“ИМАНЯРИТЕ ИМАТ МОЩНО ПАРЛАМЕНТАРНО ЛОБИ”

0
224

За по-малко от три месеца това лято археологическата експедиция ТЕМП 2004 разшири познанията на света за траките и извади на дневна светлина уникални съкровища, свързани с владетелите Севт Трети и Терес
– Д-р Китов, разговаряме на финала на тазгодишното археоло-гическо лято, в което експедиция ТЕМП 2004 бе преследвана от невероятния късмет да открие гробницата, където е извършено ритуално погребение на основателя на града-легенда Севтополис царя на траките Севт Трети. Можете ли да направите своеобразна рекапитулация на находките?
– Прекалено рано е да говорим за рекапитулация, но в най-общи линии мога да кажа, че след проучването на 6 подмогилни съоръжения, пет от които край градовете Шипка и Мъглиж, успяхме да разширим границите на известната Долина на тракийските царе с 35 километра в югоизточна посока, като край старозагорското село Оряховица разкрихме една великолепна гробница с уникална архитектура и начин на градеж.

Зная, че особено голям интерес предизвикват златните находки. Затова ще изпреваря следващия въпрос и ще кажа, че в “активите” на експедицията записахме над 20 златни предмета с общо тегло от 1,6 кг. Тук са уникалната златна маска-фиала от гробницата при могилата Светицата с тегло 682,5 грама и проба от 23,5 карата, принадлежала най-вероятно на владетеля Терес; намереният пак там златен пръстен с изобразен на него античен атлет – гребец, тежащ 12 грама; златен царски венец, златен киликс, десетки отломки от друг златен венец и още много и много други съдове и накити, изкопани при могилите Голямата и Малката косматка.

– Обявихте, че храмът-мавзолей при Голямата косматка е свързан с цар Севт Трети. Какви са основанията ви за това?

-Ще бъда по-обстоятелствен, но няма как да не припомня, че още на 21 септември, при разкопаването на площадка в южната периферия на могилата, намерихме изключително произведение на старогръцкото изкуство – бронзова глава на брадат мъж с очи, изработени от полублагородни камъни. Главата е била отчупена от статуя, ритуално украсена с камъни и скрита под каменно струпване. По-късно, при компютърен анализ на образа и познатите ни 7 вида монети, сечени през епохата на Севт Трети, стана ясно, че скулпторът е изваял точно този владетел.

Бронзовата глава се оказа по пътя от края на могилата към монументален храм. Фасадата на храма “лъсна” на 22 септември. Тя е представителна и предизвика поредната изненада – вместо след нея да е разположена камера на храм, в средата й започва опожарен и запълнен с пръст и камъни коридор с неподозирана дължина от 13 м. Едва след него са разположени 3 помещения. Първото е правоъгълно и покрито с двускатен заоблен свод. В него е принесен в жертва кон, намерен в анатомичен ред. Второто е кръгло, с куполен покрив, извисяващ се на неочаквано голяма височина 4,50 м. Входовете към двете камери са преградени с каменни зидове.

Третото помещение е особено интересно. То е вдълбано в един огромен гранитен блок с тегло повече от 60 тона. В него е моделирано и ритуално легло. Помещението е покрито с капак от монолитен блок с триъгълно сечение, така че камерата наподобява саркофаг. В саркофагоподобната камера е извършено символично погребение с непознати от другаде по богатство дарове. Златните предмети , които открихме вътре, са повече от 20, а теглото им надхвърля 700 грама. Сред тях се открояват изящна златна чаша с две елегантни дръжки (киликс), венец с изработени от злато дъбови листа и жълъди, пълен комплект украси за конска сбруя с човешки и животински изображения, както и растителна украса. Изтъкана със златни нишки постеля е покривала пода и ритуалното ложе. В камерата са поставени наколенници и шлем от бронз, железни върхове на копия и други предмети на въоръжението. Има и множество бронзови и сребърни съдове. Намерени бяха три големи керамични амфори, които вероятно са били пълни с вино, и други разнообразни предмети.

За да достигнем до извода, че всичко това е принадлежало именно на Севт Трети ни помогнаха и две “указателни табелки”: по шията на фиала и по дръжката на малка каничка разчетохме надписи на старогръцки, указващи че те са били част от царската съкровищница.

– Прави впечатление, че златната маска-фиала и златният пръстен, които обявихте, че са принадлежали на цар Терес, бяха открити в гранитен саркофаг, който не блести с размери, а двамата владетели са сред най-известните…

– Лично аз все още нямам цялостно обяснение. В сакофага при могилата Светицата, където попаднахме на златната маска и пръстена, открихме останки от човешки кости: част от челюст, парчета от горен и долен крайник на мъж. В гробницата под Голямата косматка намерихме само 4 зъба от мъжка челюст. Дали това е направено заради смъртта на владетелите далеко от родния им край или сме свидетели на т.нар. орфическо погребение тепърва ще се произнесат учените.

– Покрай уникалните находки станахме свидетели и на скандал, бяхте обвинени едва ли не, че се готвите да укриете античните ценности… Какво представлява експедиция ТЕМП?

– Не бих искал да се връщаме към този, да го наречем нелеп, момент. За съжаление тази шумотевица отведе интереса на обществото към историята на траките в друга посока. Колкото до експедиция ТЕМП, съществуват достатъчно документи, които при добро желание могат да бъдат видяни от всички.

Експедицията е регистрирана в съда като сдружение с нестопанска цел от 1997 година. Основните цели, които си поставя, са да подпомага тракийската археология в Република България чрез обхождания, регистрация на обекти, археологически проучвания, консервация и реставрация на движимите и недвижимите паметници на тракийската култура, както и да популяризира резултатите от тях. Сдружението е наследник на археологическа експедиция, работеща от 1972 година под мое ръководство. Сегашното си име получи през 1989 година. В продължение на повече от три десетилетия са разкопани професионално над 400 могилни насипа.

Резултат от дейността ни е откриването на повече от 5 000 предмета с музейна стойност, голяма част от които уникални, и над 20 монументални подмогилни архитектурни съоръжения в България, доскоро наричани опростено “гробници”. Сред тях са двете най-големи по размери куполни гробници край Равногор в Родопите, 3 куполни гробници в Каварненско, 10 подмогилни храма в Казанлъшко…Може да прозвучи нескромно, но смятам за истинска перла в досегашната теренна дейност на сдружението откритите през 2000 г. тракийски храм в Четиньова могила край Старосел, Хисарско, и гробницата със стенописи в Рошавата чука до с. Александрово, Хасковско.

– Като прибавим и откритите това лято гробници списъкът става наистина впечатляващ. А по въпроса с т.нар. движими паметници?

– Те се пазят в Националния археологически и Националния исторически музей в София, историческите музеи в Пловдив, Пазарджик, Стрелча, Казанлък, Раднево, Нови пазар, Ловеч, Троян, Правец и др. Уникални предмети, открити от ТЕМП, са участвали в много регионални и международни изложби като “Тракийското изкуство”, “Богатствата на траките”, “Златото на Древна Тракия” и др. и са представени пред широката общественост у нас и в САЩ, Канада, Япония, Русия, Мексико, Полша, Югославия, Италия, Швейцария, Финландия…

Дейността на експедицията редовно се отразява в националните и регионални медии. За резултатите от дейността на ТЕМП са обнародвани над 150 научни и повече от 400 популярни материала в България и чужбина. Изработени са и излъчени около 50 научни и научно-популярни филма. В центъра на българската палата на Експо 2000 в Хановер беше изложено умалено копие на тракийски храм-гробница от могила Шушманец край Шипка, Казанлъшко.

Разкопките на ТЕМП през 2000 г. бяха посетени от датската кралица Маргрете II, учени от VIII международен конгрес по тракология, специалисти и повече от 15 000 любители на старините. ТЕМП е носител на националната награда на Форд Мотор Къмпани за 2000 г. в областта на опазване на екологията и културно-историческото наследство с проекта “Тракийски култов център Старосел”.

В последните години работим със средства, спечелени по проекти пред Швейцарската фондация “Про Хелвеция”, Холандската фондация “Хоризонт”, Фондация “Отворено общество”, Фондация за развитие на българската наука при БАН. Понякога се шегувам, че получаваме средства от наследниците на келтите, които са били смъртни врагове на траките… Едва тази есен получихме обещание за финансова субсидия в размер на 50 000 лв. от бюджета на републиката. Към днешна дата обаче по сметките не е приведена нито стотинка.

Казвал съм го и друг път, че министърът на културата е наш голям фен. Когато кажем “А” той отговаря с “Няма”, продължим ли нататък по азбуката – отговорът е неизменно същият… Членове на сдружението са дипломирани археолози, докторанти по тракийска археология, историци, траколози, геофизици, архитекти, реставратори, художници, други специалисти, студенти по археология.

– Това лято на два пъти вашите обекти бяха посетени от президента Георги Първанов, край Голямата косматка полу-чихте отличието на МВнР лично от министър Соломон Паси…

– Не сме върнали никого, когато е било възможно, дори при незавършени още разкопки сме допускали вътре в обектите си туристи, защото в крайна сметка археологията не е само низ от звездни мигове, а по-често е къртовски труд под палещото слънце, сред праха и очакването.

– Наричат Ви “Археологът с фадромата”.

– И какво от това? Някой да е открил, че при копаенето сме нарушили пластовете? Разберете, ние, археолозите, сме в надпревара с иманярите. Ако не успеем да стигнем до находката преди тях, тя просто утре няма да е тук, ще бъде изнесена. И не толкова от тези хорица, които копаят с кирките посред нощите, а от онези, които стоят зад гърба им. Няма да бъде пресилено ако кажа, че това е една организирана престъпна група, която разполага със солидно лоби дори в парламента.

– Звучи стряскащо…

– Какво друго да си мисля, след като точно законодателите не желаят да изработят действащ нормативен документ. Моят подпис е редом с подписите на близо сто колеги – археолози, които се възпротивихме срещу недоносчето, което трябваше да бъде обсъждано в парламента тази пролет. В Народното събрание има хора, които имат интерес да няма такъв закон, хора, свързани с онези, които богатеят на гърба на иманярите – копачи.

– Започнахте ли да пишете научното си съобщение за международ-ния Х юбилеен конгрес по тракология догодина в Атина?

– Разговаряме все още на терена, днес бе открита изложбата с част от находките от петте могили в Казанлъшко. Тепърва ни предстои къртовски труд по описание на находките, по тяхното осмисляне. Така че за писането на доклада е много рано. Сигурен съм, че онова, което ще съобщя на колегите, ще обърне погледите на всички към България. Дай боже и самите управници да обърнат погледа си към нея.

Разговора води
Христо Христов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук