ГЛОБАЛНИЯТ „ЧОВЕШКИ МРАВУНЯК” *

0
190

Руски философ, социолог, писател, поет, журналист и художник. Роден през 1922 г. Завършил е философия в Московския университет. Участник във Великата отечествена война. През 1976 г. публикува на запад новелата си «Зейналите висоти», критикуваща остро съветската система, след което е принуден да напусне СССР. 20 години по-късно, разочарован от «свободния свят», се завръща в Русия. Автор е на повече от 40 книги и стотици статии във всички направления на човешкото знание и литература. Член на академиите на науките на Финландия и Италия, както и на академията по изкуства на Бавария.
Изразът „глобално общество” стана привичен в съчиненията и речите на социални теми. При това „глобално общество” се схваща като обединение на цялото човечество в едно цяло, подобно на обикновените общества (често наричани „национални държави”), с единно световно правителство и други подобни учреждения, присъщи на съвременните страни, само че по-голямо. Обосноваването на необходимостта от такова световно социално чудовище (около шест милиарда души, а футуролозите обещават в бъдеще над десет милиарда!) върви по много линии. Изброяват се проблемите, които уж може да се решат само със съвместните усилия на всички страни и народи на планетата (демографски, екологични, свързани с глада, престъпността, болестите и т. н.). Позовават се на факта, че се формира световна икономика, която разрушава границите на „националните държави” и оказва решително влияние на тяхната икономика. Позовават се и на обстоятелството, че светът вече е пронизан от мрежа на международни обединения, учреждения и организации, които са сплотили човечеството в едно цяло. В света не е останало нито едно кътче, където някаква повече или по-малко значителна човешка група да води изолиран живот. Битието на хората все повече се влияе от събития, случващи се далеч от местата, където те живеят. Осъществи се глобализацията на средствата за масова информация. Формира се международна система за производство, разпределение и потребление на информацията. Благодарение на нея разпръснатото по цялата планета човечество възприема себе си като едно световно обединение. Възниква единна световна култура.

Тук като че ли всичко е вярно. Но при все това хората, говорещи и пишещи на тази тема, с редки изключения, изтласкват на заден план или съвсем игнорират факта, че самата идея на „глобалното общество” е западна идея, а не общосветовна. Инициативата и усилията на движението за такова обединение на човечеството идват от Запада. В основата им лежи не стремежът на различните страни и народи на планетата към обединение – подобен стремеж се появява извънредно рядко – а стремежът на определени сили на Запада да заемат господстващо положение на планетата, да организират цялото човечество в защита на своите конкретни интереси, а съвсем не за интересите на някакво абстрактно човечество. Световната икономика е преди всичко завладяване на планетата от транснационалните компании на Запада, при това в угода на самите тези компании, а не заради интересите на останалите народи на планетата. Некомерсиалните международни организации в огромното си мнозинство са западни организации, контролирани от силите на Запада и така или иначе поддържани и използвани от тях. Световният информационен ред е редът, установяван от страните на Запада, преди всичко на САЩ. Фирмите и правителството на САЩ осъществяват контрол върху глобалната комуникация. Западните медии господстват в света. Световната култура е преди всичко американизация на културата на народите на планетата. С една дума, идеята за „глобалното общество” е идеологически замаскирана програма на западния свят, оглавявана от САЩ, за подчинение на цялата планета и установяване на господство над цялото човечество.

Идеята за «глобалното общество» е преди всичко американска идея. След краха на съветския блок и самия Съветски съюз САЩ останаха единствената свръхдържава с претенции да диктува своя ред на цялата планета. Тя обаче е не само американска, а общозападна идея. За да установят желания световен ред, САЩ трябва да мобилизират усилията на целия западен свят. Те не са в състояние да решат тази задача само и единствено със свои сили. От друга страна, нито една отделно взета западна държава не може да запази положението си в света, това може да стане само с общи усилия. А САЩ вече са заели мястото на лидер в общото им движение към световна хегемония.

Единното човечество е възможно, но не като мирно съвместно съществуване на равноправни страни и народи, а като структурирано социално цяло с йерархия на страните и народите. В тази йерархия са неизбежни отношенията на господство и подчинение, на лидерство, на ръководство, тоест, отношения на социално, икономическо и културно неравенство. Тук не става дума за някакви биологически причини или за злонамерени расистки идеи, а за обективните социални закони на организацията на големи маси от хора.

Говоря именно за вертикалното структуриране, а не просто за разделяне на човечеството на региони. При това аз си го представям не като една йерархическа линия, а като преплитане на много линии, в което единната световна йерархия се проявява само като тенденция. И сред тези линии на първо място трябва да се назове разделянето на човечеството на две части – западна и останала (незападна). Отношенията между тях съвсем не са братски. Не може да става дума за каквото и да било равенство и равноправие между тях. Западната част се възвишава над незападната. В значителна степен първата вече господства над втората и се проявява тенденция тя да завоюва пълно световно господство. Всяка една от въпросните части има йерархическа структура в най-различни измерения. За организацията на западната част вече говорихме. Да очертаем накратко нейните сегашни и бъдещи намерения по отношение на останалото човечество.

През втората половина на XX век настъпи прелом в самия тип на еволюционния процес: степента и мащабите на осъзнаване на историческите събития достигнаха такова равнище, че стихийният еволюционен процес отстъпи място на проектната и управляема еволюция. Това, нека да напомня, не означава, че всичко в еволюцията на човечеството е започнало да се планира и ходът на еволюцията вече се управлява в съответствие с определени планове. Това означава, че целенасоченият, планиран и управляем компонент на еволюционния процес е започнал да играе определяща роля в конкретната история на човечеството. Целите не са непременно благородни, те могат да бъдат (и наистина са) егоистични, гнусни, коварни и т. н. Плановете не са задължително целесъобразни и разумни, те могат да бъдат нелепи и даже безумни. Управлението невинаги следва правилата на разумното ръководство и не е непременно ефективно, то може да бъде дилетантско, неефективно, което обаче не влияе на самия тип на еволюцията, както лошата държавност не изменя типа на властта като държавна власт, а лошата икономика не изменя типа на стопанството като икономически тип.

Тук принципно значение има обстоятелството, че в западния свят се е формирала социална структура с компоненти, които поставят цели от еволюционен характер и глобален мащаб, изработват планове за постигане на тези цели, имат способността и средствата да управляват огромни човешки маси, принуждавайки ги да действат за осъществяване на тези планове, разпореждат се с колосални материални ресурси, достатъчни да превърнат историческите процеси, които преди са били стихийни, в съзнателни.

Инициативата за еволюцията от нов тип произлиза от онази надстроечна част на западната свръхцивилизация, за която стана дума по-горе. Тя е и висш орган на управление на еволюционния процес, а също така и свръхвласт над образуващия се глобален „човешки мравуняк”. Именно тя управлява човечеството в наше време, а не някаква групичка богаташи. Тя включва в себе си, разбира се, паричния механизъм на западния свят и го използва като средство за управление на Запада и останалото човечество. Но за управлението на самия Запад с неговото почти милиардно население това не е достатъчно. А да се удържа под контрол останалото човечество с население приблизително пет милиарда – още по-малко. Нужни са мощни въоръжени сили, политически апарат, секретни служби, средства за масова информация. Необходима е възможност за разпореждане с ресурсите на „националните държави” на Запада, принуждавайки системата на властта и управлението им да го правят.

В този аспект всички западни страни, включително и САЩ, са арената, на която действа това глобално чудовище. Върхушката му се намира в САЩ. Те са главната резиденция на това „световно правителство”, доставчик на световните въоръжени полицейски сили, местоположение на „щабовете” за управление на различни лостове на световната власт, школа на командни, наказателни и идеологически кадри и изпълнители на волята на стопаните на планетата. Но негови подразделения съществуват във всички части на западния свят и другите части на човечеството, намиращо се вече в зоната на неговото влияние и контрол.

Западните страни са се формирали исторически в качеството си на «национални държави» като социални обединения, намиращи се на по-високо стъпало на социалната организация в сравнение с другите страни, като своеобразна надстройка над останалото човечество. Те са развили в себе си сили и способности да доминират над другите народи, да ги подчиняват. А историческото стечение на обстоятелствата им е дало възможност да използват своите предимства за своите собствени интереси. Въздействието на това явление върху съдбата на човечеството е било и си остава противоречиво. То е било мощен източник на прогрес. И пак то е било не по-малко мощен източник на нещастия. Предизвикало е безброй кръвопролитни войни, включвайки двете световни, както и гибелта на много народи и цели цивилизации. То не само не изчезна в течение на времето, но дори се усили, прие нови форми и мащаби. Сега западните страни покоряват планетата не поотделно, а съвместно. Днес те се стремят да покорят цялото човечество и да го организират така, че да закрепят световната си хегемония завинаги и да могат да експлоатират цялата планета за своя най-голяма изгода.

Стремежът на западните страни да завладеят заобикалящия ги свят не е просто проява на зла умисъл от страна на определени кръгове в тези страни – «империалистите». Той е обусловен от обективните закони на социалното битие. Целият ход на историческото развитие подтиква Запада да установява световен ред, отговарящ на неговите интереси. Той не просто има възможности и сили за това, а вече не е в състояние да се отклони от тази епохална задача.

В хода на «студената война» бе разработена стратегия за установяване на нов световен ред – стратегия за създаване на реално „глобално общество”. Аз я наричам „западнизация”.

Същността на западнизацията е да се натрапят на незападните народи и страни социален строй, икономика, политическа система, идеология, култура и начин на живот, подобни на онези, които съществуват в западните страни (или имитиращи ги). Идеологически и в пропагандата това се изобразява като хуманна, безкористна и освободителна мисия на Запада, който при това се представя като съсредоточие на всички мислими добродетели. Ние сме свободни, богати и щастливи – ето какво внушават по един или друг начин западната идеология и пропаганда на народите, превърнали се в обект на западнизацията – и искаме да ви помогнем да станете свободни, богати и щастливи като нас. Но за целта трябва да правите в своите страни онова, което ние ви посъветваме.

Така изглеждат нещата на думи. А всъщност западнизацията (в разглеждания тук смисъл!) има реалната цел да докара набелязаните жертви до такова състояние, че те да загубят способността си за самостоятелно съществуване и развитие, да ги включи в сферата на влияние и експлоатация от страна на западните държави, да ги присъедини към западния свят не в ролята на равноправни и равносилни партньори, а като зона за колонизация.

Западнизацията не изключва доброволната нагласа на западнизиращата се страна и дори нейното страстно желание да върви по начертания път. Западът се стреми именно да убеди набелязаната жертва да му влезе сама в устата и дори да изпитва благодарност от това. За целта съществува мощна система на съблазни и идеологическа обработка. При всяко положение обаче западнизацията е активна операция от страна на Запада, която не изключва насилието. Доброволността на западнизиращата се страна още не означава, че цялото й население единодушно приема този път на еволюция. Вътре в страната може да се води борба между различни категории от граждани за и против западнизацията.

Разработена бе също така и тактиката на западнизацията. В нея влизат следните мерки:
• да се дискредитират всички основни атрибути на общественото устройство на страната, която предстои да се западнизира;
• да се дестабилизира;
• да се съдейства за кризата в икономиката, държавния апарат и идеологията;
• да се разделя населението на страната на враждуващи групи;
• да се поддържат всевъзможните опозиционни движения;
• да се подкупват интелектуалният елит и привилегированите слоеве.

Едновременно с това да се пропагандират достойнствата на западния начин на живот. Да се възбужда у населението на западнизиращата се страна завист към западното изобилие. Да се създава илюзията, че това изобилие е достижимо и за тях в най-кратки срокове, ако страната им се захване с преобразувания по западен образец. Да се заразяват с пороците на западното общество, изобразявайки пороците като добродетели, като проявление на истинската свобода на личността. Да се оказва икономическа помощ на западнизиращата се страна в такава степен, в каквато това би съдействало за разрушаване на нейната икономика, би пораждало паразитизъм в страната и би създавало на Запада репутацията на безкористен спасител, който помага на западнизиращата се страна да се освободи от язвите на предишния си начин на живот. Една от чертите на западнизацията е мирното решаване на проблемите. Но тези мирни методи имат една особеност: те са принудително мирни. Западът разполага с огромна икономическа, идеологическа и политическа мощ, достатъчна да застави по мирен начин опърничавите да правят онова, което е нужно на Запада. Но мирните средства не струват нищо, ако не се основават върху военна мощ. Ако се налага, Западът, както показва опитът, не се колебае да прилага и оръжие, уверен в своето преобладаващо превъзходство.

Западнизацията е особена форма на колонизация, в резултат на която в колонизируемата страна принудително се създава социално-политическият строй на колониалната демокрация. По ред признаци това е продължение на предишната колониална стратегия на западноевропейските страни. Като цяло обаче имаме работа с ново явление. Нека назова неговите характерни признаци.

Колониалната демокрация не е резултат от естествената еволюция на дадената страна под действие на вътрешните условия и закономерности на исторически формирал се социално-политически строй. Тя е нещо изкуствено, натрапено на тази страна отвън в разрез с нейните исторически възникнали възможности и тенденции за еволюция. Тя се поддържа с мерките на колониализма. При това страната, която е обект на колонизиране, се откъсва от предишните си международни връзки. Целта се постига чрез разрушаване на блоковете, а също и чрез дезинтеграция на големите страни, както се случи със съветския блок, със Съветския съюз и Югославия. Понякога процесът се представя като освобождение на даден народ от гнета на други народи. Но по-често и предимно идеята за освобождението и националната независимост е идеологическо средство за манипулиране на хората.

Откъснатата от предишните си връзки страна запазва видимост на суверенитет. С нея установяват отношения като с привидно равноправен партньор. Значителна част от населението на страната запазва в една или друга степен предишните си форми на живот. Създават се огнища на икономика от западен образец под контрола на западните банки и концерни, а в значителна степен – като явно западни или съвместни предприятия. Външните атрибути на западната демокрация се използват като средства на не съвсем демократичен режим и като средства за манипулиране на масите. Незначителна част от населението на колонизируемата страна осъществява експлоатацията на страната в интерес на Запада и благодарение на тази своя функция тя се обогатява, постигайки висок жизнен стандарт, съпоставим със стандарта на висшите слоеве на Запад.

Страната, превърнала се в обект на колонизиране, се довежда във всяко едно отношение до състояние, което я прави неспособна за самостоятелно съществуване. Във военен план тя се демилитаризира дотолкова, че губи способност да оказва каквато и да било съпротива. Въоръжените сили й служат единствено за сдържане на протестите на населението и смазване на евентуални бунтове. Националната култура пада до жалко равнище. Мястото й заема псевдокултурата на западнизма.

Масите получават демократичен сурогат във вид на разпуснатост, отслабен контрол на властта, достъпни развлечения, безконтролност, система от ценности, която избавя хората от възможността да правят усилия над себе си и да съблюдават морални ограничения.

Западнизацията на планетата води дотам, че в света не остават никакви „точки на растеж”, от които би могло да израсне нещо, способно на друга форма на еволюция, различна от еволюцията, основаваща се върху западнизма. Западът, завоювайки света за себе си, изтребва всички възможни конкурентоспособни зародиши на еволюция от друг вид.

* В оригинала е използван находчиво измисленият термин „человейник”, съчетаващ в едно „човек” и „мравуняк”. Бел.пр.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук