ПРЕД ПОГЛЕДА НА ГОЛЕМИЯ И НА ОЩЕ ПО-ГОЛЕМИЯ БРАТ

0
181


В утопията си “1984-а” Джордж Оруел предсказа появата на Големия Брат в сталинистко общество, основано върху тоталния контрол и потъпкването на индивидуалната свобода в името на абсурден колективистичен проект. Само 13 години по-късно от предвидения пусков срок, Големият брат наистина се пръкна, но не в комунистическото, а в…развитото капиталистическо общество. В общество, което е превърнало индивидуализма в своя идеология, а неприкосновеността на личното – в свой фетиш. По ирония на съдбата Големият брат се роди не къде да е, а тъкмо в Холандия -родината на капитализма. Реализираната в медиен проект идея на амбициозния продуцент Йон Де Мол пожъна зашеметяващ успех в редица напреднали държави, за да стигне до напредващата (според оценките на видни социолози) по пътя към напредничавостта България в есента на 2004-та.

В следващите три месеца дванайсет млади българи ще живеят заедно и пред очите на десетки камери и милиони телевизионни зрители ще се прецакват взаимно по пътя към заветните 200 000 лева, които се полагат само на един от тях. “Шоуто има такъв страхотен успех, просто защото отразява духа на времето”, казва бащата на идеята – самият Де Мол. Психологът на стартиралия български телевизионен проект “Големият брат” Цанко Цанков го допълва: “Все пак в днешно време агресивното поведение е печелившо. Дълги години наред агресивността бе заклеймявана като нещо лошо. А в природата тя е нещо здраво. Тя е тази, която ни дава възможност да сме живи”.

Е, на някои агресивността им дава възможност и да са мъртви. Две 17-годишни момчета обезглавиха и разфасоваха тялото на свой съученик в Перник след спор за четири лева. Няколко дни по-късно 18-годишен закла своя близнак барабар с майка си в Благоевград. “Успехът на всяка цена и житейските удоволствия са на първо място в класацията на ценностите на съвременните български деца. Прекомерното експониране на насилието в медиите води до усвояване и изграждане на агресивни модели у подрастващите”, констатира проучване на Института по психология към БАН, отразено с по няколко реда във вестниците. И правилно. Защо да си разваляме настроението с подобни мухлясали вести и втръснали ни констатации, след като на хоризонта се задава нещо свежо и невиждано досега?

“Най-важното очакване към участниците в “Големия брат” е да създават новини”, обяви психологът Цанков. На пациентите му не може да им се отрече, че засега напълно оправдават гласуваното им доверие. Снимки на мастурбиращ мъж в банята и на друг – повръщащ върху възглавницата, на преобличаща се девойка и на къпещи се телеса, заляха първите и последните страници на пресата. Така че дори и тези българи, които нямат време да гледат телевизия, знаят какво се случва в тоалетната и в спалнята на дванайсет техни сънародници.

Ето как най-после се сбъднаха въжделенията на онези широки народни маси, които лежаха по площадите в началото на прехода, настоявайки да научат цялата истина. В държавата ни вече има абсолютна прозрачност, пълна информираност и неограничен достъп до истината. Дори до голата истина, за която мечтаеше видна културна реформаторка. Как да не повярваш тогава на цитираните по-горе видни социолози, които продължават да доказват научно, че 15 години след започването си, преходът е свършил.

И докато мнозинството българи доволно консумираха плодовете на всеобхватната прозрачност, малцина забелязаха дребния детайл, че и обществото ни е започнало все повече да се доближава до модела на телевизионното предаване “Големия брат”. Братът те гледа от хиляди камери, инсталирани пред всяка уважаваща себе си модерна сграда – независимо дали е банка, офис на частна компания, хипермаркет или нощен клуб. В същото време всевиждащият знае името на всеки един от нас, който не е внесъл здравните си осигуровки и с едно натискане на копчето на компютъра е готов справедливо да го лиши от медицинска помощ. Братът знае и имената на работодателите, които не са внасяли здравните вноски на своите работници, но засега предпочита да ги спести. Защото е преценил, че бизнесът не трябва да се натоварва със социални плащания, да не би случайно да спре растежът в икономиката. А ако няма растеж, пада и потреблението. Оттам следва орязване на бюджетите за телевизионни реклами и в един момент, о ужас, може да се окаже, че няма кой да плати излъчването на “Големия брат”.

По същите причини Братът прецени, че трябва да се премахнат добавките за прослужено време към заплатите, а също и тези за вредни условия на труд. На мястото на овехтелите социалистически норми в Кодекса на труда, се задава модерно трудово законодателство. В договорите на дванайсетте герои от “Големия брат” четем: “Участниците са предоставили правото – неограничено по време и място – да се използва тяхното име, псевдоним, образ (действителен или имитация), снимки, карикатури, глас и биографичен материал. Продуцентът има право да си осигурява информация за участника от негови настоящи или бивши работодатели, колеги, членове на семейството, образователни институции, правителствени агенции, кредитиращи служби, както и да бърка в работното му и криминално досие”. Както се казва в такива случаи, днес – в “Големия брат”, утре – в цялото братство.

А доносничеството и досиетата са укорими, но само в минало време. Ето, премиерът Симеон Сакскобургготски обеща да отвори досиетата на бившата Държавна сигурност, или по-точно това, което е останало от тях.

С отваряне на досиета масово се заеха и данъчните служби в цялата страна. Всички граждани, дължащи налози през последните години (с изключение на гражданина Симеон Сакскобургготски, който според изчисления на лявата опозиция е натрупал 35 млн. лв. данък върху дворците си), бяха призовани да се издължат към хазната, защото в противен случай ще бъдат разпродадени апартаментите им. Отварянето на данъчните досиета доведе до зашеметяващ успех – натрупа се невиждан бюджетен излишък, който властта тутакси започна да оползотворява във вид на детски площадки, алеи, пейки, беседки, чешмички и кладенчета по селата. За да не останат съмнения кому дължи тази благодат селячеството, Големият брат увековечи обектите с табели: “Изградено от правителството на “Национално движение Симеон Втори” (добре че покойният Тодор Живков не се бе досетил да се запише по подобен начин в историята, защото сега ликът му щеше да ни гледа буквално от всеки ъгъл, досущ като героя на Оруел).

“Понякога разбирам защо не напредваме по-бързо и защо въобще има този негативизъм в страната. Ако за всяко нещо се питаме, искаме да видим какво има обидно, какво има недовършено, какво не е …Променете си чипа, наистина, и цялата страна ще тръгне”, напъти репортерите премиерът-строител.

Както винаги, той е абсолютно прав. Какъв е смисълът да се питаме за всяко нещо, след като имаме брат, който мисли вместо нас? И не само мисли, ами вече дори ще гледа и кой псува по стадионите, съгласно новоприетия закон. Така де – след като днес някои се осмеляват да ругаят футболния съдия, утре същите ще дръзнат да хулят други стожери на законността – депутатите, магистратите, министрите, че и Големия брат. Къде ще му излезе краят тогава? Какъв е този негативизъм? Я бързо си сменете чипа, щото иначе – глоба или обществено полезен труд.

Покрай смяната на чипа за малко да забравим, че освен Голям брат си имаме и още По-Голям брат, но US-посланикът Джеймс Пардю се постара да ни върне в реалността. След като вдигна новото посолство на САЩ върху част от Южния парк, дипломатът свика кръгла маса по наболелия проблем за изчезването на зелените площи в столицата. Само няколко дни по-късно той поиска от общината разрешения за изсичане на дърветата около оградата на посолството. Столичните общинари пък винаги са готови да откликнат на подобни апели за братска взаимопощ. Нещо повече, те спешно отпуснаха пари за ремонт на улицата пред посолството и на подстъпите към нея, като за целта отклониха 2 милиона лева от програмата за реконструкция на Централна гара. Кой беше казал, че всички сме равни, но някои са по-равни от нас? И още ли някой твърди, че Големият брат е само телевизионна игра?

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук