Роден през 1969 г. в София. Завършил е международно право в Лайпциг, има следдипломна квалификация във Виена и Хановер, специализация в областта на търговското право. Защитава докторат по право към Хановерския университет. Издава в Германия две книги в областта на корпоративното право. Автор на поредица от статии в немските списания “Икономика и право в Източна Европа”, “Източно-евпропейско право” и “Годишник на източното право”. Работи като юрист на свободна практика в Хановер.
Преди няколко години определени политически кръгове в България в търсене на кумира за новия си цивилизационен избор бяха запленени от образа на италианския мултимилионер Силвио Берлускони и неговата партия “Форца Италия”, срещу когото днес италианската съдебна система е отправила редица обвинения за връзка с мафиите, за пране на пари в размер на 235 млн. евро и за подкупване на съдии. Неотдавна влиятелният германски ежедневник “Зюдойче Цайтунг” даде следната съкрушителна оценка за Берлускони и неговото управление в Италия: “Държавният глава в Рим представлява най-голямата заплаха за италианската демокрация от Бенито Мусолини насам. Никога след Втората световна война Италия не е имала министър-председател, който толкова открито да преследва своите частнособственически интереси. Това е свързано с позицията му едновременно на най-богат предприемач и на най-влиятелен политик в страната. Берлускони създава държава в Централна Европа, в която демокрацията се изпразва от съдържание…Той става толкова по-агресивен, колкото по-застрашен се чувства от останалите, все още действащи механизми.”
Вечно усмихнатият премиер на Италия е политикът, за когото се казва, че има много лица. За богатите италианци той е най-великият държавник и най-успешният бизнесмен от десетилетия насам. Неотдавна, в тесен кръг, те му поднесоха своите дълбоки почитания и го удостоиха с титлата “Кавалер на републиката”. Усмихнат, както винаги, той не пропусна да им се отблагодари, като намали радикално данъците за тях (но и с 255 000 евро/год. за себе си включително).
За повечето обикновени италианци, обаче, Кавалерът е олицетворение на безскрупулен олигарх. Той притежава около 10% от индустрията на Италия, 40% от медиите й, а като премиер контролира още държавния дял от 40%. Берлускони без колебание уволнява критичните духове и назначава послушни журналисти, които с готовност премълчават неудобните за него обвинения, дори на Еврокомисията за нередности в държавния бюджет. Заради подобен стил на управление неговата партия “Форца Италия” все повече губи доверието на избирателите. Отчитайки тази опасност, той се зае да “реформира” избирателната система така, че да улесни победата си на следващите избори. Като първа стъпка в тази насока бе ограничен равнопоставеният достъп за предизборната реклама по медиите най-вече за новите и малките партии, като се обвърза медийното време с настоящата квота в парламента.
Но истинските проблеми на Кавалера са свързани с правосъдието. Срещу него и негови приближени са заведени многобройни дела за незаконна приватизация, за пране на мръсни пари, за нелегално партийно финансиране, за двойно счетоводство, за укриване на данъци и за връзки с мафията. Защитавайки себе си и своите доверени, той използва позициите си на премиер, за да инициира законодателни промени в своя полза. Кавалерът поддържа цяла армия от платени юристи, чиято задача е да издирват разпоредби в наказателното право, които биха го застрашили и да изготвят предложения за тяхното изменение. Той систематично дискредитира съдебната система чрез контролираните от него медии, ограничава нейните възможности за разследване и инициира в структурите й интриги, които я парализират отвътре. В повечето случаи досега с подобни трикове той е съумял да се измъкне от примката на закона, а там, където това не му се е удавало, на гилотината на правосъдието са полагали глава негови доверени лица.
През декември миналата година в Милано срещу него се проведе процес за подкупване на съдия по дело за незаконна приватизация на държавния хранителен концерн “СМЕ” през 80-те години. Присъдата от 5 години затвор за подкуп от 434 000 долара получи юристът Чезаре Привети. Тази сума е била приведена на неговото конто през 1991 г. от задгранична сметка на Берлускони, след което той я е прехвърлил на сметката на римския съдия Ренато Сквиланте. За това престъпление съдията Сквиланте също отнесе не само позора, но и 8 години престой на държавна издръжка в компанията на свой бивши “пациенти”. Но по отношение на Кавалера съдът направи грандиозен юридически пирует, като не го осъди поради изминала давност на деянието поради “чистото му минало”.
Зад усмихнатата маска на Берлускони се крие още една тъмна страна на неговия образ – връзките с мафията. Нейните 500 клана и 65 хиляди членове са фактор в икономическия и политическия живот на Италия, който не може да бъде пренебрегнат от един преуспяващ бизнесмен като Кавалера. Контактите с мафията той осъществява чрез доверения адвокат, 62-годишния сицилианец Марчело дел Утри. Двамата се познават още от студентските си години, а от 1974 г. Дел Утри е назначен за негов личен секретар и 30 години работи вярно за своя патрон. Кариерата на Дел Утри е впечатляваща. Той е един от създателите на партията “Форца Италия”, издига се до сенатор в Рим, бил е член на Европейския парламент и е неизменно в надзорните бордове на фирмената империя на Кавалера. В края на 70-те години Берлускони назначава за шеф на конюшна в свое имение близкия на Дел Утри бос от мафията Виторио Мангано. Странното в тази история е, че в това имение въобще не е имало коне. Счита се, че Кавалера е прибягнал до услугите на застаряващия мафиот, за да си осигури неприкосновеност и достъп до парите на мафията. И явно не е сгрешил, защото след смъртта на Мангано по банковите му сметки постъпват 60 милиона евро. Естествено, такива крупни банкови трансфери не остават незабелязани и прокуратурата в Палермо повдига обвинение срещу Берлускони и Дел Утри за връзки с мафията и за пране на мръсни пари. Съдебният процес продължава 7 години и са разпитани над 200 свидетели. Разкаяли се мафиоти потвърждават пред съда многократните срещи на Дел Утри с боса на босовете в Сицилия Стефано Бонтадже, убит по-късно от бруталния кръстник Тото Рина. Протоколите от разпитите разкриват, че Дел Утри е трябвало да заинтригува мафията с бизнеса на Кавалера и господата от Коза Ностра са останали силно впечатлени от предприемчивия бизнесмен, изразили очаквания за “плодотворно сътрудничество”. За доказани връзки с мафията съдът в Палермо вкара Дел Утри за 9 години в затвора. Поради липса на доказателства Кавалера и този път се отървава от възмездие.
Естествено, много е трудно да се докаже това, което върши мафията, като например, че тя стои зад блестящата победа на Берлускоти на последните избори в Сицилия. Много е трудно да се каже и кой дърпа конците в кървавата вендета на неаполитанската мафия Камора, в която през 2004 г. показно са екзекутирани 130 души. Корените на мафията са стари и дълбоки и те достигат дори до кабинетите в Рим. Само италианският народ е в състояние да промени нещата, ако престане да вярва на политически илюзионисти.
