ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ИСЛЯМА

0
146


СЛОВО В ЗАЩИТА НА ИСЛЯМА
ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ИСЛЯМА
ПОХВАЛНО СЛОВО В ЗАЩИТА НА ИСЛЯМА
(кое от трите?)

Ето – вие казвате – ах, араби, ах, ислямски фундаментализъм. Дивотия и невежество, средновековие. Относно Средновековието – по-добре би било да замълчим, защото тогава всичко е било точно наопаки – арабите-мюсюлмани били най-културните и интелигентни хора на планетата. Европейците тогавашни били толкова далеко от тях, колкото е шимпанзето в зоопарка от Роман Бронфман или от Айнщайн.

А всичко започнало с това, че едва-що Аллах бил продиктувал на пророка Мохамед Корана, и арабите моментално тръгнали да завоюват всичко, което им попадне. Хич не ми е ясно как е работила тяхната пропаганда и агитация, но за кратко време – от VІ до VІІІ век арабите завладяват едва ли не половината от тогавашния свят – на запад влизат в Африка до Атлантика, а на изток стигат до Южен Китай, където единствено истинското и всепобеждаващо учение на пророка Мохамед се сблъсква с не по-малко истинското и не по-малко всепобеждаващо учение на Конфуций. Тоест в Корана никъде не било казано, че може да се скриеш в блатото и да дишаш през бамбукови стебла, а при появяването на арабската конница 35 хиляди воини да изскочат от водата и да изстрелят по нея хиляди стрели.
След като завоювали огромни територии от Атлантика до Индийския океан, арабите седнали и се замислили – какво още друго да покорят? За техен късмет, в един от халифатите на Северна Африка се появил някакъв евреин от Иберия:

– Момци – казал, – чуйте ме и да не ви идва наум да се мислите за по-умни от другите. Слушайте и не казвайте след това, че не съм ви казал. А защо да не вземете да завоювате Иберия? Портокалови горички, корида, малага, херес, фламенко, испанки…

– Хъм – казали арабите, – а вестготите?

– Абе какви ти там вестготи? Те и без това спят и сънуват, че някой е дошъл и ги е завоювал. Неотдавна идва при мен един техен цар: “Слушай, Зяма, случайно не знаеш ли кой би могъл нас, тъй, малко да ни завоюва? Щото ние римската провинция я разрушихме, а по-нататък какво да правим – не знаем. Нали, така или иначе, сме вандали – нашата работа е да рушим, а нека да строи някой друг…“

– Само че аз, момчета, имам към вас мъничка лична молба – след като вие всичко това завоювате, назначете ме за главен равин на Испания – абе там, пенсионен фонд, фонд за повишаване на квалификацията…

Арабите, без да протакат много, преплували Гибралтар (Джебр ал Тарик по тяхному) и тръгнали да покоряват Иберийския полуостров. Не минали и сто години и той вече бил техен. Вие вероятно си мислите – арабите, тия гадове мюсюлмански, като хванели някакви неверници, и непременно ги убивали, че и по-лоши неща им правели… Да, ама не!

Всъщност техният Коран бил точно такъв, какъвто е и сега, но тогава намирали в него съвсем не това, което откриват сегашните му читатели. В Корана, както при Ленин, както и в Библията, може по всеки въпрос да се прочетат коренно противоположни мнения. Например – никой не трябва да бъде убиван и нека всичко да цъфти и се развива според собствените си сили и възможности.

Очевидно там наистина е написано нещо такова. Просто днешните твърде невнимателно четат светите книги.
С евреите тогавашните араби се спогаждали – евреите, за разлика от християните, никого не се опитвали да покръстят в своята вяра.

И настъпили в тогавашната арабска Испания за много столетия мир, тишина и божа благодат. Мюсюлманите отделно, евреите и християните – на друга страна. Столицата на халифата Кордоба си съперничела с Багдад. На една и съща улица – синагога, джамия и църква – и никой – представете си – никой никого не закача! Всички тихо-мирно си седят по медресетата, пишат научни трактати и исторически хроники, откриват звезди и планети, изучават анатомията на човешкото тяло, лекуват болни в безплатни болници и главното – всеки изповядва своята си вяра – кой в джамията, кой в църквата, кой в синагогата. Арабите, с помощта на Аллаха, превели от гръцки, латински, персийски, китайски и санскрит цялата тогавашна наука и за пръв път в света всички научни знания се оказали събрани на един език и станали достъпни за ползване от всички желаещи. Арабски само научи! Между другото – в медресетата имало безплатни курсове по арабски език за местното население. При това говорещите един и същи език се занимавали в отделна група. И им преподавал човек знаещ и двата езика, тъй че такъв бардак, както в сегашните ни училища за изучаване на иврит в Израел – улпаните, при тях е нямало! Успешно завършилите тези курсове полагали изпити и получавали длъжности в местната администрация… М-да…от средновековните араби още има да се учим и да се учим…

Помежду арабските халифати в Испания съществувало съперничество. Но съперничество не кой повече народ да затрие, а кой ще привлече към себе си повече учени и писатели. Тоест средновековните араби разбирали, че ако, да речем, изпратят известните учени да чистят квартири, а писателите – да мият старческите задници, така до никакво развитие на науката и културата няма да се стигне, а ще се получи това, което в момента ние с вас наблюдаваме у нас. Не само това – писателите, художниците, учените получавали от халифите заплата, за да не мислят всеки път как да платят наема за квартирата и как да покрият дълга си към банката, растящ не с дни, а с часове. В дворовете на емирите и халифите редовно се провеждали поетически конкурси и победителите получавали крупни парични премии… Наистина темите на конкурсите били малко еднообразни – прослава на спонсора…

Ако тогавашните халифи биха си позволили да платят 120 дирхема за колонка (от тях 30% данъци) на известен писател-хуморист, водещ междувпрочем рубрики във вестници в САЩ, Канада, Германия, Русия, Украйна – той просто би плюл на всичко и би заминал за друг халифат, където го чакат с отворени обятия.

Общо взето, нашите има да се учат и да се учат от средновековните араби!

Като стигнали до Пиренеите, арабите навлезли във Франция. Вярно, там тях малко ги понатупали, но и без това те вече владеели, слава на Аллаха, едно солидно парче – почти половината – от тогавашния свят. При това забележете – въпреки поражението, на никой арабин не дошла наум фундаменталната идея да мушне в пазвата си торба с барут и да тръгне да се самовзривява на парижките улици в името на освобождението на изконния арабски Иль де Франс от неверниците.

Докато немитите европейски рицари се бъхтели помежду си, между другото не се знае защо, на дуели и турнири, арабската наука и култура се развивали така, че тогавашните европейци в сравнение с арабите били просто в задния двор на света. Ето, да речем, обичаят на къпането в средновековна Европа някакси не могъл да се внедри – все повече се ползвали от прах против бълхи.

Само си представете – как всички там неистово се чешат в жегата, под железните си доспехи! А в арабските домове по целия свят – даже в къщите на средно заможните, имало бани. (Идеята, казват израелските историци, арабите откраднали от нашите микви). (Миква – басейн за ритуално измиване в домовете на евреите – бел. прев.)

А в Европа заради отсъствието на хигиена непрекъснато се разразявали епидемии от чума и холера и прочее гадости. Виновни за всичко това били, разбира се евреите – след като в тяхното гето няма епидемия, значи те, гадовете, я и разпространяват. Ето, да речем, техния магьоснически обичай – миенето на ръцете преди хранене. Кому са нужни тези жидовски номера?! Не е на добро това.

Евреите, както и християните в арабска Испания процъфтявали. Работата стигнала дотам, че даже техните епископи се оплаквали: ”Ама че младеж се навъди – вместо да учат латински, тези днешните, с позволение християни, предпочитат да учат арабски, за да четат техните агарянски книжчици”. А “книжчици”, нека кажем, имало твърде, твърде много – във всеки приличен град и в двора на всеки уважаващ себе си халиф имало библиотека, а тъй като книгите били ръкописни и на кожен пергамент, то всяка от тях имала цена на “Субару” – последен модел. Провеждали се често и диспути – чия вяра е по-добра. При това диспутите винаги завършвали изключително добре – без синини и без счупени кокали. В смисъл – защо “да правим разбор”, момчета? Бог е един, всеки да му се кланя както иска и това е всичко.

С една дума, когато кръстоносците се сблъскали в Палестина с арабската култура, те били поразени не по-малко от, да речем, среща с извънземни. Дивите, невежи, неграмотни, вонящи, покрити от глава до пети с въшки и бълхи европейски рицари взели от арабите шахмата, изкуството да дестилират водка (ал-кохол), парфюма, презервативите, арабските цифри, вилиците, баните, алгебрата (ал -джебра), ал-горитъм и най-накрая ал-химия), намерили у арабите куп изгубени в Европа древногръцки ръкописи, козметика, архитектура и още много други неща. Именно чрез арабите идват в Европа от Китай книгопечатането, хартията, барутът.

И всичко щяло да върви добре и занапред, ако сред испанските християни не започнала да се възражда националната идея. Въобще всички велики идеи за спасението, както на човечеството като цяло, така и на отделните народи в частност, са прости и разбираеми: “Заграбваме всичко и си го делим”, “Бий евреите – спасявай Русия”, “На Германия е нужно жизнено пространство на Изток” и т. н. Идеята за националното възраждане на испанците – Реконкистата -. също била проста и понятна – “Бий арабите!”, към което действие те и незабавно пристъпили. В Испания и досега пеят романсеро (трубадурска песничка) за храбрия и непобедим Сид, чието величие се състояло главно в това, че той претрепал значително повече араби в сравнение с другите рицари! А когато Испания била очистена от проклетите мюсюлмани, от които испанците за стотици години нищо лошо не били видели, испанските крале се захванали с евреите и ги прогонили до един. Упоритата история обаче неопровержимо свидетелства – начаса, след като някаква страна изгони евреите си, там тутакси тръгва икономически упадък, а там, където тези последните са приети, започва разцвет. За Израел обаче това, кой знае защо, не се отнася…
Видимо там критичната маса евреи е превишена.

Когато арабите били избити, а евреите прогонени, по-нататъшното развитие на идеите за националното възраждане на Испания били поставени пред сериозна угроза – нямало враг за убиване. Наложило се спешно да бъде нает един генуезки пройдоха (казват евреин), който обещал на испанския крал и на кралицата да открие Америка, с голяма комисиона за себе си, в случай че това стане. Веднага щом като Америка била открита, испанците незабавно се отправили нататък, за да убиват индианците с цел разпространение на християнството сред тях.

Наистина – в Америка в самото начало се втурнали основно ануси – испански евреи, които принудително били приели християнството. В Испания те били постоянно следени от Инквизицията и от такова щастие били готови да бягат и на другия край на света. Тъй че в Аржентина и в Бразилия има и до днес семейства, които в събота не ядат свинско.
В Испания като река потекло от Америка злато и испанците разсъдили – от какъв зор да строим фабрики, след като можем със своето злато да купим цяла Англия? Тъй като към тогавашна дата испанците били прогонили своите евреи, нямало кой да им подскаже, че нищо добро от тези разсъждения няма да се получи…

Така в Испания започнал икономически упадък, а в Англия, наопаки, пищен разцвет за сметка на испанското злато. Испанската Непобедима армада се оказала армада от твърде средна непобедимост, благодарение на което целият свят днес говори английски, а не испански.

Та защо аз все пак пиша това, момчета? Ами затова, че в същия този Коран, същите тези мюсюлмани преди много години виждали и четели съвсем не това , което четат днешните!
Мисля си – трябва по някакъв начин да ги убедим – в техния точно Коран е казано, че е много по-интересно човек да пише книжки, да открива нови планети, да сади градини, да строи градове, да се весели с жени (неслучайно Коранът разрешава многоженството), отколкото да търчи по улиците с динамит в пазвата и да устройва демонстрации против някакви карикатури.

Само че – как точно трябва да се направи това – аз не зная!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук