МЕСТНИ ИЗБОРИ 2007

0
239

Редколегията на сп. „Ново време” предлага на своите читатели четири изказвания от разширеното пленарно заседание на ВС на БСП, посветено на резултатите от Местни избори 2007. Правим го по изключение, защото речите от партийни, държавни или обществени форуми са подходящи за информационно, а не за теоретично издание.

Допускаме изключението, защото тези изказвания обсъждат по един лаконичен и подреден начин основните тези, които днес е наложително БСП да дискутира: успешно или неуспешно е управлението на тройната коалиция; дясно ли е поведението на партията; има ли лява алтернатива на днешните управленски решения; има ли криза в доверието към БСП?.
Разчитаме на своите читатели – и за коментар и за анализи.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ:
Уважаеми другарки и другари, нямам написано изказване и си признавам, че не мислех да се го правя на този пленум. Искам по-скоро да направя изказване като реплика, отколкото по същество, за изборите.

В началото декларирам, че в две заседания на Бюрото съм участвал в обсъждането на материалите. Подкрепям изводите, смятам, че материалът е реалистичен, балансиран, няма залитания нито към възхвала, нито към самобичуване и затова искам да кажа две думи за това, което се говори в този материал.

Преди време излезе съобщение, че в Гърция е открита древна плоча, на която пише: „Светът загива, младите не се женят, моралът пропада, всичко отива по дяволите.“ Слушайки днес част от изказванията, звучи един рефрен на втори план: „България загива, БСП върви на зле. Още една такава победа и в общи линии ще можем да кажем бой последен е този, нещата вървят на зле. Правителството провежда дясно управление – разбирай лошо управление.“ Значи, ако от този форум ние излизаме с такива послания, след тези избори, разбирате, че действително може би водим сами себе си към „бой последен е този“. Но аз не желая да е “последният бой” и си мисля, че всички, които сме се събрали тук, не мислим, че това е „последният бой“.

Възниква естественият въпрос това, което върши правителството, което се случва в България, достатъчно ли е и какво друго трябва да се направи? Работим по метода на “Атака” – извеждаш реален проблем и биеш по него. Той не е измислен, той е реален. Но като опрем до решението, настава едно дълго многогодишно мълчание. Така че от тази гледна точка аз съм против голословната критика.

Признавам си, че не приличаме на пленум на управляващата партия, от която все пак лъха управленски, ако не политически оптимизъм. Влязохме от 1 януари в Европейския съюз – всички бяхме на кътни зъби, че няма да ни пуснат, че ще ни отложат, че ще ни сложат предпазни клаузи. Ами нали тази партия го направи до голяма степен, тази коалиция и това управление! И аз си мисля, че всичко, което се случва в България, се случва под знака на това членство в Европейския съюз. Ако някой не вярва – идете в Македония, идете да видите безработица от 40%. Идете да видите липсата не на чужди, а на каквито и да било инвестиции. Така че това е огромна стъпка, която направи България, и тя е свързана с това правителство и това управление. На финала знаете как всички припкахме в тази посока – и парламент, и правителство, и обикновени хора, всички се бяхме вторачили в членството в Европейския съюз. Ами нека да се зарадваме, че сме членове на Европейския съюз.

Икономическият растеж. Аз като слушам, България в общи линии е в критично състояние. И по този повод помолих моите сътрудници да ми дадат данните как се развиват най-бързо скачащите, как се развиват „тигрите” от Югоизточна Азия. Чета ви прогнозите за следващата година: Южна Корея – 4,6%; Хонконг – 4,7%; Сингапур – 5,8%; Тайван – 3,8%. България е записала скромно – 6,5%. Много се надявам да е около 7%. Но това са реалностите.

В началото на годината имаше очаквания, че икономическият растеж ще се забави, че ще паднем някъде около 5%, имаше прогнози на авторитетни икономисти, международни икономисти – нищо такова не се случи. През второто тримесечие покачихме на 6,6%. Как се качи, откъде дойде, може би стана от самосебе си? Явно нещо в България се е променило, за да станем притегателен център. Но се промениха две прости неща – корпоративният данък от 1 януари т.г. от 10% и взетото решение на правителството и на Политическия съвет на коалицията в Евксиноград за 10-процентния данък върху доходите на физическите лица. Огромен ефект, огромен! А ние в тази зала, в този формат, се оплакваме, че данъчната тежест растяла. Кои данъци бе, другари, пораснаха? Нарастват някои от акцизите по договора с Европейския съюз – е, договорили сме се. По този договор ние затворихме ІІІ и ІV реактор на АЕЦ „Козлодуй“. Кои други данъци растат? Само нагнетяваме атмосферата – виждате ли, тук данъчната тежест расте. Да, расте една тежест – между 1400 и 2000 лв. хората ще плащат социални осигуровки, а досега не плащаха. Това е единственото, което съзнателно осигурихме да се вдигне, тъй като до 1400 лв. плащат за пенсии, плащат за здравно осигуряване, плащат за безработица, а над 1400 лева – не плащат нищо. Смятаме, че това е несправедливо и е подчертано ляв ход, който компенсира другото намаление от т.нар. плосък данък. Това е единственото увеличение, което част от нашите коалиционни партньори продължават да не приемат, поне не го приемат достатъчно убедено.

Така че, говорейки за това как данъчно-осигурителната тежест е пораснала, аз просто си мисля, че съм сбъркал държавата. Тук в последно време ми се налага непрекъснато да се срещам с чужди икономически бизнесделегации. Те са втренчени в това, което прави България, впечатлени, безкрайно впечатлени! Това впечатление го има тук, нямаше го по време на изборите. Кажете ми, кой е впечатляващият икономически ангажимент на партията ГЕРБ? Кажете ми един от тях, 2000 лева заплата? Нека да ги дадем, само че ще плати цялата нация, ще плати с двуцифрена инфлация и с обезценяване на спестяванията на хората.

Да говорим за преките чуждестранни инвестиции. На конгреса ние си мечтаехме преките чуждестранни инвестиции в България да достигнат нивото от 1 милиард евро годишно. Това беше мечта. Аз съм го писал в конгресните документи, с другаря Овчаров сме ги мъдрували тези числа, професор Стоилов участва. Миналата година, за една година само, преките чуждестранни инвестиции са 4 милиарда и 400 милиона евро. В началото на тази година имаше известна негативна тенденция към намаляване. Слава Богу, от средата на годината всичко се промени и приходите от тези преки чуждестранни инвестиции изцяло покриват дефицита по текущата сметка. Значи Не казваме, че над 100% от дефицита по текущата сметка се покрива от чужди инвестиции. Ако ги няма тези чужди инвестиции, скъпи другарки и другари, ще трябва да бъркаме във фискалния резерв, да налагаме по-големи данъци, да бъркаме в джоба на българина, за да покриваме този дефицита. Ние създаваме условия да ги има тези инвестиции, за да не бъркаме в джоба на българина. И това не било лява политика? Ами каква е тогава? Аз не знам каква е, но тя е пробългарска политика и аз съм доволен, че ние водим такава политика. Така че, нека да гледаме нещата реално.

Финансовата стабилност бърка в очите на много наши другари. Абе, вие, там едни пари защо ги държите, има пари – раздайте ги. Има пари, само че аз ще ви дам и конкретни данни. Депозитите на населението. Депозитите са достигнали скромната сума от 16 милиарда евро. За двете години от управлението на това правителство те са се увеличили с 55,13%. За първото полугодие на 2007 г. крайното потребление е нараснало с 2,1 милиарда лева за първото полугодие спрямо същия период на 2006 година. Паричният доход на домакинствата август 2006 – август 2007 г. е нараснал с 23,3%, а спрямо август 2005 г. е нараснал с 51%. Питаме откъде е инфлацията? Ето я инфлацията. Има потребителско търсене. Няма инфлация без платежоспособно потребителско търсене. И тук се появяват искания: дайте да раздадем резерва! Ами нали ще се превърне в инфлация, скъпи и мили хора! Нали това е гаранцията да запазим стабилността на лева, да запазим стабилността на борда, да запазим стабилността на тези 16 милиарда спестявания и на доходите на хората. И това не беше битка срещу учителските заплати, както звучеше, това беше битка да запазим спокойствието на българина, сигурността му за утрешния ден. И вместо някой да каже браво на това правителство, удържахте момчета – не беше коректна битка, беше политическа атака. Виждате, че стачката приключи с края на втория тур на изборите и тук звучи – “в общи линии трябваше да го предусетите, трябваше да го видите“, като че ли не го видяхме. То се виждаше отдалече и миризмата му се усещаше отдалече. И какво от това, какво можеше да се направи?

Искам още веднъж да се върна към въпроса за данъците. Така нареченият 10-процентен данък. Отново взех справката от всички най-бързо развиващи се икономики в света, мога да ви я прочета.

Най-ниската ставка в бързо развиващите се страни, говоря за Македония, е от 16%. Русия има 13%. Ние имаме най-ниската ставка върху доходите на физическите лица в цял свят. В скандинавските страни ставките стигат до 63%. И простете ми, дори да е било 20%, намаляването на 10% е огромно облекчение.

Говорихме и със синдикатите – били засегнати големи групи от работещите в синдикатите. Синдикатите са силни в големите държавни предприятия. Да ви кажа ли кои са големите държавни предприятия? – Мини „Марица-Изток“ – средна работна заплата 940 лв. а, АЕЦ „Козлодуй“ – няма да я кажа точно, но е над 1000 лв. средната работна заплата. Ето ви частна структура, Варненска корабостроителница – 960 лв. средна работна заплата. Голямата част от синдикалните членове са много далеч от този минимален праг. Правителството взе всички мерки да няма ощетени. Тук се казва: да, компенсирате бюджетния сектор. При това знаете, беше 180 лв. минималната работна заплата, сега става 220 лв. Ами както и да го смяташ, има поне 18% надкомпенсиране. Питате, защо само в бюджетния сектор? Няма механизми за компенсиране в частния сектор. Но частният сектор в лицето на работодателите сам се съгласи да вдигне осигурителните прагове с 26% и 2 или 3 десети, вече не помня, сам се съгласи за тази мярка. Защо се съгласи? Понеже реалните доходи са на друго ниво. Та от тази гледна точка да мислим, че българите са пострадали – ами ако имаше пострадали българи, щеше да има вълнения. Вълненията са само при някои наши другари, които за съжаление присъстват и на днешния пленум.

Да не припомням, влязохме с безработица от 12,16% – сега имаме недостиг на работна ръка. Вижте как проблемите непрекъснато се обръщат. Решаваме проблема с безработицата, но се появява недостиг на квалифицирана работна ръка. Така е с редица други проблеми. Минималната работна заплата през 2005 г. беше 150 лв., направихме я 160 лв., 180 лв., следващата година ще е 220 лв. Средната работна заплата беше 319 лв., 354 лв.,а 396 лв., – знаете тази година какви нива се планират. Обезщетението за бременност от 135 дни го направихме на 315 дни. Не е необходимо да ги изброяваме, но това е управленската политика, заради която въпреки такива приказки на последните избори една голяма част от българите гласуваха за Българската социалистическа партия!

Бих искал да говоря малко и за предстоящите политически задачи. Искам да ви споделя едно искрено впечатление. Наш гръцки другар, слушайки изказванията на един от миналите конгреси, каза: “Другарю Димитров, ако имате такива другари, то какви са враговете ви?“ Много се надявам в този формат действително да си говорим като другари, да извеждаме проблемите и да търсим тяхното решение в светлината на това, което може да се направи, а не това, което на някой му се иска да бъде направено.

ЯНАКИ СТОИЛОВ:
Уважаеми другари, знам, че днес преди всичко трябва да говорят нашите кандидати, които са спечелили, председателите на организациите, които са ги подкрепили, но заедно с това ние трябва да се опитаме да видим какво показват изборните резултати. Разбираемо е удовлетворението, което се изразява от изборните победи там, където те са налице. Не по-малко е разочарованието там, където те са били очаквани, а се оказа, че не бяха постигнати.

Във встъпителния доклад беше направен подробен анализ на организацията на кампанията, затова аз не смятам да говоря по този проблем. За мен сега най-важното е да разберем какво показват изборните резултати. Наистина БСП запазва най-добри позиции в местната власт, но веднага трябва да отбележим два факта. В отделни райони, включително в областни центрове, тя понесе тежки загуби и става второстепенна партия. Освен това трябва да имаме предвид в процеса на формиране на мнозинствата в общинските съвети, че на редица места, където ние имаме едни от най-големите групи съветници, се оказваме в изолация, т.е. няма да можем да оползотворим полученото представителство.

И другото, което има по-трайно значение, то беше вече, макар и спорадично, засегнато, че общественото влияние на БСП намалява. Получените гласове в сравнение с местните избори през 2003 г. и 2005 г. на парламентарните избори, ясно показва това. Нашата електорална подкрепа е сведена до около половин милион избиратели с тенденция да намалява. И вече на два поредни избора БСП е изпреварена от основния си опонент ГЕРБ. Сещам се в такъв случай за една мисъл на Наполеон, изказана след битката при Бородино край Москва: „Още една-две такива победи и френската армия няма да я има.“

Разбира се, БСП ще я има, въпросът е обаче каква ще бъде нейната роля, дали тя ще се увеличава, или ще намалява? А отговорът на този въпрос е преди всичко в политиката, която ние предлагаме и провеждаме.

Какво можем да кажем сега най-важно за управленската политика?

Управлението на тройната коалиция, включително на БСП, страда от дефицит на лява политика. Тежестта на този дефицит е сравним само с дефицита по текущата сметка и с външнотърговския дълг в икономическата и финансовата област. Всички казахме, че сме направили правилни изводи от изборите за евродепутати, че сме разбрали посланието на избирателите. Лявото крило далеч преди това се обяви за курс наляво и нова социална политика. Ръководството отговори, че няма да има ляв завой. Такъв няма и поне засега не се очертава. Въпреки това, показателно е, че в последните дни след местните избори все по-често в партията започват да звучат гласове за промяна на политиката, за нейното отваряне към обществото. Аз споделям и всички, които поставят въпроса за идентичността на БСП. Дали ние по еднакъв начин ще възприемем тази идентичност, е въпрос на допълнителна дискусия, но това е един от големите проблеми. И тъй като у нас обикновено винаги по-авторитетно се възприемат гласовете отвън, искам да отбележа едно важно политическо събитие. Завършилият само преди няколко дни в Хамбург конгрес на Германската социалдемократическа партия. На това събитие, включително в немските медии, в България не беше обърнато внимание. Но там беше приета нова програма, в която най-важният раздел е за демократичния социализъм, за целта, която си поставят германските социалдемократи като ново общество. Мисля, че БСП трябва много внимателно да обърне внимание на този въпрос именно сега, когато води дискусия, включително върху програмата и политиката.

Кои два хронични недостатъка на нас ни пречат да увеличаваме и дори да задържаме доверието към себе си?

Не предвиждаме развитието на политическия процес. Вярно е, че учителската стачка даде значително отражение върху обстановката, в която се проведоха изборите, но симптомите за нейното организиране бяха налице още в края на миналата учебна година. Трудно ли ще бъде сега да предвидим като много вероятни поредицата от социални протести, които ще започнат от първите месеци на следващата година и за които аргументи ще бъдат потърсени и в бюджета, който предстои да се обсъжда и гласува? Смятам, че вече е настъпило времето, в което да мислим за събитията, след като завърши мандатът на тройната коалиция. И още веднъж да разберем, че политическата и финансовата стабилност са толкова важни, колкото социалната стабилност. Защото само нарушаването на социалната стабилност в следващите месеци е факторът, който може да застраши и съдбата на нашето управление.

Другият наш недостатък е това, че не провеждаме последователно заявената политика. Достатъчно е да припомним две решения на конгреса, който се проведе само преди четири месеца. Едното е за данъчната политика – за това, че БСП след широк обществен дебат в своите среди и сред другите граждани ще предложи промени в данъчната скала, които да са в интерес на средните и нискодоходните групи. Излишно е да коментираме, че предложението за плоския данък е точно удар срещу най-нискодоходните групи и че компенсиращите мерки, дори и да бъдат пълни в бюджетния сектор, няма как да компенсират загубите, които ще получат работещите в частния с ниски доходи.

Другото важно социално решение беше за преодоляване на т.нар. остаряване на пенсиите. То остана забравено и неизпълнено, въпреки че се направиха две индексации на пенсиите. Давам тези примери, за да се разбере, че разговорът за лявата политика не е абстрактен и в много голяма степен зависи от това да разберем, че ние не сме присъстващи в политиката, а хората, които я правят, и които трябва да я изпълняват. И сега започва или по-скоро завършва, тъй като тя започва в парламента във финалната си част, а в обществото завършва, дискусията по данъчната и бюджетната политика за следващата година. Обикновено на тези въпроси като политически орган ние в последно време не обръщаме подобаващо внимание. Трябва да отбележим, че и в бюджета за 2008 г. няма значителни структурни промени в разходната част на бюджета. Най-големият плюс на този бюджет е това, че той отделя значителни средства за модернизиране на инфраструктурата както чрез средствата, които той пряко осигурява, така и чрез средствата от европейските фондове, и това е правилна стъпка. Но ако погледнем другите декларирани приоритети – образованието и здравеопазването, ще видим, че в здравеопазването има абсолютен ръст на средствата, но като относителен дял стъпката не е голяма, а разстоянието, което ни дели от обявения размер, остава, изглежда, непостижимо с темповете, с които ние решаваме тази задача. За здравеопазването, въпреки абсолютното нарастване на средствата, дори има минимално увеличаване на относителния дял в структурата на БВП. Средствата, които се отделят за отбрана и сигурност, продължават да бъдат едни от най-високите на страни в Европейския съюз и дори в НАТО.

Ето това са показателни данни за природата на нашата политика. Въпреки плоската политика с плоския данък, общата финансова тежест върху гражданите дори леко се увеличава заради значителното нарастване на акцизите. Оттук нататък аз знам, че ние можем да направим твърде малко, но мисля, че това малко трябва задължително да ангажира и политическото ръководство, и парламентарната група. БСП да направи социални подобрения в отделни елементи на данъчно-осигурителна политика. За такива смятам въвеждането на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата. Това е най-важната корекция в най-дясното данъчно решение, което се предлага. Частично запазване на семейното облагане, широко прокламирано междупрочем от БСП в опозиция и в началото на нашия мандат. Сега то трябва да обхване гражданите, които няма да ползват бюджетните средства за деца. Запазване на разпределението на осигурителната тежест между работодателите и работниците на сегашното й равнище. Повишаване на максималния праг на обезщетенията за безработицата и майчинство поне до нивото на минималната работна заплата.

По тези въпроси БСП трябва да бъде едновременно партньор в коалицията, но и партия, която последователно отстоява своите ангажименти – тези, за които тя самата е настоявала, за да получи доверие.

Другата голяма тема е за демокрацията в партията, за приобщаването на всички нейни членове и симпатизанти към вземане на решения, но това е част от една продължаваща дискусия, която днес при анализа на изборите не искам да засягам.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА:
Уважаеми другарки и другари, и аз се каня да се присъединя към този мажорен тон на нашата победа на тези местни избори. Опасявам се обаче, че ние отчитаме една победа сами за себе си. Това е като да се гледаме в огледалото сутрин и да се убеждаваме, че сме най-хубавите. Ние имаме рязко намаление на броя на гласовете. Това на всички езици и във всички страни означава намаляване на влиянието на партията. Това има своите отражения през следващите години. Ние все по-трудно ще печелим добри резултати на парламентарни избори, ще бъдем все по-далеч от централната власт, нашите симпатизанти и активисти ще получават все по-малко задоволяване на свои интереси, каквито и да са те. А дали сме си намерили критерий, според който да си отчетем победата, дали сме избрали зала 1 на НДК като подходяща за разговор – също нямам думи.

Когато Сергей Станишев стана председател на партията, първата работа беше на конгреса да проличи модерност, не защото този конгрес беше в Габрово, на едни дървени пейки, в една много творческа и емоционална атмосфера ние преживяхме един нетрадиционен конгрес, който няма амвон и присъстващи срещу амвона, а има дискутиращи хора от всички страни на оратора.

Аз мисля, че сме в много критична точка от развитието на партията и от мястото на партията в българския политически живот. Правя това заключение за себе си от няколко прости факта. Първият – от драстичното намаляване на броя на абсолютните гласове за партията, от загубата на твърдо ядро. Това означава, че не отговаряме на очакванията нито на нашите симпатизанти, нито на нашите активисти. Ако това е симптом на местни избори, където местните хора са най-заинтересовани, защото в крайна сметка тяхното място в местната власт се определя от тези резултати, нещата са още по-тревожни.

На миналите избори започна едно явление на сепариране, в което определени недоволни от позицията си хора се издигаха също като алтернативни кандидати. На тези избори това е масово – БСП участва с по няколко листи почти навсякъде и с по няколко кандидати за кмет. Да, можем да направим промени в устава, да изключим другарите и да им кажем, че те не са правилни партийци, но аз ви предлагам да погледнем какво се крие зад това. Зад това се крият не само личностни и властови амбиции, защото ако беше само въпрос на тези амбиции, тези хора щяха да се кандидатират и да получат гласовете на своята фамилия, но те получават по неколкостотин гласа, по няколко хиляди. На много места тези дублиращи партийни листи, които даже и не винаги са две, понякога са и три, и четири, получават съизмерими резултати с официалната листа! Дали са зле представени в официалната листа на партията, дали са зле представени в местното или централно партийно ръководство, или в някакви други позиции – това оставям настрани. Но ако нашите активисти и симпатизанти, членове се считат за зле представени като интереси, като позиции, ние не можем просто да го минем под рубриката „Някой си имал властови амбиции и бил кариерист“. Хората са в политиката, за да участват в нея, за да участват в нейното правене, затова те получават някакви позиции. И не мисля че трябва да бъде осъждан който и да е активист, който казва: искам да бъда, искам да се пробвам, искам да бъда кмет или някакъв друг. Защо замъгляваме картината с тези числа колко кметове сме спечелили?

Моят приятел Борислав Гуцанов много добре знае, че Кирил Йорданов беше сниман с коя ли не партия, която го е подкрепила, и поне пет претендират да е техен кандидат. Същото е с кмета на Казанлък. Надявам се да не ми се обиди др. Дамянов. Той беше сниман на четири откривания, включително на най-десните партии. Да, това не се породи на тези избори, то се породи два избора преди това, когато ние казахме, че ще правим независими формули и всякакви други. Но вече, извинявайте, ние започнахме да отричаме нормалното правене на политически живот! Дори Бойко Борисов, който преди 3 години говореше срещу партиите, днес стигна дотам да се кандидатира от името на ГЕРБ и стриктно от името на ГЕРБ кандидати.

Не е въпросът дали ще отчетем 80 кметове или 50. Ако абсолютните ни гласове спадат и ние сме изправени в ситуацията да се пришиваме към някаква победа на някой кандидат – какво от това? Хасковската си партийна организация ние буквално я затриваме за последните 2 мандата. И пак им казахме да се пришият към победилия. Добре, те загубиха катастрофално, но може би си струваше да се види, че хората искат идентичност, лице, искат да знаят нашата партия с какво е свързана в Хасково, какво ще предлага. И затова мисля, че мерките трябва да бъдат съобразени с това какво искаме за партията си. Липсва интегритет, за което е ясна индикация наличието на толкова дублирани листи, на толкова дублирани кандидати като масово явление в страната. Означава хора, които не се смятат задължени нито към партията, нито на другарите си, нито се считат за една общност. Но това е разпад, другари! Колко бързо ще върви – дали като при стар организъм ще върви достатъчно бавно и дали със субективни мерки ще може да бъде овладян – това е много сериозният въпрос. Защото, ако искаме да овладеем този процес, ние трябва да направим първо партията привлекателна за нашите си членове и симпатизанти, а и за другите. 80% от нашите организирани членове влизат във възрастта над 75-годишна възраст. Те не могат да раждат идеи, там няма креативност, няма стабилност, няма нищо. Тези хора гласуват за партията, защото просто това им е сантиментът, но те не се занимават даже с въпроса кой е избираем кандидат и дали ще спечелим. Тук е необходима млада кръв, свежа струя!

Може ли да се направи от наличните ни партийни, местни и централни ръководства такова упражнение? Песимист съм поради следната причина. Срещнах го и в доклада на др. Узунов. Ние много отдавна въртим едно малко ядро активисти по места с едно малко ядро активисти на ул. „Позитано” и ги възпроизвеждаме. Едни и същи хора са делегати на конгреси, съветници в местния съвет, партийното ръководство и т.н. И много добре, общо взето, се комбинира с другарите от „Позитано”, всъщност са силно улеснени при подготовката на конгрес и при установяване на „Априлската генерална линия“ и всичко останало. Само че тази работа започва да се свива като шагренова кожа и да спадат абсолютните гласове на партията! Така че даже местните ни активисти конформисти, които са навикнали, че щом са съобразени с „Априлската линия“, те ще бъдат съветници, делегати, евентуално и членове на Висшия съвет на БСП – тази работа не мисля, че ще трае още дълго.

Тук е необходим един много сериозен разговор в самата партия. За неговото водене е необходимо ядро от хора, които се ползват с доверие и симпатия, пред които хората могат да говорят откровено и да кажат какво искат и как си представят живота на местните партийни организации, работата на местния партиен съвет и онова, което трябва да става на „Позитано”. Това не може да стане с безцветни хора. Нищо лично към никого. Само че ние сме в ситуация, в която мърдане няма. Имаме технологично време до следващите парламентарни избори, когато и да са те. И тогава абсолютният брой ниски гласове просто ще ни срине всички – и тези, които минават за леви, и тези, които минават за десни, и тези, които са официални ръководители, и тези, които са дисиденти, и всякакви други – просто ще си отидем всички вкупом! Това е процес, пробван през 1990 г., и ако искаме да го избегнем, ще трябват други мерки. Ще трябват други мерки включително по отношение политиката на правителството.

Да, има разминаване между това, което помпахме като предизборни обещания и онова, което се прави сега. Но част от нещата, които се правят, също могат да се направят по-добре. Администрирането, срочно и точно решаване на проблеми в администрацията с попълване на постове, с изисквания, ако трябва и със смени в правителството, трябва да се направят. Казва ми Минчо Казанджиев – „без резки движения“. Май че докладът на Евгений Узунов съдържаше необходимостта от екстремни мерки в определени случаи, защото ние без резки движения, движейки се с 20 км в час, мисля, че ще спрем до канавката и ще изчакаме следващи парламентарни избори, за да регистрираме един резултат, подобен на досегашните десни. И тогава не знам кого ще стопли това. Да, Найден Зеленогорски все още е кмет, независимо че десницата е с по 13-14 парламентаристи в парламентарни групи, но това не прави местна политика. Мерки на централно ниво, които също да създадат доверие и уважение, и респект в правителството са нужни. Плоският данък е само последният пример. Когато ние тръгнахме да правим плосък данък, без да го обясняваме, без кампания, без разчети и сега започваме да бягаме след събитията, когато те вече медийно са оформили една враждебна за нас среда и когато пък определено крило в партията ще каже, че това била дясна мярка, защото не бил взет предвид минусът за най-дребните доходи. Без промени не може да се събуди импулс в местните структури. За това никой не трябва да има съмнение. Разбира се, можем да си продължим така, по инерция, но в крайна сметка ще стигнем до същото след една година.

Трябва да са ясни още два извода от тези избори, че произволното коалиране може да свърши работа на едни избори, но в стратегически план това е абсолютна гибел и че лявата партия трябва да има лява политика, която не е да се пришием към някой, който е сменил вече 3 партии, кандидатирайки се за кмет, избран с 95%. Ние трябва да имаме местна политика и да е ясно за гражданите, ако изберат ляв кандидат и ляв съвет, какво могат да очакват, а не просто да твърдим, че лявото и дясното се противопоставят на личностите – нещо, което е очевидно последната мода на политическия живот.

В заключение, смятам, че е по-добре тези неща да ги видим навреме и да направим каквото може за следващата година, която ни остава. В противен случай просто ще си я проседим и ще констатираме в един момент, дали след 6 месеца или след година и 6 месеца, че ние много си се харесваме, но хората нас не – нито активистите ни, нито симпатизантите ни.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНО СЛОВО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БСП
(18 ноември 2007 г., неделя, НДК, зала № 1)

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (посрещнат с ръкопляскания) :
Уважаеми другарки и другари, уважаеми приятели, аз се извинявам, но няма да последвам примера на другаря Москов и няма да си оттегля изказването, защото мисля, че анализът на проведените местни избори, резултатите за БСП, ситуацията в страната и най-вече задачите, които са пред нас и които ние трябва да решаваме, изисква да изразя и моето мнение и анализ за това, което сме постигнали, което не сме постигнали, за причините и на нашите победи, и на нашите неуспехи.

Преди всичко искам да започна, разбира се, с поздравление към всички кметове, общински съветници от левицата, които получиха доверието на избирателите. И искам да благодаря на всички активисти, не само на кандидатите, но и на хиляди, хиляди активисти на БСП, които в тази кампания се бориха юнашки, сърцато, с много хъс, в много трудна среда. Благодаря ви!

На местните избори се постигна това, което не можахме да постигнем като дух и настроение в партията на европейските избори. Защото тогава, въпреки всичките призиви, тези избори не станаха част от нагласите, част от живота на нашия партиен актив, на гражданите в страната като цяло. Това не означава, че ни беше много лесно. Никак не ни беше лесно. Това са местните избори, които бяха проведени може би в най-трудната среда, каквато е съществувала, не само за местни, а и за други избори – в среда на реална, голяма стачка на едно от най-големите съсловия в страната – учителите, с два нови силни политически субекта, които не присъстваха на сцената по време на местните избори през 2003 г., с много сериозен наплив на кандидати, на политически партии, на коалиции за местната власт. Това е реалност, много по-различна от тази, от която ние водихме кампанията през 2003 г. за местните избори. Да не споменавам и това, че тогава ние бяхме основната опозиционна политическа сила, управлението на НДСВ беше на своето дъно като обществена популярност. Сега сме част и при това водеща част от управляваща коалиция, която може би не споделя всички успехи на управлението, но носи отговорност за всички проблеми в обществото. Тоест, ако говорим за резултатите и ги делим на три, ако говорим за отговорност, най-вече я поема Българската социалистическа партия.

Разбира се, в такава среда мнозина очакваха БСП да пропадне, да се провали на местните избори. Това беше част от сценария – да се разклати лодката на страната и да се предизвикат предсрочни парламентарни избори. Това, струва ми се, е видно за всеки обективен наблюдател. Този резултат не беше постигнат от нашите опоненти. Това само по себе си е успех. Това не означава обаче, че няма да опитват в следващите седмици и месеци да го направят. Има достатъчно индикации за използване на социални недоволства на отделни групи за постоянно напрежение в обществото, заради собствени политически интереси и срещу интересите на огромното мнозинство от българските граждани.

Ние, българските социалисти, имаме основание да сме доволни от резултатите от местните избори и като брой кметове на общини, избрани, в т.ч. и областни градове, и като брой общински съветници, и като влияние в местната власт като цяло. Балансът за нас обаче е много важен. Имаме основание за самочувствие занапред и за много усърдна работа за година и половина до следващите парламентарни избори. Важно е обаче да не си затваряме очите за обществени процеси и за обществената среда, за новите политически партии, които се появиха и се утвърдиха на тези избори и за това, че и по абсолютен брой гласове БСП е първостепенна сила, но не е на първо място. Това трябва да отчитаме. И именно на нашия форум за цялата работа на партията, на всички нива оттук нататък е важно да се направи реален задълбочен анализ на резултатите, на проблемите и да работим като цяло със самочувствие и амбиция през следващия период на този мандат.

Всички видяхме на местните избори и сериозни елементи от криза на доверие в политическите партии и политическата система. Не можем да си затваряме очите и за тази реалност, и за купуването на гласове, и за това, че голямо влияние придобиха бизнессдруженията, без ясна алтернатива, без политика на база на влияние върху големи категории от хората в общините и на това, че доверието в традиционните партии е доста по-ниско, отколкото в редица алтернативни политически организации. И в тази среда отговорността на Българската социалистическа партия като партия, която е демократична, която е способна да говори политически, да предлага управленски решения, които да отчитат всички баланси с отговорност към хората и на места, и на национално ниво към различните интереси е особено голям. Изпитанието с управление е най-голямото изпитание за българските социалисти не просто като лява партия, а като лява партия, способна да управлява в съвременните условия в Европейския съюз, в условията на пазарна икономика, в условията на трудна коалиция и много други ограничители и реалности, с които ние трябва да се съобразяваме, и през тях да прокарваме нашите идеи и нашите ангажименти за лява социална политика, но и за политика, която ще води България напред и нагоре в икономически план, и да променяме нашето общество към по-добро!

Една от водещите задачи за нас през следващите седмици и месеци е да помогнем на нашите представители в местната власт да управляват успешно, да отговорят на тези очаквания, които ги доведоха до победа и до резултат.

Повечето от вас си спомнят други времена в местната власт, когато главната, голямата грижа на един кмет беше как да се платят заплати на общински служители, на учители, социални работници и нямаше много кандидати за кметове. Сега ситуацията е много по-различна – общините се замогнаха значително. Към края на годината българските общини ще имат натрупан може би 700 млн. лева преходен остатък за следващата година. Общините получиха и получават за следващата година много по-голяма степен на самостоятелност в правенето на местна политика, за местните данъци и такси. Това е постигнато от това управление и от Българската социалистическа партия. Държавата поема за следващата година съфинансирането, националното съфинансиране за проектите по линия на Европейския съюз, за да помогнем особено на малките и на средните общини. Това са все реалности, които обаче трябва да бъдат оползотворени полезно за местните общности и за съответната община, да се случват неща – и подобряване на инфраструктурата, и решаване на остри и социални въпроси на много места, и привличане на инвестиции. Затова действително казвам, че помощта и от Висшия съвет на БСП, и от правителството при формиране на ясни управленски приоритети и програми за реализация на средствата по европейски фондове ефективно и прозрачно, за структуриране на левоцентристки мнозинства и дори и в сложни конфигурации реализация на отговорна социална политика е сред водещите приоритети.

Ние трябва да работим много сериозно като партия през следващите седмици и месеци и за структуриране на ръководството на Националното сдружение на общините в Република България. От тази гледна точка изборът на делегатите за Общото събрание е важна политическа задача. Така че в много по-сложна политическа конфигурация, с нови правила за формиране на Управителен и Контролен съвет да могат представителите на левицата да имат водещо влияние в работата на правителството, на българските общини, Националното сдружение на общините.

Ръководството на партията, Висшият съвет на БСП трябва в следващите седмици да помогнат значително и на старите кметове с голям опит, и на новоизбраните кметове в структуриране на тяхната работа, управленската им дейност. До средата на декември т.г. планираме общ семинар с кметовете, избрани от левицата, за обсъждане на управленските приоритети, програми и как ние като партийно ръководство, като Висш съвет на БСП, ще им помагаме в тяхната дейност за реализацията на тези приоритети.

Може би вече знаете, че Висшият съвет на БСП планира и скоро ще бъде обявен и Консултативен център за работа с европейски фондове. Той ще бъде открит и прозрачен и за наши кметове, и за неправителствени организации, и за всички, които имат амбиция и хъс да се научат как да работят с този важен инструмент за решаване на проблемите на местните общности.

Искам да кажа няколко думи и за състоянието на страната като цяло, за политическите тенденции, за икономическите и социалните тенденции, въпреки че този въпрос беше засегнат в изказването на министъра на икономиката и енергетиката др. Петър Димитров.

Според мен водещи оттук нататък за нас са няколко неща.

Първо, запазване на стабилността, политическа, икономическа и социална. Това е фундаментът на всяко останало действие, за модернизация и решаване на социални проблеми, проблеми на доходите и не бих приел по никакъв начин този приоритет да бъде оспорван под въздействието на емоции или желание да изглеждаме по-леви, да спечелим краткотрайно дивиденти и след това всички в страната – обществото, гражданите, да платят цената за експерименти! Защото без съмнение имаме успехи. Няма да се спирам на Европейския съюз, на икономическия растеж, на много други явно позитивни неща, които ние обаче като партия сами не си ги говорим, но и нещо по-лошо – не ги казваме и на хората, като че ли имаме смачкано самочувствие. Че всяка друга партия, постигнала други такива резултати, щеше да ходи с гордо изправена глава, наперено, може би като петел. Това не е характерно за нас, разбира се, но дайте да не се самолинчуваме, когато няма основание за такова нещо. Да бъдем обективни, разбира се, критични сами към себе си, защото винаги може повече, винаги трябва да се отговаря повече на очакванията на хората, но нека да имаме малко мярка в това. И когато две години упорито наши лидери, наши дейци насаждат, че БСП води дясна политика, ами какво очаквате от гражданите и симпатизантите?! И се хващаме на евтини номера, които ни се налагат отвън, и това започва да се разширява в нашата партия сред актива и симпатизантите. И много често и нашите местни структури не реагират адекватно. Чакат: “Ами там, горе, нещо решават, те са виновни.” Сигурно има отговорност в комуникацията, в слабия пиар, в слабото медийно отразяване и в правителството, и в ръководството на партията, но нека да бъдем реалисти, да имаме самочувствие.

Успехите са ясни, те са предпоставка за решаване на много проблеми, защото в страната ни има проблеми, натрупани за всички години от време – много социални деформации, много остро усещане за несправедливост в нашето общество на фона на желанието да заживеем като истински европейци днес, сега. И тук е голямото предизвикателство пред БСП, пред нашите представители в управлението – ще можем ли в следващите година и половина да реализираме още повече от нашите приоритети. 2008 г. също няма да бъде лесна, защото трябва да решаваме много въпроси, свързани с модернизацията на българското образование – и средното, и висшето, със създаване на повече условия за реална конкурентоспособност на българската икономика, тъй като има и сигнали, които са обезпокояващи. Дефицитът по текущата сметка говори за структурни проблеми, трупани с години. Трябва да намерим механизмите за стимул към икономическа активност, за премахване на бюрократични прегради, за много ефективно, много по-ефективно и прозрачно изразходване на публичните средства в нашата страна, за администрация, която върши работа на обществото, а не сама за себе си.

Следващата година ще е важна и за развитието на здравната реформа, където немалко неща бяха направени, но буксуват. Трябват системни мерки. Въпросът е ние ще се опитваме ли да доизкарваме мандата на това управление, или ще се опитваме по-смело, аргументирано, с публични дебати да решаваме наследени структурни проблеми и да създадем условия за решаване на тези проблеми в средносрочен план, така че да има по-добър резултат за българските граждани?

Разбира се, в нашата партия трябва да има открити дебати – за характера на политиката, за това доколко е лява, доколко отговаря на нашите виждания, на нашите идеи, но винаги също така да приземяваме нашите идеали, нашите ценности към реалните ситуации, към реалните условия в нашата страна. Това е отговорното ляво поведение. Защото миналата година, спомняте си, колко бяхме критикувани за намаляване на корпоративния данък и от наши среди – в резултат на това растежът на приходите в бюджета от корпоративен данък е над 50%. И това е една от причините, наред с добрата събираемост в бюджета като цяло, да можем да направим втора стъпка за актуализация на пенсиите, освен от 1 юли и от 1 октомври. Някой да е казал нещо? Но някой да е казал и благодарение на какво стана това възможно? Не го чух. Същото важи и за 10-процентния данък за личните доходи. Защото аз като социалист принципно не бих подкрепял такава политика, ако говорим за абстракция, за, как да ви кажа, за нашите ценности. Прогресивното облагане е много по-справедливо и социално, но може ли да гарантира достатъчна събираемост в България днес? Мисля, че не, не достатъчно. И нашето състояние на държавата, която още боледува от много деформации от прехода – и администрацията, и държавата като цяло, и обществото, защото знаете колко данъци сигурно се укриват, да си говорим откровено.

За мен въвеждането на този 10-процентен данък сега ще бъде много важна стъпка за политиката на доходите, на огромна част от работещите българи. Др. Димитров посочи конкретните примери. За всички тези работещи в частния или в публичния сектор хора по същество това ще означава още една годишна заплата, спестена от неплатени данъци. Това ляво или дясно е? Разбира се, има проблем с най-ниските доходи и затова правителството взе всички възможни мерки да не се получи загуба за хората, които са в най-трудно положение. И през следващата година, и докрая на мандата ще правим всичко възможно да подтикваме нагоре, да помагаме хората в най-трудно положение, защото сме лява политическа партия и защото социалната чувствителност е присъща, иманентна за всеки един от нас. Но не с общи лозунги, а с конкретни идеи да решаваме проблемите. Затова казвам, и ръководството на партията, и правителството сме отворени за всякакви конкретни идеи за това как да управляваме по-добре, как да постигнем повече от гледна точка на това, което нашите граждани и нашите симпатизанти очакват.

Разбира се, не мога да не се спра и на състоянието на партията. Защото и днес по време на дискусията се чуха доста крайни, противоположни в някои отношения, оценки – и затова как партията се свива като шагренова кожа, и че водим едва ли не последни битки, които са като пирови победи. Между другото, в историята действително фразата за „още една такава победа и няма да имаме армия“ е на цар Пирот и римско време, който е воювал срещу Римската република тогава. И другите оценки, най-вече на представители на общини, където сме спечелили и кметски избори, и имаме голямо влияние в общинските съвети, в т.ч. мнозинства, за добра кондиция. В много отношения тази реалност е отражение на състоянието не само на партията като цяло, защото е ясно, че има връзка между отношението към правителство и гласуване за БСП, но и на местните ни структури.

Аз искам да благодаря на целия състав на Националния предизборен център на БСП за огромната работа, която свърши, подготвителната работа в процеса на номинации, на диалог между централното ръководство и местните структури. И понякога беше много трудно. Там, където имаме открита партия, амбициозна, със здрави партийни ръководства, с хора, които са амбицирани да управляват добре, този диалог беше лесен. На много места обаче се сблъскахме действително с капсулиране, с нежелание да се чуят аргументите не само на партийното ръководство, на социологически агенции и проучвания – едно, второ, трето, казват: “Те не са обективни.” Затваряне на очите към реалностите. Защото отдавна вече БСП не е единствената политическа сила и невинаги това, което ние мислим за себе си, отразява това, което обществото мисли за нас и за нашите кандидати. И на много места резултатите в полза на други партии, в т.ч. на ГЕРБ – ние сами сме си ги направили с нежеланието да подкрепим печеливши кандидатури, които заявяваха готовност за конкретни политически ангажименти към Българската социалистическа партия.

Затова аз мисля, че в анализа на Националния предизборен център, който беше обсъден вчера много подробно и на заседанието на Изпълнителното бюро, има реалния, обективния, самокритичния анализ и за това, което сме постигнали, и за това какви са ни проблемите и по никакъв начин не бива да си затваряме очите към тях. Разбира се, анализът на резултатите – това е преди всичко отговорност на местните ни структури. Но нито Изпълнителното бюро, нито Висшият съвет на БСП могат да са безразлични към състоянието на много наши партийни организации и ще участваме активно в този анализ и в дебатите там, където имаме проблеми как да променим нещата, как да спечелим доверие, как да отворим партията към активни слоеве на населението, към неправителствените организации, граждански структури, бизнес, работещите хора. Това е една много важна задача, която трябва да реализираме не само преди следващия конгрес на партията през следващата година, но и в целия период до европейските избори, за да можем не само да задържим влиянието, а да го разширим. И това е постижима цел.

Имаме основание за самочувствие, ако се хванем на сериозна работа. От тази гледна точка за мен винаги е бил важен екипният принцип на работа. Сигурно невинаги и аз съм бил най-адекватен и най-готов да реализираме този принцип по най-добрия начин. Но сега много вредно ще бъде в очакване и наближаване на следващия конгрес да се впуснем във вътрешни битки и саморазправи и да търсим просто виновните и всеки да води някаква си политика, за да постигне по-голям резултат за себе си или за своите виждания на конгреса на партията. Защото конгресът на партията е за нас, а парламентарните избори са за партията като цяло и за това дали тя ще може и за в бъдеще да реализира своите ценности и своите идеи, своята прагматична управленска политика.

Много важно е да разширяваме нашия капацитет по места. Това означава още по-голямо отваряне на партията към хората, които не са политически ангажирани към нас, не само симпатизанти на левицата и на БСП, защото това наше си партийно самомнение, понякога високомерие, често върши злини. И съм виждал и в хода на кампанията, участвайки в подкрепа за наши кандидати, наши листи – колко много се различава отношението към БСП в зависимост от вътрешната ни кондиция по места. На някои от тези места, където сме в добра кондиция, загубихме, но загубихме с чест, с хъс и не ми е толкова жал, защото видях как работихме. На някои места загубихме поради много други причини – поради вътрешни битки, демотивация на наши избиратели. Защото, ако месеци наред се борим помежду си, е, как ще спечелим срещу силни, атрактивни опоненти, политически и мажоритарни? Няма как!

Уважаеми другарки и другари, имаме основание след тези избори да сме с добро самочувствие, с увереност като партия, която е спечелила значително доверие като първостепенна политическа сила и е запазила голямо влияние в местната власт. Нямаме основания да смятаме, че сме свършили всичко по най-добрия начин и да се самозабравяме и да смятаме, че нещата са ни в кърпа вързани по естествен начин и до края на мандата, и за следващите парламентарни избори. Това как ще се развият нещата оттук нататък, не само в следващите месеци, а и на следващите парламентарни избори, е изцяло в наши ръце. И моят апел към всеки един от нас е да помислим, всеки за себе си, какво можем да направим по-добре като партия, която носи отговорност не само пред нашите членове и симпатизанти, но и пред развитието на България занапред като модерна европейска нация, като страна, която наваксва своето изоставане, ниските позиции, с които влязохме в Европейския съюз, да си поставяме амбициозни цели, които обаче са реалистични. Мисля, че това е съвсем възможно, съвсем в нашите сили.

Още веднъж искам да пожелая успешна, спорна работа на нашите кметове. Ние ще ви помагаме, за да може да реализирате вашите и нашите общи социалистически идеи в местното самоуправление! Не забравяйте, че и вие ще трябва да помагате на следващите парламентарни избори.

Живи и здрави, на добър час!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук