Роден през 1959г. Преподава дисциплини в областта на финансите и финансовия контрол в Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, УНСС и Техническия университет в Габрово. Работил е в Министерство на финансите, Комитета за държавен и народен контрол, като старши съветник в Икономическата комисия на Народното събрание. Автор и съавтор на учебниците “Банков контрол”, “Данъчен и митнически контрол”, “Теория и история на парите и кредита” и др.
Сключеното през лятото на 2004 г. предпазно споразумение с МВФ не само че не стимулира, а ограничава темповете на икономически растеж у нас. Редуцира се преди всичко инвестиционното кредитиране за работещите отрасли в българското стопанство и най-вече малките и средните фирми, които и досега получаваха кредити извънредно трудно.
Този извод следва да бъде направен на фона на установената финансова стабилност у нас на макроравнище, вследствие на въведената система на валутния борд. Логичен е и въпросът оправдани ли са многобройните лишения на българския народ за поддържането й и особено на поетите ангажименти в споразумението с фонда.
Независимо че запазването на системата на валутен борд до влизането ни в ЕС не подлежи на съмнение (и това е отразено в Меморандума по икономическата и социалната политика на правителството и БНБ във връзка със споразумението), според мен това трябва да се осъществи на поносима социална цена.
Преди да се анализира предпазното споразумение с фонда, следва да се даде отговор на въпроса необходимо ли е изобщо споразумение с МВФ, за което Република България ще заплаща полагаемите се лихви, без да ползва ефективно реални пари от фонда. А само за възможността те да се ползват при нужда се плаща 0,5 на сто надбавка.
Според мен това споразумение е необходимо, тъй като освен като гарант на валутния борд у нас, МВФ и свързаната с него Световна банка играят ролята на основен източник на свеж и сравнително евтин финансов ресурс, използван в подкрепа на платежния ни баланс. Независимо че правителството еднократно емитира еврооблигации, те са сравнително скъп финансов ресурс (лихвата по тях е над 8%), а достъпът ни до международните финансови пазари все още е силно ограничен. Без споразумение с фонда трудно бихме направили своите краткосрочни и средносрочни фискални разчети и прогнози.
За чуждестранните инвеститори и външнотърговски контрагенти взаимоотношенията ни с МВФ също са приоритетни показатели за партньорство с нашата страна. Това е така, независимо от огромния дефицит във външнотърговския ни баланс (той достига 3,14 млрд.лв. за осемте месеца на 2004 г., което е с 680 млн.лв. повече спрямо 2003 г.,) и от огромната миграция на квалифицирана работна ръка от България. В последните годишни доклади на МВФ нашата страна е сред успешните случаи на взаимодействие с тази финансова институция и сред т.нар. отличнички на фонда. На фона на много ниските средни доходи у нас и силно редуцирания капацитет на функциониране на редица традиционни отрасли, относително високата безработица, това за голяма част от българския народ не е от особена важност, но е солидна предпоставка за преодоляване на трудностите пред българската икономика в средносрочен и дългосрочен период.
Наред с редица неизбежни постановки в меморандума, които сме принудени да приемем, предвид сложната политическа и икономическа обстановка в света, е необходимо да отбележим някои рискове пред българската икономика първият и най-съществен от тях, който ще забави нивото на икономическия растеж в света, са рекордните цени на петрола през последните години. Те достигнаха към 12 октомври 2004 г. 54,45$ за барел на Нюйоркската борса и 51,50 $ за барел за сорта брент на Лондонската борса.
В споразумението с МВФ са допуснати редица отстъпки, които ще се отразят негативно през следващите години. Те са резултат както на неопитност при воденето на преговори с тази авторитетна финансова институция, така и на някои други причини, за които е налице презумпция за корист у управляващите и защита на чужди за страната ни корпоративни и лични интереси.
Според публикувани анализи в авторитетния вестник “Ню Йорк Таймс” цените на петрола ще се запазят трайно високи. Тенденцията ще се запази поне до края на годината с оглед и на изборите в САЩ, и на някои други негативни тенденции в Ирак, Саудитска Арабия и Нигерия. Цените на горивата ще окажат въздействие на темповете на икономически растеж както в света, така и у нас.
За 2003 г. темпът на икономически растеж в Република България бе с 0,5 % по-нисък от предвидения или 4,3 % вместо предвидения с бюджета 4,8 %. В началото на годината аналитичното звено на списание “Икономист” – “Икономист интелиджънс юнит” прогнозира, че през настоящата 2004 г. икономическият растеж в света ще е най-висок за последните 16 години – 4,7 %. В ранната есен обаче анализаторите ги редуцираха с 0,5-1 % поради високите цени на горивата. За разлика от последната много добра година (2000), когато растежът се дължеше на високотехнологичните отрасли, сега той ще се дължи преди всичко на развитието на търговията.
В Меморандума за икономическата и финансовата политика, представен на фонда, за периода 2004 – 2006 г. е предвиден действителен растеж на БВП средно 5,25 %, като за 2004 г. той ще е 5,00 %, за 2005 г. – 5,2 %, за 2006 г. – 5%. Годишният ръст на БВП за 2001 г. на две от новоприсъединените страни към ЕС Латвия и Литва е съответно 7,7 % и 6 %, според данни на агенция Ройтерс.
Българското правителство следва, според мен, да си постави по-високи цели, ако смята да догоним най-изостаналите по равнище на БВП на глава от населението не след 40-50 години, а след 15-25 години. За това е необходим ръст от 7- 9 %. Той е постижим при положение че ритмично усвояваме предприсъединителните фондове на ЕС и започне строителството на някои дълго отлагани големи инфраструктурни проекти като АЕЦ “Белене”, рехабилитация и строеж на нови мощности в комплекса “Марица – изток”, автомагистралите “Марица”, “Хемус” и “Струма”, респективно Дунав мост – 2, газопроводите и нефтопроводите, които ще свържат Европа с Иран и Каспийския басейн. Реализирането им през следващите години ще е от съществено значение за евентуалното повишаване на темповете на икономически растеж у нас през следващите две-три години над прогнозния от 4,7 – 5,2 %.
Необходимо е да се има предвид, че при евентуална перспектива за по-висок от предвидения растеж са налице и редица рискове. Те са възможни както през настоящата 2004 г., така и през следващите две години. В случай че високите цени на горивата се запазят не само до края на годината, но и през следващата година и се оправдят някои прогнози за цени, достигащи 70-75 $ за барел, ръстът на потребителските цени у нас през 2004 г. значително ще надхвърли предвидените 6,5 %. Не е изключено в този случай размерът на инфлацията да е двуцифрен (между 10 и 20 %). Тя ще свие както размера на износа, така и на инвестициите у нас. Не е случаен рекордният външнотърговски дефицит. Ще се намали и без това ниската конкурентоспособност на българските стоки, а размерът на преките чуждестранни инвестиции у нас не може да компенсира изоставането в темповете на българския износ.
Според мен по-реалистична е вероятността темпът на растеж на БВП в края на 2004 г. да е между 3 и 4,5 %. По този начин ще се увеличат вътрешните лихвени равнища, което в комбинация с намаления износ може да се отрази на приходната част на бюджета и през следващите тримесечия той да не приключва с излишък, а с дефицит.
Прогнозата ми за възможен по-нисък растеж от заложения в макрорамката на бюджета за текущата 2004 г. се подкрепя и от констатациите за неусвоените според одита на Сметната палата и констатациите на Временната парламентарна комисия в тази връзка близо 1 млрд. евро по предприсъединителните програми “ФАР” и ИСПА от Министерството на благоустройството и регионалното развитие, Министерството на икономиката, Министерството на транспорта и Министерството на околната среда и водите.
Вторият възможен риск е, че при определени неблагоприятни външни и вътрешни обстоятелства дефицитът в бюджета за 2004 г. може да надхвърли с до 0,5% заложения в макрорамката – 0,7 %. Това е малко вероятно, тъй като през последните години в бюджетите се планират значително по-малко приходи от реалните. И през тази година министърът на финансите по разпореждане на Политическия съвет на управляващата НДСВ на два пъти разпределя без съответна санкция от парламента бюджетен излишък от близо 1 млрд.лева, което е в колизия с бюджетната практика на водещите страни в света.
Третият възможен риск, който е значително по-реалистичен и допустим според мен, се отнася до българската банкова система. На нея е посветен специален раздел в Меморандума – “Финансов сектор и политика на доверие”. С мисията на фонда е договорено т.нар изтегляне на ликвидност от българската банкова система по два начина:
• Първият е прехвърляне на 185 млн. лв. срочни депозити от фискалния резерв в няколко големи български банки и връщането им в БНБ, където те не се олихвяват и фискът ще загуби няколко милиона лева лихви. Тази мярка е очаквана, тъй като независимо от известните финансови бонуси под формата на сравнително високи лихви за фиска, тя е в противоречие с принципите на валутния борд. На практика това е кредитиране или по-точно ресурсно финансиране от фискалния резерв на българските банки, което е недопустимо в условията на системата на паричен съвет.
• Вторият начин е значително по-болезнен за българската банкова система и ще даде отражение както на броя и на размера на банковите кредити, така и по косвен начин на ръста на БВП у нас. Министерството на финансите и БНБ са договорили с мисията на фонда промяна на методиката за изчисляване на минималните задължителни резерви (МЗР), които остават едни от най-високите в Европа – 8 % (в повечето страни от ЕС те са до 5 %), но ще се начисляват на значително по-широка база. От средата на 2004 г. вече се включват 50 % от парите в брой и се повишава от 4% на 8 % начисляването на минимални задължителни резерви и върху срочните депозити със срок над 2 години. По този начин ще бъде “изтеглена ликвидност” от българската банкова система според някои оценки 170 – 180 млн. лв., а според други, които споделям – 265-300 млн. лв. Основателно е недоволството на водещи банкери и финансисти за недалновидния начин на провеждане на преговорите с МВФ в тази насока и апелът им е БНБ да начислява за в бъдеще лихва върху МЗР, както централните банки на други държави.
Основателни са прогнозите ми за спад при инвестиционното кредитиране и преди всичко за кредитирането на малки и средни предприятия. Те и без това са минимален дял в кредитния портфейл на банките и са под 5% от броя им и под 2% от размера им.
Друга опасност е свързана с привличането на дългосрочни депозити, което също ще става все по-трудно и проблематично. Стопанските субекти и гражданите ще се въздържат да депозират, тъй като ще получават по-ниска лихва. По-малките банки, като Българо-американската кредитна банка, ще трябва да заделят близо 2 пъти повече МЗР, или вместо 3 млн. лв. – 5,4 млн. лв., а Насърчителна банка – 4 пъти повече, или вместо 500 хил. лв. – 2 млн.лв., което ще се отрази преди всичко на техните клиенти – кредитополучатели. Ще бъдат повишени таксите за обслужване на кредитите, а не е изключено някои по-малки банки да повишат лихвата по кредитите, независимо че тя е от най-високите в Европа и варира от 10 до 18 %. Най-голямата ни банка Булбанк АД ще посрещне тази рестриктивна монетарна мярка значително по-безболезнено, тъй като ще трябва да увеличи МЗР само с около 20 %, или от около 148 млн. лв. на 178 млн. лв. Това се отнася и за останалите големи български банки: Банка ДСК, ОББ и “Биохим”, които едва ли ще повишат лихвите по кредитите и таксите за обслужването им. Но и те от своя страна ще бъдат принудени да свият парите в брой и по всяка вероятност ще повишат таксите за всяка една транзакция както за внасяне и за теглене на пари на гише в банка, така и за в бъдеще евентуално и през банкомат и ПОС-терминал, монтирани в големите търговски и хотелски вериги.
Ръководството на ОББ, което до третото тримесечие на 2004 г. е поддържало в т.нар. кеш система 50 млн. лв., предвижда да ги намали наполовина, или с 25 млн. лв., като ще останат 25 млн. лв. От тях 20 млн. лв. са в банкоматите на банката, които са сравнително най-много у нас и от средата на 2004 г. са в собствена мрежа, извън системата БОРИКА. Възможно е да възникнат затруднения при обслужване на гражданите от банкомати, тъй като банките, особено по-малките, няма да имат интерес да ги зареждат с голяма левова наличност, за която да плащат допълнително задължителни минимални резерви. И сега особено през почивните и празничните дни в някои квартали на София и големите градове е проблем да намериш зареден банкомат, а в по-малките, където са монтирани само по няколко банкомата, това е още по-трудно.
Някои финансисти прогнозират в резултат на новия начин на изчисляване на МЗР понижение на цената на ДЦК (държавните ценни книжа) на пазара, тъй като банките ще са принудени да продадат част от книжата с ниска доходност. Това, от една страна, ще се отрази негативно на изпълнението на държавния бюджет, който ще понесе загуби, а от друга, ще ограничи юридическите и физическите лица в избора на един сравнително сигурен начин за спестяване на свободните парични средства.
Другите две мерки, договорени в споразумението с МВФ, могат да бъдат подкрепени и дори в известна степен са закъснели. Те се свеждат до:
– включване в Централния кредитен регистър, който се води от БНБ, на предоставените кредити до 10 хиляди лева. С това ще бъдат обхванати и всички потребителски заеми, отпуснати на граждани, и част от по-малките жилищни заеми, предназначени предимно за ремонт и довършване на недвижими имоти;
– по-строг контрол от страна на управление “Банков надзор” при БНБ на лизинговите и финансово-брокерските къщи. Предстоящо е изготвянето на специална нормативна уредба, която да регламентира дейността на лизинговите дружества.
Остава въпросът защо и заложните къщи не са обхванати от надзорните регулации на БНБ и защо за тяхното контролиране не е издаден досега законов или подзаконов нормативен акт? Очевидно някой е заинтересован от обстоятелството през тях да преминават милиони левове, долари и евро годишно. Публичен факт е, че те обслужват, а и са собственост на представителите на т.нар. сива или черна икономика. В тях често се приемат като залог и редица откраднати стоки или контрабандно пренесени през границата предмети, за които не са платени ДДС, акцизи и мита.
В заключение следва да се отговори на въпроса ще стане ли по-богат
обикновеният български гражданин след приключването на срока на действие на споразумението с МВФ през септември 2004 г.и ще се повиши ли неговото благосъстояние през 2005 г. и 2006 г. – годините преди влизането на Република България в ЕС, през които то ще е в сила.
Отговор на този въпрос даде не някой друг, а управителят на БНБ на конференцията на централните банки на балканските държави, посветена на 125-годишнината от основаването на БНБ. Гротескно звучи признанието му, че с наличните доходи от 2255 евро на година на глава от населението за 2003 г., като се отчетат покупателните стандарти, българинът е едва с 28 % от средното равнище на доходи в ЕС и той ще остане беден и при влизането ни в съюза.
За това ниво на доходи не трябва да търсим вина само у представителите на мисията на МВФ, както това често правят някои популистко настроени политици. Налице е обаче подчертано неумение на правителствения екип и БНБ да водят преговорите с МВФ. Българските национални интереси са игнорирани в предпазното споразумение в името на някои конюнктурни интереси и цели и това се отразява както на българския бизнес, така и на жизнения стандарт на огромната част от българите, които разчитат преди всичко на своите заплати, пенсии и социални помощи.
