ПРОЕКТОБЮДЖЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА БЪЛГАРИЯ

0
233


До влизането на България в Еврозоната и приемането на еврото и за наша национална валута (това едва ли ще се осъществи преди 2012 г.) всеки следващ бюджет ще е по-труден за изпълнение от предходния. Най-важните причини за това са: възходящият тренд на цените у нас, предвид изоставането им от останалите страни в ЕС, дължащо се в известна степен и на поетия ангажимент за увеличаване на акцизите на горивата, еленергията и на високоалкохолните напитки, поет от страната ни при присъединяването ни в ЕС; сложната обстановка на пазара на петролни продукти и резките колебания на курсовете на основните световни валути; все още ниската конкурентосопособност на българската икономика (през 2006 г. се забелязва дори отстъпление – от 75-о на 79-о място в света), което води до нарастване на дефицита по външнотърговския, респективно по платежния ни баланс; перманентен натиск за ръст на работните заплати от заетите в редица бюджетни сектори: образование, наука, здравеопазване, социални услуги; горско стопанство и др.

Независимо от тези обективни и субективни трудности правителството депозира в парламента един максимално реалистичен проектобюджет за 2008 г., в който не се правят никакви експерименти, с които да се наруши финансовата стабилност у нас, основаваща се на стриктно спазване на принципите на системата на валутен борд, установена на 01.07.1997 г. Налице е максимално удовлетворяване на най-неотложните потребности на работещите в бюджетната сфера, изпълнение на сравнително високите за финансовите възможности на нашата страна задължения, които имаме към бюджета на ЕС – 659,894,4 млн. лв., както и към НАТ0, в т.ч. за участие във военни мисии зад граница – 90 млн.лв., съфинансиране от страна на бюджета на националния дял при усвояването на средствата по оперативните програми на ЕС и т.н.

Какво е най-характерно за проектобюджет 2008?

1. Налице е стабилна и устойчива прогноза за ръст на БВП за 2008 г. от 6,4%, който е един от най-високите сред останалите 26 страни-членки на ЕС. Прогнозният ръст за настоящата 2007 г. също е 6,4%, но са налице предпоставки той да бъде по-висок.

2. Предвидено е прогнозната инфлация в края на 2008 г. да бъде 4,5%, а средната за периода – 6,9 %. Прогнозите на БНБ, докладвани от управителя й на заседанието на Комисията по бюджет и финанси при представянето на бюджета в НС са за по-нисък размер – 3,8%, а средната за периода – 6,2%. Налице са сериозни предпоставки прогнозната инфлация да е по-висока – вероятно 10-15%. Те се свеждат до: ускореното нарастване на цените на петрола и останалите горива (към 08.ХІ.2007 г. цената на барел суров петрол на Нюйоркската борса достигна на 98,62 $, а колко ще е средната цена през 2008 г. е извънредно трудно да се предвиди, но вероятно ще е около или над 100 $ за барел); лошата селскостопанска реколта в Европа, респективно и у нас и 2-3 пъти по-високите цени на пшеницата (на стоковата борса в Хановер цената на пшеницата в началото на ноември 2007 г. е 233,50 евро за 1 тон), слънчогледа и други важни борсови селскостопански култури в сравнение с 2006 г. (цената на брашното у нас достигна до 830- 850 лв. за тон към края на октомври 2007 г., докато в началото на 2007 г. е било около 300 лв. за тон), което неизбежно ще доведе до значително по-високи цени на хляба и хлебните изделия, както и на месото и млякото и изделията от тях, които са основна част от хранителните стоки, които потребяват българските граждани; заложения ръст на акцизите на горивата, електричеството, въглищата и кокса, концентрираните алкохолни напитки и цигарените изделия (те са калкулирани от правителството, но са възможни непредвидени верижни повишения на цените на енергоемките промишлени стоки и услуги, които вероятно ще надхвърлят прогнозните величини. През лятото на 2007 г. поради създалата се масова психоза за повсеместен ръст на цените дори и на стоки, които са извън обсега на хранителните стоки, за които имаше предпоставки за увеличение); ръстът на инвестициите (чуждестранни и местни) също генерира инфлация (преките чужди инвестиции през 2007 г. вероятно ще надмине 5 млрд. евро); изпреварващият ръст на доходите в някои сфери на стопанството ни, което не се отчита от официалната статистика, като строителството, туризма, производството и търговията с горива и енергоресурси и др., в които по-голямата част от възнагражденията се плащат не по ведомост, а „на ръка“ и „натиска“ на пазара, който оказват тези недекларирани финансови ресурси и т.н.

3. Прогнозният валутен курс за 2008 г. в проекта за макрорамка на проекта за бюджет 2008 е 1,40 лв. за 1 $. БНБ предостави прогноза за 1,38 $ за 1 евро. Според мен той е до голяма степен реалистичен. 2008 г. е година на президентски избори в САЩ и обикновено в изборна година щатската валута, респективно борсовите индекси Дау Джоунс и НАСДАК са в подем поради очакванията на бизнеса за промяна на политиката, в т.ч. и на финансовата. Американският долар прекалено много се обезцени през изминалите две години и по всяка вероятност е достигнал най-ниските си пикови нива и под тях е трудно да се понижи. Прогнозата на Министерство на финансите за валутния курс през 2008 г. е съставена въз основа на предоставената прогноза на МВФ, а БНБ – въз основа на предоставени прогнозни данни на Европейската централна банка (ЕЦБ).

4. В проектомакрорамката на бюджет 2008 е предвидена прогноза за умерено нарастване на дефицита по текущата сметка през 2008 г. – 6,914,3 млрд. евро (21,9% от БВП) срещу прогнозни 5,898 млрд. евро (21,0 % от БВП) за настоящата 2007 г. За сметка на номиналното нарастване с над 1 млрд. евро на дефицита по текущата сметка на платежния ни баланс през 2008 г. се предвижда да постъпят в българското стопанство 4738,5 млрд. евро (15% от БВП) преки чуждестранни инвестиции, докато прогнозата за 2007 г. те да са 4,655,4 млрд. евро (16,6% от БВП). Наличието на дефицит по текущата сметка е следствие както на системата на валутен борд, която действа у нас повече от 10 години, така и от ниската степен на конкурентоспособност на българската икономика, която генерира голям внос, в т.ч. и на инвестиционни и потребителски стоки и сравнително малко стоки, търсени на световните пазари. Вероятно още няколко години Република България няма да е в състояние да достигне в стойностни и натурални показатели нивото на българския износ през далечната 1989 г., което бе завидна величина. Оперативна програма „Конкурентоспособност“ на ЕС е само един от способите за насърчаване на износа, но засега като че ли е единствен, тъй като проект за стратегия в тази насока няма. На българската общественост не е ясно засега защо у нас няма Ексимбанк, защо не се изплащат експортни премии на износители на някои артикули (например на производителите на екологично чисти земеделски продукти), защо бюджетът на Агенцията за експортно застраховане е толкова нисък? Могат да се потърсят отговори и на други въпроси в тази област, но изводът е, че макар с притока на чуждестранни инвестиции засега почти компенсираме отрицателното салдо по текущата сметка, то значителна част от тях са в недвижими имоти (парцели, апартаменти в 3-4 големи града и 7-8 национални курорта и къщи в т. нар.селища от затворен тип и в по-малка степен на селски къщи). Те обаче не генерират произведена продукция, която да се изнася, но същевременно заемат значителен дял от преките чуждестранни инвестиции и множество агенции за недвижими имоти, дислоцирани във Великобритания, Ирландия и други страни, оперират с тях и реализират крупни печалби. За българските продавачи на недвижимости остават значително по-скромни приходи засега и стремежът им е да излязат непосредствено на международните пазари без чуждестранни посредници, което трудно ще стане в близките години. Крайно належащо е да бъдат създадени предпоставки (в т.ч. и с механизмите на бюджетното планиране) за привличане на все повече чуждестранни инвестиции, които да бъдат в българската индустрия и селско стопанство и да генерират износ за сметка на тези в недвижими имоти (последните на практика са обездвижени, независимо че за тях са разходвани преобладаващо български строителни материали и са проектирани и строени от наши сънародници).

5. Налице е още един тревожен въпрос, който е в непосредствена връзка с проектомакрорамката на бюджет 2008. Предвиден е неимоверно висок излишък от 3% от БВП, докато в бюджет 2007 той е 0,8%. Към 30.ІХ.(края на деветмесечието на 2007 г.) излишъкът в изпълнението на бюджета е колосален и непостиган досега в годините на прехода към пазарно стопанство – 3,3 млрд. лв. Трудно е да се предвиди колко ще е той в края на 2007 г., но вероятно ще надхвърли 4 млрд. лв. Вместо през 2008 г. да се предвиди едно умерено покачване на суфицита (излишъка) в бюджета от 0,1 – 0,2 пункта и той да е не повече от 1% от БВП, Министерството на финансите се „презастрахова“, като планира огромен излишък от 3% от БВП. Такъв голям бюджетен излишък няма в нито една страна-членка на ЕС, където преобладават страните с незначителен дефицит в бюджетите си, а две-три от тях получиха предупреждение или бяха санкционирани от Европейската комисия заради по-голям (над 3%) дефицит. България е на другия полюс. (Около 1/3 от страните в ЕС имат бюджетен излишък, в т.ч. Испания, Австрия, Дания и др., но той е значително по-нисък от предлагания в България). При положение че в българското здравеопазване, образование, наука и култура има перманентен недостиг на средства, а пътната и пристанищната инфраструктура на някои латиноамерикански страни като Коста Рика и дори сочената напоследък като бедна държава – Куба, е на по-добро равнище. Според мен 500-600 млн.лв. от предвидените 1,852,2 млрд. лв. излишък, трябва да бъде употребен за още едно увеличение с поне 10% на пенсиите от 01.Х.2008 г. (в проектобюджета е предвидено само едно увеличение от 9,5% от 01.VІІ.2008 г., което да се изтегли с три месеца по-рано). Останалите около половин млрд.лв. следва да бъдат пренасочени за подсилване на бюджетите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на транспорта, които изграждат и реконструират инфраструктурата ни, както и да се отделят допълнително средства за здравеопазване, наука, култура и образование. Към аргументите за намаляването с 2 пункта на бюджетния излишък може да се добави още един. Към настоящия момент (началото на ноември 2007 г.) размерът на фискалния резерв е близо 8 млрд. лв., а необходимият е 3,6 млрд.лв. (този размер е фиксиран в проектозакона за държавен бюджет за 2008 г.) и това е достатъчна гаранция за предотвратяване на потенциални рискове. Посочено бе, че потенциален риск за стабилността на валутния борд у нас през 2008 г. засега не се очертава.

6. В проектобюджета за 2008 г. са предвидени 4,257,9 млрд.лв. за капиталови разходи, което представлява ръст от 51,1% спрямо планираното в предходната година. Независимо че това е едно от най-големите му предимства, като се предвижда значителен ръст, считам, че нарастването е възможно да бъде по-високо, като се използва част от бюджетния излишък. На водещата партия в тристранната коалиция – БСП, като член на Социалистическия интернационал, е присъщо да води една значително по-гъвкава социално-икономическа политика, ориентирана както към по-висока инвестиционна активност (тя не може да се постигне без достатъчно финансови ресурси), така и действена социална политика, ориентирана към „туширане“ на все още големите социални неравенства у нас. Капиталовите разходи са предназначени за национално финансиране (средно 20%) на предвидените по шестте оперативни програми средства от ЕС, капиталовите разходи на общините, в т.ч. и фонд „ФЛАГ“ (специализиран фонд, който ще заработи от началото на 2008 г. и ще покрива разходите на общинските администрации за проектиране и предпроектни проучвания на т.нар. европроекти, по предварителни разчети ще е в размер на 100 млн.евро) и т.н. Държавно гарантираните заеми са в размер на 1,2 млрд.лв., с насоченост главно към предстоящото строителство на АЕЦ „Белене“. Считам, че в доклада на министъра на финансите към проекта за бюджет 2008 е трябвало да се направи детайлизация и подробна обосновка за необходимостта на капиталовите разходи по отделни инвестиционни обекти, както и по възможност това перо да бъде допълнено с част от заложения свръхголям бюджетен излишък от 3% от БВП за следващата година. Не трябва да се забравя, че България след влизането си в ЕС на практика вече е излязла от опеката на МВФ и това оправдание за свръхбюджетни рестрикции на предходните министри на финансите вече не е налице.

7. С част от бюджетния излишък трябва да се повишат предвидените детски надбавки за 2008 г. от 30 на 50 лв. и да се предоставят на всички родители, полагащи грижи за деца, които посещават училище, а не както досега само на тези, които имат доход до 200 лв. на член от семейството. Необходимо е да се увеличи мрежата от детски градини и ясли (като се построят нови в най-големите ни градове) и се разшири кръгът на децата, които ги посещават безплатно. Тази степен на обучение следва да се възприема като част от образованието, което по силата на Конституцията на Република България е безплатно, а не само като част от отглеждането на децата. В редица развити страни със социално пазарно стопанство (напр. Франция) всички граждани са освободени от такса за детски градини, която се поема от държавата. България едва ли може да си позволи да въведе още от следващата година пълна държавна издръжка на децата в детски градини и ясли, но частично (до 50%) е възможно за по-широк кръг родители. Тази социална придобивка ще е в унисон с документите, приети на заседанието на 46-ия конгрес на БСП (16.06.2007 г.). На него бяха утвърдени освен посоченото облекчение за родители с деца в предучилищна възраст (за което да се разходват 19 млн.лв.) и създаването на фонд „Интелект“, за който първата година трябваше да се разходват 18 млн.лв., изготвяне и приемане на законопроект за преференциално студентско кредитиране и т.н. В проектобюджета тези решения на конгреса не се открояват и финансов ресурс за тях не е заделен и е възможно между първо и второ четене на законопроекта да се депозират от депутати от управляващото мнозинство поправки в него в тази насока.

8. Посочено бе, че само за нуждите на военните мисии зад граница в проектобюджета са отделени 90 млн.лв., докато за Министерство на отбраната за 2008 г. са предвидени 1119 395 млрд.лв., през 2007 г. са били предвидени 1 007 104 млрд.лв. Ръстът е около 11,2%, което вероятно според ръководството на министерството и Генералния щаб на българската армия е наложително, но за огромната част от българското население едва ли е оправдано. Необходимо е да се има предвид, че други сфери изпитват перманентен недостиг на средства и най-вече здравеопазването ни (в някои болници има апарати за хемодиализа отпреди 20-25 години и кувьози за новородени деца отпреди 30 години). От европейските държави на НАТО само Република Турция е с по-високи разходи за отбрана на човек от населението от България, докато повечето страни от Централна и Източна Европа са значително след нас по ниво на военни разходи. Ето защо това перо може да се редуцира независимо от поетите ангажименти от предходни правителства към съюзниците от Северноатлантическия пакт. Необходимо е да се има предвид, че сравнително големи и богати страни като Испания и Италия отделят едва 1-1,2% от БНП за военни разходи, докато България – два пъти повече, или около 2,3%. За сметка на вътрешни резерви и на по-ефективно разходване на финансовите средства за вещева издръжка на вече професионалната българска армия да се съкрати бюджет 2008 поне с 10% годишно. Трябва да се редуцират също и българските контингенти от мисиите зад граница, които понастоящем са с твърде голям числен състав. Най-голяма от българските задгранични мисии е тази в Афганистан (над 400 души), а в тази страна България няма кой знае какви политически и стопански интереси. За разлика от Ирак, който дължи на нашата страна близо 2 млрд.$, в известна степен наличието на мисия от около 160 български бойци е оправдано от финансова и стопанско-стратегическа гледна точка, но е възможно да се редуцира. Евентуално в недалечно бъдеще страните, взели участие в мироопазването на Ирак, ще получат най-добри шансове за навлизане на фирми в строителството и възстановяването на икономиката на тази богата на ресурси страна. Допреди 20 години България бе водеща в изграждане на инфраструктурни обекти на иракска земя. Безспорни са стратегическите интереси на България в т.нар. Западни Балкани и наличието на ограничени военни и полицейски контингенти в Босна и Косово е до голяма степен оправдано, но не трябва да се допуска повече да бъдат връщани оттам в родината български бойци заради контрабанда на цигари и за други нарушения на войнския дълг и морал. България като страна, най-бедна в ЕС, е в състояние да редуцира в следващите 3-5 години постепенно военния си бюджет и е възможно през 2010-2012 г. да достигне до ниво от 1-1,2% от БВП за военни разходи. Необходимо е изцяло да се преструктурира българската армия, която от началото на 2008 г. ще бъде изцяло от професионални войници, сержанти и офицери, следва да се създаде и една не особено многочислена национална гвардия от запасни чинове, която да подпомага Гражданска защита при справяне с природните бедствия и производствените аварии. Същевременно следва да се модернизира и увеличи производството на българската военна индустрия (в т.ч. и чрез офсетните сделки при покупка на нова военна техника от други страни от НАТО и евентуално по-пълно натоварване на мощностите й, което трябва допълнително да се договори със САЩ като компенсация за изграждане на съвместни бази на българска територия).

9. Друга положителна страна на бюджет 2008 е въвеждане на делегирани бюджети в образованието, което е стъпка към т.нар. бюджетиране, при което парите ще следват ученика. По този начин всеки директор на училище ще разполага самостоятелно с тях и ще може да стимулира онези учители, за които професията е призвание, и да санкционира тези, които не изпълняват добросъвестно задълженията си.

10. В бюджет 2008 за здравеопазване са отделени допълнително 350 млн.лв. Вероятно ще бъдат намерени допълнително около 8 милиона лева за издръжката на училищните лекари и стоматолози, които от следващата година ще заработят в училищата след изменение на Закона за здравето, прието на 08.ХІ.2007 г. от НС, което е израз на действената социална политика на правителството. Няма да има обаче дългоочакваното навлизане на доброволните здравни фондове в здравеопазването, като се направи задължителен т.нар. втори стълб на здравното осигуряване. По този начин (в случай че междувременно не се вземе такова решение, за което отдавна настояват останалите две либерални формации в кабинета – НДСВ и ДПС) едва ли в следващия бюджет 2009, който ще се изпълнява в година на парламентарни избори, ще се реши този дълго отлаган въпрос. Крайно време е монополът на НЗОК да бъде премахнат, като се поставят високи критерии, които да направят сигурни и стабилни частните фондове за здравно осигуряване, за да не фалират след няколко години, както стана преди в Чехия и др. страни от Източна Европа. Необходимо е да бъдат разширени регулаторните и надзорните правомощия на Комисията по финансов надзор и да се лицензират отново 3-4 фонда, които са финансово стабилни и работят професионално и ефективно.

11. Косвени данъци. Приходната част на бюджет 2008 се формира предимно от косвени данъци, като преобладава ДДС (29% от общите приходи в него), акцизи (14%) и мита (1%), докато преките данъци заемат съответно – корпоративен данък (8%) и данък върху доходите на физическите лица (8%). Ставката по ДДС остава 20%, а при акцизите ще има известно нарастване на акцизите на горивата, цигарите и алкохолните напитки, като през следващата година отпада акцизът за кафето. Увеличените акцизи на цигарите ще доведат от една страна до продължаване на спадането на дела на Булгартабак в общото потребление на тютюневи изделия у нас, каквато тенденция е налице в последните 2-3 години и от друга – до увеличаване на контрабандната търговия с цигари. Необходими са мерки от страна на контролните органи (агенция „Митници“ от около две години е оторизирана с администриране на акцизите) за редуциране на нелегалната търговия с тютюневи изделия. Възможно е да се обмисли отново да се възложи на НАП администриране на акцизите, предвид опита, който имат служителите й в тази насока, тъй като допреди 2 години (дотогава данъчната администрация осъществяваше тази дейност) борбата срещу контрабандната търговия с цигари бе по-ефективна. При положение че е подписано споразумение с ЕС при преговорите за присъединяване на България по отношение на поетапното вдигане на акцизните ставки, едва ли е възможно да бъде променено, но може да се разработи програма за стимули и защитни мерки за българските производители както на суров тютюн, така и на цигарени изделия. В противен случай един традиционен отрасъл за България ще бъде постепенно „смазан“ от чуждестранната конкуренция. Преди около 20 години „Булгартабак“ бе една от малкото български мултинационални компании, притежаваща фабрики и пазарен дял в редица страни, докато сега (след неуспешните опити за приватизация от предходни правителства) заема все по-скромен дял дори на българския пазар. Ето защо, според мен, следва да се поиска от ЕК предоговаряне на сроковете за увеличение на акцизите на тютюневите изделия, с което те да се изравнят с тези от останалите страни от ЕС поне с още 3-5 години. По този начин българският тютюнев концерн „Булгартабак“ следваше да преструктурира производството си (евентуално да бъде поканен някой водещ чуждестранен мениджър, с когото да бъде сключен контракт в тази насока или да бъде приватизиран от водещ мултинационален концерн, но запазвайки българските национални интереси, което да бъде оформено надлежно в договора за приватизация) и той започне да възвръща позициите, които е имал допреди 20 години не само у нас, но и в чужбина. Предлаганите мерки по отношение на увеличаване на сроковете за въвеждане на новите ставки на акцизите няма как да бъдат осъществени до приемане на проекта за бюджет 2008, но е възможно, ако се възприеме подобен подход, да се започнат незабавно преговори с ЕК, евентуално те бъдат приети от НС още преди разглеждане на проекта за бюджет през 2009 г.

12. Преки подоходни данъци. По отношение на т.нар. плосък данък на личните доходи се прие от правителството ставката да бъде 10%, без наличие на необлагаем минимум. Получаващите доходи до 430 лв., заети в бюджетната сфера, ще бъдат компенсирани с увеличение на заплатата от 01.01.2008 г. Едноличните търговци единствено ще заплащат 15% данък върху доходите на физическите лица, който ще е еднакъв с този, с който се облагат търговските дружества с 10% корпоративен данък (данък върху печалбата) плюс 5% данък върху дивидента, който заплащат техните собственици за дяловото си участие в тях. Предвидени са някои облекчения за лицата от различните категории, които заплащат личен подоходен данък: за творците и хората на изкуството ще се признават 40% разходи, за упражняващите свободни професии – 30% и за наемодателите – 10%. Размерите им са с около 30-40 по-ниски от признатия размер на разходите понастоящем. Основателен е въпросът защо едно правителство, доминирано от социалистическата партия, въвежда плосък данък, от който ще се възползват предимно хората с високи доходи? Най-често срещаният отговор е да излезе „на светло“ т.нар. сива икономика, която у нас е в големи размери. Доколко това ще стане, особено в някои сектори като строителството, туризма, хранително-вкусовата промишленост, ще видим през февруари 2009 г., когато стане ясно как е изпълнен бюджет 2008. Вероятно от плоския подоходен данък ще постъпят във фиска повече приходи, както постъпиха през настоящата година повече от корпоративния данък след намалението му от 15 на 10%, но остават открити някои въпроси. Защо се игнорира семейното подоходно облагане само година, след като бе въведено? Основателен е въпросът дали плоският данък е в унисон с традиционната лява социална политика на водещите социалдемократически партии в Социалистическия интернационал – френската, германската, лейбъристката във Великобритания и др.? Отговорът е еднозначен – не. Трябва обаче да се има предвид, че и трите водещи страни в света (членки на Г 8) не търсят на всяка цена като България да имат висок икономически растеж, с който да „догонят“ нивото на БВП на глава от населението в останалите страни от ЕС, тъй като те отдавна са го постигнали. С други думи, с оглед на постигане на по-висока инвестиционна активност и на редуциране на сивия сектор в българската икономика, в т.ч. и чрез данъчни стимули (изразяващи се в 10% корпоративен данък и 10% подоходен данък) е оправдано ставката да е толкова ниска на този етап. Друг е въпросът дали следваше да се остави необлагаем минимум, или не и възможно ли е да бъдат компенсирани всички заети лица (не само в бюджетната сфера, което бе декларирано от правителството, но и в частния сектор, за което следва работодателите да намерят самостоятелно средства за тази цел и да го сторят още от 01.01.2008г.)? Според мен едва ли това ще стане повсеместно и по всяка вероятност ще се наложи синдикатите да окажат натиск върху собствениците на тези търговски дружества, които не изпълнят препоръката на правителството. Ето защо по-разумно бе да се възприеме ставка на пропорционалния или плоския личен подоходен данък от 12 % или най-много 13-14%, но да се запази необлагаемият минимум засега. В тази връзка от 01.01.2008 г. 50% от събрания на територията на всяка от 264-те общини данък върху доходите на физическите лица, които постъпваха досега в общинските бюджети, ще се акумулират в републиканския бюджет. По този начин единствените собствени приходоизточници на общините остават местните данъци и такси и патентните данъци, а останалите приходи те формират от субсидии от централния бюджет, отпускани от Министерството на финансите. Трудно е да се обясни как фискалната децентрализация, за която се борят отдавна общините, кореспондира с отнемане на най-големия собствен приходоизточник за общинските администрации!?! Налице е тенденция за свръхцентрализация на приходите в републиканския бюджет, което, ако е за сметка на намаляване на сивия сектор в българската икономика, е положително явление, но дали ще бъде изпълнено? Националното сдружение на общините в България вече изрази недоволство от тази фискална мярка.

13. Патентни данъци. За първи път от въвеждането им с проекта за бюджет 2008 се дава право на общините да определят и администрират патентните данъци. Необходимо е да се приветства тази фискална мярка, независимо от сравнително малкия им размер – едва около 40 млн.лв. годишно.

14. Местни данъци и такси. През 2008 г. ще се предостави правото на общинските съвети да определят местните данъци, които досега бяха фиксирани в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). От началото на следващата година ще бъде определен в ЗМДТ т.нар. коридор, който ще обхваща като долна граница досегашния размер на местните данъци, а като горна – 2-3 пъти по-висока величина от него. Повечето общински съвети едва ли ще вдигнат рязко местните данъци на максимално възможните равнища, но от началото на 2008 г. ще има едно макар и не особено голямо допълнително данъчно бреме за българските данъкоплатци. Необходимо е да се има предвид, че местните данъци и такси в България са най-ниските сред останалите страни от ЕС, но и доходите на българските граждани също са най-ниски и е наложително новоизбраните общински съветници да се съобразят с това обстоятелство.

14. В проекта за бюджет 2008 се предвижда увеличение на минималния осигурителен праг за лицата, които се осигуряват самостоятелно и упражняват т.нар. свободни професии – от 1400 лв. на 2000 лв. Тази фискална мярка в известна степен обезсмисля успешното прилагане на плоския данък. Налице са сериозни опасения за увеличаване на сивия сектор в българската икономика, ако тя бъде приета от НС. Същевременно в проекта за бюджет 2008 не е спазена досегашната тенденция за намаляване на осигуровките с 3 пункта. По този начин независимо от направеното през последните две години намаляване на осигурителната тежест, (през 2006 г. с 6% и от 01.Х.2007 г. – с 3%), тя е сред най-високите в ЕС, което оскъпява цената на труда в Република България. Това обстоятелство е изтъквано от чуждестранните инвеститори нееднократно при срещите им с представители на българските им партньори от правителството, бизнеса и синдикатите. През 2008 г. е предвиден да се увеличи размерът за работниците при разпределение на осигуровките от 35 на 40%, като се намали досегашният дял за работодателите от 65% на 60%. С това на практика се увеличава данъчноосигурителната тежест на наетите по трудово правоотношение работници и служители с 5% и едва ли е избран най-подходящия момент при въвеждане на т.нар. плосък данък, който ще засегне нискодоходните социални слоеве (тези, които получават възнаграждения до 430 лв., а те преобладават засега у нас).

Като цяло проектът за бюджет 2008 трябва да бъде подкрепен от управляващото мнозинство, а неговите представители да намерят достатъчно аргументи и да вземат под внимание повечето от тях преди гласуването му на второ четене в Народното събрание.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук