СЛЕД ПОБЕДАТА НА ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ: БСП НАКЪДЕ?
Победата на Георги Първанов е най-неоспоримата политическа победа за годините на прехода. Тази победа на практика предопределя развитието на политическия процес в България за години напред.
Но преди всичко, това е важна политическа победа и за БСП, на границата на един преломен в българската история момент – дни преди официалното присъединяване на страната към най-могъщата икономическа и политическа организация в света – Европейския съюз.
Но веднага трябва изрично да се подчертае, че победата на Георги Първанов на президентските избори през ноември 2006 година по недвусмислен начин изразява ясната и безалтернативна подкрепа на мнозинството българи както за действащия президент, така и за основната партия в страната, която го подкрепи на изборите – Българската социалистическа партия. И това е очевидният извод от тази политическа кампания, независимо от спецификата на изборите за президент и характерът на мажоритарния вот.
Доста глупаво звучат някои политици, които веднага забравиха за разгромния резултат на балотажа и се втурнаха да обясняват за някакво „мнозинство на негласувалите” и неговите „бъдещи нагласи” за следващите избори. Истината е, че тези политици не искат да признаят факта, че гласувалите за Първанов на президентските избори са гласували и за БСП.
Може би е пресилено да се каже, но някои среди, включително политически, като че ли се опитват да омаловажат резултата от категоричната изборна победа на Георги Първанов. И това изобщо не е случайно. Президентските избори по недвусмислен начин показаха, че действащият президент е най-влиятелната и авторитетна фигура в българския политически живот. Но тези избори показаха и друго, че най-голямата и най-стабилната политическа партия в България е БСП, при това с ясно отчетлива тенденция за повишаване на електоралната подкрепа сред избирателите и укрепване на общественото доверие. Вълната на изборната победа на Първанов е и вълна на победата за БСП и този факт трябва да бъде признат, при това от всички, защото такива са политическите реалности.
Може би е необходимо да се спомене, че БСП на практика спечели доста убедително изборите срещу десните партии в столицата – факт, който сам по себе си красноречиво изразява нарастването на нейната електорална подкрепа. Важно е да се отбележи, че политическите ефекти за БСП след спечелване на Президентските избори от Георги Първанов са много и в различни посоки.
Преизбирането на Георги Първанов за втори президентски мандат допринася за увеличаване на електоралното влияние на БСП в страната, но от особена важност за БСП е да овладее политическата вълна на победата в президентските избори. Това може да стане само ако БСП активно се ангажира с решаването на основните проблеми на българското общество – бедността, престъпността, корупцията, здравето на нацията. При това, социалното ангажиране на партията спрямо тези основни обществени проблеми трябва да бъде стратегически ангажимент и основен елемент от политическата стратегия на БСП както в краткосрочен, така и в дългосрочен аспект. Повече от ясно е, че тежката икономическа и социална ситуация в България, независимо от огромния успех – членството в Европейския съюз от 1 януари 2007 г., изисква реални резултати в борбата срещу престъпността и корупцията, както и нашата партия да поеме дългосрочен социален ангажимент към избирателите. БСП трябва безусловно да обещае полагането на максимум усилия за подобряване живота на българите и да повтаря чрез политическите си послания този свой ангажимент, за да фокусира политическа си идентичност спрямо нагласите на избирателите. Включително и спрямо избирателите, които са симпатизанти на БСП.
В този смисъл е необходимо да се прави разлика между политиката на правителството, което се доминира от БСП, и излъчваните от БСП политически послания към българското общество. Това, че коалиционното правителство трябва да гарантира макроикономическата стабилност в страната е безспорно, но за БСП е особено важно да показва социалния си ангажимент към българите и да се утвърждава като основен политически елемент на социалната справедливост в българското общество.
И в този аспект след победата на президентските избори БСП трябва да се стреми да ограничава и коригира в максимална степен антисоциалните аспекти на управлението и да не допуска отклонения от тази своя политика. Разумната и умерена критика както в партията, така и от страна на президента, спрямо действията на коалиционното правителство и неговите министри е средство за подобряване на политическата ситуация в лявото пространство и укрепването на БСП. Тук става въпрос за обмен на информация и идеи вътре в партията, както и до изграждане на подходящи комуникационни канали за взаимодействие от партията към представителите на БСП в управлението. И това е може би ключова предпоставка за бъдещите успехи на партията. Фракционните борби и безсмислените спорове в медиите не са критика, а вредна практика и това не бива да се забравя от партийните членове.
Присъствието на БСП в управлението е може би най-важният въпрос, който стои за решаване пред партията след победата на президентските избори. При това тук не става дума за преразпределяне на ресори или министерства, които се управляват понастоящем от партньорите в коалицията.
Основният управленски въпрос пред БСП е какво е кадровото присъствие на БСП в управлението, особено в основните компоненти от структурите на държавното управление и администрацията, които са под политическото ръководство на партията.
От доста време в българското общество се насажда умишлено впечатлението, че БСП държи цялото управление на страната – президентът, председателят на Народното събрание, министър-председателят, главният прокурор и т.н. са все хора от БСП. И изводът, така упорито и безпардонно насаждан за моделиране на обществените нагласи, е, че БСП консумира твърде много власт. Някак в сянка остава и присъствието на другите коалиционни партньори в управлението. И съвсем естествено, за всички негативи на това управление се обвинява БСП и никой друг.
Всъщност основният проблем пред БСП понастоящем е необходимостта от реално навлизане в управлението на всички ръководни нива. Това е така, тъй като един министър или заместник-министър от БСП не е в състояние сам да упражнява политическата власт в едно министерство или в друга подчинена административна единица. Без активното ангажиране на квалифицираните кадри на БСП, работещи в държавните структури и възлагане на ръководна роля на тези кадри, е невъзможно БСП да упражнява реална политическа власт и това би следвало да е повече от ясно, като се имат предвид управленските традиции на партията.
Ето защо от особена важност е, поне в контролираните от БСП ведомства, партията да упражнява реална политическа власт, защото оправданията, че имало Закон за държания служител са просто смехотворни, когато се касае за ръководителите на средно или високо ниво в държавните агенции и ведомства. Странно защо, но другите политически партии от коалицията нямат „законови проблеми” да назначават свои кадри в ръководените от тях структури и може би съвсем резонно е да се потърси политическия им опит, колкото и абсурдно да звучи това. Не е ли недопустимо, че понастоящем в държавната администрация доста лесно се назначават на ръководни постове хора, които не са били (или не са) политически ангажирани с БСП, а членството в БСП е по-скоро пречка или негатив за каквото и да е кариерно израстване?!
По тази тема може спокойно да се изпише една кофа мастило, но изводът е повече от очевиден – членовете на партията, които в момента участват на високите нива в коалиционното управление, не се ангажират в необходимата степен с кадровото обезпечаване на държавните структури с членове на БСП и не подпомагат активно кариерното израстване на кадрите на БСП. А това от своя страна е пречка за упражняване на политиката на БСП в управлението на страната, при това с тежки последици за самото държавно управление. И това е факт, неподлежащ на коментар.
Тази политика на липса на политическо присъствие в средния ръководен ешелон на администрацията и особеното популярно използване на „заварените ръководни кадри, с които работим добре” (което междувпрочем е практика само на БСП, другите коалиционни партньори явно не мислят по този начин), е стратегически погрешна, защото, от една страна, не дава възможност за кадрово обезпечаване на управлението с членове на БСП и създава негативни настроения в самата партия, а от друга – подкопава влиянието на БСП дори в ресорите, които тя управлява самостоятелно. При това ефектът от тази погрешна политическа практика е многопосочен, защото всъщност не се поставя въпросът за качеството и квалификацията на „заварените ръководни кадри, с които работим добре” и нищо чудно, че като цяло един от основните проблеми на управлението понастоящем е слабият административен капацитет. Защото, колкото и да се заблуждаваме с приказките за „експертния характер” на заетите в администрацията, понастоящем раздутият и слабо ефективен държавен апарат е пълен с абсолютно некомпетентни ръководни кадри, назначени още по времето на правителството на СДС. Тези ръководни кадри са и една от основните причини за липсата на административен капацитет, както и една от главните предпоставки за трудностите, които страната ни ще изпитва в първите години от членството в ЕС.
За слабостите на кадровата политика на БСП в управлението е достатъчно само да се посочи обстоятелството, че взетото от правителството решение за десетпроцентно съкращаване на служителите в администрацията през 2006 г. бе изпълнено на практика само в министерствата и ведомствата, контролирани от БСП, тъй като коалиционните партньори или просто не го извършиха, или само имитираха изпълнение на това решение с козметични намаления на щатовете. Като оставим настрана колко неправилен и архаичен е самият механизъм за извършване на подобни съкращения в администрацията, при които по традиция са уволнявани най-кадърните и способни служители (от некадърните им и посредствени като качества началници, страхуващи се за синекурите си), съвсем не в редки случаи при това „оптимизиране на персонала” бяха съкратени членове на партията, които и без това са кът в държавния апарат. А когато на партийните събрания съвсем основателно бе поставян въпросът, по какъв начин БСП ще защити кадрите си при извършваните съкращения – забележете – в ръководените от нея ведомства (защото в тия управлявани от коалиционните партньори е безсмислено дори да се задава такъв въпрос!), отговорът обикновено е: „Ми то ученото си е учено, гладно няма да остане…”. Истината в този случай за съжаление е доста прозаична за обясняване – дори и да пожелаеше, БСП не би могла ефективно да защити своите членове, работещи в администрацията, защото в средния управленски ешелон на министерствата и ведомствата няма кадри на БСП, а именно това са хората – директори или началници на отдели, от които на практика зависи решението кой да бъде „оптимизиран” и кой не.
Всъщност, една от главните причини БСП да не контролира ефективно разпределените й ресори в управлението е, че мнозинството от назначаваните с наша политическа подкрепа ръководители на държавни ведомства и агенции не са кадри на БСП. Тези хора са избрани от съответните министри или зам.-министри по неясни съображения и критерии, като от своя страна те или не са в състояние да защитават партийните позиции на БСП в управлението (защото не могат поради професионалните си възможности), или просто не желаят да защитават тези позиции заради личния си интерес.
Очевидно е, че понастоящем БСП не упражнява достатъчен партиен контрол спрямо своите министри и зам.-министри за назначаваните от тях шефове на агенции и дирекции, а такъв контрол безусловно е необходим.
Може би било полезно в това отношение нашата партия да се поучи от опита на своите коалиционни партньори, чиито представители в управлението нито за миг не си позволяват да забравят кой ги е назначил на заеманите от тях постове и чии партийни интереси са призвани да отстояват.
Крайно време е в БСП да се утвърди основното правило в партийната демокрация, че заетите в управлението на страната партийни кадри са представители на нашата партия в това управление и като такива те следва да защитават политиката и интересите на БСП.
В този аспект, с цел администрацията да укрепи присъствието си, БСП трябва задължително да изисква от членовете на партията, които участват на високите нива в коалиционното управление, да се ангажират пряко с кадровото обезпечаване на държавните структури с членове на БСП и да подпомагат активно кариерното израстване на кадрите на БСП. Нещо повече, необходимо е изграждането в спешен порядък на работещ механизъм в тази насока и това следва да бъде изведено като основна партийна задача за БСП в краткосрочен и средносрочен период. В противен случай, нашата партия ще събира само негативите от управлението си, без да притежава необходимия властови ресурс, за да осъществява своите политически приоритети, а позитивите от това управление ще остават само за коалиционните партньори. Защото в настоящия момент коалиционните партньори на БСП в управлението – ДПС и НДСВ, успяват доста умело да провеждат своята кадрова политика в администрацията и по всякакъв начин се стремят да запазват или увеличават присъствието си в средния и високия управленски ешелон на администрацията.
Тук трябва да дадем като положителен пример за успешна кадрова политика президента Георги Първанов. Защото едно от най-силните качества на Първанов, което някак все се забравя или не се споменава изрично, е неговият безспорен усет към професионалистите, към кадърните хора, които си разбират от работата. Достатъчно е да се посочи фигурата на главния прокурор Борис Велчев, чиято професионална активност способства в максимална степен за отпадане на опасността приемането на България в Европейския съюз да бъде отложено с една година заради проблемите в сферата на правосъдието и борбата с престъпността.
В заключение, на вълната на политическата победа след президентските избори навлизането на БСП във всички сфери на държавното управление, включително кадрово, би следвало да бъде първостепенната задача на партията. Тази задача трябва да се изпълнява стриктно от всички представители на БСП на властови позиции. Само по този начин – чрез повече управленски лостове, социалната ангажираност на нашата партия ще може да се реализира в сферата на вътрешната политика, особено при подкрепата на избрания за втори мандат президент Георги Първанов. А това ще бъде от полза за всички българи.
