по-малко важна от самия състав на бюрото.

Ако Националният съвет не съумее да оцени трезво политическата обстановка в страната и да гласува доверие на най-подходящите в настоящия момент, нищо добро не чака социалистическата партия в следващите месеци и години.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук