І. ОБЩИ ДАННИ
Средната избирателна активност за кмет на община в страната на втория тур на местните избори е 47.8%, докато средната избирателна активност за кметове на кметства на балотажа е била 66.1%. Избирателната активност за кметове на райони в трите областни града София, Варна и Пловдив обаче е 18.2%, като средната избирателна активност за кмет на район за София е 17.9%, за Варна – 17.5%, и за Пловдив – 20.1%. Активността на избирателите на втория тур на местните избори в 19-те областни градове е ниска – средно 28,79%, а в София – активността е под 20%. (Данните са на базата на 100% обработени протоколи.)
Централната избирателна комисия ще предложи на президента да насрочи нови избори в 16 кметства, защото в тези населени места двамата кандидати са получили на втория тур равен брой гласове.
По данни на ЦИКМИ БСП и ДПС имат по над 700 избрани кметове, ГЕРБ – над 300, НДСВ и СДС – по над 200, ДСБ и ЗНС – по над 150, „Атака” има само 31 кметове.
От 27-те областни града БСП има (сама или в коалиция) – 11 кметове, ГЕРБ има 10 кметове (свои кандидати или подкрепя досегашни кметове), десните в различни коалиции – 5 кметове, а ДПС – 1 кмет.
Най-малката разлика при двама кандидати на балотажа за общински кметове е регистрирана в Шумен, където Красимир Костов (БСП) печели срещу съперника си Веселин Златев (ГЕРБ) с разлика от 52 гласа. В Ловеч Минко Казанджиев (БСП) отвоюва мандат от Анатолий Йорданов (ГЕРБ) с 370 гласа повече.
Драматична развръзка имаше и в Стара Загора, където кандидатът на партията ГЕРБ Светлин Танчев спечели срещу досегашния кмет Евгени Желев (подкрепян от БСП) с 490 гласа повече.
ІІ. РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗБОРИТЕ В ОБЛАСТНИТЕ ГРАДОВЕ
Резултатите от двата тура на местните избори в областните градове на страната сочат следното разпределение:
БСП самостоятелно и в коалиция спечели в 11 областни центъра: Ловеч, Русе, Разград, Търговище, Шумен, Силистра, Варна, Хасково, Смолян, Перник и Благоевград.
ГЕРБ спечели в 10 областни центъра: София, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Бургас, Добрич, Габрово, Враца и Видин.
Десницата спечели 5 областни центъра: Монтана, Велико Търново, Пазарджик, Плевен и Кюстендил.
ДПС спечели в Кърджали още на първия тур на 28 октомври, а загуби балотажите в Хасково, Разград и Търговище.
На първия тур от изборите ГЕРБ спечели в София, Пловдив и Добрич, БСП победи във Варна и Смолян, а Десницата спечели изборите на първи тур в Плевен и Монтана.
На балотажа най-голямата драма се разигра в Шумен. Красимир Костов от БСП не позволи на Веселин Златев, подкрепян от ГЕРБ и десни партии, да спечели трети мандат, като го победи с 52 гласа. За него са гласували 50,08% от избирателите, или 16 236 гласа. Веселин Златев е получил 49,92% от гласовете, или 16 184 гласа. Броят на действителните гласове е 32 420, а недействителните са 1057. Възможно е този резултат да бъде обжалван от В. Златев.
В Бургас – Димитър Николов, кандидат на ГЕРБ и десни партии, който с 65% победи Валери Симеонов от „Атака“.
В Благоевград – Костадин Паскалев от БСП получи близо 59% срещу водещия на първия тур Радослав Тасков от „Десен алианс“. Паскалев печели кметски избори в Благоевград за трети път – след 1995 и 2001 г.
Във Велико Търново – трети мандат спечели д-р Румен Рашев (подкрепен от СДС, НДСВ, „Гергьовден“, ДСБ, ДПС, „Новото време“, КНСБ, ОБТ, комитет „Съзидание“) с близо 55% срещу Иван Манчев от БСП.
В Русе втори мандат спечели Божидар Йотов от БСП – с 59% срещу кандидата на ГЕРБ Ваньо Танов.
В Стара Загора кандидатът на ГЕРБ и на широка дясна коалиция проф. Светлин Танчев, ректор на Тракийския университет, печели с 50,42% срещу досегашния кмет Евгений Желев от БСП. Избирателната активност в общината се е увеличила с 2% в сравнение с първия тур и е достигнала 39,55%.
Във Видин – Румен Видов от ГЕРБ постигна висок резултат – близо 66% – срещу досегашния кмет Иван Ценов.
В Сливен новият стар кмет е Йордан Лечков, независим, но подкрепен от ГЕРБ и СДС, който победи Мартин Славов от БСП.
В Кюстендил Петър Паунов от Коалиция „Кюстендил“ (СДС, ДСБ, Демократическа партия, „Гергьовден“, Земеделски народен съюз, „Атака“) победи убедително (с 64%) Иван Каракашки от БСП.
В Ямбол Георги Славов от ГЕРБ има 64,69% срещу Димитър Бъчваров от БСП.
В Ловеч с много малка разлика спечели досегашният кмет Минчо Казанджиев от БСП, получил 50,95% срещу Анатолий Йорданов от ГЕРБ.
В Силистра Иво Андонов от БСП с малък аванс – 51,15% – печели трети мандат срещу Тошко Тодоров от ГЕРБ.
В Разград спечели досегашният кмет Денчо Бояджиев от БСП, който с 53,65% победи подкрепения от ДПС областен управител Наско Атанасов.
В Перник народната представителка Росица Янакиева (Коалиция БСП и „Нова левица“) успя да победи водещия след първия тур бивш областен управител Димитър Колев.
В Габрово кандидатът на ГЕРБ Томислав Дончев убедително победи – с 66% – Николай Григоров от БСП.
В Хасково с най-високия резултат в областните градове – над 83% – спечели досегашният кмет Георги Иванов (този път подкрепен и от БСП) срещу кандидата на ГЕРБ Антон Иванов.
Във Враца Тотю Младенов (кандидат на ГЕРБ и СДС) победи кандидата на БСП и НДСВ Войслав Бубев.
В Пазарджик независимият кандидат Тодор Попов, подкрепен за втория тур от СДС, ДСБ, ВМРО, ССД, БЗНС, ГЕРБ и „Новото време“, спечели с 52,63% срещу досегашния кмет от БСП Иван Евстатиев. На първия тур Евстатиев водеше с 5% пред Попов. На балотажа избирателната активност в Пазарджишка община е била 42,%.
В Търговище Красимир Мирев от БСП спечели трети мандат с над 58% от гласовете. За Светлан Петков, подкрепен от коалиция „Обединени за Търговище“, ДПС и обединените десни са гласували 41.63%
РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗБОРИТЕ ЗА РАЙОННИ КМЕТОВЕ В ГОЛЕМИТЕ ГРАДОВЕ
В София кандидатите на ГЕРБ за районни кметове спечелиха балотажа в 16 района. Кандидатите на „Алианс за София” (СДС и ДСБ) победиха в „Лозенец”, „Витоша”, „Оборище”, „Средец” и „Кремиковци”, а кандидати на БСП – в район „Изгрев” и в район „Нови Искър”.
В Пловдив кандидатите на ВМРО/ГЕРБ са спечелили във всички райони.
Много доволен, Бойко Борисов заяви, че партията ГЕРБ е взела цялата магистрала „Тракия“: София, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен, та до Бургас.
ІІІ. РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗБОРИТЕ В СОФИЯ
РЕЗУЛТАТ ЗА КМЕТ НА СОФИЯ:
На първи тур изборите бяха спечелени от досегашния кмет Бойко Борисов, като кандидатът на БСП Бриго Аспарухов остана трети, след кандидата на „Алианс за София” Мартин Заимов.
РЕЗУЛТАТИ ЗА РАЙОННИ КМЕТОВЕ В СОФИЯ:
ГЕРБ – 17 районни кметове, СДС/ДСБ – 5 районни кметове, БСП – 2 районни кметове.
Районните кметове в столицата бяха избрани на втори тур при много ниска активност (средно под 20%). На балотажа кандидатите на ГЕРБ печелят изборите в 16 района в София, тези на“Алианс за София“ (СДС и ДСБ) – в 5 района, а кандидатите на БСП – в 2 района. Единственият районен кмет в столицата, който беше избран още на първия тур, е кандидатът на ГЕРБ за район „Искър” Йордан Томов с 56,99%.
Политическа партия ГЕРБ ще има районни кметове и в:
– в район „Слатина” победител е Антоанета Апостолова с 53.85%, Агоп Овагимян е получил 46.15%. За Антоанета Апостолова са гласували 4838 избиратели, за Агоп Овагимян – 4146.
– в район „Триадица” (при обработени 98.734% от протоколите) печели Евтим Евтимов с 50.52%, Людмил Андреев е получил 49.48%. За Евтим Евтимов са гласували 4554 души, а за Людмил Андреев – 4460.
– в район „Надежда” победител е Димитър Димов с 69.87%, Цветанка Георгиева е получила 30.13%. За Димитър Димов са гласували 6748 души , а за Цветанка Георгиева 2910.
– в район „Студентски” печели Димитър Дилчев с 53.31%, Венцислав Дудоленски е получил 46.69%. За Димитър Дилчев са гласували 2526 избиратели, а за Венцислав Дудоленски – 2212.
– в район „Люлин” (при обработени 99.225% от протоколите) победител е Венетка Серафимова с 64.49%, Живко Желев е получил 35.51%. За Венетка Серафимова са гласували 8832 души, а за Живко Желев – 4864.
– район „Красно село” печели Пламен Църноречки с 52.38%, Христо Апостолов е получил 47.62%. За Пламен Църноречки са гласували 5650, а за Христо Апостолов – 5137.
– в район „Сердика” е победител Тодор Кръстев с 70.63%, Орлин Димов е получил 29.37%. За Тодор Кръстев са гласували 4572 души, а за Орлин Димов – 1901.
– район „Красна поляна” печели Иван Чакъров с 54.01%, Стоян Танев е получил 45.99% от гласовете. За Иван Чакъров са гласували 4819 избиратели, а за Стоян Танев – 4103.
– в район „Връбница” победител е Младен Младенов с 72.52%, Янко Янков е получил 27.48%. За Младен Младенов са гласували 4610 избиратели, а за Янко Янков – 1747.
– в район „Панчарево” печели Станимир Пеев с 64.18%, Емил Кременлиев е получил 35.82%. За Станимир Пеев са гласували 4714 души, а за Емил Кременлиев – 2631.
– в район „Възраждане” победител е Ева Сеизова с 53.99%, Николай Спасов е получил 46.01%. За Ева Сеизова са гласували 2758 избиратели, а за Николай Спасов – 2350.
– в район „Подуяне” печели Ева Митова с 51.57%, Нешка Робева е получила 48.43%. За Ева Митова са гласували 6249 души, а за Нешка Робева – 5869.
– в район „Илинден” победител е Румяна Дойчинова с 57.14%, Владимир Данев е получил 42.86%. За Румяна Дойчинова са гласували 2801 души, а за Владимир Данев – 2101.
– в район „Младост” печели Петко Дюлгеров с 59.86%, Ирена Анастасова е получила 40.14%. За Петко Дюлгеров са гласували 8348 души, а за Ирена Анастасова – 5598.
– в район „Овча купел” печели Пламен Йорданов с 58.02%, Николай Манов е получил 41.98%. За Пламен Йорданов са гласували 3034 души, а за Николай Манов – 2195.
– в район „Банкя” победител е Рангел Марков с 60.12%, Станислав Славов е получил 39.88%. За Рангел Марков са гласували 2174, а за Станислав Славов – 1442.
– в район “Искър” софиянци избраха за районен кмет на първи тур – Йордан Томов с 56.99%.
Коалицията на СДС и ДСБ „Алианс за София” печели изборите за районни кметове в:
– район „Витоша” печели Любен Петров с 52.52%, Боян Бояджиев е получил 47.48%. За Любен Петров са гласували 3956 души , а за Боян Бояджиев – 3577.
– район „Кремиковци” победител е Ивайло Панев с 59.19%, Томи Николов е получил 40.81%. За Ивайло Панев са гласували 4295 души, а за Томи Николов – 2961.
– район „Лозенец” (при обработени 96.610% от протоколите) печели Прошко Прошков с 57.68%, Поля Станчева е получила 42.32%. За Прошко Прошков са гласували 4276 души, а за Поля Станчева – 42.32%.
– район „Оборище” печели Пенка Арменкова с 61.76%, Людмил Йорданов получи 38.24%. За Пенка Арменкова са гласували 3030 души, а за Людмил Йорданов – 1876.
– район „Средец” (при обработени 97.619% от протоколите) печели Маргарита Ангелова-Гутева с 65.86%. Георги Стефанов получи 34.14%. За Маргарита Ангелова са гласували 3965 души, а за Георги Стефанов – 2055.
Българската социалистическа партия печели изборите за районни кметове в:
– район „Изгрев” (при обработени 96.552% от протоколите) победител е Панайот Бончев с 50.38%, Кръстьо Кривов е получил 49.62%. За Панайот Бончев са гласували 2775 души, а за Кръстьо Кривов – 2733.
– район „Нови Искър” победител е Валентин Котов с 50.57%, Зорница Тодорова е получила 49.43%. За Валентин Котов са гласували 4891 души, а за Зорница Тодорова – 4780.
ІV. АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ МЕСТНИ ИЗБОРИ 2007
1. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
Изборите протекоха при не особено висока избирателна активност от 49% (според данните на ЦИКМИ), като прави впечатление много ниската активност в областните градове на страната – 29%, като за трите най-големи града в страната – София, Варна и Пловдив избирателната активност е едва 20%. Не бива да се забравя, че в тези три града живеят между 3.5 и 4 млн.души от общо 7.9 млн. души население на България, или близо половината от българските граждани. В този аспект, дори при груби изчисления спрямо населението в останалите областни градове и малките кметства, е очевидно, че реалната избирателна активност в страната е била не повече от 45% или под тази цифра.
Тази ниска избирателна активност по-принцип води до възможността с много малко гласове в полза на някои от кандидатите значително да се влияе на крайния изборен резултат. Всъщност ниската избирателна активност означава, че населението изразява своето несъгласие да гласува за партиите на изборите, но в крайна сметка това е ясен признак за неодобрение на водената в страната политика или най-малкото един показател, че провежданата в страната политика не се приема като защитаваща интересите на нарастващия брой негласуващи българи.
На тези местни избори, както никога досега, бяха изнесени в средствата за масова информация огромен брои сигнали за купуване на гласове, като това явление, изглежда, придобива застрашителни размери и става повсеместно. За пример може да се посочат по-малките общини по Черноморието, където бизнесинтересите, целящи разграбване на общинската собственост, превърнаха изборите в търгове с явно наддаване! В Несебър, в местния общински съвет не бе избран нито един представител на традиционните партии, защото буквално за всеки глас се водеше парично наддаване, достигащо до 500-600 лева! Купуването на гласове бе фрапантно по своите размери в Перник и Благоевград, което наложи спешната намеса на полицията… Междувпрочем, до 10.11.2007 г. в административните съдилища в страната са заведени 438 дела, по които се оспорва законосъобразността на изборите и се иска касиране на избраните кметове – своеобразен рекорд в новата история на демократична България!
Важно е да се подчертае, че като пряк резултат от масовото купуване на гласове, на тези избори в местната власт навлязоха значителен брой новоучредени партии и сдружения, извън традиционната левица и десница, които получиха над 1400 места в общинските съвети, което сумарно е повече от единичния резултат на всяка една от традиционните партии. Това е една изключително опасна тенденция, нямаща нищо общо с европейската практика, която буквално подяжда демократичния характер на местната власт. На практика по този начин местната власт се превръща в назначен представител на определени бизнесструктури и няма нищо общо с населението, което я е избрало.
За съжаление, и на тези местни избори, т.нар. изборен туризъм (на практика узаконен с гласовете на депутатите от БСП!), продължи да извращава избирателния процес в общините със смесено население и до голяма степен спомогна за продължаващото разширяване на политическото влияние на ДПС. Може би е уместно да се отбележи, че чрез „изборния туризъм” ДПС спечели традиционно в Кърджали, но се яви на балотаж именно срещу БСП в Разград, Хасково и Търговище, където вотът се превърна и в етнически… Да не говорим за невероятно циничното наводняване с „изборни туристи” на Ардино, за да бъде отстранен подкрепеният от БСП, а реално и от мнозинството етнически турци кандидат Мехмет Дикме…
Всъщност, за пореден път ДПС отбеляза голям изборен успех на местните избори, като спечели над 700 кметски места (колкото има и БСП) и над 1000 места за общински съветници (или два пъти повече от тези на ГЕРБ и малко по-малко от тези на БСП). Не е пресилено да се каже, че именно ДПС е големият победител в тези местни избори. И това е очевиден факт, с оглед постигнатите изборни резултати на ДПС и значителното разширяване на политическото влияние на партията на Ахмед Доган в страната.
Нещо повече, след тези местни избори ДПС вече ще има общински съветници в големите български градове. С 2174 гласа в София ДПС бе на ръба да има общински съветник, в Бургас ще има двама, в Пловдив също двама. Във Варна партията на Доган ще има четирима общински съветници и именно с тези 6000 турски гласа, подкрепеният от БСП независим кандидат за кмет на Варна – Кирил Йорданов, победи още на първия тур на изборите. Освен в двата най-големи черноморки града, ДПС влиза и в управлението на редица черноморски общини, сред които Балчик, Бяла, Поморие и Несебър. В Балчик ДПС е първа политическа сила в общинския съвет с 15.71% и изпреварва БСП и ГЕРБ, съответно имащи 5% и 4%. В Поморие примерът е още по-шокиращ – ДПС има 24.34% и доминира в управлението на общината. В Бяла, Варненска област, ДПС е четвърта политическа сила със 7.81%. В Несебър ДПС има 536 гласа, само 20 по-малко, за да има общински съветник, но независимият „бизнескандидат” Николай Димитров, социалдемократ от партията на Камов, спечели на балотажа именно чрез гласовете на ДПС, което неминуемо ще бъде изтъргувано чрез постове в общинската администрация на Несебър…
Като общ извод за проведените избори се налага заключението, че БСП е първа политическа сила в страната, но втората такава е ГЕРБ, при това резултатите на двете партии са по-скоро изравнени, според спечеленото политическо влияние.
БСП затвърди участието си в местната власт като първа политическа сила (с над 700 кметове и над 1000 общински съветници) и спечели изборите в по-малките населени места, но ГЕРБ зае значителни позиции в областните центрове и вече разполага със значителен властови ресурс – над 300 кметове и над 400 общински съветници, при това в ключови градове на страната.
На практика, независимо от спечелените над 200 кметски места, НДСВ загуби подкрепата на избирателите и почти изчезна като влияние в местната власт, освен в общините, където участва в коалиция с кандидатите на БСП, на ГЕРБ или на десницата. Това е важен елемент от тези местни избори, тъй като означава, че НДСВ въпреки, че разполага с втората по големина група от депутати в парламента, вече е без значима електорална подкрепа.
Десните партии или традиционната десница – СДС и ДСБ, загубиха изборите, но все пак успяха да обърнат тенденцията на постоянен електорален спад и вероятно това е признак за известна стабилизация. Десницата, макар и в широки коалиции, спечели местните избори в 5 областни центъра, като ще има над 500 кметове (т.е. повече от ГЕРБ), както и значителен брой общински съветници, а това неминуемо ще доведе до постепенно увеличаване на нейното политическо влияние.
Партия „Атака” загуби катастрофално местните избори и безспорно „Атака” е големият за губещ на тези избори. „Атака” вече е маргинален политически субект с незначително политическо влияние в местна власт.
2. АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ НА БСП В СТРАНАТА
На местните избори през 2007 г. БСП е първа политическа сила и това е безспорно. Тя затвърди значителното си участие в местната власт и спечели изборите в 11 областни центъра на страната. БСП ще има над 700 кметове и над 1000 общински съветници, и за разлика от ГЕРБ, доминира в по-малките населени места.
Но все пак, изборният резултат не прави БСП победител в тези избори, тъй като влиянието на БСП в структурите на местната власт след изборите ще намалее значително. Спрямо постигнатите резултати на местните избори през 2003 г. резултатът на тези местни избори за БСП е като цяло по-слаб. Като изключим политическата реторика, съвсем не е все едно, че БСП загуби изборите в Бургас и Стара Загора, а пък ги спечели в Благоевград и Перник, защото в Благоевград БСП на практика и досега управляваше града чрез левия кмет Лазар Причкапов, а в Перник, макар и спечелила изборите, кметицата на БСП ще трябва да работи с общински съвет, доминиран от ГЕРБ. Вероятно подобно ще е положението и в общинския съвет на Варна, където спечели подкрепяния от БСП независим кандидат Кирил Йорданов.
Въпреки че спечели изборите за кметове в 11 областни града БСП ще разполага със значително по-малък брой общински съветници във всички големи градове на страната и това обстоятелство ще доведе до осезаемо отслабване на влиянието на БСП в местната власт, и то в общините с най-голям икономически потенциал и с най-голямо население. В това отношение например, изборният резултат на БСП в Бургас е катастрофален, а за съжаление и не само там.
Независимо от постигнатия най-голям брой избрани кметове и общински съветници от страна на БСП, изобщо не е все едно дали имаш кмет в Полски Тръмбеш или в Пловдив. От друга страна, достатъчно е само да се погледне картата на изборите по области, за да е съвсем очевидно, че загубата на Бургас, Видин, Ямбол, Кюстендил, Враца и особено болезнената загуба на Стара Загора (с 490 гласа там победи кандидатът на ГЕРБ), не може да се компенсира с победата в Перник (където се развихри истинска вакханалия с купуване на гласове и от двете страни!) или с победата на Костадин Паскалев в Благоевград – една изцяло мажоритарна победа, дължаща се основно на качествата на кандидата, при това в град, който и досега си беше червен. Не бива да се забравя, че БСП победи на тези избори с много малък превес в Шумен (с 52 гласа!), в Ловеч (с 370 гласа) и в Силистра. БСП трудно победи и в Разград срещу подкрепяния от ДПС независим кандидат…
Дори и чисто математически погледнато, на тези местни избори БСП спечели в 11 областни града на страната, а ГЕРБ и Десницата общо са спечелили в 15 областни града.
Тези изборни резултати на БСП в областните центрове и по-големите градове са обезпокоителни и с оглед на това, че на тези местни избори за БСП общо са гласували 523 997 души, докато за ГЕРБ са гласували 601 595 души, т.е. общо за страната ГЕРБ има получени 77 500 гласа повече от БСП.
3. АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ НА БСП В ГРАД СОФИЯ
Изборите за кмет в София бяха спечелени на първия тур от Бойко Борисов, като ГЕРБ постигна убедителна победа и на изборите за общински съветници в града.
Кандидатът на БСП Бриго Аспарухов остана трети, след кандидата на десницата Мартин Займов.
БСП загуби изборите в София, но все пак загубата макар и тежка не е катастрофална. БСП е втора политическа сила в общинския съвет на София след ГЕРБ, като партията получи над 3000 гласа повече от десницата – „Алианс за София” (СДС и ДСБ) и ще има 12 общински съветници.
За БСП в София са гласували около 60 000 души и това е значителен спад спрямо изборите за кмет през 2005 г. Веднага прави впечатление, че кандидатът на левицата Бриго Аспарухов е спечелил по-малко гласове от листата за общински съветници на БСП, а това означава, че той не е бил в достатъчна степен припознат от левите избиратели. Вероятно това е и основната причина, която в комбинация със слабата избирателна активност в София (под 20%), е допринесла за победата на Бойко Борисов още на първия тур от изборите, както впоследствие и за загубата на кандидатите на БСП на балотажите за районни кметове.
БСП спечели в София с минимален превес кметските места само в район „Изгрев” (с 42 гласа!) и в район „Нови Искър” (с 11 гласа!), като в останалите райони, където на балотаж участваше кандидат от БСП, партията загуби балотажите със значителна разлика, независимо от качествата на нейните кандидати. Това до голяма степен се дължи на обстоятелството, че вотът в София на тези местни избори беше по-скоро за партии и за личността Бойко Борисов, отколкото за мажоритарни кандидати за кметове на райони или за общински листи.
Все пак, основният вектор, допринесъл за чувствителния спад в резултатите на БСП в София, е ниската избирателна активност – под 20%, която на практика засегна в значителна степен традиционните гласоподаватели на БСП и дори твърдия партиен електорат на партията.
Причините за тази ниска активност на левите избиратели в София са няколко, но като че ли основните са две.
От една страна, вероятна причина за слабия резултат на БСП на изборите бе издигнатият кандидат за кмет на София, при това кандидат, предложен от висшето ръководство на партията. Без да се коментират личните качества на кандидата на БСП Бриго Аспарухов – един достоен човек и безспорен професионалист, който се раздаваше в предизборната битка, изглежда, беше предварително преценено от лидерите на БСП, че партията не може да спечели изборите в София срещу „харизматичния” Бойко Борисов (по думите на министър-председателя Сергей Станишев). Остана и смътното усещане за някакъв предизвестен неуспех, донякъде и поради недотам осезаемата подкрепа, оказвана на кандидата на БСП за кмет на София от Централата на „Позитано” 20. Това пролича дори на самата пресконференция на БСП в нощта след първия тур на изборите. Възниква въпросът защо всъщност се предлага кандидат на софийската организация на БСП, след като се предполага, че същият ще изгуби мажоритарния вот в София? Сякаш БСП играеше мача в София не с основния състав, а с резервните играчи, но дали след очакваната загуба на отбора трябва да последва смяна на треньора? За изборната загуба на БСП в столицата вината очевидно не е само и единствено в ръководството на градската организация, макар че подреждането на общинската листа, както и включването на някои от кандидатите в листата, като Петър Корумбашев или циганския певец Сашо Роман, при това на избираеми места, е доста спорно от политическа гледна точка и едва ли е повишило избирателната активност на червените избиратели.