По всяка вероятност темата за приключилите местни избори още дълго ще запълва коментарните рубрики. Част от явленията и процесите, загатнати по време на изборите, ще се проявяват и развиват и в обозримото бъдеще.
Какво се случи?
Формално левицата спечели изборите, но се самоопредели като морален губещ. Управляващата формация формално загуби изборите, при това катастрофално, но се чувства като морален победител. СДС и като цяло десницата също загуби изборите, но по публичното им поведение не личи да оценяват по този начин резултата. ДПС се самооценява като големия победител, като успех възприемат участието си в изборите и редица малки партии, които придават пъстрота на политическата панорама по места.
Кой какво демонстрира на изборите?
Левицата показа разединеност, господство на личните пристрастия над общото, неумение да прави политически компромиси в името на голямата цел – спечелването на изборите. Десницата – тъкмо обратното, демонстрира умение да загърбва личните вражди и да се обединява компромисно в името на целта. Няма значение дали са гласували с отвращение или по друг начин, няма значение дали дясното обединяване е принципно или устойчиво, важното е, че то постигна целта си. Ако трябва да бъдем честни, десницата предложи умение да упражнява властта, докато за левицата този въпрос остана открит – е ли тя способна да управлява, след като вътрешните й противоречия са по-силни от нагона към политическата власт?
Изборите протекоха нестандартно, както винаги не липсваха изненади – и малки, големи. В отделни региони нещата се развиха предвидимо, изцяло според предварителните прогнози. Нищо изненадващо не се случи във Варна, Русе, Силистра, Търговище, Разград, Смолян, Видин, Монтана. Големи изненади имаше в София, Пловдив, Пазарджик и малки в Шумен, Стара Загора, Благоевград. Левицата загуби позорно в Ямбол и Перник, където сама се би и легитимира в тези градове десницата, каквато преди изборите там нямаше. Сблъска се свирепо сама със себе си във Враца и Ловеч, но проби на други места, смятани за изконни “сини крепости”.
Десницата загуби влиянието си в големите градове (58 на сто от съветниците в областните центрове са на левицата), но завоюва нови терени в средните и малките общини. Изненадващо силни позиции завоюваха в малките общини и селата БЗНС – “Народен съюз”, партиите “Рома” и “Евророма” и дори ВМРО.
Увеличи се неимоверно вотът за независими кандидати за съветници и за кметове. От една страна, това е доказателство за пълзящата от няколко години насам тенденция към деидеологизация на гражданския избор, от друга страна, станалото между двата тура на изборите беше успешен опит за връщане на вота в идеологическите рамки. Кои са новите фактори, проявили се по време на изборите и дали отражение върху крайния резултат?
Първо, прякото участие на правителството в изборната агитация. Всички досегашни примери за такова участие изглеждат твърде невинно на фона на бруталната намеса на министри и правителствени служители в изборния агитационен и организационен процес.
Второ, директното влизане на бизнеса и парите. Купуването на гласове, черните каси и финансовият натиск върху участниците достигна безпрецедентни размери.
Трето, консолидация на етническите гласове. Досега ромите вътрешно разпределяха гласовете си в различни посоки, сега на отделни места ги изляха накуп в полза на един или друг кандидат. Турците на свой ред никога не са постигали на местни избори резултат, равен или по-висок от резултата на парламентарни избори. Сега го направиха.
Четвърто, изключително голямото влияние на медиите, особено на телевизията, на компроматните войни и платените публикации.
Всички тези фактори, взети заедно, формират едно поведение, манталитет на основните политически субекти, което в хипотетична кризисна ситуация може да предизвика значими обществени сътресения. Изборите показаха, че са повече граждански конфликт, отколкото демократичен избор, а на отделни места се възприемат и като гражданска война.
Ако цитираните фактори не се овладеят, може да се предвиди, че следващите избори ще бъдат още по-конфликтни, защото ще окуражат нови политически субекти да се пробват на терена. Стига да направят връзка с бизнеса и парите. От тази гледна точка обсъжданата и минала на първо четене в парламента смесена избирателна система на избор предлага повече недостатъци, отколкото предимства. Както се видя, мажоритарният избор не премахва и дори изостря идеологическото напрежение. Въвеждането на мажоритарен избор и на парламентарните избори ще задържи изключително големия брой участници в изборния процес и ще засили проявлението точно на негативните фактори. А от гледна точка на левицата – ще задълбочи вътрешните противоречия, ще стимулира нови лични амбиции и разединение.
Тъй или иначе, времето до парламентарните избори е достатъчно за анализ, поуки и подходящи решения. Ако времето не бъде използвано за това, левицата едва ли има сериозни шансове за успех. Може да стане и по-лошо.
