Роден през 1975 г. Завършил е педагогика в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1999 г. е журналист във в. “Земя”, сега работи във в. “Дума”.
Мечтата на поколения – България стана факт! Радуйте се! Дишате с пълни гърди, свърши се! Горе-долу такава бе степента на възторга на политици, медии и обикновени граждани, когато България получи покана да се присъедини към НАТО в Прага. Знаменателната покана от 21 ноември ще бъде вероятно обявена за събитието на годината, с обяснението, че това е първата голяма стъпка към реализирането на един от двата външнополитически приоритета на страната – НАТО и ЕС.
Нещо обаче помрачи вкуса на успеха, нещо остана недоизречено и внесе горчив привкус в опита събитието да бъде превърнато във всенароден празник. Нещо топна малко късче катран в лъжицата с меда, която външният ни министър Соломон Паси с явна охота поднесе към устата ни. Защото докато едни сънуват брюкселските булеварди дето ги миели със сапун, докато други пресмятат какъв келепир ще падне от членството ни в НАТО, на едни трети им се мержелеят древните минарета на Багдад, “полетата пълни с пустиня”, както казваше навремето Шкумбата, под които обаче лежат заровени нашите 1,7 милиарда долара, дето ни ги дължи оня лош чичко Садам.
По-малко от месец след поканата министър Паси в прав текст заяви, че докато оня лошият с мустаците управлява в Ирак няма да си видим парите. Обаче ако дойдат едни други хубави, дето не сме им виждали и очите всичко ще бъде “О кей” и милиардите ще потекат към България. Щото то не е шега работа. Иракският дълг е повече от колкото ще ни даде ЕС, за да ни присъедини без да ни боли, много. Като добавим към “пояснението” на Паси и многократните вече намеци за едно бъдещо българско участие във войната срещу Ирак, става ясно, че страната ни започва да плаща членството си в НАТО още преди да е влязла истински в пакта.
Най-страшното в случая е, че скоро може би наистина ще имаме нужда от защита, каквато ни обещава НАТО. Ако пожарът на югоизток от нас пламне и, не дай Боже, простичко казано решим да се напъхаме между шамарите, наистина ще ни трябва, да, един голям и силен батко да ни пази я от терористи камикадзета, я от нас самите.
Соломон Паси ни обяснява, че ако се наложи да воюваме в Ирак това ще бъде в съответствие с приетата от Народното събрание декларация, че в борбата с тероризма страната ни ще действа като фактически съюзник на САЩ и НАТО. Тук е необходимо да се припомни, че тази декларация бе приета непосредствено след трагичния 11 септември 2001 г. и хората, които я гласуваха вероятно все още са били афектирани от видяното по екраните на телевизорите. Измина обаче вече една година и буйният плам на повечето страни, които решиха преди година да борят тероризма във всичките му форми почна да изгасва. Не защото терористите изчезнаха, а защото се видя, че май САЩ както винаги са решили да използват този път собствената си трагедия, за да си пооправят още малко геополитическото положение.
Между другото никой до момента не е представил доказателства, че държавата Ирак подпомага “Черният Интернационал”, както наричат международните терористи. Дори обвиненията, че произвежда оръжия за масово поразяване нещо не се потвърждават. Обаче нашето момче не, та не Садам е виновен, да го махаме, само така ще си вземем парите. За “вредните” последици за страната нито дума. Така и трябва. Защо да плашим народа с глупости. Нали и премиера каза: Дайте да гледаме хубавите неща. И наистина като сравним няколко избомбени българи по света с 1,7 млрд. долара дето ще ни свършат хубава работа изобщо няма какво толкова да мислим.
Парите ни трябват. И не само на нас. Така, че напред към Багдад! После ще му мислим.
