Президентската измама в Мексико
Вечерта на 2 юли 2006 г., след края на гласуването за президент, погледите на нацията се насочват към двата основни телевизионни канала в очакване на резултатите от паралелното преброяване. Съвсем неочаквано Телевисия и Ацтека тв обявяват, че няма да изнасят своите резултати.
В 23.00 ч председателят на Федералния избирателен институт на Мексико (ФИИ) Луис Карлос Угалде се появява на екрана, за да заяви, че ще се въздържи да съобщи изчислените от неговата агенция “неокончателни резултати”. Но “предварителните резултати” могат да бъдат открити в Интернет и те се актуализират непрекъснато през цялата нощ. Според тези данни кандидатът за президент от управляващата партия Национално действие (ПНД) Фелипе Калдерон първоначално води с 5%, но всяка поредна актуализация на данните показва, че гласовете за кандидата на лявоцентристката Партия на демократичната революция (ПДР) Андре Мануел Лопес Обрадор постепенно се увеличават, докато тези за Калдерон се запазват същите. В 1.20 ч разликата е 1.4%. При запазване на тази тенденция Лопес Обрадор щеше да поведе към 4 часа. Но на следващата сутрин ФИИ обявява, че Калдерон “води в 98% от обработените избирателни райони”. Тук е първата изборна лъжа от страна на агенцията – за да се достигне до резултат от 98%, трябва да не са гласували 8% от избирателните райони – т.е. около 3.5 милиона гласоподаватели.
В следващите няколко дни се появяват доказателства за изборни измами. Журналисти, математици, интернет специалисти и обикновени граждани започват да се съмняват в “предварителните резултати” и откриват стотици случаи, в които избирателните райони, гласували в полза на Калдерон, са били преброени по два пъти. Снимки на официалните изборни протоколи, разкриващи десетки несъответствия с резултатите, обявени от ФИИ, са пуснати в интернет пространството: нееднократно са “измъквани” гласове от Лопес Обрадор – два тук, четири там, в някои случаи дори 100 или 200 гласа – и така общият брой за Калдерон е бил “подплътен”. На 4 юли 10 изборни урни, които уж са охранявани от въоръжените сили на Мексико, са намерени в бунище в град Несауалкоатъл, беден район извън столицата Мексико; много избирателни бюлетини са открити в друго сметище в Халапа, Веракрус. На следващия ден уволнен служител, който въвежда данните във ФИИ в Салтило, Коауила, заявява, че неговият ръководител го е принудил да въвежда резултати, благоприятни единствено за Калдерон.
До 5 юли, с нарастването на обществения гняв, няма представени официални резултати. Въпреки огласените от ПДР несъответствията и нередностите в много от избирателните райони, официалните представители на ФИИ във всеки от неговите 300 офиса в страната говорят по-скоро за засичане на избирателните протоколи в 130 000 избирателни района, вместо да бъдат повторно преброени реалните бюлетини в съответните райони. Повторно преброяване е допуснато в по-малко от 1% от районите. Там Калдерон губи повече от 13 000 гласа от обявената му преднина. Прехвърляйки тази разлика на национално база, Лопес Обрадор би трябвало да спечели изборите с повече от един милион гласа, 1 056 900, ако трябва да бъдем съвсем точни. На 6 юли обаче председателят на ФИИ Угалде обявява официално победата на Калдерон с разлика от 0.58 %.
На 8 юли Лопес Обрадор свиква демонстрация в столицата Мексико, по време на която 500 000 от неговите най-ревностни привърженици изискват преброяване на гласовете “voto por voto, casilla por casilla” – глас по глас, район по район. По време на митинга е пуснат запис на телефонен разговор между Елба Естер Гордийо, председател на прочулия се с корупцията си Национален учителски съюз, и губернатора Еухенио Ернандес Флорес на северния мексикански щат Тамаулипас, който е от Иституционно-революционната партия (ИРП). Записът свидетелства, че партийният кандидат на ИРП Роберто Мадрасо, който е отпадан от президентската надпревара, и много губернатори от тази партия, управлявала страната от 1929 до 2000 г., са влезли в заговор с ПНД и създадения от Гордийо Нов алианс, чиято цел е да предотврати изборна победа на Обрадор. В тези избирателните райони, в които ПДР и други партии нямат свои наблюдатели в избирателните секции, най-вече в северните части на Мексико, е направено фалшиво преброяване. В крепостите на ПНД в централната и северната част на Мексико официалните списъци в много от избирателните райони свидетелстват за дадени повече гласове, отколкото са гласоподавателите.
Мексиканските телевизионни канали и други основни медии остават слепи и глухи за тези очевидни доказателства за изборни измами, избирайки вместо това да повтарят до втръсване, че тези избори са “най-честните в мексиканската история” – тема, отразена и от наблюдателите на ЕС и ОССЕ, както и от международната преса. Администрацията на Буш бърза да поздрави Калдерон на 7 юли – два месеца преди потвърждаването на обявените два дни преди това резултати от върховния избирателен орган на Мексико – Федерален електорален съд (ФЕС). Но говорителят на Белия дом отстъпва при нарастващата обществена мобилизация срещу изборната измама. Втората проява, организирана от Лопес Обрадор на 16 юли събира повече от 1 милион души; на 30 юли те са вече над 2 милиона. Централният площад на град Мексико – Сокало, се превръща в протестен лагер. От ПДР са предоставени палатки, одеяла и полицейска охрана.
Протестът преминава в атмосфера, напомняща летен фестивал. Лопес Обрадор се пренася на Сокало в очакване на резултата от съдебния иск, подаден до ФЕС, на който е връчил на 9 юли 36 кутии с доказателства, изисквайки повторно преброяване на гласовете във всички избирателни райони или най-малко в 72 000 избирателни района, в които са документирани нередности.
ФЕС, изборният арбитър на Мексико, чието решение е окончателно, е съд, съставен от седем съдии. Той е създаден през 1996 г. в резултат на реформи, наложени непосредствено след прословутите с изборните си измами избори през 1988 г., които заплашиха да разрушат и без това нестабилната легитимност на политическата система в страната. Съдиите се избират от Върховния съд за срок от четири години със заплата 415 000 долара – по-висока от тази на президента. Те се назначават с консенсус на трите основни партии, представени в мексиканския Национален конгрес. Председателят Леонел Кастийо е бивш съдия от Върховния съд и съдия от кариерата. Останалите членове на ФЕС са малко известни юристи, идващи от академичните среди и бивши съдии: Берта Алфонсина Наваро, Алехандро Луна, Хесус Ороско, Елой Фуентес, Фернандо Ойесто и Мауро Мигел Рейес Сапата. Конституционните отговорности на държавните избирателни органи са уредени в чл. 41, ал. 3 от мексиканската конституция, която предвижда, че работата им трябва да бъде подчинена на “честността, законността, независимостта, безпристрастността и обективността” като “водещи принципи”. В случай на конфликт между ФИИ и ФЕС чл. 99 посочва ясно, че ФЕС взема окончателното решение: “законовите спорове, които възникват при избора на президент на Съединените мексикански щати…..са разрешени изключително от Върховната камара на ФЕС”.
Избирателните органи, следователно, са конституционно задължени да гарантират сигурността на изборните резултати и собствената си безпристрастност. Имайки предвид широко разпространените съмнения относно законността на обявените на 6 юли резултати, ФЕС има абсолютно законна основа да предприеме необходимите мерки за възстановяване на общественото доверие в изборния резултат. Преброяването е единственият начин, заложен в закона, за установяване достоверността на фактите. Да поиска повторно преброяване е не само право на ФЕС, това е негово конституционно задължение.
Осуетяване на повторното преброяване
Силите, които искат повторно преброяване в Мексико, с изключение на ПДР, са малко. Про-ПДР всекидневниците „Ла Хорнада” и „Пор есто” са между тях: в същото време либералният „Просесо” – водещ мексикански всекидневник – строго осъжда поведението на председателя на ФИИ Угалде, правейки заключението, че агенцията “е съюзник на федералното правителство в неговия стремеж на всяка цена да попречи Андрес Мануел Лопес Обрадор да стане президент” . Основната част от медиите в Мексико – между тях и двата основни телевизионни канала – повтарят перманентно, че ще бъде невъзможно в логистично отношение осъществяване на повторно преброяване, че то е ненужно, имайки предвид широко разгласената честност на вота. Чуждите медии са по-предпазливи: на 7 юли „Ню Йорк таймс” отбелязва, че “има достатъчно проблеми, които да оправдаят едно повторно преброяване”. На 8 юли „Файненшъл таймс” твърди, че “цялостното повторно преброяване е най-добрият начин за намаляване на политическото напрежение в страната, което ще гарантира, че новият мексикански президент е не само законно избран, но и приет за законно избран.
ФЕС пренебрегва грубо тези аргументи, назначавайки на 5 август преброяване само в 9% от избирателните райони. Осъществен между 9 и 13 август от съдиите в 300 избирателните района, този процес не може да бъде наречен прозрачен по никакви стандарти. Пресата е възпрепятствана да наблюдава преброяването, участие могат да вземат само партийни представители. Те имат право да оспорят резултатите, които впоследствие се изпращат в ФЕС за разглеждане. Частичното преброяване показва, че от 11 839 отново преброени избирателни района, в 7442 липсват бюлетини или има повече бюлетини от броя на хората, упражнили правото си на глас там. Ако ФЕС беше анулирал резултатите в тези райони, Лопес Обрадор щеще да бъде обявен за президент. Вместо това на 28 август ФЕС обявява, че е анулирал 237 736 гласа, без да уточни кои или от колко избирателни секции. В резултат разликата в полза на Калдерон се стопява до само 4183 гласа.
Три дни по-късно президентът Висенте Фокс пристига в Националния конгрес, за да произнесе своето годишно обръщение към нацията. 11 хиляди полицаи от силите за борба с масовите безредици обграждат сградата, по покривите на близките здания са разположени снайперисти, осигурени са водни струи, поставени са метални ограждения на входовете. Полицията пречи на десетки сенатори и депутати, съюзници на Лопес Обрадор, да влязат в сградата.
Въпреки това законодателите от ПДР успяват да преминат през полицейските заграждения и докато сенатор Карлос Наварете осъжда полицейската тактика, 153 представители на ПДР и Партията на труда се събират на подиума, развявайки мексикански знамена и плакати като обявяват Фокс за “предател на демокрацията”. Пристигнал малко по-късно, Фокс прекарва шест минути във фоайето на сградата, преди да вземе решение да се откаже; той произнася своето обръщение два часа по-късно от президентската библиотека.
На 5 септември ФЕС надлежно “помазва” Калдерон като избран президент и на следващия ден избраникът на ПНД минава през задния вход на сградата на Върховния съд, пазен от стотици полицаи, за да получи документа, удостоверяващ неговото избиране, докато протестиращи замерят с яйца предния вход. Окончателното решение на ФЕС елиминира всякаква възможност за официално повторно преброяване на гласовете или за анулиране на изборите. Въпреки отправеното от страна на сп. „Просесо” и други организации, обединени в Свобода за информацията в Мексико, искане за преразглеждане на изборните резултати, на 7 септември ФИИ постановява, че изборните бюлетини и книжа не са документи, които са обществено достояние и ще бъдат изгорени до две седмици – унищожавайки всъщност следите на тайното съглашение между съперниците ПНД и ИРП. Обширната документация за изборната измама в значителна степен подкопава доверието на обществото в официално обявения резултат. Провалът на ФИИ и ФЕС да се справят с изискванията, които произтичат от техния пълномощия на държавни изборни органи, станал обществено достояние, заличава неубедителния външен блясък на легитимността, приписвана на “демократичните държавни институции” в Мексико.
Духове от 1988 година
За мексиканците събитията от това лято неизбежно напомнят други изгубени избори преди 11 години. През юли 1988 г. Куаутемок Карденас – син на президента-популист Ласаро Карденас (1934-1940), който започва поземлените реформи и национализира петрола – печели президентския пост срещу представителя на ИРП Карлос Салинас де Гортари. Карденас и неговите поддръжници – левите реформисти в партията се отцепват от ИРП през 1987 г., считайки за безнадеждно изгубена кауза опитите за реформиране на партията отвътре. Заедно с бившия председател на ИРП Порфирио Муньос Ледо и редица малки леви партии той основава в началото на 1988 г. Национален демократичен фронт (НДФ), за да се яви на изборите същата година. На 6 юли, когато са обявени резултатите, Карденас води: при 55% обработени изборни протоколи преброителите от НДФ са изчислили 40 на сто подкрепа за Карденас срещу 36% за Салинас; изчисленията на правителството сочат същото. След това обаче настъпва моментът, в който трябва да се формулират обществените отговори на настъпилата изборна криза: вътрешният министър от ИРП заявява по националната телевизия, че компютърът, който изчислява резултатите от изборите, се е повредил. Когато по-късно през нощта системата е поправена, изведнъж се оказва, че Салинас води.
Милиони жители на Мексико излизат на улицата, за да протестират срещу изборната измама. Режимът на ИРП отказва категорично да направи публично преброяване в останалите избирателни райони, но когато са намерени 30 000 бюлетини, изхвърлени в реки и гори в северния щат Гереро, общественият гняв изригва. По време на демонстрация на Сокало, в която участват над 3 милиона души, някои от съветниците на Карденас настояват той да окупира Националния дворец. Той обаче се отвращава от такъв радикален начин на действие, избирайки да преговаря лично със Салинас. В замяна на някои отстъпки, включително и създаването през 1990 г. на Федералния избирателен институт, Карденас се отказва от предизвикателството, създавайки тежко разцепление вътре в НДФ, което продължава да преследват партията и довежда до сформирането през 1989 г. на ПДР от нейните деморализраните компоненти.
Президентският период на Салинас 1988-1994 г., станал възможен благодарение на незаконните избори, е период на упадък на морално прогнилия партиен ред. Осъществената от неговото правителство приватизация на банки, на телекомуникациите, на обществения транспорт, медии и други предимно обществени отрасли, прехвърля голяма част от националните богатства в ръцете на нова клика от предприемачи и продажни политици. През 1994 г. равнището на бедността е 36%, достигащо до 47% в селскостопанските райони . Разрастващата се корупция и финансова дерегулация осигуряват достатъчно възможности за пране на пари на непрестанно набиращите сила трафиканти на наркотици: полицаи, политици, военни, банкери са подкупвани с куфари пари. Селективно водената, наложена от САЩ „война с наркотиците”, само укрепва позициите на някои криминални групировки за сметка на други, което води до ескалация на насилието чрез жестоки борби за завладяване на територии между трафиканти с дестабилизиращ ефект върху обществената сигурност като цяло.
Над всичко стои самият Салинас, чието семейство доказано е присвоило чрез фалшификация над 14 милиарда долара държавни средства. Той бяга от страната след изтичането на мандата му през 1994 г., страхувайки се от повдигане на обвинения. Неговият брат Раул е арестуван през 1995 г. във връзка с убийството на Хосе Франсиско Руис Масиьо, брат на човека, определен да разследва убийството на кандидата за президент на ИРП Доналдо Колосио през 1994 г. Появяват се слухове за определено участие на президента и в двете събития. Оставеното от него икономическо наследство е катастрофално: уязвимост на държавата от потоците спекулативни капитали, съчетана с безконтролна корупция и харчене през 1994 г. с широка ръка на обществени средства, с цел да рекламира изборния късмет на ИРП. Икономическите проблеми кулминират в икономическа криза и обезценяване на песото през декември 1994 г., когато мексиканската валута от 3,4 за долар стига 7,2 за долар, вкарвайки милиони мексиканци в дългове. Подпомогнато от администрацията на Клинтън и МВФ, съответно с 20 милиарда и 17 милиарда долара, следващото правителство на Мексико на технократа от ИРД Ернесто Седильо се придържа към неолибералния курс, начертан от Салинас. Въпреки че в края на 90-те в страната започва да се усеща икономическо възстановяване, главните създадени „салинисма” условия продължават да действат.
Крайъгълният камък на управлението на Салинас е подписаното през 1993 г. със САЩ и Канада Североамериканско споразумение за свободна търговия (НАФТА). То премахва митата за широка гама американски стоки и отваря мексиканските пазари за чужди продукти, притежание на недвижима собственост и най-вече за агропродукти – разорявайки дребните мексикански фермери, които не могат да се справят с конкуренцията на сериозно субсидираните американски земеделски култури. Масовото изселване от селските райони се увеличава не само към САЩ, но и към столицата Мексико и заобикалящия район, към карибския бряг на Кинтана Роо и други места, където хората могат да изкарват прехраната си, работейки в строителство или чрез сенчеста търговия със стоки от първа необходимост. В северните погранични райони два милиона безработни си намират несигурна и зле платена работа в т.нар. макиладорас (експортно ориентирани монтажни или работещи на ишлеме предприятия, собственост предимно на американски компании – бел. пр.), в които международните корпорации се възползват от създадената в рамките на НАФТА хлабавата трудова уредба и климат за корпоративна безнаказаност.
Политическите последици от управлението на Салинас-Седийо се изразяват във фрагментиране на подкрепата за ИРП и в ляво, и в дясно. Традиционната католическа и консервативна партия ПНД, враг на антиклерикалната ИРП от самото си създаване през 1930 г., модернизира своята визия и разшири базата си в много селскостопански щати в северния и централния мексикански земеделски район, познат като Бахио. Имайки предвид широкоразпространеното обществено разочарование от провала на Карденас и на ПДР да оспорят изборната измама от 1988 г., ПНД е единствената жизнена и непоколебима опозиция на ИРП. ПДР навлиза в периода на своя залез. Тя не е печелила управление от 1997 г. Самият Карденас не успява да направи очевидното заключение и настоява да се яви като кандидат на ПДР през 1994 г. и отново през 2000 г. И двата пъти печели само 17% от гласовете. ПДР страда и от големи репресии на държавната машина: при Салинас повече от 600 местни лидери на ПДР са убити в атентати, средно по един човек на три дни и половина. Тъкмо на фона на тази подтискаща картина на 1 януари 1994 г. – в деня, в който НАФТА влиза в сила – на мексиканската политическа сцена се появява нова сила. Начеващият бунт на сапатистите в Чиапас привлича още веднъж вниманието на обществото към продължаващото маргинализиране на местното население и лирично-язвителното изказване на говорителя на движението Субкоманданте Маркос получава своя отзвук и извън мексиканските граници.
Мъжът от Табаско
Изборната измама от 1988 г. се оказва повратна точка и в политическата кариера на Лопес Обрадор. Роден през 1953 г. в тропическия, блатист и богат на петрол северен щат Табаско в залива Мексико, Лопес Обрадор е син на собственик на малко магазинче, който със своето семейство многократно сменя местожителството си по време на детството на Обрадор. Част от времето си прекарват в Чиапас. Като тийнейджър в Паленк, място сред известните руини на маите, Лопес Обрадор стартира с политическия вестник „Ел Чол”, по името на един от местните етноси. След като завършва политически науки в Националния автономен университет на столицата Мексико, през 1976 г. той се завръща в Табаско като част от екипа на кандидата от ИРП за Сената, поета Карлос Пейсер. Той е възнаграден с директорския пост на малкия институт за местните племена на Табаско – политически пост, благодарение на който започва да расте в рамките на ИРП, печелейки в крайна сметка пост на федерално ниво в Националния институт на потребителите през 1984 г.
През 1988 г. обаче Лопес Обрадор се присъединява към отделилите се от ИРП и следва Карденас и другите в НДФ. През август същата година – месец след победата чрез измама на ИРП – той се връща в Табаско, за да се бори за поста губернатор от името на НДФ. Насърчена от постигнатия на национално ниво успех, ИРП повторя тактиката на манипулиране на гласуването щат по щат и официалните резултати в Табаско са срещу Обрадор. В отговор на това той публикува книга, документираща изборните престъпления на ИРП . Когато местните избори в Табаско са манипулирани през 1991 г., Обрадор – по това време председател на щатската организация на ПДР – организира голям протестен марш до столицата Мексико, но резултатът остава непроменен. Явявайки се в битката за губернатор на щата отново през 1994 г., Обрадор е победен официално от кандидата на ИРП Роберто Мадрасо, който завършва трети на изборите през 2006 г. Притежаващ разписки, доказващи, че ИРП е надвишила пет пъти разрешения за провеждане на кампания бюджет – 74 милиона долара, и цитирайки мотото “Corazon tropical, mente fria” (Тропическо сърце, студена глава), Обрадор предприема друг подход към столицата, но отново изборните органи отказват да променят нещо.
Гарантирането на правата на местното население изиграва основна роля за развитието на Обрадор като политическа фигура от национален мащаб. През ноември 1994 г., след загубата на ПДР, той придружава Карденас в джунглата Лакандон в Чиапас за срещата му с Маркос, който му се отплаща, обявявайки Карденас за “законния защитник” на правата на местното население на национално ниво. През февруари 1995 г. Сапатистката армия за национално освобождение (САНО) и Карденас обединяват сили за създаване на Движение за национално освобождение (ДНО). В началото на 1996 г. Обрадор оглавява четириседмичната окупация на местните фермери в Чонтал на петролните полета на Табаско, протестиращи срещу нанесените щети върху околната среда. Федералните войски потушават протеста, образът на Лопес Обрадор, потънал в собствената си кръв, е разпространен по националната телевизия, докато правителството на Седийо издава заповед за неговото арестуване. Представяйки своята кандидатура за националното председателство на ПДР по-късно същата година, той заявява пред „Ла Хорнада”: “Никога няма да изневерим на местното движение”. Той побеждава двама много по-изтъкнати кандидати на ПРД. През 1996 г. местното движение също прави пробив, когато след дълги преговори с правителството на ИРП, представлявано от Мануел Камачо Солис, който през 2006 г. става близък съветник на Обрадор – САНО и Седийо подписват споразуменията от Сан Адрес. Договорът признава автономните права върху земята, местните форми на правораздаване и администриране и гарантира законова защита на общностните традиции на 62 етнически групи в Мексико. Но той престоява пет години в деловодството на Конгреса и в крайна сметка е отхвърлен от законодателите.
Като председател на ПДР, Обрадор незабавно предприема атака, обявявайки се против редица финансови престъпления, благоприятствани от Закона за защита на банките, познат като FOBAPROA. Банките предоставят заеми на подставени лица и компании, които съществуват на само на хартия, които не обслужват своите задължения и правителството е задължено да изплати „щетите” на банките. Тези далавери източват стотици милиарди долари, а през 1998 г. законодателите от ИРП и ПДР предлагат гаранционен фонд, който да извади банките от затруднената ситуация, в който потъват около 15% от федералния бюджет. Лопес Обрадор организира демонстрация срещу този ход и започва да събира документи, доказващи измамата, които публикува във вид на книга. В публични изявления той огласява виновните поименно: мощни институции като Банамекс (бившата Национална банка на Мексико, понастоящем част от Ситигруп), телевизия Ацтека и техните собственици.
Обрадор си създава репутацията на победител в избори. В началото ПДР е група от враждуващи фракции и появилите се след нейното създаване разделения – най-вече между Карденас и съоснователя Муньос Ледо при предишното поражение от 1988 г. – остават постоянно огнище на напрежение. Да добавим и съществуващата идеологическа пропаст и нарастващата тенденция към опортюнизъм: духът на ПДР винаги се е характеризирал с дезертиране към ИРП – някои при началната вълна през 1988 г., други следвайки вълната на бавно преместване през годините, когато изглежда, че възможностите за победа на избори се увеличават със смяната на политическия цвят. Като председател на партията, Лопес Обрадор успява да потисне отгоре борбата между фракциите и на изборите за Конгрес през 1997 г. ПДР става вторият по големина блок във федералния парламент след ИРП. Съюзът с ПНД и други по-малки партии допринася Муньос Ледо да бъде избран за председател. Това е първият случай в мексиканската история, когато за председател на Националния конгрес не е избран представител на ИРП. По същото време се появява и първият спор, съществуващ някога, за губернаторското място във федерален район, какъвто столицата представлява, спечелено от Карденас.
По време на тригодишното председателство на Лопес Обрадор ПДР печели също и губернаторските места в щатите Сакатекас, Агуаскалиентес и Северна долна Калифорния и можеше да спечели такова и в Гереро през февруари 1999 г., ако ИРП не беше извършила изборна измама. Осъществява се 20-хилядно “изселване за демокрацията”, начело с Лопес Обрадор към столицата Мексико от щатската столица Чилпансинго. Те пристигат на площад Сокало като електроработници или работници от други сектори, протестирайки срещу приватизацията на енергийната индустрия. Маскирани делегати на сапатистите също се включват в протеста, 6000 техни представители разпространяват тези действия и в страната – демонстрирайки, сякаш всички сили в ляво – парламентарни, местни съюзи – всички са обединени в една сила, която би могла да представлява реално предизвикателство по време на президентските избори през 2000 година.
Фоксист
Основната тема на президентската кампания през 2000 г. е промяната на водената от ИРП политика. Предвид по-добрите изходни позиции на ПНД, бившите съюзници на Карденас поощряват да бъде направен “полезният избор”, който да изтласка от властта партията, която управлява държавата от 1929 г. Муньос Ледо, борейки се за президентския пост като кандидат на партията на малцинството, се оттегля, за да подкрепи кандидата на ПНД Висенте Фокс. Отцепникът Фокс, бивш изпълнителен директор на „Кока-Кола”, през 1991 г. получава репутацията на войнствен аутсайдер, изправил се срещу системата на ИРП, когато блокира пътища и поставя ограждения около сградите на правителството в Гуанахуато, в знак на протест срещу изборната измама, осъществена от ИРП, която го лишава от възможността да управлява държавата. Четири години по-късно Фокс е избран за губернатор на Гуанахуато. Той е и кандидатът на ПНД през 2000 г., изваждайки от строя представителите на католиците бизнесмагнати. Фокс формира своя собствена група за кампанията – “Приятели на Фокс”, независима от традиционната система на ПНД, и разработва неидеологическа програма, включвайки като съветници бивши помощници на Карденас като Хорхе Кастаньеда и по-късно Адолфо Агилар Синсер. Вотът срещу ИРП е определен като гласуване срещу корупцията, бедността, безработицата и социалния банкрут. Две трети от мексиканското население се обявяват за “промяна” на икономическата и социалната политика. В началото американски кръгове застават зад анти-ИРП кандидата и Фокс получава подкрепа във Вашингтон, където злоупотребите на ИРП и корупцията се възприемат като пречка от нейните бивши поддръжници. Тексаският политически консултант Роб Алин, близък до американската петролна и електрическа индустрия, който се опитва да навлезе в национализирания мексикански енергиен сектор, помага на Фокс с разработването на стратегия за водене на кампанията, макар и с милиони препрани американски долари. Под лозунга на демократизацията Фокс може да се бори за отстраняване на омразната му ИРП – да се освободи и от набиращия все повече сили капитализъм.
Има много хора в ПДР, които виждат в Лопес Обрадор своя партиен кандидат за президентските избори през 2000 г. Но Карденас, въпреки слабото си представяне през 1994 г., запазва голяма подкрепа в редиците на ПДР. Неговият тежък стил е в рязък контраст със стремителната реторика на Фокс и Карденас остава разочароващо трети. Подкрепата за ПДР спада от 26% през 1997 г. до 17% през 2000 г. – около 2 милиона тактически гласа преминават към ПНД. Но “историческата победа” на Фокс, отстранила от власт управляващата партия в Мексико, скоро губи своя блясък, очакванията за промяна не се реализират, появяват се разочаровани хора. ИРП отново формира най-голямата група в парламента. Много от реформите за развитие на свободен пазар са спрени поради обществената съпротива и съпротивата вътре в конгреса. Икономиката си остава бавноразвиваща се и обещаното увеличаване на броя на работните места не се реализира, отчасти и поради фискалния режим на строги ограничения. В началото на 2001 г. настъпва повратна точка, когато по време на автобусна обиколка в южната и централната част на страната сапатисти упражняват натиск за прилагане на Споразумението от Сан Андрес. Вместо да отстъпи на исканията на местното население за изпълнение на споразумението обаче, парламентът премахва всички разпоредби, които пречат на бизнесинтересите или на интересите на държавата. Основните законодатели от ПДР нито подкрепвят “изтърбушването” на договора – както в случая с Ласаро Карденас Бател, син на куаутемок, нито като Хесус Ортега, шеф на кампания през 2006 г. на Лопес Обрадор, пропускат изцяло гласуването. Сапатистите преустановяват отношения с всички политически партии, приемайки най-тежко предателството на ПДР, и посвещават следващите години на стремително изграждане на своите собствени структури.
Мениджър на метропол
Междувременно Лопес Обрадор печели поста губернатор на столичния федерален избирателен район на изборите 2000 г., въпреки опитите на ИРП и на ПНД да блокират кандидатурата му по съдебен път, твърдейки, че като „табаскеньо” (роден в щата Табаско) не отговаря на изискванията, макар че столицата през последните три години често е управлявана от назначени от ИРП приходящи. Като губернатор на столицата, Лопес Обрадор съчетава показни инфраструктурни проекти с твърда политика и серия от популистки мерки, които му осигуряват значителна подкрепа сред бедните слоеве. Неговата социална програма – отпусканите помощи по 700 песо (60 долара) месечно за възрастни хора, инвалиди и самотни майки, рязко контрастираща с ограничения федерален бюджет на Фокс, допринасят единствено за нарастване на съществуващото неравенство. В същото време, „аристократизирането” на историческия център на столицата от Лопес Обрадор благоприятства най-вече тези, които притежават реално състояние в нея, особено телекомуникационния магнат Карлос Слим – най-богатият мъж в Мексико. От най-големия инфраструктурен проект на Обрадор печелят най-заможните слоеве на обществото – естакада на няколко нива, свързваща добре развитите квартали с летището и всичко наоколо, докато пътят, свързващ работническите райони, който се намират под нея, са с непрекъснати задръствания. Управленският отговор на страховете на елита, свързани със сигурността, се изразява в наемането на бившия кмет на Ню Йорк Руди Джулиани за консултант, като по този начин обвързва столична полиция с непопулярната политика на “нулева толерантност”. По-голямата част от дейността на Лопес Обрадор в столицата е ориентирана към борбата за президентския пост. Проучванията сочат, че има добри шансове за успех. Той започва да дава пресконференции в 6.30 ч, определяйки новия дневен ред не само на столицата, но и на страната. След победите на Кирхнер и Лула през 2001 и 2002 г., поражението на съперниците на Чавес във Венецуела и очевидното про-американско правителство в Боливия и Еквадор, изглежда, че в скоро време широка вълна от латиноамерикански бунтове може да облее и бреговете на Рио Гранде.
Може да се каже, че първият куршум за предизборната кампания през 2006 г. е изстрелян през април 2005 г., когато става ясно, че Лопес Обрадор води пред най-непосредствените си съперници. Тогава фракциите на мексиканския политически и бизнеселит – ПНД и ИРП, се съюзяват в опит за предотвратят негова победа. Претекстът е спор относно шосе пред болница в столицата Мексико и съдебно разпореждане за спиране на строителните работи, макар в същото време булдозерите продължават да работят. Упълномощеният от Фокс о.з. бригаден генерал Рафаел Маседо де ла Конча подава жалба за оскърбление срещу Лопес Обрадор и градското щатско правителство. Следва лишаване от конгреса на губернатора от правото да изпълнява длъжността си или да бъде кандидат за изборна длъжност по предварително обвинение в държавна измяна, известно като нарушаване на законите. Макар че не е намерен за виновен в каквото и да е престъпление, нито обвинен в нещо повече от административно нарушение, водачът в президентската листа е изваден от битката.
Лопес Обрадор организира широки протести по улиците на столицата. Скандалната политическа цел на лишаването от права е повод за гняв и в доста среди извън ПДР: независимото младежко движение, водено от Джейми Авилес, журналист от „Ла Хорнада”, се опълчва силно, докато субкоманданте Маркос обявява действието за преврат. Чуждестранни вестници се изказват срещу това в свои уводни статии, обръщайки внимание на важността да се зачита “младата демокрация“. Протестите следват Фокс където и да отиде. В крайна сметка президентът уволнява генерал Конча през май 2005 г. и всички обвинения срещу Лопес Обрадор са оттеглени. Това е вторият път за пет години, когато политическата класа в Мексико се опитва и се проваля в опитите си да му попречи да управлява.
Кампанията на Лопес Обрадор
Въпреки всичко бизнеселитът на Мексико не се притеснява особено от Лопес Обрадор като президент. Програмата му обединява стъпки към установяване на макроикономическа стабилност, “дисциплинирана” парична политика и признаване на автономността на Централната банка с (неколичествени) мерки за борба с бедността, увеличаване на минималната заплата и “модернизация без приватизиране“ на газовия и петролния сектор. Когато се задават изборите, неговото стратегическо виждане е да осигури инвеститори, така че фискалната дисциплина да бъде поддържана, инфлацията да бъде ограничена, изразходването на средствата да бъде стриктно контролирано. Брокерски фирми постоянно правят изявления, че не се страхуват от тези мерки. Примерът на Лула – в началото много по-ляв, отколкото Лопес Обрадор някога е бил, показва предимствата да имаш “човек от народа”, който да реализира реформи, благоприятни за столицата и междувременно да разсее гнева на работниците и на бедните. Лопес Обрадор може да изпълни същите функции: справяйки се с някои мексикански монополисти, той може да отвори пътищата на чуждестранните капитали, успокоявайки по този начин и протестите на работещите.
Най-силният актив, с който Лопес Обрадор стартира своя опит за спечелване на президентския пост през 2006 г., е подкрепата, която осигурява за себе си в столицата Мексико. Основният му тактически съветник е Мануел Камачо Солис, бивш губернатор на столицата от ИРП, който води преговори за Салинас в Чиапас, но къса взаимоотношенията си с ИРП, след като не успява да бъде избран за партиен кандидат за президент през 1994 г. Камачо много успешно изпълнява водещата си роля в набирането на други привърженици на ИРП за каузата, между тях Артуро Нуньес, бивш председател на Конгреса от ИРП; Муньос Ледо също е ключов член на свитата. Основният акцент в неговата платформа от 50 точки е подпомагане и отпускане на правителствени кредити за всички, които печелят 9000 песос (800 долара) или по-малко на месец – почти половината от населението на Мексико. Той също обещава прилагане на Споразумението от Сан Андрес за правата на местното население, което обаче поставя въпроса за ратификацията на споразумението от страна на парламента. Но кандидатът на ПДР прави сравнително слаби опити да разшири обхвата на своите поддръжници – избори след избори неговият рейтинг расте спрямо този на Роберто Мадрасо, стария му съперник от Табаско и настоящ кандидат на ИРП, както и спрямо този на грижливо избрания наследник на Фокс, вътрешния министър Сантяго Креел.
Операция Калдерон
Малко внимание се обръща на съперника на Креел за кандидат на ПНД Фелипе Калдерон. 44-годишен технократ и бивш министър на енергетиката, който е определено непознат извън своя роден щат Мичоакан. Син на един от основателите на ПНД, Калдерон идва от прослойката на старата католическа гвардия в партията.
Като министър на енергетиката по време на управлението на Фокс, той приватизира по печеливш начин тези части на държавната петролна компания „ПЕМЕХ”, които могат да бъдат обект на предоговаряне – заобикаляйки опозицията в Националния конгрес чрез бюрократични пътища, и ощетявайки националния бюджет малко по малко. Добре формираният екип за кампанията на Калдерон включва неговата съпруга Маргарита Савала, депутат от редиците на ПНД, и зет му Диего Илдебрандо Савала, голям акционер в Илдебрандо, шеф на софтуерна компания с много контакти на федерално ниво, включително и във ФИИ. Калдерон е и един от малкото национални политици, които присъстват на сватбата на председателя на ФИИ Луис Карлос Угалде през 2003 г. „Просесо” обявява на 29 април, че политическият консултант на Фокс – Роб Алин, е бил съветник на кампанията на Калдерон, предполагайки, че той може и да влезе в ролята на троянския кон в подкрепа на опитите на американските основни петролни играчи да подкопаят „ПЕМЕХ” . Но когато ПНД провежда своите първични избори – в началото на 2006 г., старият Калдеронов страж успява да се пребори срещу Креел, за да гарантира избирането на Калдерон за партиен кандидат. ПНД затяга редиците си и концентрира своята енергия срещу Лопес Обрадор.
Платформата на Калдерон изоставя перспективата за отварянето на енергийния сектор и вместо това обещава, че ще бъде “работещ президент” и ще приложи “твърда ръка” в борбата срещу престъпността. Като Фокс, той възнамерява да постигне споразумение със САЩ по въпроса за миграцията. Реалната цел на тези усилия обаче е атаката срещу Лопес Обрадор, оприличавайки го на мексиканския Чавес. Рекламната кампания, която струва милиони, му лепва етикета “опасност за Мексико”, която ще отприщи социална революция и ще поведе страната към авторитарно управление. Според интелектуалеца Енрике Крус направените записи по време на водените от Лопес Обрадор обществени протести, очевидната липса на всякакъв интерес към лично обогатяване и спартанския му начин на живот са индикации за месианската му жилка. Дик Морис публикува съобщение в „Ню Йорк пост” със заглавие “Заплахата за Мексико”, в което се казва:
”…шестват много слухове, че кампанията на Лопес Обрадор се реализира благодарение на огромни средства, предоставени от венецуелския президент Уго Чавес….Чавес е непоколебим съюзник на кубинеца Фидел Кастро. Лопес Обрадор е последната частица от големия план САЩ да бъде поставени на колене пред възраждащата се латиноамериканска левица.”
Този тип негативна кампания в американски стил е нещо ново за президентската надпревара в Мексико и изненадва много. Интензивността на медийната кампания срещу водещия в президентската кампания е забележителна: всички основни телевизионни канали и повечето печатни издания се обявяват срещу Лопес Обрадор. Медийното покритие на президентската кампания – доста небалансирано – е насочено решително „за” Калдерон, след одобрения през март 2006 г. на закон, познат като Закон за телевизията. Законът толерира двата най-големи медийни конгломерата с откриването на ефирен канал на най-високите честоти и изисквайки от новите компании да покриват бюрократични изисквания, които обаче не се прилагат за Телевиса и Ацтека тв. Той е одобрен единодушно – без дискусия, за невероятните седем минути от Долната камара на Конгреса, като всяка от трите основните партии е осъзнала ползата от него. Той минава също и през Сената, въпреки че в този момент ПДР се намира в опозиция и въпреки наличието на някои законодатели-предатели от ИРП.
Предвид очевидно неопровержимото лидерство, за което свидетелстват и изследванията на общественото мнение, Лопес Обрадор първоначално не отговаря на атаките. Той пропуска и първия телевизионен президентски дебат на 25 април. В началото на май в пресата започват да се появяват изследвания, които показват, че Калдерон изпреварва Обрадор и дори според много от организациите, които предоставят данните, не се обръща внимание на резултатите. Широко разпространено е убеждението, че изходът от изборните проучвания в Мексико се определя от предварително търсен резултат. Докато рекламните атаки отслабват в някаква степен подкрепата за Обрадор, то промяната в рейтинга на Калдерон вероятно не се дължи само на консервативните поддръжници на ИРП, осъзнали, че Мадрасо не може да победи и отстрани ПНД.
Надолу и навляво
Какво е отражението на критиките от страна на левицата към кампанията на Лопес Обрадор? Субкоманданте Маркос характеризира през юни 2005 г. програмата на Лопес Обрадор като “продължение на социалния либерализъм на Салинас” и оспорва, че образът на Салинс, изграден върху плоскостта на кандидат на ПДР, в действителност е “огледален образ”. Много от поддръжниците на Лопес Обрадор обвиняват сапатистите за подценяването от тяхна страна на ПДР, но в действителност отхвърлят направените от различни организации предложения за избор на алтернативен кандидат или въздържане от участие в изборите. Те призовават привържениците си да гласуват според собствените си желания и нищо друго. Вместо това, в началото на 2006 г. САНО стартира “Другата кампания” – обиколка в централните и южните щати на страната, по време на която Маркос слуша разкази на мексиканци, чиито нужди са били пренебрегнати от всички партии. От февруари, когато „Другата кампания” пристига в районите макиладорас в щата Пуебло, е очевидно, че Движението на сапатистите е започнало да набира “новия пролетариат” от индустриални работници.
Вместо да навредят на кандидата на ПДР, усилията на “Другата кампания” за създаване на алтернатива не само за изборите, но и по принцип, му разчиства пътя. В началото на май подкрепата за Лопес Обрадор нараства отново, подпомогната и от обществената неприязън, надигнала се след актове на полицейска бруталност в Техкоко и Сан Салвадор Атенко, недалеч от столицата Мексико. Атенко унизява администрацията на Фокс през 2002 г., блокирайки строежа на едно международно летище. На 3 май 2006 г., когато полицията насилствено гони от магазин в Техкоко цветари, група от Атенко им се притича на помощ и увлича полицията в решителни битки. По-късно същия ден стотици щатски и федерални подкрепления се струпват, което довежда до сблъсък относно контрола върху пътя, който свързва двата града. Този случай се излъчва на живо по националната телевизия от хеликоптер. Полицай стреля и убива 14-годишно момче, Хавиер Кортес, но битката за пътя е изгубена. На следващата сутрин 3500 федерални и щатски полицаи навлизат внезапно в Атенко и претърсват къща по къща, биейки и осакатявайки гражданите. Те арестуват десетки поддръжници на “Другата кампания”, пристигнали предишната нощ. Маркос обявява пълна мобилизация, отлага обиколката и обещава всяческа помощ на Атенко. Арестувани са общо 217 души. Алехис Бенумеа, двадесетгодишен студент от столицата Мексико, е фатално ранен, когато метална кутия със сълзотворен газ го удря по главата. Той умира няколко дни по-късно. Центърът за човешки права “Мигел Агустин Про Хуарес” докладва, че полицаите са изнасилили и малтретирали сексуално 27 от 43-те арестувани жени. В следващите дни и седмици свидетелски показания на тези жени и на очевидци връщат ужасните спомени за осъщественото насилие.
Това е определящият момент за Калдерон, чиито хладни подигравки относно случилото се в Атенко разкриват една авторитарна тенденция, замаскирана до този момент. Той оправдава затягането на режима от страна на полицията и прекратява следствията за изнасилванията като “неоснователни”. По време на следващия президентски дебат обещава да се справи с “твърда ръка” с разюзданите „мачетерос” от Атенко. Лопес Обрадор не успява да предизвика своя съперник по този въпрос по време на дебата, но неочаквано твърдото поведение на Калдерон убеждава много гласоподаватели, които преди това не са били очаровани от Лопес Обрадор или от ПДР, да се обърнат и да дадат гласа си срещу Калдерон веднага след като последния си показва зъбите.
Бойците от Атенко с техните специфични мачете са част от “Другата кампания” от началото й през 2005 г., обикаляйки страната с Маркос и обяснявайки как са я защитавали през 2002 г. Друг район, в който избухват местни размирици по време на президентската кампания, е Оахака, щат, населен предимно с индианци. В столицата на щата, носеща същото име, избухналата продължителна учителска стачка ескалира в сблъсък през май 2006 г., който изправя един срещу друг репресивния щатски губернатор Улисес Руис Ортис и коалицията на повече от 90 организации на трудещите се и социални движения, известна като Обществена асамблея на народа на Оахака (АППО). Когато „Другата кампания” посещава Оахака през февруари 2005 г., Маркос притиска учителския съюз и другите движения да се обединят и да започнат да общуват помежду си и да се изслушват един друг. Общуването между движенията дава своите плодове три месеца по-късно. Към стачкуващите учители – настанили се от лятото в историческия център на Оахака – се присъединяват организации на местните жители и леви групи.
На 14 юли губернаторът изпраща 3000 полицаи от Силите за борба с масовите безредици в опит да отблъснат 15 000-те протестиращи, но след три дни ръкопашна битка са принудени да отстъпят. Това, което щатът очаква, е тук да се реализира ситуацията от Атенко, която обаче да вземе различен обрат. Учителите радикализират позициите си и прехвърлят контрола върху стачката на APPO, чието основно искане е оставката на Руис. АППО завзема щатския телевизионен канал и започна да излъчва. Военни взводове, подкрепяни от губернатора, атакуват телевизията, протестиращите обаче окупират частни радиостанции и продължават да излъчват оттам. По времето на писане на тази статия ситуацията си остава напрегната, с осуетени арести на социални лидери и паравоенните части, облечени в цивилни дрехи, които стрелят по протестиращите. Двама души от АППО са убити. Губернаторът е обявен за персона non grata в различни части на Оахака, включително и в родния му град и неговата администрация не е допусната да влезе в собствената си сграда. На 21 септември 5000 каравани с членове на АППО напускат Оахака и заминават за Столицата Мексико, за да дадат израз на своите искания на национално ниво.
В края на юни 2006 г. Лопес Обрадор отменя спирането в Оахака, но въпреки че запазва дистанция от конфликта, той е печеливш от масивния наказателен вот срещу ИРП и ПНД. Напрежението в Оахака, както и в Сан Салвадор Атенко, Чиапас и др. тази година не усложнява провеждането на неговата предизборна кампания, както се оплакват някои интелектуалци, настроени про-ПДР. Обратно, в повечето от тези щати – както и в общо 20 щата, през които преминава ”Другата кампания”, – ПДР печели най-големите си победи в историята на партията (в много от случаите дори за първи път), дори и при манипулираното официално преброяване на гласовете. Там, където местните революции са потушени жестоко с репресии от страна на правителството, бурната враждебна реакция спрямо настоящия режим увеличава общия брой на гласовете в полза на Лопес Обрадор.
Резултатът от президентските избори през 2006 г. само изостря дълбоките социални проблеми в страната. Поддръжниците на Лопес Обрадор, които дават своя глас в изборните урни, виждат как техните гласове съвсем законно са изхвърлени на боклука от ФИИ, официалният бранител на преброяването, с подкрепата на ФЕС, конституционния гарант на мексиканската “демокрация”. Милиони хора губят всякаква надежда за институционална промяна или промяна в изборния курс. Борби като тези в Оахака, Атенко и “Другата кампания” започват да изглеждат много практични за мнозина, вместо участието им в нагласени избори.
Резултатите
Как да бъде съхранен балансът на силите в настоящия момент? Определено Лопес Обрадор е по-борбената фигура спрямо Карденас, и за разлика от своя предшественик, той отказва да преговаря с официално утвърдения си съперник. Но неговата реторика и мобилизация, имащи за цел да се избегнат резултатите от 1988 г., реално довеждат до същия резултат. Както Карденас отказва да превземе Националния дворец през 1988 г., така и Лопес Обрадор губи решителната инициатива в дните непосредствено след 2 юли, когато вместо да поведе разярените си гласоподаватели на директна атака срещу корумпираните изборни органи, обграждайки сградите на ФИИ и ФЕС и притискайки официалните лица, докато не разрешат пълно повторно преброяване, което е тяхно конституционно задължение, Лопес Обрадор възприема най-бюрократичното и стопиращо нещо: демонстрация на 8 юли, друга на 16 юли и след това палатков лагер на Сокало. Мирно е разтурен дългият пет мили палатков лагер Пасео де ла Реформа, поради необходимостта от разчистване на пътя за провеждане на преглед на мексиканските войски по време на военния парад за Деня на независимостта на 16 септември.
Влиянието на Лопес Обрадор е отслабено и поради отстъпление вътре в ПДР. Карденас първи го атакува заради ползваните като съветници виновници за измамата от 1988 г. и след това, на 18 септември, описва поведението на Лопес Обрадор като “вредно за цялата мексиканска левица”, настоявайки, че “институциите трябва да бъдат уважавани”. Между тези институции е Комисията за честване на двестагодишнината от подписването на Декларацията за независимост на Мексико, в която Карденас е определен от Фокс да председателства, което води до това Маркос и Муньос Ледо да го осмиват като “подчинения” на Фокс. На 11 септември губернаторите от ПНД на Северна долна Калифорния Сур, Гуереро, Мичоакан и Сакатекас публично заявяват, че техният конституционен мандат ще натежи над партийната лоялност. Губернаторът на Мичоакан Ласаро Карденас обявява, че той ще уважи решението на ФЕС и ще работи с Калдерон.
Разединението в ПДР е всеизвестно и остава да се види как много от нейните нови сенатори и депутати ще поддържат духа и единството от 1 септември. Така както нивото на обществена мобилизация намалява, очевидно е възможно законодателите от ПДР да приемат ролята на лоялна опозиция. Те имат по-сериозно представителство в Конгреса откогато и да било, в момента имат 6 губернатори с възможност за получаване на седмо губернаторско място след приключване на гласуването в Табаско. Ако миналото е въведение към нещо ново, както през 1988 г., успехът на националната изборна измама ще стимулира опитите им да постигнат успех на щатско ниво. Въпреки това Лопес Обрадор запазва широка подкрепа в гъсто населената столица – при 68 % гласували в двумилионния федерален окръг, той получава повече от 58 % от гласовете срещу 27% за Калдерон. Огромна тълпа очаква неговата национална демократическа демонстрация на Сокало на 16 септември, когато той заявява намерението си да създаде паралелно правителство, “начало на пътя за изграждане на нова република”.
Междувременно, Калдерон ще бъде един от най-слабите мексикански президенти, които някога е имало. Той е изправен пред икономика, която се намира в застой, и неговата програма за либерализация няма да се осъществи, ако той не вземе предвид последващите от това протести. Неговата легитимност като президент е още по-неустойчива от тази на Салинас. Отхвърлен на изборите в Мексиканския юг и по всяка вероятност зависим от фалшификацията на гласове, за да спечели в много части в северно Мексико, остава да видим до каква степен Калдерон ще успее да наложи своята воля. На местно ниво голяма част от стария механизъм на ИРП си остава действащ. Партията запазва 17 от 32 щатски губернаторски места. И въпреки че изборите през 2006 г. потвърждават намаляващото влияние на ИРП на федерално ниво – представителството й в Долната камара намалява почти наполовина спрямо 2000 г., от 208 на 106 места, а в Горната камара – от 59 на 33 места. Калдерон си остава зависещ от техните гласове в Конгреса. Преди всичко, избори 2006 г. показват, че въпреки продължаващото разложение на ИРП, политическата култура на мексиканския елит – несръчно направени измами, задкулисни сделки, местен вождизъм, прибягване до военни репресии – все още не е изкоренена.
Еднакво неясно е и колко дълго Лопес Обрадор ще остане център на вниманието. Той не е единственият бунтар, хванал пътя на орела и змията. “Другата кампания” продължава независимо от изборния цикъл и други, неизборни сили, играят важна роля – социалните движения в Оахака успешно блокират пан-американския път за седмици, като част от усилията за изместване на губернатора от ИРП. Ако бяха избухнали спонтанни действия в близките Веракруз, Пуебла и Чиапас, то изтичането на храни, петрол и други стоки от плодородния Юг към безводния Север щеще да бъде предотвратено. На 13 септември активисти символично блокират част от тези пътища и също правят демонстрации в знак на солидарност с АППО в Идалго, Сан Луис Потос и столицата. Както Боливия, така и Мексико има много малко главни пътища, свързващи северната с южната част на страната, и координирана стратегия както тази, развита в Андите, може да доведе до подобен парализиращ ефект. Лопес Обрадор, въпреки че има достатъчно и готови сили, се отказва от такива тактики до момента. Ако намеренията му се ограничават само до запазване на достатъчно силна лидерска позиция в рамките на ПДР, която да му помогне да спечели надпреварата и да бъде определен за кандидат на партията за президентски избори 2012, без да има начин да гарантира на своите поддръжници, че гласовете им няма да бъдат пренебрегнати отново, то те могат да бъдат изкушени да вземат нещата в свои ръце и да обединят сили с по-определящи фактори в мексиканската левица.
В този контекст на 28 септември местните командантес от САНО пристигат от Чиапас, за да се присъединят към борбата за освобождаване на политическите затворници от Атенко, докато Маркос продължава обиколката на “Другата кампания” в 12 северни щата. Плановете на „Другата кампания” за провеждане на срещи в Тихуана и Сиудад Хуарес са прекъснати от мобилизиращата се мексиканска имиграция и Чиканосите от САЩ. По пътя напред към стената, обграждаща границата, другите “леви” правдоподобно разпространяват, че Северно Мексико, земята на Панчо Виля, не е консервативна база на Калдерон, както официалните изказвания внушават. В началото на 2007 г. много от сапатистките командантес се опитват – двама по двама – да живеят и да се организират във всички 32 мексикански щата, да работят за “национално въстание срещу капиталистическата система”, която “Другата кампания” се опитва да разпали. ФИИ, ФЕС и други опозорили се институции, отговорни за изборната измама през 2006 г., няма да повлияят на резултата.
29 септември 2006 г.
