ИДЕЙНАТА НАСОЧЕНОСТ на БСП и ПРОЕКТЪТ за НОВА ПРОГРАМА

0
198


Досегашната програма на Българската социалистическа партия „Нови времена, нова България, нова БСП“ от 1994 г. представлява документ, който трябваше да маркира развитието на партията в новите условия на капиталистическо преустройство, на политически плурализъм и на всичките останали радикални промени, които настъпиха в българското общество след 1989 г. Наложителното в този смисъл идеологическо реформиране на БСП неизбежно доведе до размиване на политическия й облик на марксическа партия и породи раздвоение и дезориентация всред мнозина от нейните членове и симпатизанти. В последвалите години, след периоди на криза и на възход, от 2005 г. БСП вече е в управлението на страната в състава на тройна коалиция и трябва да решава сложни социално-икономически проблеми. Повишените очаквания към нея за осезаема социална политика в условията на ултимативно наложен капитализъм не й предлагат друга възможност, освен да провежда лява социалдемократическа политика на коригиране на социалните недостатъци на капитализма. Тези императивни обстоятелства породиха нуждата от нова програма, която да сложи край на идейния шпагат на БСП между марксическите убеждения на членската й маса и социалдемократическите ограничения, които нейното ръководство е длъжно да спазва.

Решението за новата програма бе взето на 46-ия конгрес на партията през декември 2005 г. През януари 2006 г. ВС на БСП създаде работна комисия под председателството на Г. Пирински, която след 2-годишна работа на приливи и отливи представи готовия проект в началото на тази година. На 30 юли той бе обсъден на заседание на ВС на БСП и предложен за широка дискусия в партийните организации по места.

Проектът се състои от преамбюл и 7 раздела.

В преамбюла се обосновава необходимостта от нова програма.

В І раздел – „Нашата партия днес – единство на същност, ценности, цели и политика“, се определя характерът на БСП като партията на социалистическия идеал, посветила се на преодоляването на капитализма, противник на общество, подчинено на пазара. Заявява се, че БСП е лява народна, патриотична партия, масова партия и като част от европейската левица е партия на демократичния социализъм.

Във ІІ раздел – „Равносметката на прехода“, категорично се осъждат грешките и деформациите на авторитарния социализъм до 1989 г. и на последвалия го преход към див капитализъм, който опустоши България и я върна десетилетия назад. Отбелязват се и крайно негативните последствия от отстраняването на държавата от икономиката. Като единствено положително събитие от този период се изтъква приемането на новата конституция.

В ІІІ раздел – „Новата глобална ера“, се прави кратък, но добър анализ на комерсиалната глобализация, провеждана от водещите капиталистически държави с цел установяване на нов световен икономически ред на свободен трансфер на стоки и капитали, който ще им позволи да реколонизират света със силата на парите. Предлага се и социалната алтернативата на неолибералния модел на съвременния капитализъм, основаваща се на новата програма на Партията на европейските социалисти „Нова социална Европа“.

ІV раздел: „Необходимото единство на ценности, цели и политика на БСП“. Тук се изброява ценностната триада на обществото на демократичния социализъм, към което се стреми и БСП: свобода, справедливост и солидарност, към тях тя добавя и равния шанс за всички членове на обществото, трудът – основно право на всеки и равновесието между човек и природа.

Основна цел на политиката на БСП е реализирането на „левия проект“ за социална държава на активните, предприемчивите, инициативните и образованите, социална държава на равния шанс за всички, без социална поляризация и без мизерия. Неотменима цел на БСП е създаването на свободно, справедливо и солидарно общество на демократичния социализъм, без експлоатация на човек от човека.

Политиката на БСП е политика на социална демокрация на принципа: свободни граждани, справедлива държава, солидарно общество.

Петте предпоставки, на които ще се опира партията за постигане на споменатите цели, са: конституцията, членството ни в ЕС, всестранната модернизация, науката и образованието и върховенството на закона.

V раздел: „БСП – носител на левия проект”. За да може БСП да се справи с предизвикателствата на левия проект, тя трябва основно да се реформира и обнови: програмно, на основата на ценностната триада на демократичния социализъм и на практиката на социалната демокрация на ПЕС и СИ, уставно и организационно. Тя трябва да се изгради като демократична, масова и парламентарна партия.

VІ раздел: „Нашата платформа“. Това е най-същественият раздел от програмата, представляващ основата за изграждане на практическата управленска политика на партията в различните сфери на обществения живот. Разделът започва с кратък анализ и критика на настоящата тенденция на неолиберален капитализъм, основан на Вашингтонския консенсус за доминация в икономиката на парите, пазара и приватизацията. Предлага се алтернатива на социално партньорство, изградено на принципите на правото, политиката и публичността. Маркират се и политически цели в различните сфери на обществения живот – народ, държава, икономика, общество, култура, природна среда, сигурност и външна политика.

VІІ раздел: „Необходимите етапи за реализиране на левия проект“ за периода до 2030 г.:

– 2005 – 2009 г. – начало на реализация на проекта;

– 2009 – 2013 г. – ускорен растеж при социално партньорство;

– 2013 – 2020 г. – общество на социална сигурност в стабилна държава;

– 2020 – 2030 г. – достоен живот в солидарно общество, без експлоатация на човек от човека.

Каква оценка може да се направи за изготвения проект за нова Програма на БСП?

Най-напред нека припомним, че всяка партия, която представлява интересите на определена класа в обществото, разработва своя идейна програма – основен документ, който определя политическата идентичност и съдържа концепцията й за:

1. Системата, по която трябва да бъде устроено обществото в интерес на съответната класа и/или

2. Идейните й виждания за евентуални промени в съществуващата система, ако тя се възприема.

Грубите класовите интереси, които са в основата на всяка програма, обикновено манипулативно се прикриват с благозвучни внушения за всеобщата полза от предлаганата нова система за конструкция на обществото или от запазването или промяната на старата такава.

Когато партията одобрява съществуващия модел за обществено устройство, тогава програмата й съдържа идеи само за неговото доразвитие. Такъв е случаят с програмите на всички социалдемократически партии, които възприемат капитализма и се ангажират само с коригиране на неговите социални недъзи. Ето защо в тях не се поставя категорично въпросът със смяната на капитализма със социализъм.

Точно такъв тип социалдемократическа програма е и новият проект на БСП. В него, типично за социалдемокрацията, се съдържат голям брой социални тези и намерения, обединени под общото название „ляв проект“, насочени към социализиране на живота на българското общество, но в условията на капитализъм, установен след 1989 г. В новия програмен проект на БСП въобще не се поставя въпросът за възстановяване на социализма, естествено без грешките и деформациите на миналото, като безспорно по-управляемата, по-контролируемата, по-коригируемата и социално по-справедливата система за устройство на обществото, която работи не за частния интерес на определена класа, а в полза на цялото общество.

Това отсъствие на алтернативата за социализъм в проектодокумента може да бъде обяснено с две вероятни причини: или ръководството на БСП идеологически е убедено в предимствата на социалдемократическата идея за очовечаване на капитализма, или то действа под диктата на световния капитал и проявява разбираем стремеж да мимикрира, за да съхрани себе си и партията при тези условия, за да получи достъп до управлението на страната и да стори все пак нещо добро за обществото. Единствено по този начин може да се обясни, защо кардиналният въпрос за системата не е поставен в програмния документ, а само плахо се говори не за отстраняване на капитализма, а за неговото преодоляване, без да се уточнява кога, как и дали някога това въобще ще се случи. По-нататък програмата изцяло навлиза в руслото на социалдемократическите програми за социализиране на капитализма в различни варианти. И все пак в нея се визира някакъв неуточнен бъдещ модел на демократичен социализъм, който няма да бъде на базата на марксизма, а ще представлява система „без експлоатация на човек от човека“, основана на триадата от хуманни ценности „свобода, справедливост и солидарност“. Това са познатите още от времето на Френската революция морални норми, които без особен успех се проповядват в течение на две хилядолетия от християнската религия. Неясен остава, обаче, фундаменталният въпрос за структурата на предлаганото общество, за частната собственост в него, която решава основното противоречие между труда и капитала, между класата на едрите собственици на ресурсите и средствата за производството на необходимите на обществото блага и експлоатираната класа на трудещите се – на хората, които не притежават нищо друго освен личната си собственост, двете си ръце и професията си в борбата за насъщния хляб. Може ли за премахване на експлоатацията да се разчита само на моралните норми на споменатата ценностна триада, след като историята нееднократно е доказала, че това е утопия? Ето защо подобна постановка в програма на столетна партия като БСП, с изстрадан исторически опит е повече от непонятна.

В проекта за програма се долавят и нотки на отричаща критика към реалния социализъм, чиято същност (естествено без грешките и деформациите), принципно не може и не бива да бъде отхвърляна. В същото време с приповдигнат тон се дава израз на оптимистичните очаквания от новия преход, без да се уточнява в ясен текст, че става дума не за какъв да е преход, а за отказ от социализма и реставрация на капитализма. По-възрастната генерация социалисти отлично знаят, че от подобен преход нищо добро не може да се очаква. Всъщност и изминалите 20 години от 1989 г. насам са най-убедителното доказателство за това. За същите 20 години след 9 септември 1944 г., стартирайки от много по-ниско равнище, при много по-трудни международни условия, социализмът, независимо от допуснатите грешки, преобрази България. А от документа не става ясно на какво разчита БСП в момент, когато България е на дъното на Европейския съюз, а в същото време социално-пазарната държава на Запад – гордостта на европейската социалдемокрация – систематично се демонтира, за да обещава, че тепърва ще я строи като алтернатива на социализма. Най-вредното нещо за една партия е да дава неизпълними обещания. Трябва да се признае, че социално-пазарното общество е социалдемократически лукс, по силите само на богатите страни. А България е на светлинни години от тях.

Прави впечатление също, че както в повечето социалдемократически програми, така и в новия проект на БСП старателно се избягва употребата на установените в цял свят научни термини като „капитализъм“, „капиталист“, „пролетариат“, „експлоатация“ и др. и че те се заменят с по-благозвучни определения от рода на „социално-пазарна икономика“, „демократично общество“, „работодател“ (от немски Arbeitgeber), вместо „капиталист“ и „работополучател“ (от немски Arbeitnehmer), вместо „пролетарий“ и т.н. Понятието „експлоатация“ е табу и се възприема като природна даденост.

В проекта за програма на БСП ясно е заявено, че новото общество трябва да даде възможност на предприемчивите, активните и инициативните да забогатяват, за да социализират на основата на солидарността останалата негова част. В същото време нищо не се казва за съдбата на скромните, работливите и образованите? В класовото общество няма да има „преуспели“, ако няма „неуспели“. Неоспорима истина, че със собствен труд можеш само да се замогнеш, но не и да забогатееш. Първият милион във всяко богатство е криминален, а следващите са от експлоатация, т.е. от (декриминализирано) ограбване на чужди труд на основата на частна собственост. В този смисъл, за да забогатееш, е необходимо, но не е достатъчно да си само предприемчив и инициативен; определено трябва да си агресивен и безскрупулен. Нека само се огледаме около нас!

Всичко казано в проектопрограмата по принцип може да бъде прието, ако действително се прави само в името на оцеляването и допускането на БСП до властта. Необяснимо, обаче, остава дясното поведение на партията, когато тя има възможност да провежда значително по-умерена и балансирана политика. Такъв е случаят, например, с участието ни в окупацията на Ирак, с разрешението за американски военни бази у нас, с доставката на големи количества оръжие за Грузия и пр. Така е и във вътрешнополитически аспект, с провеждане на неолиберална данъчна и икономическа политика, която поражда остри социални дефицити във всички сфери на обществения живот. Обяснението, че това е напълно нормално при пазарното общество на парите и че държавата няма средства за всичко, не е убедително оправдание (поне от страна на БСП), когато сме свидетели на необясними различия в доходите и в стандарта на живот.

В проекта за програма на партията отсъстват и близки до ума, но ефикасни средства за обуздаване нагона на капиталиста към максимална печалба и за впрягане на икономическата му активност в интерес на обществото. Така например, нищо не се споменава за възможностите на държавно регулирания капитализъм от кейнсиански тип, който с политиката „New Deal“ на президента Рузвелт изведе Съединените щати от дълбоката икономическа криза на 30-те години. Отсъстват и други логични регулативни мерки за стимулиране на инвестициите, като например освобождаване от данък на реинвестираните печалби и сериозното облагане на консумираната за личен разкош част от тях, която съвсем не е малка за бедна страна като нашата. Известни са многобройни примери на западни капиталисти, които поколения наред са живели в лишения, само и само да осъществят идеята на своя живот, за разлика от бизнесмените от ориенталски тип, които бързат да го ударят на „сладък живот“, разбогатявайки не чрез съзидателна активност, а с полукриминално (или направо криминално) ограбване на обществото. И въпреки това, според новия официален морал хората трябва да ги възприемат като елит от „преуспели“ и „инициативни“ работодатели, на които трябва да са вечно благодарни за „подарената“ им работа и за осигурения хляб. Твърде унизителна перспектива за социалист от БСП!

В проектопрограмата се припомня и конституционното право на труд (което явно никъде по света не се спазва), но е подминато най-великото право на човек – правото на живот. Десетки хиляди нещастни и бедни хора в България боледуват, страдат и умират само защото нашето здравно осигуряване, отново поради „липса на средства“, им гарантира само ограничено безплатно лечение. Здравните пътеки на НЗОК са пътеки, които отвеждат болните някъде в джунглата на родното здравеопазване и там ги оставят да се оправят сами, ако имат пари, или да мрат, ако нямат. В цялото общество днес повсеместно цари диктатурата на парите. Едни се лекуват за щяло и нещяло в световни клиники, а други умират в нечовешки мъки, защото нямат пари за лечение. Не е ли „по-хуманно“ на тези нещастници да се осигури социална евтаназия на държавни разноски? Тук е уместно да си зададем въпроса – защо, за разлика от нас, в Куба здравеопазването е на ниво, при това и безплатно и не е ли това резултат от системата на кубинското общество? Къде е солидарността, за която се говори в проекта за Програма на БСП, щом някои в България поради недостъпни лекарства нощем не заспиват от болки, а други в същото време се чудят какви козметични операции да си направят, само и само да са по-секси по време на своите безсънни нощи? Ето, това са въпросите, по които новата Програма на БСП радикално се разминава с очакванията на обществото и които не остават незабелязани от мислещите социалисти.

В документа косвено е обявено социалдемократизирането на БСП, от което следва, че партията се отказва от класическия социализъм и марксизъм (който дори не се споменава в проекта). Този факт, заедно с очевидното на места перифразиране на програмите на партиите от ПЕС и СИ, се възприема от членовете на БСП като безполезно подражателство на модерната социалдемокрация, която е идеология на „луксозната“ работническа класа в богатите страни. Това, което е възможно за нея при техните условия, е пълна химера за нас. Партия с историческия опит на БСП няма право да се поддава на илюзии и още по-малко да ги предлага на обществото.

Проектопрограмата изобилства също и с високопарни определения от рода на „модернизиране“, „обновяване“, „европейски ценности“, „демократизиране“, „свобода, справедливост, солидарност“, „преодоляване на капитализма“, „демократичен социализъм“, „човешки права и свободи“ и прочие друга малко значеща фразеология, а в същото време оставя без отговор съществени въпроси, без които олеква като стратегически документ.

Нека към споменатите дотук проблеми да добавим още няколко, които не могат да бъдат подминати:

Каква е разликата между класическия и демократическия социализъм?

Не е ли социализмът по принцип най-демократичната система за устройство на обществото, ако не се отъждествява с деформациите и с принудителната му отбрана срещу агресивността на капитализма.

Какво означава „преодоляване на капитализма“?

Доброволен отказ от него, подобно на отказа от социализъм на БКП през 1989 г., или демократичното му отстраняване по парламентарен път, както това стори Алиенде в Чили през 1973 г., за което заплати с живота си и с живота на хиляди чилийци. Или преодоляването му ще представлява изчакване да настъпи обществото на изобилието, когато проблемът за социалната справедливост ще се реши от само себе си и ще стане безпредметен?

Какво ще се случи, ако капитализмът откаже да бъде преодолян? Досега историята не познава случай на доброволен отказ на капитализма от частната собственост и от възможността му да експлоатира. Напротив, тъкмо тогава той става изключително агресивен. Примерите са многобройни – интервенцията срещу СССР (1917-1921 г.), Куба, Никарагуа, Чили и пр.

Какво ще представлява загатнатото в проектопрограмата общество на демократичния социализъм без експлоатация?

Не е ли това класически социализъм, с публична собственост върху ресурсите и крупните средства за производство на необходимите на обществото блага и с частна собственост и свободна инициатива в сферата на неструктуроопределящите производства и услуги? Какво друго може да представлява общество без експлоатация?

Възможно ли е реализирането на догонващо развитие и социално-пазарно общество в бедна, развиваща се страна в условията на частна, капиталистическа икономика?

Няма ли в този случай плурализмът в частната собственост да раздроби и без това оскъдния национален капитал и да направи невъзможни мащабни националните инвестиции в крупни икономически проекти? Или ще се разчита на изграждане на полуколониален тип икономика, собственост на едър чуждестранен капитал, чиито очаквания за свръхпечалба от евтин труд и суровини изцяло се разминават с идеята за осъществяване на социално-пазарно общество?

Възможно ли е с бюджет на бедна страна да се провежда ефикасна социална политика от държавата в условията на капитализъм?

Липсата на богат бюджет в бедните страни не обезсмисля ли по принцип идеята на социалдемокрацията за социализиране на капитализма чрез регулативната роля на държавата? Досегашният 20-годишен опит на България в това отношение е нагледен пример за основателността на подобни съмнения?

Възможно ли е нагонът към максимална печалба да бъде обуздан чрез държавно регулиране на капитализма и той да бъде впрегнат да работи в полза на обществото?

Да си припомним думите на английския публицист Т. Дънинг: „Капиталът се ужасява от малка печалба, при 10% той се оживява, при 20% става дързък, при 50% безумно смел, за 100% е готов да погази всички човешки закони, а при 300% няма престъпление, на което да не е готов, дори с риск да увисне на бесилката.“

Тогава как да вярваме на социалдемократическите увещания, че капитализмът може да бъде подчинен на интересите на обществото и да събудим в него социална чувствителност с проповеди за „свобода, справедливост и солидарност“? Как в условията на паралелно съществуване на смайващ разкош и ужасяваща бедност да разчитаме на справедливостта и солидарността, вместо на ролята на социалната държава?

Списъкът от фундаментални въпроси, на които проектът за програма не дава отговор, е дълъг и както отбелязва проф. Александър Лилов, документът не е дорасъл до нивото за стратегическа програма за 20 – 30 години напред.

Защо да бързаме тогава? Програмата ли е актуалният проблем за БСП в момент, когато тя е изправена пред много по-сериозни въпроси? Голямата задача сега е да решим с каква управленска стратегия ще се явим на предстоящите избори през 2009 г., за да отговорим на болезнените въпроси на обществото. А те не са малко! Ако БСП загуби изборите и не получи нов мандат да управлява, за да докаже, че е истински лява партия, която знае и може да защитава интересите на обществото, твърде вероятно е тя да изпадне в дълбока криза и да деградира до второстепенна, а в по-далечно бъдеще дори до нивото на третостепенна политическа сила. Защото днес на избори се състезават не идейни, а управленски и дори популистки програми. Защо тогава да разпиляваме силите си в безполезни програмни спорове, а не се концентрираме върху изготвянето на една убедителна, средносрочна, истински лява изборна платформа, с точни и ясни социални ангажименти към изнемогващия в днешните условия обикновен гражданин, които на всяка цена трябва да бъдат изпълнени! Освен това проектът за нова програма може да се окаже и вреден в този политически момент и заради идейни несъгласия да възпре дори част и от твърдия електорат на БСП да гласува. Защо тогава е нужно да се провокира този ненужен риск?

Що се касае до представения за обсъждане проектодокумент, той има своята позитивна стойност и смисъл като великолепна основа за изготвяне необходимата предизборна платформа и като открито заявление на БСП, че тя е готова да направи най-доброто за нашия народ в ултимативно наложената й социалдемократическа рамка. Защото повече от това, явно, не й е позволено.

А стратегическият въпрос за нова партийна програма спокойно може да бъде отложен за доразвитие и да изчака времето, когато течащите в лявото пространство на Запад и у нас бурни идейни процеси се избистрят. Съвсем не е наложително (и още по-малко полезно) тъкмо сега, в този кръстопътен момент, да се заявява публично, че БСП не е партия с марксическа идентичност.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук