Р БЪЛГАРИЯ – ЛИДЕР В УСВОЯВАНЕТО НА ЗАЕМИ ОТ СВЕТОВНАТА БАНКА И В „НАЛИВАНЕТО НА ПАРИ“ ОТ ТЯХ В НЕЕФЕКТИВНИ ПРОЕКТИ
В анализа, направен от колегата Александър Жеков в резюме коректно са посочени най-съществените моменти, включени в обширния документ на Световната банка (СБ) (191 стр.) „България – пътят към успешна интеграция в Европейския съюз – политическия дневен ред“. Не особено ласкаво за нас, българите, е обстоятелството, че е визирано, че той е изготвен от експертите от СБ от сектор „Намаляване на бедността и управление на икономиката“, регион Европа и Централна Азия. Възлагането да изготви документа на този сектор в СБ не е добър атестат за жизнения стандарт в България. Ръководител на екипа за подготовката на доклада е Бернард Функ, а в него са участвали и българи: Калин Христов, съветник на гуверньора на Българската народна банка, няколко от бившите зам. -министри на финансите, бившият директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози в предходното правителство на НДСВ и ДПС, оглавявано от Симеон Сакскобургготски и др. През предходния четиригодишен мандат България бе управлявана от двете либерални партии, а в екипа, подготвил доклада на СБ, в който прозира силен либерален уклон, бяха привлечени такива представители от тях, за които ценностите на либерализма заемат водещо място в световната и в частност в българската икономика. По същество документът на СБ е икономически меморандум за страната и водещо място в изготвянето му имат и отговарящите за нашата страна по това време Ананд Сет (индиец по националност), директор за България на СБ и нейния постоянен представител у нас – Оскар де Брун Копс (холандец).
Необходимо е да се посочи, че докато другата международна финансова институция, дислоцирана във Вашингтон – Международният валутен фонд (МВФ) закри през септември 2006 г. офиса си в София и занапред ще наблюдава социално-икономическото ни развитие от румънската столица – Букурещ, то Световната банка ще продължи да следи за изпълнението на проектите, финансирани със заеми от нея непосредствено от нашата столица. В медиите дори се появиха според мен не особено точни становища, че функцията на „главен финансов надзорник“ на България вместо МВФ (който едва ли не ни изоставя) ще бъде СБ. Това твърдение е до голяма степен неточно и невярно, тъй като, от една страна, функциите и задачите на двете международни финансови институции са различни, независимо че много често те работят в синхрон.
При решение на МВФ да преустанови заемите за дадена страна, която е в групата на т.нар. лоши длъжници, и СБ се присъединява към него и от своя страна също не отпуска повече средства. През 1996 г. България изпадна в подобна ситуация. От 01.01.2007 г. България става член на ЕС и ЕК ще изпълнява част от функциите на МВФ, контролирайки изпълнението на основните макроикономически параметри у нас. Ако иска нашата страна да се присъедини евентуално от 2010 г. към Еврозоната, трябва да изпълни т. нар.
Маастрихтски критерии, които са не по-малко рестриктивни за българските граждани и за българския бизнес (особено за малкия и средния бизнес), отколкото бяха изискванията на фонда. СБ финансира проекти предимно в областта на институционалното развитие на страните, които са акционери в нея и мащабни инфраструктурни проекти. Необходимо е да се промени отношението на голяма част от българското население към СБ и МВФ, живяло по времето на социализма. В учебниците по политикономия и по финанси пишеше, че те са финансови институции, които обслужват само и единствено интересите на международния империализъм и преди всичко на САЩ. През 1990 г. обаче България стана член на двете институции и вече 16 години е своеобразен съакционер в тях и има право на глас при вземането на решенията на Съвета на директорите на МВФ и СБ. Той (тежестта на българския глас) се определя съобразно нашето делово участие във формирането на капитала на тези международни финансови институции (както и при останалите акционерните дружества), а понастоящем поради миноритарното ни участие в тях заема относително незначително място. Това обаче не означава, че тежестта на българския глас в управлението на тези две авторитетни организации завинаги ще е нищожно. С развитието на българската икономика в позитивна насока ще нараства и вноската ни, респективно дяловото ни участие във формиране на капитала им и тогава по всяка вероятност ще се промени и степента на правото на глас на Република България в тях. През 2006 г. на годишната среща на СБ и МВФ в Сингапур бе увеличено правото на глас и се даде повече власт в управлението на МВФ на няколко страни, като: Китай, нашата южна съседка Турция, Южна Корея и Мексико.
През 2008 г. се очаква да се направят нови промени в тази насока и вероятно към тях ще бъдат присъединени нови държави (защо сред тях да не е и България). С реформите при вземането на решенията в МВФ и СБ трябва да се тушират подозренията, с които се отнасят по-слабо развитите страни към управлението им, което според тях е в интерес само на богатите страни. Тези промени е необходимо да убедят по-бедните страни, че МВФ и СБ са потенциално мощни фактори за поддържане на финансовата стабилност в света.
Засега Република България получи едно признание и вече чрез наш сънародник има принос в управлението на СБ. Не без чувство за национална гордост може да отбележим назначаването на нашата сънародничка доц. д-р Кристалина Георгиева (бивш преподавател по макроикономика в УНСС) за ръководител на една нова мегаструктура в системата на СБ, която обединява досегашните дирекции „Инфраструктура“ и „Устойчиво развитие“. Тя ще ръководи над 2000 експерти, които са над половината от персонала на СБ. Да се надяваме, че след повече от 10-годишна работа в СБ и заемаща един от най-високите постове в нейната йерархия, тя ще бъде в по-голяма степен българка, болееща за трудния живот на своите сънародници, които се нуждаят от много повече инвестиции и работни места, а в по-малка степен средностатистически чиновник от международна финансова институция, за която България е само една от многото страни-членки длъжници на банката.
Нашата страна е в т.нар. Холандска група на страните, членуващи в МВФ, и ежегодно заплаща годишна членска вноска в тях. От 01.01.2007 г. Република България ще заплаща освен тези вноски и нови 634,4 млн.лв. под формата на членски внос в бюджета на ЕС. Правителството на Република България (което и да е то) трябва да изпълнява и препоръките, и условията на двете международни институции, които нейните емисари й налагат, но на практика тя е приела априори при встъпването си в тях. Но има нещо, което за изминалите 16 години е видно – предимно десните български правителства не съумяха да договорят такива условия, че те да бъдат в интерес на всички български граждани, а не само на отбран елит. Тези правителства (особено доминираните от СДС) не водеха преговорите с двете международни финансови институции по адекватен начин и много често на България бяха налагани екстрени мерки – извънредно трудни за изпълнение, като чувството за национална отговорност бе игнорирано.
Десет години по-късно – във втората половина на 2006 г. в отчетите на СБ е визирано, че България е удвоила усвояването на средствата през настоящата година в сравнение с предходната година. По този показател нашата страна е на едно от първите места сред страните – клиенти на банката в Европа и Азия. 31,2 на сто е степента на усвояемост на средствата в края на юли 2006 г. за България, а средното равнище в света за СБ е 24 %, а за регион Европа и Азия – 17%. Независимо че е налице забавяне по някои от проектите на СБ, то експертите на банката са уверени, че то ще бъде преодоляно. Сред проектите, финансирани със средства от тази международна банкова институция, са: за рехабилитация на преносната система на топлофикационните дружества; за изработване на имотна регистрация и кадастър; за реформа в здравеопазването; в събирането на приходите (организирането на Националната агенция за приходите); за насърчаване на инвестициите в социалната дейност и за повишаването на заетостта; за енергийна ефективност и др. Общата стойност на всички проекти е за 230 млн.долара, в т.ч. и два гранта за Глобалния екологичен фонд (GEF).
Според експерти на банката като най-добър се оценява проектът за създаване на Националната агенция за приходите (НАП), който дори би послужил за образец и за други страни. В действителност според мен това не отговаря на действителността, независимо от доброто начало на работата на НАП. Липсата на интегрирана електронна система между администрацията на НАП и Агенция „Митници“ и на специализиран софтуер, който да съчетае досега използваните на НАП и на НОИ създават затруднения в работата й. Не по-малки са трудностите и от липсата на нормални условия за трудова дейност на служителите на НАП в София и в други големи градове. По всяка вероятност не е предвидено в условията по заема със СБ довършването на сградата, която бе прехвърлена на НАП и доскоро бе собственост на Издателско-полиграфическия комбинат „Родина“ в жк „Младост 1“ в столицата. Тя стои от петнадесет години недовършена, а мнозина данъчни служители в някои от софийските подразделения на НАП работят по трима-четирима души на един компютър и на едно работно бюро. Налице са и подозрения за някои злоупотреби при усвояването на този заем, които по всяка вероятност няма да могат да бъдат доказани от органите на правораздавателната ни система. Впечатление обаче правят кадровите промени в ръководството на НАП и на най-голямата й дирекция в София-град и някои недоказани приказки по адрес на освободените бивши ръководители. Тревожен е фактът, че по-голямата част от този заем към СБ, който ще изплащаме всички ние – българските данъкоплатци, е предназначен в значителна степен за заплащането на консултантските възнаграждения на чуждестранни финансови и софтуерни консултанти в областта на данъчно-осигурителното право. Една част от тях отиват за обучение на данъчната ни администрация, но следва да си зададем въпроса нямаше ли да ни излезе по евтино, ако бяхме използвали средства за това по проект СИГМА и по Програма „Фар“ (в частта й за подобряване на административния капацитет).
Според мен с нищо друго освен с квалификацията „провали“ могат да се класифицират усвояването не по предназначение (по-точна квалификация е неусвояването) на заемите от СБ в следните направления:
– Т. нар. воден заем, отпуснат на България в средата на деветдесетте години на ХХ в. Той бе предназначен за преструктуриране на ВиК сектора с оглед привличането в него на частни инвестиции. Повече от половината от средствата от заема бе прехвърлен впоследствие в областта на енергетиката за закупуване на топломери за измерване на отоплителната енергия от топлофикационните предприятия в страната. На практика той не се използва по предназначение и ВиК дружествата у нас изпитват и понастоящем сериозен недостиг от инвестиции.
– Заемът за кадастъра от 33,5 млн.евро бе предназначен за създаване на единна система между кадастъра и имотния регистър за 30% от територията на страната, която да обедини информацията за границите на имотите и за собствениците им и проверката да се прави по електронен път. Повече от две години Министерството на правосъдието и Министерството на регионалното развитие и благоустройството спореха кой да управлява парите по проекта. Едва през април 2006 г. след остри критики от експертите на СБ при управлението на мандата на настоящето правителство се даде ход на усвояването на заема, но парите вече бяха редуцирани с 4,8 млн.евро. Срокът за изпълнението му бе удължен с 1 г. – до 2008 г. Дотогава трябва да се изработят цифрови кадастрални скици за 3 млн. имота (около 20 % от територията на страната).
– Заем за образованието, сключен през 2000 г. Той предвиждаше цялостна реформа в тази област, в т.ч.: промяна в системата на финансиране на образованието; създаване на интегрирана система за оценяване както на учениците, така и на преподавателите; въвеждане на делегирани бюджети на общините и оптимизиране на училищната мрежа. След получаването на три поредни незадоволителни оценки от страна на СБ, което е достатъчно условие за прекратяването на този заем, бе преустановен през 2003 г. На практика поради мудността на предходните две правителства в областта на образованието то остана без финансиране по линия на СБ.
– Заем за софтуер на Националната здравно-осигурителна каса. Известна е несполучливата сделка с „АремисСофт“, който скандално бе провален. Заемът бе сключен през 2000 г. и бе 63,5 млн. долара. Той трябваше да приключи до 2005 г., но бе удължен до 2007 г. Понастоящем е избран консорциум Bull, но без да е подписан договор с него за изграждане на софтуер. Същият консорциум бави и софтуера за НАП и странно защо продължават деловите взаимоотношения с него?
– Заем за преструктуриране на Български държавни железници в размер на 296 млн. долара. Парите по него бяха усвоени, но сигурността за пътуване по БДЖ не стана по-висока (нещо повече няма и месец без тежка железопътна катастрофа) и скоростта по тях не се увеличи и е на нивото на 60-те години на ХХ в. в развитите страни. Като следствие на условията по заема със СБ бе приет от НС нов Закон за железопътните превози, с който се раздели БДЖ на две предприятия: „Железопътна инфраструктура“ за управление на сградния фонд и БДЖ, което превозва пътници и товари. Според оценки на СБ ефектът от това преструктуриране е „скромно задоволителен“. Публична тайна е, че особено предприятие „Железопътна инфраструктура“ има продажба или отдаване под наем на атрактивни активи за символични суми, докато в другото експлоатационно предприятие БДЖ не достигат средства за поддръжка на локомотивния и вагонния парк и за неотложни ремонти на релсовия път. Все още се субсидират пътническите превози с приходите от товарните и не е изградена прозрачна система за компенсиране на националния железопътен превозвач за т. нар. социални превози. Очевидна е необходимостта от сключване на нов заем от банков консорциум или от Европейската инвестиционна банка, ако не се отпуснат средства от структурните фондове на ЕС, за цялостна модернизация и преструктуриране на БДЖ и железопътната инфраструктура. Все още не са отстранени изцяло и пораженията от пороите през 2005 г. на редица жп участъци и пътуването по тях е опасно. У нас се движат вагони и локомотиви, които са произведени преди 30 – 40 години и експлоатационната им годност отдавна е изтекла и трябва да бъдат заменени с нови и от по-съвременни модели. Тези мерки са неотложни, а остава открит въпросът кога ще започне да функционира български влак от т. нар. тип „влак-стрела“, който да изминава разстоянието от София до Варна и Бургас за 2 часа!?!
От посочените примери е видно, че парите от заемите на СБ не се усвояват рационално във всички случаи. Някои от сключените заеми са прекратени по инициатива на банката поради допуснати груби нарушения от българска страна в предходните години. Това не е добър атестат и независимо от положителните оценки от страна на СБ за България е сериозен негатив за работата на предходните две правителства (на СДС и на НДСВ) по отношение на усвояването на средства по международни проекти.
В момента България ползва 6 заема от СБ на обща стойност 211,77 млн.евро. Проектите са (за част от тях бе направен коментар) в сферата на здравеопазването и социалните инвестиции, за рехабилитация на топлофикационния сектор, за кадастъра, както и за изграждането и началния етап на функциониране на Националната агенция за приходите. По време на годишната среща на МВФ и СБ, проведена на 19 и 20 септември 2006 г. в Сингапур, министърът на финансите Пламен Орешарски на среща с новия управляващ директор в групата на СБ Греъм Уилър обсъди текущото състояние на този значителен портфейл от заеми за нашата страна. Договореният, но неусвоен кредитен ресурс от СБ възлиза към момента на 78,57 млн. евро, което не е добър атестат за предходните управляващи екипи у нас в областта на икономиката и финансите. Направено бе конкретно предложение от СБ (то касае стотиците хиляди потребители на топлоенергия от София) и е свързано с бъдещата приватизация на „Топлофикация“ АД, София, на която се предвижда да се изготви предложение за детайлна схема на приватизационната процедура. То ще бъде осъществено от екип под ръководството на Едуард Нисим, вицепрезидент за Африка, Европа и Средния Изток на Международната финансова корпорация, която е основно звено в групата на Световната банка.
В тригодишната програма на СБ за България се предвижда отпускането на заеми от банката до 300 млн. долара годишно. СБ изразява готовност да отпусне на България три програмни заема (DPLs) на стойност 150 млн. долара в подкрепа на структурните реформи и икономическия растеж на страната и заетостта, както и усвояването на еврофондовете и подобряването на инвестиционния климат у нас. От СБ са готови да отпуснат два инвестиционни кредита годишно в подкрепа на проекти, които са приоритетни за правителството и на структурите на местно самоуправление, в т.ч. за: пътища, общинска инфраструктура, регионално развитие и социални програми и др.
Според мен е крайно необходимо да се предприемат мерки за сключване на целеви заем от СБ при изгодни за нашата страна условия за съфинансиране (финансирането на частта от проекта със собствени средства, което е от 25% до 50% от него) на проекти от страна на представителите на малкия и средния бизнес, които да кандидатстват по усвояването на структурните фондове на ЕС по 6-те оперативни програми. През ноември 2006 г. бе учреден фонд „ФЛАГ“ със средства на правителството и Европейската банка за възстановяване и развитие за подпомагане на съфинансирането на общините при усвояването на т. нар. европейски проекти. Остава открит въпросът и за подпомагане на малкия и средния бизнес по аналогичен начин от страна на българската изпълнителна власт. Специализиран заем от СБ за тази цел е само един от начините за подкрепата му от правителството ни. В противен случай ще бъдат усвоявани не повече от 15-20 от средствата по Структурните и Кохезионния фонд, предвидени за България (срещу около 30% за Чехия), а останалите ще бъдат връщани на ЕК, а тя от своя страна ще ни санкционира за неусвояването им. Ето защо следва незабавно да се пристъпи към преговори с тази авторитетна международна финансова институция за сключване на специализиран заем в това направление. Българските работодателски организации и браншовите и отрасловите сдружения на представителите на малкия и средния бизнес трябва да инициират тези преговори.
