Асистент по икономика на здравеопазването във Факултет по обществено здраве, Медицински университет – София. Икономист, магистър по европейска интеграция. Експерт по здравна икономика, трудова медицина и здравно осигуряване във фонд за доброволно здравно осигуряване „Медико“.
Социално-политическата обстановка
В Доклада на Световната банка за България от края на 2005 година се анализират основните обществено-икономически проблеми на страната ни по пътя към предстоящо членство в ЕС – нисък доход на глава от населението, безработица, влошаваща се демографска картина, ниска производителност, малки и неефективни инвестиции, административни проблеми и зле работеща съдебна система. Предлагат се и редица мерки, имащи за цел намаляване на разрива в доходите, производителността и инвестициите между България и ЕС.
Световната банка адмирира напредъка ни по пътя към дългосрочна стабилност и устойчив растеж. Икономическият растеж е догонил нивата на осемте нови източноевропейски страни-членки на ЕС (Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Латвия, Литва, Естония), изчисленият в паритет на покупателната способност доход на глава от населението се е покачил реално от 5216 щ.д. през 1998г. до 8007 щ.д. през 2004 г. Безработицата спадна до 12.7%. Въпреки намаляването на бедността в България, страната ни по такъв важен показател като доход на глава от населението по паритет на покупателната способност (ППС) е значително по-бедна от държавите в ЕС. Нашият ППС е едва 30% от средния в ЕС и 57% от този на новите членки, което изисква спешно повишаване на ефективността на икономиката, за да може предстоящото влизане в Евросъюза да осигури бързо стопяване на разликите и устойчиво повишаване на жизнения стандарт. Изнесените данни са много тревожни.
На първо място България трябва да увеличи заетостта и производителността в съответствие с Лисабонската програма. Отрицателните стойности на естествения прираст на населението (минус 0.7% годишно) и негативната (минус 0.1 годишно) миграция доведоха до бързо спадане на дела на лицата в трудоспособна възраст и съответно нарастване дела на пенсионерите в общата картина на населението. Очаква се след 20 години населението в трудоспособна възраст да намалее с 19%, а населението над 64 г. на свой ред ще се увеличи със 17% спрямо 2005 г. Страната ни е предпоследна по трудово участие на работната сила на пазара на труда (49.3%) и последна по процент на заетостта (43.6%) сред страните от Централна и Източна Европа, като за съжаление значителна част от заетостта у нас се дължи на непроизводствения сектор или на сфери, в които производителността на труда е в стагнация, особено селското стопанство.
Налице е реална опасност да останем в омагьосания кръг на ниски заплати и ниска производителност. Спешната необходимост от провеждане на важните за страната реформи, насочени преди всичко към повишаване на производителността, са по-неотложни за България, отколкото за останалите страни в региона, където демографският спад не е така силен и не се задълбочава толкова бързо
Наред с повишаване на производителността, решаващо за бъдещия ни икономически растеж ще бъде и увеличаването на инвестициите. Осъвременяването на основния капитал е в начален етап, а производствените фактори се използват непълно (около 70%). Обемът на инвестициите изостава значително от новите страни в ЕС, освен това публичните и частните инвестиции се концентрират в сектори, насочени към обслужването на вътрешния, а не на външния пазар. В българския износ преобладават изделия с влагане на голямо количество ниско квалифициран труд. Независимо от известния напредък на реформите в нормативната уредба и съдебната система, те също бележат изоставане и пречат на функционирането на нормална конкуренция на пазара.
Необходими реформи и мерки
С приближаване на датата за присъединяване на България към ЕС, тя трябва да действа решително за преодоляване на негативите и да поеме пътя на ускорения икономически растеж:
1. Повишаване на количеството и качеството на човешкия капитал: За насърчаване на растежа на производителността на труда и за разширяване на експортния капацитет извън износа на трудоемки изделия, създавани с ниско квалифициран труд, е необходимо да се осъвременят уменията на работната сила. Това налага реформа на образователната система, в това число на университетите и на средните професионални училища със следните цели:
– (а) подобряване на обвързването между уменията, придобивани в системата на образованието, и изискваните на пазара на труда умения чрез създаване на механизми за обратна връзка между системата на образованието и пазара на труда;
– (б) повишаване на ефективността и ефикасността на публичните разходи за образование чрез преразпределяне на ресурсите от недоизползвани сгради и излишък на персонал в полза на модернизирането на учебните планове, учебниците и учебно-техническите пособия; прилагане на комплексно разпределяне на ресурсите въз основа на броя на обучаващите се; обвързване на финансирането с образователните резултати освен с броя на записаните ученици.
2. Повишаване на количеството и качеството на материалния капитал: транспортната мрежа в България се нуждае от осъвременяване, тъй като морските пристанища и близо две трети от пътищата са в лошо състояние. По тази причина би следвало приоритет при разпределянето на ресурсите да се даде на поддръжката на съществуващата база, а не на новите инвестиции. Последователността на реформите в тази област ще трябва да се основава на анализ на разходите и ползите и да отчита либерализацията на международните товарни автомобилни превози в контекста на присъединяването към ЕС. Приоритетните области за реформи би следвало да бъдат:
– (а) ремонт и решаване на проблемите в създаващите затруднения пътни участъци с международен трафик на дълги разстояния;
– (б) реформа на морските пристанища, вкл. организиране на пристанища от типа „лендлорд” (хазяин) с отделяне на експлоатационните от комерсиалните функции, приватизация на пристанищните услуги и възлагане на терминалите за големи контейнери и насипни товари на концесия на частни оператори.
3. Основно преструктуриране на публичните разходи и поощряване на ефективното и прозрачно управление на публичния сектор. Стратегията държавният сектор да се съсредоточи върху ефективното доставяне на обществени блага, в това число на ефикасна и ефективна мрежа за социална сигурност, докато частният сектор играе водеща роля в разширяване на инвестициите, производството и заетостта, се оказа благотворна за България. България трябва да продължи напредъка си по този път и да ускори развитието си, за да продължи повишаването на жизнения стандарт и да ускори конвергенцията:
• Необходимо е да се проведе преструктуриране на публичните разходи за преориентиране на ресурси към обновяване на транспортната мрежа и на системата за улесняване на търговията и за повишаване на квалификацията на работната сила. Тези мерки са необходими, за да може България да разшири ориентираните си навън сектори и да повиши експортния си капацитет извън рамките на трудоемките стоки, произвеждани с нискоквалифициран труд. За да си позволи да направи тези разходи и да ги поддържа при застаряващото си население, България ще трябва да обуздае увеличаването на социалните разходи. Необходими са реформи в системата за социална защита за подобряване на нейната ефикасност и фискална стабилност и за да се даде възможност за намаляване на данъчно-осигурителната тежест върху заплатите, която създава значителни стимули за сивата икономика и за укриване на данъци, и която ограничава разкриването на работни места. За тази цел три области са от особено значение: задълбочаване на реформата в системата за социално осигуряване, реформиране на системата на здравеопазването и реформиране на системата за социално подпомагане.
• Провеждането на реформа в публичния сектор играе определяща роля за степента, в която изразходването на публични ресурси се изразява в реални резултати. Набляга се на три области на реформата. Реформата в управлението на публичните разходи трябва да заздрави връзките между разпределянето на бюджетните средства и резултатите от използването им; всички разходни сметки, включително тази на съдебната система, трябва да се обхванат от бюджетната система; реформата трябва да се насочи към прекратяване на практиката да се определят тавани под предвидените лимити за разходите по целесъобразност за първите три тримесечия на годината. Реформата в държавната администрация трябва да се съсредоточи върху пълното прилагане на новите критерии за професионална квалификация и заслуги, залегнали в закона. След приключване на функционалните прегледи в министерствата и държавните ведомства правителството трябва да осъществи програма за консолидиране на публичния сектор; обемът и броят на административните услуги трябва да се увеличат, като се прилагат официални тръжни процедури. За да подобри управлението и финансовата отговорност в публичния сектор, правителството трябва да опрости прекомерно усложнената законодателна и регулативна рамка и да приложи напълно новите рамки за финансова отчетност, както и националните и секторните антикорупционни стратегии!
4. Повишаване на гъвкавостта на пазара на труда и създаване на заетост. Пазарът на труда в България функционира неудовлетворително. Нормативната уредба на пазара на труда е главната пречка за създаването на нови работни места и за повишаване на производителността в цялата икономика, така че облагите от присъединяването към ЕС да бъдат използвани по-пълно. Сегашната рамка предлага големи предимства на заетите лица с трудови договори и дълъг трудов стаж, като оставя на заден план голям брой трайно безработни с малки шансове за намиране на работа и още по-голям брой работещи в сивата икономика, които нямат почти никаква защита срещу социалните рискове. Това не е нито справедливо, нито е икономически ефикасно, нито е устойчиво. Реформите, препоръчвани от Световната банка, включват:
• Повишаване на гъвкавостта на разпоредбите, регулиращи назначенията и уволненията. Назначаването и уволняването трябва да се основават на качеството на работата и на икономически съображения, в т.ч., ползване на по-гъвкави условия за назначаване и уволняване в съответствие с промените в обема на производството, качеството на работата и трудовата дисциплина. Освен по-гъвкавото прилагане на срочните трудови договори, реформите трябва да включват отстраняване на ограниченията за работното време, почивните дни и извънредния труд. Връзките между заплащането и качеството на труда трябва да бъдат заздравени на ниво фирма, вместо да бъдат налагани на отраслово или национално ниво. Липсата на стимули за работа след навършване на пенсионна възраст трябва да се преодолее чрез гъвкаво прилагане на срочните трудови договори и на механизми за временна заетост. За да върне трайно безработните на пазара на труда, правителството трябва да обсъди ефикасни програми за преквалификация, в това число преквалификация на работното място;
• Отстраняване на отрицателната мотивация за започване на работа. Реформата трябва да се проведе в две насоки: (1) обезщетенията за безработица и срокът на тяхното получаване трябва да се коригират до нива, не по-високи от тези в ОИСР; (2) броят на дните за отпуск по болест трябва да се ограничи, а данъкът върху дохода трябва да бъде еднакъв, независимо от това дали заплатата е отработена или е начислена по време на отпуск по болест.
• Намаляване на пречките за разкриване на нови работни места от гледна точка на търсенето. Начисляваните върху заплатите осигурителни вноски са прекалено високи и представляват съществен възпиращ фактор за създаване на нови работни места. Осигурителните вноски за професии от трета категория възлизат на 43% от заплатата, 75% от което се заплаща от работодателя. Както се посочва в предшестващата глава, намаляването на данъчно-осигурителната тежест върху заплатите е много желателно не само за разкриването на работни места, но също така и за ограничаване на сивата икономика и на незаконното избягване на данъчното облагане. Няколко реформи обаче трябва да предшестват намаляването на данъчно-осигурителната тежест, в това число същественото рационализиране на публичните разходи и особено реформата на социалните разходи.
5. Опростяване на законодателството и регулативните режими и провеждане на съдебна реформа. Реформите на нормативната уредба подобриха инвестиционния климат в България. Въпреки това, системата на законодателството и подзаконовите актове все още остава изключително сложна и поставя българските производители в неизгодно положение в сравнение с колегите им в другите страни в региона.
• За да намали законодателната и регулативната сложност, България трябва да предприеме следното: опростяване на разрешителните режими и на въведените от общините разпоредби; опростяване на процедурите за принудително изпълнение на договорите; превръщане на фирмената регистрация в административен процес (а не процес, изпълняван от съдебната система); премахване на изискването за минимален капитал при учредяването на дружества с ограничена отговорност; въвеждане на задължителни срокове за отговор (при използване на принципа за мълчаливото съгласие). За тази цел България трябва да избере подхода си към създаването на независим орган, който ще може да насърчава и ръководи реформите в областта на дерегулацията по един по-систематичен и устойчив начин.
• За да премине към ефикасна система, основаваща се на ясни правила, България трябва да осъществи съдебна реформа. Макар че общите законодателни рамки за повишаване на ефективността на съдебната система вече са създадени, все още са необходими значителни усилия за прилагане на приетите промени. Нужни са практически разпоредби и системи за управление, особено в областта на борбата срещу корупцията, усъвършенстването на организацията на работата на съдилищата, съкращаване на сроковете за решаване на делата и повишаване качеството на правораздаването.
Рискове и предизвикателства
Със запазване на макроикономическата стабилност и с досегашните постижения в процеса на реформите са свързани и редица рискове и уязвими места, а именно:
(1) натискът за разширяване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс и бързото нарастване на кредитите за частния сектор;
(2) забавянето на реформата на политиката на публичните разходи, особено липсата на решителни мерки за повишаване на ефективността на социалните разходи и тяхната фискална устойчивост, както и забавеното влизане в действие на Националната агенция за приходите (НАП);
(3) неуспехът при поддържане на гъвкава фискална позиция, която може да гарантира плавен, но постоянен напредък към монетарна интеграция. При обстановката в страната има риск от загубване на инерцията в осъществяването на структурните реформи и от отслабване на макроикономическата дисциплина. Икономиката освен това е уязвима от външни сътресения, в това число от по-нататъшни увеличения на цените на петрола и повишаване на лихвените проценти. Съществуват също рискове, свързани с прехода от либерална към по-неутрална монетарна политика в страните с високи доходи и с перспективите на икономическия им растеж.
Краткосрочните и средносрочните рискове, както и постепенното преминаване към монетарна интеграция представляват значителна тежест за фискалната позиция. В краткосрочен план има рискове, свързани с бързото увеличаване на кредитите за частния сектор и външни рискове, като например – по-високата подвижност на капиталовия поток или спадането на потоците от ПЧИ под нивата, необходими за финансиране на сравнително големия дефицит по текущата сметка. В средносрочен план сериозен риск за бюджетната стабилност са пенсиите и бързото увеличаване на разходите за здравеопазване (особено за заплащане на болничната помощ), както и за системата за социално подпомагане. Освен това, постепенното преминаване към монетарна интеграция поставя допълнителни макроикономически предизвикателства. По-голямата монетарна интеграция съдържа потенциални облаги, но тя не е без рискове, като се имат предвид големите структурни разлики между България и страните в Еврозоната. Подготовката и евентуалното въвеждане на Еврото ще увеличат нуждата – освен от подобряване на макрофинансовата дисциплина – и от по-дълбоко икономическо преструктуриране, гарантиращо изпълнението на условията за участие във валутната зона.
През последните няколко години България придоби значителен опит за управление на икономиката си в сложна обстановка.
Преди всичко, тя демонстрира решимост да подчини фискалната си политика на изискванията на механизма на валутния борд и показа гъвкавостта, която ще бъде необходима в процеса на интегрирането й в Европейския валутен механизъм. Въпреки това, тези предизвикателства подчертават централното значение на осъществяването на реформите за синхронизирането на българската икономика с останалите страни на валутната зона и за способността й да устоява на общите външни сътресения. Реформите за съществено подобряване на гъвкавостта на пазара на труда, за засилване на конкуренцията на вътрешния пазар, за повишаване на надеждността на договорите, за повишаване на квалификацията на работната сила и за обновяване на транспортната мрежа ще подпомогнат постигането на тези цели заедно с ускоряване на реалната конвергенция. Те са от жизнена важност за способността на България да постигне устойчиво повишаване на жизнения стандарт на населението в резултат от присъединяването си към ЕС.
Заключение
През последните години страната ни постигна забележителен напредък по пътя към стабилност, растеж и преодоляване на бедността. България провежда обширна програма за стабилизиране и структурни реформи, свързана с процеса на нейното присъединяване към ЕС. В резултат от изпълнението на програмата през 1999 г. България постигна и запазва досега макроикономическата си стабилност; икономическият растеж се движеше между 4 и 5% годишно, което допринесе за увеличаване на дохода на глава от населението, а безработицата започна да намалява. Делът на частния сектор в икономиката към 2004 г. нарасна до около 75%, а търговията със стоки и услуги спрямо БВП след 2002 г. се увеличи до над 100%. След 1998 г. потоците от преки чуждестранни инвестиции се увеличиха до средно 7% от БВП годишно в сравнение със средно 1% от БВП през първите години на прехода. С течение на времето доверието както на местните, така и на чуждестранните инвеститори се повиши, а след 2002 г. спредовете по Брейди и Евро облигациите намаляха. През лятото на 2004 г. S&Р и Fitch повишиха кредитния рейтинг на дългосрочния външен дълг на България в чужда валута до инвестиционен. Като цяло България има уникалната възможност да задълбочи икономическото си преустройство благодарение на набраната инерция на икономическия си напредък, така че да ускори реалната конвергенция.
Дневният ред на най-важните реформи е насочен към постигане на успешна интеграция с ЕС и световния пазар. България трябва да доразвие своите досегашни постижения, за да ускори реалната конвергенция, като разшири повишаването на ефективността и конкурентоспособността, така че то да обхване цялата икономика. За тази цел България трябва да продължи да действа на няколко фронта, както прави от 1998 г. насам, и да изпълни дневния ред с най-важните реформи за задълбочаване на търговската интеграция с ЕС и глобалния пазар. За да може България да постигне по-висок растеж на производството и да стане по-конкурентоспособна, преструктурирането на политиката и икономиката трябва да се съсредоточи върху постигане на по-висока икономическа ефективност и производителност, подкрепени от фискално устойчива и добре насочена система за социална защита.
