Инженер. Роден през 1936 г. в с. Долен, Софийско. Завършил е МГИ – специалността минно инженерство. Има и второ висше образование по специалността двигатели с вътрешно горене – МЕИ, Варна. Близо 30 години е бил преподавател по механика и зам.директор на Техникума по корабостроене и корабоплаване във Варна.
1. Встъпление
Настоящото изложение има за цел да обоснове с прости думи следната важна теорема (твърдение, теза): Факторът, който разграничава лявото от дясното виждане за обществения живот, не е отношението към частната собственост /че лявото е против нея, а дясното – за/, а отношението към паразитизма и насилието в обществото.
Като се стъпва на тази теорема, лесно се стига до вярната причина за изоставянето на досегашния социализъм, до очертаването на един нов смисъл на левия идеал, който го прави не само по-хуманен, но и по-жизнен от капитализма. Приемането на тази теорема може да даде неподозирана политическа енергия на левите сили, да стане най-здрава основа за обединението им.
Изложението е адресирано до всички, които милеят за левия идеал и искат да видят в по-ясна светлина неговата привлекателна същност, както и до всички, които са в неведение за тази същност.
2. Единният нравствен принцип
Още в дълбока древност мъдрите хора са формулирали единният нравствен принцип (по-нататък ще записвам само “ен-принцип”):
Прави за другите само това, което искаш и те да правят за теб! С други думи прави само добро за другите, или поне не ги засягай с нищо, но никога не им вреди (както и ти не искаш на тебе да вредят).
Този принцип е удивителен по своята пределна простота и основополагащо значение. Той разграничава по най-категоричен начин доброто от злото в междучовешките отношения. Прилагането му в живота е приемливо за всички без изключение и затова само от него може да се тръгне за изграждане на единомислие и единодействие в обществото, абсолютно необходими за преуспяване във всяко отношение.
Светът, в който всички ще постъпват в съответствие с ен-принципа би бил чудесен. В него никой няма да чувства и най-малка враждебност от околните, а ще вижда във всеки друг човек свой приятел. Свят, в който няма да има нищо разединяващо хората, а ще има всичко, което ги обединява и умножава градивната им енергия.
Всъщност, степента на цивилизованост на обществото се изразява не толкова с постигнатото ниво на материална култура, колкото със степента, до която общественият живот съответства на ен-принципа.
3. Леви и десни убеждения
Според степента на съзнаване на ен-принципа, т.е. според моралната си зрялост, хората могат да се разделят на цял един спектър, в който се открояват две противостоящи си групи – лява и дясна. Всички други, със своите убеждения и действия, се приближават в различна степен до първите или до вторите.
Левите са тези, които приемат ен-принципа като напълно естествена повеля и се стремят делата им да съответстват на нея, т.е. да имат съзидателно обществено поведение: да са полезни на другите според възможностите си, да не навреждат несправедливо никому, да постигат благоденствието си само с честен труд.
Десните са хората с егоистичен нрав, тези, за които ен-принципа е чужд, които имат за ръководен егоистичния морален принцип: “Използвай всички обстоятелства, за да присвояваш колкото може повече блага, без да се трогваш, че това е ограбване на другите! Точно с това си паразитно обществено поведение (а не защото са по-умни, както ехидно хитруват), те натрупват прекомерно големи материални средства и стават паразитно обогатяващото се малцинство на обществото. Не става дума въобще за заможните хора, а за носителите на паразитно обогатяване.
4. Частната собственост
Частната собственост на средствата за производство има две важни свойства. Положително свойство: Частната собственост е мощен стимул за съзидателна инициативност на собственика, тъй като той знае, че каквото спечели, остава на негово разположение. Тази инициативност е именно съзидателна, т.е. за създаване на продукт, потребен на обществото, тъй като в противен случай този продукт не би се продавал.
Отрицателно свойство: В условията на капитализма частната собственост прикрива присвояването на чужд труд – присвояването на принадената (добавената) стойност, разкрито от Карл Маркс. Принадената стойност се създава от всички участници в производството, но на практика се присвоява от собствениците на средства за производство, т.е. от паразитно обогатяващото се малцинство. В резултат на това, в ръцете на последното се оказват огромни материални ресурси, основната част от които не са негови, а на ощетяваното мнозинство.
Според произхода си, частната собственост може да се раздели на паразитна – придобита чрез присвояване на чужд труд и трудова – придобита чрез съзидателен труд. Това разделяне се налага, тъй като не притежаването на собственост е само по себе си порочно, порочен може да е само начина на придобиването й.
5. Десният обществен идеал
Идеалът за обществена система на хората с десни убеждения, авангард на които е паразитно обогатяващото се малцинство, е капитализма от 19 век. Ако днес, в началото на 21 век капитализмът е по-различен (с нормиран работен ден, профсъюзни права и пр.), то това не е резултат на проявено благородство от страна на паразитното малцинство, а е извоювано в непрестанна борба на ощетяваното мнозинство.
Приемливото за всички при капитализма е високата продуктивност, източник на която е положителното свойство на частната собственост – настървението да се печели все повече, кара частния собственик непрестанно да разширява и усъвършенства производството на материални блага, да развива техническия прогрес. Отделен е въпросът, че водещият мотив на частния собственик не е желанието да допринася за добруването на обществото, а именно да печели все повече. Затова той не се спира дори и тогава, когато се накърнява природната среда.
Неприемливото за широкото мнозинство е присвояването на чужд труд и налагането на егоистичния морален принцип в цялото общество – причини за явления, които правят обществото болно: безработица, малограмотност, бездуховност и пр. Защото е ясно, че колкото повече са безработните, толкова по-покорни ще са наетите. Колкото по-ниска е образоваността на мнозинството, толкова по-малки ще са претенциите му. Колкото по-ограничена е духовността, толкова по-замъглено ще е осъзнаването на общия интерес за мнозинството, толкова по-неорганизирано ще бъде то, толкова по-малка ще бъде съпротивителната му сила. Точно затова паразитиращото малцинство не насърчава облагородяващата култура, а развращаващата псевдокултура, не единодействието, а поддържането на постоянно противоборство между хора, нации, религии, държави, водещо до престъпност, тероризъм, расизъм, религиозен екстремизъм и военни безумия. Всички тези явления можем да наречем стихия на егоизма. Точно тази стихия е жизнената среда за паразитиращото малцинство, мътната вода, в която то лови своята риба.
Човечеството не би могло да се примири да живее вечно с тази зла стихия и да не се стреми да я остави в историята.
6. Досегашният социализъм
Левите сили не биха могли да продължават успешно своята борба срещу стихията на егоизма, ако не си дадат ясна сметка за това, което стана причина за изоставянето на досегашния социализъм.
Без съмнение, досегашният социализъм е етап в борбата между левите и десните сили. Той бе извоюван в името на общото добруване, резултат от стремежа на хората за подреждане на целият обществен живот в съответствие с ен-принципа. Точно този стремеж бе в основата на ентусиазма и самоотвержения труд още в първите години на социализма за непознатото до тогава строителство на заводи, пътища, язовири, жилищни квартали, за механизиране на тежкия земеделски труд, за електрифициране и на най-отдалечените кътчета на страната, за централно организирани образование и здравеопазване, за развиване на облагородяваща култура.
Сметна се обаче, че за премахване на капиталистическата стихия на егоизма, е достатъчно да се отнеме частната собственост на средствата за производство от паразитиращото малцинство, тя да се обяви за обща собственост. С този акт се отнема възможността за паразитиране. Но това още не е истинска победа на левите сили. Защото с премахването на частната собственост, се спира проявяването не само на нейното отрицателно свойство, но и на нейното положително свойство.
Инициативността на частния собственик бе заменена с инициативността на държавния чиновник. Първият е най-пряко заинтересован за успеха на всяко предприемано действие. Вторият далеч няма такава пряка заинтересованост. Липсата на последната би могла да бъде компенсирана с една висока добросъвестност и компетентност на ръководния състав. Тези качества са възможни, но са случайно явление. Само на тях не би могло да се разчита за един постоянен темп на развитие.
Ако бе направено разграничение между трудовата и паразитната частна собственост, ако бе даден простор на положителната роля на трудовата частна собственост, на съчетанието на колективната с индивидуалната съзидателна инициативност, то веднага, заедно с това щеше да се наложи да се предприеме такова усъвършенстване на правната система, което да води до все по-пълно ограничаване на отрицателната роля на частната собственост. А без такова усъвършенстване, започнаха да се множат проявите на безинициативност и безотговорност.
В резултат на това се стигна до положение, при което не можеше да се използва в пълна мярка вече постигнатото, до едно спъване на развитието, за което нямаше обективна причина и с което мнозинството не можеше да се съгласи. По този начин, липсата на принципно вярно виждане за действителните движещи фактори, доведе до прекъсване на началния устрем към желаната от мнозинството обществена система.
За голямо съжаление обаче, в тази обстановка на объркване на левите сили, в България взеха връх най-примитивните и алчни десни сили. С хитри думи те успяха да подмамят народа, хванаха държавното кормило и като разбойници, влезли в чужда къща, започнаха да съсипват, разрушават и плячкосват създаденото в годините на социализма, без да се притесняват, че рано или късно народът ще се окопити и ще им потърси сметка, че лозунгът им “държавата е лош стопанин” е дълбоко погрешен. Че за какво съществува държавата, ако не се грижи за развитието на икономиката, за даване на възможност за труд и успех на всички свои граждани.
7. Левият обществен идеал
За хората с леви убеждения не може да има друг идеал за обществената система, освен системата, при която е постигнато взаимоотношенията във всички сфери на обществения живот да съответстват на ен-принципа, т.е. при която никой не може да накърнява интересите на другите, или все едно, при която паразитизма и насилията са напълно изключени. Затова най-краткото определение за левия идеал може да бъде следното: Левият идеал е обществената система, при която няма паразитизъм и насилия.
Така определената обществена система е еднакво необходима на всички и затова би могла да се нарече “комунизъм”. С даването на това име, обществото би уважило паметта на всички светли умове, търсили векове наред решения на мъчителните обществени проблеми и вярващи, че е възможна такава обществена система, при която се постига най-справедливо, решение на тези въпроси. Те нарекли такава система “комунизъм”, вземайки името от латинската дума “комюнис”, което значи общ, на всички.
Десните сили по света подскачат като ужилени щом чуят думата “комунизъм”. Те правят всичко възможно, за да изопачат нейния смисъл. Назовават с не я досегашния социализъм, като хиперболизират до безкрайност неговите недостатъци и напълно премълчават за достойнствата му. Истината за тяхната нетърпимост към комунизма, не е в съчиняваните недостатъци, а в това, че при тази обществена система няма да има кислород за тях – възможност за паразитно обогатяване.
Преодоляването на капитализма, за което говори Робер Ю, генерален секретар на Френската компартия /в. Дума от 07.11.1998 г./ е всъщност все по-пълно ограничаване на паразитизма и насилията, все по-пълно преграждане на стихията на егоизма, с други думи все по-голямо приближаване към левия идеал.
Ако под “демократично гражданско общество” се разбира общество, което се е освободило от натрапената опека на разни личности, комитети или партии, и е способно само да решава възникващите проблеми в свой интерес, т.е. в интерес на цялото гражданство, то такова общество не се различава от левия идеал.
Какво следва от предложеното определение за левия идеал?
Щом левия идеал е обществото, при което е постигнато пълно изкореняване на паразитизма и насилията, то това означава, че при него няма присвояване на чужд труд или постига се напълно справедливо разпределение на материалните блага – всеки получава според своя трудов принос (на всекиму според труда). Справедливото разпределение има не само морално, но и икономическо значение. То е най-мощният стимул за съзидателен труд – щом човек знае, че ще получи онова, което заслужава, то тогава няма да има какво да спира неговата трудова инициативност. С други думи справедливото разпределение е база за постигане на висока хуманност и на висока жизнеспособност на обществото.
Щом разпределението е справедливо, то от естествените различия в способностите на хората, ще следва и различно имотно състояние, включително и различна трудова частна собственост. Справедливото разпределение ще означава още, че за лишените от нормална трудоспособност ще се осигурява достойно битие със средства на цялото общество.
8. Борбата за левия идеал
Воювайки за изкореняване на паразитизма и насилията в обществото, левите сили могат да вървят по два различни пътя: революционен и еволюционен. Първият е вече изпитан по време на Великата октомврийска социалистическа революция в Русия. По него се тръгва, когато негодуванието на ощетяваното мнозинство нарасне до неудържима степен и избухва в насилствено отнемане на средствата за производство от паразитиращото малцинство. Но както бе посочено в точка 6, това още не е завършена победа.
Еволюционният път се състои в последователно отстояване на такива промени в правната система, които постепенно да я превръщат в една прецизна правна система – основен фактор на бъдещия обществен ред, обществен договор, определящ най-приемливите за всички взаимоотношения между гражданите.
Интелектуалният потенциал на обществото и най-напред на левите сили, може да прецизира правната система, да намира най-ефикасните детайли и механизми за организиране на обществения живот, да ги обосновава пред цялото общество и да получава неговото одобрение за тях.
Прецизната правна система ще определя начините за справедливо оценяване на всеки труд, недопустимостта на паразитната частна собственост, съчетаването и конкурирането на държавната собственост с трудовата частна собственост, безотказното функциониране на една силна държава, силна само в смисъл на способна да гарантира всички права на своите граждани, осигуряването на достойно битие за лишените от нормална трудоспособност. Вместо наемни работници, следва да има съдружници на инициаторите за дадена стопанска дейност, на притежателите на трудова частна собственост, като новосъздаваната принадена стойност се разпределя между всички съдружници, според приноса им за нейното създаване.
Ролята на прецизната правна система може да се оприличи на ролята на днешния правилник за движение по пътищата. Не е трудно да си представим какво би се получавало по улици и кръстовища при липса на този правилник. Движението би било ужасно мъчително и бавно, с блокиране по кръстовища, с пострадали хора и материални щети. Същото както става сега с обществения живот в не малко страни по света. Прецизната правна система като своеобразен правилник за движение при осъществения ляв идеал, ще предписва начини за автоматично преодоляване на всякакви ситуации, ще осигурява безконфликтно и бързо придвижване към желаните цели.
9. Изводи
Извод 1. Наличието на трудова частна собственост, в съчетание и конкуренция с държавната собственост, не противоречи на ен-принципа, на справедливостта при разпределение на материалните блага. Затова левите сили са за това съчетаване, за даване на простор за проявяване както на колективната съзидателна инициативност, така и на частната. Противоречат на ен-принципа паразитизма и насилията. Затова борбата на левите сили е насочена към тяхното пълно изкореняване.
В противовес на левите сили, десните са за свободно проявяване на паразитизма и насилията. Разбира се, те се смеят открито да декларират тази своя грабителска идеология и полагат неистови усилия, за да я представят в съвсем друга светлина, като надделяване на жизнеспособното над слабото, като необходимо натрупване на средства в ръцете на предприемчивите и оттам – като условия за обществен прогрес.
От това следва, че не отношението към частната собственост разделя лявото от дясното виждане за обществения живот, а отношението към паразитизма и насилията – дясното е за свободното им проявяване, лявото е за пълното им изкореняване.
Извод 2. Сигурният и необратим път за движение на обществото към левия идеал е търсенето на убеденото съгласие на широкото мнозинство за отстояване на такива промени в правната система, които да я превръщат в една прецизна правна система, издигаща все по-трудно преодолими прегради пред паразитизма и насилията и способствайки държавата да бъде като една безотказно функционираща организация, с възможности да гарантира всички права на своите граждани.
Извод 3. Щом наличието на трудова частна собственост на съзидателна частна инициативност не противоречат на ен-принципа, щом изкореняването на паразитизма и насилията се води чрез отстояване на една прецизна правна система, то тогава какво е различното във виждането за обществен прогрес на комунисти, социалисти, социалдемократи, леви по европейски, леви по азиатски, леви традиционалисти и леви новатори? Явно е, че това различие произлиза не от виждането на действително различни пътища, а от едно недовиждане, което е наложително да се преодолее.
Извод 4. Политическата енергия на левите сили би била най-голяма, ако те имат единна лява партия – партия на хората, изповядващи ен-принципа, имащи съзидателно обществено поведение, тези, които не са с еднакво материално състояние, но са с еднакво разбиране, че естественото признание на човека е да бъде полезен на другите, които са за единодействие, превръщащо обществото в едно голямо и задружно семейство. Членовете и симпатизантите на лявата партия имат основание да вървят с открити сърца, защото не отделят своето добруване от добруването на всички останали.
Извод 5. Всичко изложено дотук откроява един нов смисъл на левия идеал, по-различен от досегашната представа за него като за общество без частна собственост. Този идеал е не само по-хуманен, но и по-жизнен от капитализма, защото дава простор на справедливото разпределение на материалните блага – най-мощния стимул за съзидателен труд. Той е по-трудно постижим, но е по-истински. Стремежът към него има здрави корени в човешката същност. Осъзнаването му събужда неподозирана енергия за отстояване на трудните стъпки към него. Той е постижимата мечта на честните хора, великата перспектива пред цялото човечество.
Извод 6. Левите сили биха могли да обявят своята програма най-кратко със следните думи:
– Нашият идеал е обществото без паразитизъм и насилия. В него няма място за присвояване на чужд труд и за паразитна частна собственост, а има справедливо разпределение на материалните блага, трудова частна собственост в съчетание и конкуренция с държавната собственост, колективна съзидателна инициативност в съчетание и конкуренция с индивидуалната съзидателна инициативност, осигурено достойно битие за лишените от нормална трудоспособност.
Пътят към левия идеал минава през привличането на цялото гражданство за отстояване на една прецизна правна система и на безотказно функционираща държавна организация, такава, която няма да оставя всеки гражданин сам да решава всичките си житейски проблеми, а на която той ще може да се опира за своята сигурност и за своето съзидателно битие.