ПРОГРАМНАТА ДИСКУСИЯ В БСП
Нова програма?
Четиридесет и шестият конгрес на БСП взе решение да се изработи нова програма. При следните обстоятелства:
– без доклад как е изпълнена програмата „Нови времена, нова България, нова БСП“;
– без анализ какво в тази програма е остаряло и какво все още е валидно;
– без да се определят принципните насоки на новата програма;
– без конгресът да избере програмната комисия с авторитетни членове, известни не само с обществено-политическа дейност, но и с теоретически и идеологически разработки, които да подготвят новата програма.
След конгреса пленум избра комисия и ръководител и тя започна работа, привличайки експерти.
И досега не е започнала същинска дискусия по новата програма вътре в партията, по организации, в печата, на кръгли маси. Няма прилив на статии, брошури и книги от представители на теоретичната мисъл на партията, с редки изключения, каквото представлява академичният труд на Ал. Лилов „Диалогът на цивилизациите“, в който има отделна глава „Програмата на БСП „Нови времена, нова България, нова БСП“. И досега, една година след партийния конгрес, още няма изготвен дори първоначален вариант за програма. Изработването на партийна програма е изключително важна и трудна задача за всяка партия. Някои от новите програми на европейските партии са подготвяни по десетина години. Партийната програма определя същността на партията, изразява интересите на социалните групи, които тя представлява, посочва близките и далечните цели на партията и определя средствата и методите, с които тя да ги постигне, изразява идеологията и политиката на тази партия, очертава нейните територии в общественото съзнание, ситуира я в националното и международното политическо пространство.
Нова програма, изобщо програма, се прави, когато се създава партия. Партия със своя собствена програма може да пристъпи към изработване на нова програма само ако тя е осъществена, само ако са настъпили крупни социално-политически изменения в света или в дадената страна, или ако нови теоретически разработки налагат това. Такава е световната практика. Нашата партия има Бузлуджанската програма на Димитър Благоев, Програмна декларация на Първия конгрес на БКП на Кабакчиев и Манифест, приет от конгреса; Програмен доклад и решения на V конгрес на БКП и Програма, приета през 1971 година. Всички тези програми, както и други програмни документи, имат две отличителни страни: приемственост в програмите, за да се запази единството и историческата нишка на партията, и новаторство, което да отговори на изискванията на епохата и да осигури развитие.
Всяка от горепосочените програми на партията е отговор на изискванията на една нова епоха и е свързана с образуването на нов тип партия. Бузлуджанската програма е на лява социалдемократическа партия. Програмата на Комунистическата партия от 1919 г. е програма на ленинска партия в епохата на империализма и пролетарските революции, настъпила след Първата световна война и краха на Социнтерна, програма на партия, членка на Коминтерна. Докладът и решенията на V конгрес на БКП са на партия, която започва строителството на социализма в новите световни условия след Втората световна война и създаването на европейската социалистическа система. Програмата от 1971 г. е програма на партията-държава, строителка и ръководителка на развито социалистическо общество.
Сегашната програма „Нови времена, нова България, нова БСП“ е програма на нова партия, изградена върху предишната Българска комунистическа партия, която претърпя идеен, политически и организационен крах с рухването на социализма в България и вследствие на провала на европейския социализъм от съветски тип в новите геополитически промени в края на ХХ век. Това е подчертано изрично от Ал. Лилов пред 41-вия конгрес на БСП. БСП е нова партия в поредицата партии на българската левица, която води началото си от Димитър Благоев и развитието й е свързано с Георги Димитров. БРСДП, БКП(т.с.), БРП(к), БКП и БСП се различават принципно както по условията, епохата, в която се създаваха и развиваха, така и по целите и задачите, които си поставяха, по своите методи и средства на работа, по своя членски и кадрови състав и неговия характер, по мястото и ролята в българската и международната история. Партията на Д. Благоев е социалдемократическа, на трудовите слоеве: работници, селяни, интелектуалци и отделни представители на средната класа. Тя се бори за социализъм, против капитализма и експлоатацията с мирни парламентарни средства, тя е лява партия за революция най-напред в напредналите страни, извършена с парламентарни средства и масов революционен натиск. БКП е партия, която си поставя за цел да разруши чрез революция капитализма, в епохата на империализма и воини, да установи диктатура на пролетариата, да сломи съпротивата на капиталистическата класа със сила и да започне строителството на социализма. Тя е партия на демократическия централизъм, на желязната дисциплина. Тя е ленинска, коминтерновска партия. При нея конспирацията често е по-активна дейност от пропагандата и агитацията при социалдемократическата партия на Благоев. БКП след 9 септември постепенно се превръща в партия на победилия социализъм, тя все повече става партия на трудовия народ – всеки десети от възрастното население е неин член, партия-ръководителка, партия-държава, тя следва опита и върховенството на КПСС. Тя е партия на международното комунистическо и работническо движение, на съдружието на социалистическите страни, партия, която работи в условията на Студената война и цели победата на комунизма у нас, а при определени обстоятелства – и в целия свят.
Партиите на Димитър Благоев и Георги Димитров са свързани генетично с една родова нишка и представляват метаморфози на една марксистка, марксистко-ленинско-сталинска партия.
Сега БСП, като не се отрича от наследството на БРСДП, БРП(к) и БКП, към които се отнася критично, като се обявява за 115-годишна партия, е отново по същество нова партия.
Това се определя от новите времена, в условията на които тя се създаде и съществува. Рухва реалният европейски социализъм, слезе от историческата сцена социализмът в България. Извърши се реставрация на капитализма. БСП се отказа от революцията, от въоръжената борба за власт, от насилието при вземането на властта, а след това при реализиране на своята програма – от диктатурата и авторитаризма, от тоталитаризма. Тя е парламентарна партия на закона, тя признава изборните резултати от честните избори. Тя е партия от европейски тип. БСП е с напълно обновен кадрови състав. В нейните ръководства на различни нива почти няма дейци от предишния период. Подчертавам тези факти, но не казвам, че те са положителни, защото политическите дейци имат право на промяна, а политическите клейма не са белег за демокрация. Променен е не само целият висш и среден кадър на БСП. От 1 милион БСП е сведен до около 200 хиляди души, от които 100 хиляди са приети след 10 ноември 1989 година.
Очевидно е, че част от привържениците на една нова програма откровено целят създаването на една нова партия на основата на БСП. Завършването на прехода, реставрацията на капитализма, членството в НАТО, предстоящото приемане в Евросъюза, приемането в Социнтерна, изграждането на коалицията БСП – НДСВ и ДПС и създаването на правителство, което води социаллиберална политика, някои хора считат за достатъчно основание БСП най-после да се трансформира в програмно отношение от лява и модерна социалистическа партия в дясна социалдемократическа партия. Това дори не се крие в изказванията на различни отговорни функционери на БСП.
И така, социалистическа програма „Нови времена, нова България, нова БСП“ на нова модерна лява партия или социалдемократическа програма на социалдемократическа партия от десен тип? Модерна лява социалистическа партия или социалдемократическа – това е спор, който започна веднага след 10 ноември 1989 г. между различните дейци и среди на левицата. Това не е безпочвен въпрос, не е средновековна дискусия от рода на тази колко ангелчета могат да стоят на върха на една игла. Защото демократическият социализъм, за който ратува програмата „Нови времена, нова България, нова БСП“, и социалдемократизмът не са едно и също нещо, в никакъв случай не са политически, теоретически и идеологически синоними. Демократическият социализъм и социалдемократизмът не са еднакви термини, в които са разместени думичките. Дори социалдемократизмът да се подмени със социална демокрация, идейният фалшификат е налице.
Трите „кита” на програмата „Нови времена, нова България, нова БСП“ са:
– стратегическата и историческата цел на социализма е преодоляването на капитализма, „да” на пазарното стопанство, „не” на пазарното общество, висок икономически растеж и социална защита на народните маси;
– модернизация на партията, чиято цел е социализмът на информационната епоха или бъдещето на социализма е в социализма на бъдещето, модерния европейски социализъм;
– българският модерен социализъм не е за прекъсване със 115-годишните традиции на българския социализъм, с историята на борбите против капитализма и експлоатацията, в защита на бедните слоеве, против войните и фашизма, за свобода и демокрация, против кобургския монархизъм, против традициите и завоеванията на реалния социализъм, на който ние отхвърляме недостатъците, генетичните грешки и извращения.
Тази програма на БСП предлага конкретни мерки, пътища и средства за измъкване на страната от икономическата криза, премахване на бедността, ограничаване на безработицата, подобряване на социалното, образователното и здравното дело, модернизация на страната чрез развитие на икономиката на основата на високи технологии, всестранен напредък като страна – членка на Европейския съюз.
Вече 15 години програмата „Нови времена, нова България, нова БСП“, предшествана от Манифеста на демократичния социализъм, приет на ХІV конгрес, и Платформата за по-нататъшното обновление и преобразуване на БСП работят успешно. Бяха спечелени три парламентарни, един президентски и два общински избора. БСП претърпя и изборни, и управленски провали, но те не се дължат на програмни причини. С тези документи БСП бе приета в Социнтерна и в ПЕС. Със своята нова програма БСП се превърна в европейски феномен. Тя е единствената партия от бившите социалистически страни, която още през 1990 г., при първите свободни демократични избори, спечели абсолютно парламентарно мнозинство. Поемането по пътя на модернизацията спаси БСП от разцепление, от изчезване от политическата сцена. Партиите от другите бивши социалистически страни, които не се модернизираха, а се трансформираха в социалдемократически, постепенно загубиха в повечето случаи влияние в своите страни.
Има ли нужда БСП от нова програма?
От нова програма имат нужда тези, които имат за цел да обявят партията за дясна социалдемократическа, които са за капитализъм без исторически граници, които сеят илюзии, че капитализмът може сам по себе си да се превърне в хуманно общество на бъдещето, с което да се сложи край на историята. Тези, които считат, че партията трябва да участва в изграждане на съвременния капитализъм в условията на съвременния глобализъм, отказвайки се от социализма, макар и като далечно бъдеще на Европа. За нова програма са тези, които приемат Третия път за синтез на капитализма и социалдемокрацията, за превръщане на партията в дясна или някакъв друг субект, който ще провежда не модерна лява или лявоцентристка, а определена дясна социаллиберална или либерална политика. Да, тогава тези господа наистина имат нужда от нова програма за нова партия. Нека оставят БСП и програмата „Нови времена, нова България, нова БСП“ на левите сили в обществото. Междувпрочем, има няколко откровени социалдемократически партии и движения, остатъци от партиите на Дертлиев и Томов.
Случайно ли е, че социалдемократическата партия на Дертлиев слезе от историческата сцена? Обявяването на партията за социалдемократическа поставя въпроси, свързани не само със съвременността, а и с историческата памет. Ние, наследници на Д. Благоев и Г. Димитров ли сме, или на Янко Сакъзов, Кръстю Пастухов и Москов? Ако БСП се разграничи от Благоев и Димитров, тя няма да има право да се нарича стогодишна партия. При всички плюсове и минуси на тези видни лидери на българската левица. Исторически социалдемокрацията на широките социалисти е натоварена с тежки негативи – участие в правителството на Цанков, извършило масови убийства и терор през 1923–1925 г., стабилизиране на монархията чрез участието на Янко Сакъзов и Пастухов в следвоенните правителства, отказът да се участва във въоръжената антифашистка съпротива, а след 9 септември – присъединяване към прословутия „махзар“ – изложението на опозицията до Парижката мирна конференция да не се подписва мирен договор с българското ОФ правителство. С тежки негативи е натоварена и БКП в своите отношения към широките социалисти и социалдемокрацията, особено след 9 септември. Разбира се, че не е естествено събития и личности, чиито действия са с повече от полувековна давност, да влияят на днешния ход на политическото развитие, когато е необходимо единодействие на всички леви сили. Те трябва да се имат предвид при определяне на темповете, размаха, съдържанието и оттенъците на политиката на БСП при днешните условия. От отговора на тези въпроси зависи също при коя левица ще застане БСП в Социнтерна. Защото в Социнтерна има леви, има и десни социалистически и социалдемократически партии. Френската и много други европеийски партии, членки на Социнтерна, не се обявяват за социалдемократически, а за социалистически по своята идентичност. Третият път на Блеър и Шрьодер не е успешен, да не кажа, че се провали. Шрьодеровата партия изгуби изборите, макар и минимално, и след Агенда 2005 е в постоянен регрес, който я доведе до положението на младши партньор на Ангела Меркел.
Социалната държава в Западна Европа непрекъснато е под напрежение и губи своето съдържание. Това са фактите, социалната държава вече не е нужна като алтернатива на реалния социализъм. Непрекъснатото орязване на завоюваните преди години значителни социални придобивки изпразват социалната държава от съдържание. Точно в този период за БСП е необходимо да направи трезв анализ на положението в западноевропейската социалдемокрация и да не се връща десетилетия назад в своето развитие, защото тя има сериозен опит от социалдемократизма, а да гледа далече напред в постсоциалдемократическото пространство в идващата информационна ера. Всички видни западноевропейски социолози предвиждат края на социалдемокрацията към средата на нашия век. Разбира се, тази теза може да се оспори, но това ще бъде друга, по-сериозна дискусия, отколкото тази за социалдемократизирането на БСП.
Проблемът не е в необходимостта от нова програма, а в това, че вече четири правителства на БСП – самостоятелните първи две на Луканов, третото коалиционно на Жан Виденов и сегашното, на голяма коалиция с НДСВ и ДПС, на Станишев, очевидно не могат да следват политиката на една социалистическа партия, не изпълняват съществени елементи от социалната и икономическа част на програмата „Нови времена, нова България, нова БСП“ и се провалиха във властта. И понеже не изпълняват социално-икономическите ангажименти на програмата и не могат или не желаят да ги изпълнят, те искат да я заменят с друга програма на социаллиберализъм, в духа на интересите на Световната банка, на Международния валутен фонд и едрия глобалистичен капитал. Неслучайно в България почти няма български банки с национален капитал, започнаха да изчезват вестници и телевизии на български собственици.
Сегашната програма „Нови времена, нова България, нова БСП“ е в три части. Първата съдържа основни положения не само за модернизация на БСП, но и като отговаря на патриотичния и национален характер на БСП, чрез нея се предлага изход от кризата и упадъка на България. Програмата предлага 15 точки за лявоцентристко управление, пътища и средства за развитие на демокрацията в България, извлича исторически поуки и сочи историческите корени на БСП, анализира провала на реалния социализъм и сочи бъдещето на България не в реставрацията на капитализма и не в носталгията по социализма, а в основните ценности на обновения демократичен социализъм.
Вторият раздел разглежда прехода към правовата държава и плуралистичното гражданско общество на социално-пазарното стопанство, икономическата политика на прехода, социалната политика, икономическата демокрация и социалното партньорство, съвременните екологични проблеми, правата на личността, демографската ситуация, утвърждаването на демокрацията и правовата държава, отношението към образованието и науката, българската външна политика и мястото на България в нова Европа.
Третият раздел, озаглавен „БСП – нова партия, партия на социализма на ХХІ век“, се спира на идейните кръгозори на БСП, мястото на БСП в европейската и световната левица, политическата философия на БСП, традициите и новите течения на социалните опори на БСП, ролята й в парламента като масова партия и участието й в структурите на гражданското общество.
Вече е признато у нас и в чужбина, че тази програма е една от първите, приети в постсоциалистическите общества, първата, която поставя проблемите на демократичния социализъм след рухването на съветския социализъм, и отговаря на въпроса „Що е модерен социализъм и има ли той почва у нас?“ В програмата на БСП, а след това в своя труд „Диалогът на цивилизациите“ Ал. Лилов отговаря на един от въпросите, поставени от Масимо Д’Алема: „Най-голямото изискване, което сме длъжни да предявим към себе си през следващите години, е да се даде на лявата идея и на европейския социализъм нов смисъл, нова идентичност, ново бъдеще, защото значителна част от политическия и теоретическия багаж, на който левите сили градяха своята идентичност в края на столетието, загуби своята вярност, умря заедно с времето, което го роди.“ Връщането към стари консервативни стереотипи, които отразяват понятието за социализъм, е невъзможно. Новите идеи и легитимност на социализма трябва да се търсят в модерността, във времето на посткапитализма. Краят на историята трябва да се замени с хоризонтите на бъдещето. Никой, разбира се, не може да има монопол в дискусията за бъдещето на социализма, за неговата модернизация. Модернизира се и капитализмът.
Днес светът познава различни опити за реформиране на социализма:
– неокомунистически модел, който се заключава в опита да се обновят комунистическите партии или да се реабилитират и запазят;
– социалдемократически модел, който има близо 140-годишна история. Социалдемокрацията е в процес на обновление в две насоки: обновление на държавата на благоденствието – изпразване от предишното й съдържание, на социалната държава – с цел тя да не доведе обществото до икономически и финансов колапс и банкрут, както това стана в Германия. Другото обновление е Третият път на Блеър – Шрьодер, чиято същност е сливането на социализма и либерализма. Но преминаването на Шрьодер на служба на едрия капитал показва истинската същност на Третия път – на социалдемократизма в сътрудничество на едрия капитал, на транснационалните корпорации, на глобализма.
– Китайският модел – създаване на социализъм с китайска същност, 100-годишна технологическа, икономическа и културна социалистическа модернизация.
Програмата на БСП, която сега е в сила, не е съвършена. Тя подлежи на развитие и промени. Програмата на Ал. Лилов не е свещена крава. Процесите на глобализация, атлантизъм, евроинтеграция, транснационалните корпорации внасят нови елементи в световното развитие. В този смисъл програмата на партията може и трябва да се усъвършенства. В програмата има и излишни подробности. Но едно е усъвършенстване на програмата, а друго е нейната подмяна с нова от социално-либерален характер. Твърдо съм уверен, че това няма да стане в близките години. Вече се говори за това, че програмата няма да бъде приета на следващия конгрес, че трябва дълго да се работи. Или новата програмата ще представлява развитие на старата, от която значителна част ще влезе в новия документ. Иначе, повтарям, в публичното пространство две програми, предложени на левицата, ще имат за резултат и две партии на левицата, или, което е почти същото – силен отлив от партията. Случаят Гизи–Лафонтен е показателен. ГСДП смени вече четирима ръководители за няколко години и партията не само се разцепи, а и бе напусната от близо половината от своите членове и симпатизанти. Такова самоубийство БСП не бива да допуска. Едва ли сега приемането на нова програма в тази сложна обществено-политическа обстановка и огромни външнополитически задачи, произтичащи от приемането ни в ЕС, оправдава своите усилия.
Всяка програма в известен смисъл е една утопия. Няма политическа програма на партия, която да е изпълнена. Гробищата на прогреса са пълни с партийни програми и химери за бъдещето. Разбира се, това не омаловажава идеите, които мобилизират масите да се стремят към един по-добър утрешен ден. И накрая, добрата програма още не осигурява очакваните успехи. Важна е политиката, практическите действия на социалистическата партия, приложението на нейната програма, която, разбира се, може периодически, в съответствие с обществените промени, да се актуализира. Промените в партийните програми, както и приемането на нова програма, е изключително важен момент в живота на партията. Западноевропейските социалдемократически партии на Социалдемократическия и Социалистическия интернационал имат само няколко вълни на програмни промени – от края на ХІХ век чак до втората половина на ХХ век те са марксически, а след това, когато се отказват от марксизма, т.е. през последните 25–50 години, има още една-две промени или актуализиране на програмите с оглед на новите условия – рухване на европейския социализъм, екологични проблеми, глобализацията и навлизането в информационната ера. Никоя партия не си позволява да сменя програмата си, както се сменят костюмите или балтоните. Преди да смени сегашната програма, партийното ръководство на БСП трябва добре да прецени това. Обявяването на БСП за социалдемократическа, независимо дали това определение ще фигурира в името на партията или не, не е продуктивен ход. Това е връщане назад към миналото, към исторически спорове и битки, което ще попречи на единството на всички леви сили. Запазването на името на БСП и характера й като модерна лява партия е път към бъдещето, към идващите десетилетия на ХХІ век. Дава възможност за продължаване на идейните промени на партията, за модернизацията и развитието на нейната лявост. Запазването или развитието на програмата „Нови времена, нова България, нова БСП“ позволява да се преодолеят историческите негативи, да се отиде към бъдещето, а миналото да се остави за изследване и размисъл. И преди всичко и най-важно – сегашната програма е програма за развитие на партията и на България, за трансформиране на страната в модерна, интегрирана в Европейския съюз държава на ХХІ век – век на посткапитализма, на информационното общество, на бъдещия европейски социализъм.
