HOMO DIURNIS – БУДНИЯТ ЧОВЕК

0
181


За любознанието и мъдростта

„Когато пишете някоя фраза, която имате за изключително добра, теглете под нея пръчка. Извънредното явление привлича вниманието на всички.”
Петко Р. Славейков
из „Съвети към писателите”
вестник „Гайда”, 1866 г.

ПРОЛОГ-1

“Най-висшето блаженство на лотофагите* обаче е най-страшното проклятие и нещастие за Одисей – без памет лотофагите са и без история, всеки започва всичко отново и никой за никого преди и след него не може да знае. На острова на лотофагите съществуват идеални условия за липса на култура, която се гради върху паметта за изминалото.“ – Тончо Жечев, от „Митът за Одисей”.

ПРОЛОГ-2

“Денят на народните будители е ден, в който ние, живите, раздипляме мрачината на миналото, за да преповторим в молитвен шепот техните завети, за да видим техните образи в ореол от незабрава. Подир делото на светите
братя Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Ангеларий и Сава се роди в здрачната килия в Хилендар книжицата на Паисий “История Славянобългарска”. Водени от жажда за познание, както и героични поклонници на родната свобода, почват да се редят силни по дух наши просветители – Софроний, Патриарх Евтимий, Петър Берон, Марин Дринов, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Братя Миладинови, П. Р. Славейков, Добри Чинтулов, Раковски, Левски, Ботев и мн. други.” – В. Стоянов, в-к “Стремление”, бр.15, 1922 г.

HOMO DIURNIS

От гр. taxis – ред, и nomos – закон, таксономията е наука за класификации. Шведският учен Карл Линей (1707-1778) в книгата “Systema Naturae” е описал 4400 животински и 7700 растителни видове. Във вертикала на милионната си еволюция човекът е преминал през Homo ergaster (работещият човек), H. erectus (изправеният човек) и от 40 000-50 000 години – H. sаpiens (мъдрият човек), наричан първоначално H. diurnis (дневният човек) – ние, в контекста на Деня на народните будители, можем да го наричаме будният човек – защото сме заспали, някой трябва да ни събужда, или някой трябва да ни държи будни, за да не заспиваме? Будители, будни, пробуждащи се, заспали? Въпроси не само към българската душевност и принадлежност, но и към любовта към знанието.

ЛЮБОЗНАНИЕ И МЪДРОСТ

Не знам в други езици да има дума, съчетаваща едновременно толкова много емоция (любовта) и толкова много мъдрост (която е невъзможна без знанието), като нашата „любознание”. Именно от любовта към знанието идват евристичните импулси – магическата простота на откривателството. Семантичен конкурент на „любознание”, но изписано с две думи, може да бъде латинското “saperе aude” – да се стремиш да знаеш, да имаш куража да си мъдър, да си автономен, независим, „узрял” – не “nonage”, да изразяваш мислите си, да си свободен (спомни си Имануел Кант) – мото на Просвещението. И на будния човек!

От родната къща, детската градина, училището, университета и след тях – колко много места, където човек може наистина завинаги да се влюбва в знанието. Мултиплицирано в нацията, това означава знаещи хора – реални гаранции за добро качество на образованието, науката и изкуството – Светата Троица на цивилизацията. Вградена и в европейския “триъгълник на знанието”, формиран от науката, образованието и иновациите. Защото Западна Европа помни уроците на своите будители (Леонардо да Винчи, Микеланджело, Галилео Галилей…) и е разбрала, че инвестирането в знанието е най-ефективното средство за подобряване на икономиката и качеството на живота и здравето на хората. Защото народ, страна, общество без знания нямат развитие за добро.

Лорка в поемата „Ню Йорк” писа за „далекогледите на знанието” – крайно време е да не позволяваме на политиците да ги чупят и да превърнем любознанието и мъдростта в двигател на нашето образование, наука и култура. Така както нашите първобудители са ни завещали още преди Брюксел и Лисабон.

ЕПИЛОГ-1

“Всъщност невероятно е, че съвременните методи на обучение още не са съвсем удушили святата любознателност, тъй като това нежно растенийце изисква, освен поощрение, преди всичко свобода – без нея то неизбежно ще загине. Голяма грешка е да се мисли, че удоволствието да се наблюдава и търси може да се породи от насилието и чувството на задължение. Струва ми се, че дори здравото хищно животно би загубило лакомията си, ако с помощта на бича го заставят непрекъснато да яде, даже когато не е гладно и особено ако не си е избрало храната, която насила му дават.” – Алберт Айнщайн, от “Нещо като автобиография”.

ЕПИЛОГ-2

„Истинското културно творчество непременно преминава през царството на нашите мъртви, за да излезе оттам претоварено от даровете, съкровищата и поривите на живи и мъртви към слънчевата, вечно жива страна на света и да я преобрази. Всеки, когато успее да извърши тази пълноценна Магеланова обиколка, заслужава да получи глобуса с надпис: “Primus circum dedisti” („Ти първи ме обиколи!”). Само след това може да се почне и осъществи нова, по-дълбока и широка, просветлена и преобразяваща човека обиколка.” – Тончо Жечев, от „Митът за Одисей”.

ЕПИЛОГ-3

„Това изследване трябва да стане задължително четиво на дебелоглавите, самодоволни и ояждащи се политици в Източна Европа. Бившите комунистически страни се нуждаят от радикални реформи във висшето образование. Без такива реформи двете половини на Европа ще спрат сближаването си и ще започнат да се раздалечават.” – цитат от статия в списание “The Economist”. Погледнато лирично, това ми напомни „разделихме си луната -/ светлата половина за теб/ тъмната за мен” – хайку на Людмила Балабанова.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук