Стереотипното възприемане на хората от различни етнически групи много често довежда до етническо напрежение и конфликти, които не са рядкост в нашето съвремие. Затова една от задачите на възпитателната работа на учителите в българското училище трябва да бъде свързана точно с това – стереотипното отношение и нагласи на учениците към представителите на другите етноси да бъдат туширани, като всеки един от учениците се възприема като отделна личност, която има своето достойнство, своите качества; като поведението и постъпките са определящи при възприемането между учениците, а не това, че са представители на една или друга етническа група.
От получените отговори в анкета с ученици се потвърждава нашата теза, че представата за една от малцинствените групи в българското общество се гради на стереотипното виждане за нея, което е характерно за по-голяма част от членовете на обществото. Повечето от отговорите се насочват към мнение, което се формира въз основа на качествата, които се приписват на членовете на тази етническа група.
В много от случаите собственото ни отношение към заобикалящите ни други хора се определя от мнението, което се споделя за тях в собственото ни най-близко обкръжение. За да бъде преодоляно това становище, което в доста случаи е стереотипно и най-тясно корелира с формираните в групата предразсъдъци, е необходимо личността да има изграден собствен опит от общуването с тези “други” хора; преценката й да се основава на личностните й впечатления и нагласи при възприемането им. Това в пълна степен се отнася и до нагласите при възприемането на хората от различния от собствения на личността етнос.
В ранна детска възраст върху тези нагласи съществено влияние оказват семейните и общностните виждания. Това е така, защото социалният опит на подрастващата личност е много беден и се заключава най-вече до контактите със собственото семейство и обкръжаващите го хора. Но навлизайки в училищна възраст социалните контакти на детето се разширяват, особено ако училищната общност е с мултикултурно представителство. Естествено, че в началото етническите му представи ще бъдат все още подвластни на семейните. Но с течение на времето личните му контакти с представителите на другите етноси ще бъдат вече определящи при формиране на отношението му към различните етнически други хора. Резултатите от настоящето проучване напълно потвърждават тези наши виждания. Освен това те насочват вниманието ни и към наложителността да се провеждат подобен род проучвания.
Толерантното отношение към другите хора предполага да се зачитат и уважават етническите различия, като в същото време се защитава и личностното право да се отстояват собствените етнически различия. Отношението към различния етнически друг човек трябва да се формира въз основа на собствените му постъпки и отношения със заобикалящите го. Това отношение не би трябвало да е подвластно на съществуващите в етническата общност стереотипи и предразсъдъци, като това само би увеличило степента на етноцентризма с проявите му на нетърпимост спрямо хората от другите етноси. Подобна ситуация довежда до етническо напрежение и конфликти между отделните етнически общности. Следователно може да се обобщи, че от правилната насоченост на възпитателната работа в училище при формирането на етническото съзнание и самосъзнание в училищна възраст зависи опазването на социалния мир в обществото ни. Това е една нелека задача, но от оптималната й реализация зависи спокойствието на всички членове в обществото ни.
