НОВАТА ФИНАНСОВА СУПЕРСИЛА

0
179

Пекин диктува на своя най-голям длъжник, Съединените щати, как да реагира на финансовата криза
Седмици наред играта на водещите китайски банкери в развихрилата се световна финансова криза остана почти незабелязана. Те излязоха от дискретността си едва през последните месеци, когато стана известно, че държавната „China Investment Corporation“ преговаря с „Morgan Stanley“ за покупката на допълнителни дялове от нея.

Китай – лешояд на фалирали банки? Подобно мнение подценява един израстващ гигант. Китайската централна банка още от самото начало бе най-решаващият играч във финансовата криза на Съединените щати. Действаше тихо, но с желязна хватка. Водещите личности на китайската финансова система избягват да говорят открито по този въпрос. Но незабелязано подават указания как могат да се получат доказателства за това и след като те бъдат открити, разкриват нови елементи от своя пъзел.

Историята започна с две скъпи грешки. Китайците посегнаха не само на финансовия инвеститор на САЩ „Blackstone”, който скоро след това бе сполетян от кризата, но и на „Morgan Stanley”. Втората по големина инвестиционна банка в Съединените щати изпитваше остра нужда от капитал, след като бе претърпяла първи загуби от порядъка на милиарди долари и китайците се оказаха добре дошли като инвеститори, когато през декември миналата година вложиха 5,5 милиарда долара за 10% от нейната стойност. Това скоро се оказа грешна инвестиция. „Ние подценихме слабостта на Съединените щати, иначе нямаше да се включим в институция като „Morgan Stanley“, споделя днес един от китайските банкери. „Станалото е неприятно, но в никакъв случай не и драматично.“

Втората грешка се състоеше в подценяване на скоростта, с която се разви кризата. В държавно-регулативната мисловна нагласа на китайците въобще не се допускаше възможността американското правителство да не успее да отложи финансовия колапс поне до изборите за президент. И то действително направи опит: двете ипотечни банки „Fannie Mae” u „Freddie Mac” според „Ню Йорк Таймс” вече се бяха опитали, съгласувано с правителството, да прехвърлят загубите в балансите си за следващата 2009 г. Натискът на кризата, обаче, стана много голям. Тук представителите на новата световна сила очевидно бяха надценили възможностите на старата световна сила.

Така че още в средата на настоящата година китайците се оказаха ангажирани с 376 милиарда долара, т.е. с една пета от гигантските си валутни резерви от 1800 милиарда долара, в изпадналата в затруднение банкова двойка „Fannie Mae” u „Freddie Mac”. Още през юли т.г. на пекинските кредитори вече им беше ясно, че техните американски длъжници се намират на прага на фалита и те започнаха да действат. В сянката на Олимпийските игри китайските банкери усилиха натиска си и от средата на юли до началото на септември чувствително намалиха своите участия в САЩ. И ако през първата половина на 2007 г. те увеличаваха кредитите си средно с 22 милиарда долара на месец, само през седмиците на олимпиадата те намалиха кредитите си, колкото е възможно по-тихо, до 23 милиарда долара. Японците, вторият по големина чуждестранен кредитор на двете ипотечни банки, също се включи в играта.

Колко тясно си взаимодействаха китайци и японци? По този въпрос и двете страни учтиво пазят мълчание. Но че двата най-могъщи кредитора действаха съгласувано, бе повече от очевидно. По този начин те дадоха на Съединените щати ясно да се разбере, че чашата на търпение е преляла. Неприятната тема за финансовата криза беше в центъра и на разговорите на американския президент Джордж Буш на срещата му с китайското ръководство по време на Олимпийските игри в Пекин. По собствени признания китайците не се церемониха дълго с горещия картоф: тяхното категорично изискване към американците гласеше – задълженията на двете частни банки трябва да се поемат от американската държава. Това ни дава основание да предполагаме, защо по време на откриване на игрите Буш обилно се потеше, изглежда, не само заради необичайната жега. Аргументите на китайците бяха железни: ако не върнете това, което ни дължите, ще превърнем още повече долари в евро и ще поставим американската валута под допълнителен натиск. Кой тогава ще ви дава заеми, ако ние загубим желание за това?

Защото всеки месец Съединените щати се нуждаят от общо 20 милиарда долара кредити. От дълги години насам предимно китайците финансират по-голямата част от гигантския дефицит на САЩ. Парите, които печелят от продажбата на стоки на американците, бяха им връщани обратно като заем, за да могат те отново да купуват китайски стоки. По този начин Съединените щати затънаха неспасяемо в блатото на задлъжнялостта. Понастоящем американското правителство се нуждае най-малко от 20 милиарда долара, за да финансира текущите си разходи. А тези пари идваха досега предимно от Азия.

Естествено, че китайците щяха да претърпят огромни загуби, ако хвърлят цялото си доларово съкровище на финансовия пазар. Курсът на долара несъмнено щеше да се срине и САЩ щяха да купуват по-малко вносни стоки. Но във водените с китайците разговори ставаше въпрос не за всичко или нищо, а за демонстрация на финансова мощ.

И когато след проведените разговори американците не реагираха адекватно на подадения сигнал, китайците станаха още по-ясни. На 22 август т. г. директорът на института по световно стопанство и политика към китайската академия по социални науки Ю Йонгдинг се обърна към осведомителната агенция „Bloomberg” с недвусмислената заплаха: „Ако американското правителство остави „Fannie Mae” u „Freddie Mac” да фалират и чуждестранните инвеститори не бъдат коректно компенсирани, това ще има катастрофални последици. Те няма да представляват краят на света, но ще бъдат краят на настоящата световна финансова система, изградена върху долара“. Йонгдинг е съветник на Пекин и не за първи път изпълнява ролята на специален правителствен говорител: „Последствията от подобен банкрут ще надхвърлят нормалните човешки представи“, заключи лаконично той.

Ясни думи. И тъй като все още нищо не се случваше, китайците поускориха малко края на Уолстрийт. На 29 август, т.е. малко след приключване на Олимпийските игри, на редовната си тримесечна конференция Bank of China заяви, че намалява ангажимента си във „Fannie Mae” u „Freddie Mac” с 25%. На следващия ден авторитетният „Файненшъл Таймс” оповести: Bank of China бяга от „Fannie Mae” u „Freddie Mac”. В резултат акциите на двете банки се сринаха за последен път с цели 14%, най-голямата им еднократна загуба досега и те окончателно изпаднаха в нокдаун. Китайците ясно дадоха да се разбере, че с тях не бива да се правят шеги. Дори и заплахата им да не предоставят повече заеми на Съединените щати, да е била само блъф, предвид незавидното си положение, САЩ не трябваше да развалят отношенията с най-големия си кредитор.

На 8 септември китайският сигнал беше правилно разбран и американската държава постави под „предварителен надзор“ „Fannie Mae” u „Freddie Mac”, като напомпа на всяка банка първоначално по 100 милиарда долара. Тактиката на китайците се увенча с успех. Те самите оценяват това като най-голямата предизвикана от външен източник интервенция на американската държава от времето на голямата депресия 1929 г. в иначе суперлибералната им икономика. Или най-малкото, че Китай ускори тази намеса. „Различни личности могат да имат различна оценка на събитията“ сдържано се изказа шефът на централната китайска банка Чжу Ксиаочуан, „но от моя гледна точка това е положително явление“.

В краткосрочен план поведението на САЩ може да бъде оценено и като прагматично. Но в дългосрочна перспектива представлява поражение на Запада от исторически мащаб: от една страна, на ринга е водещата индустриална държава на света, която само през 2007 г., за една година произведе външнотърговски дефицит с останалия свят от почти 750 милиарда долара, а от другата е най-голямата развиваща се страна, която в същата година увеличи положителното си салдо с 370 милиарда долара. И накрая Давид принуди Голиат да застане зад своите частни задължения и по този начин да повиши още повече държавния дълг на САЩ. Загубите на китайците в замяна на това са в поносими граници. Азиатските централни банки и преди всичко китайските „излизат от кризата като победители“, призна влиятелното списание „Вusinesweek“. И то благодарение на „безполезните си валутни резерви“, както някога обидно му се подиграваха западните експерти.

Само седмица след като разклатените финансови институции бяха поети от американската държава, шефът на централната китайска банка даде още един многозначителен вътрешнополитически знак. За първи път от февруари 2002 г. Чжу Ксиаочуан смъкна лихвите и за първи път от 1999 г. редуцира минималните вътрешнобанкови резерви. По този начин той запуши най-голямата пробойна за Китай от международната криза и ограничи на ниско ниво вътрешнополитическия финансов риск за страната. С прикрита усмивка китайците посрещнаха съобщението, че Съединените щати възнамеряват да основат кризисно дружество за управление на лошите си кредити, защото когато преди години те направиха същото за задлъжнелите си банки, американците снизходително ги поучаваха, че това не е нищо друго освен да местят дълговете си от единия джоб в другия. А сега президентът Буш оправдава оповестения проект с думите: „Пакетът от 700 милиарда долара е голям, защото и проблемът е голям.“

Междувременно три от петте най-големи банки на света сега се намират в Китай.

С удивителна смесица от умение и ретроградност Китай успя да задържи кризата вън от своята финансова система. По същия начин императорите от династията Хан преди повече от 2000 години построиха Великата китайска стена, за да се защитят срещу монголското нашествие. А сега от деветдесетте години насам китайското ръководството гради защитен вал срещу нахлуването на глобалните финансови потоци в Китай. Китайският валута, юанът, не е свободно конвертируем, а е обвързан към кошница от валути, чийто състав китайците по най-категоричен начин държат в тайна. По същия начин китайските борси, банковата им индустрия и пазарът на недвижимости, независимо от членството на страната в Световната търговска организация са така защитени, че чужденци не могат да предизвикват трусове, когато внезапно влизат или излизат от тях.

Освен това нито държавни, нито частни субекти имат право да правят крупни дългове в чужбина. Тези бариери бяха издигнати, когато през 1997 г. Китай едва не беше завлечен в пропастта от голямата азиатска криза. В бурно развиващата се южнокитайска провинция Кантон, която бе достигнала икономическата сила на Тайланд, зад гърба на държавната власт в Пекин, банки направиха милиардни дългове в Германия, които изведнъж не бяха в състояние да обслужват. Тогавашният министър-председател своевременно се намеси и удържа на международния натиск. Повечето от западните банки получиха само 10% от своите вложения, а Китай не беше принуден да девалвира националната си валута и излезе за първи път като гарант на стабилността в Азия от голяма международна криза.

Въпреки тези успешни ходове китайската банкова система все още е доста архаична, въпреки че по борсова стойност три от петте най-големи световни банки са китайски, а най-ценната банка на света е Industrial Bank of China (ICBC). Нейните печалби в 90% са от най-обикновени лихви, а не от модерни спекулативни финансови инструменти. Този дял при частните банки на Запад е най-много 50%. Независимо от това през първото тримесечие на тази година ICBC стана дори и най-печелившата банка на света с прираст на печалбите от 77%. Ето защо малко е вероятно големи китайски банки да попаднат във водовъртежа на финансовата криза. За най-силно засегнатата Bank of China нестабилните ценни книжа съставляват само 1,5% от бизнеса й. При ICBC обхванатият от американската ипотечна криза ангажимент е от 1,23 милиарда долара, докато печалбата й само за тримесечието е над 7 милиарда долара.

Заплахата за Китай дебне, обаче, от друга посока: заради кризата американците започват да консумират все по-малко. Не знаейки какво ще им се случи, те правят разходи само за най-необходимото.Това намалява китайския експорт. Но китайците разчитат, че засилващата се конкурентна борба за спечелване на потребителите императивно ще наложи цените на стоките да бъдат силно понижени, което от своя страна ще доведе нови западни производства в Китай. Така се и получи: положителният търговски излишък на Китай за първите 8 месеца на годината спадна с 6 милиарда на 152 милиарда долара, но тенденцията напоследък отново се обърна.

Китайски учени-икономисти открито дискутират в медиите как да продължи по-нататък финансовото развитие на страната. Привържениците на държавно регулираната икономика предупреждават да не се отваря повече банковият пазар, защото страната и сега вече е твърде зависима от чуждестранните кредитополучатели и от изненадите на световната търговия. Само Велика китайска стена във финансовия сектор може да предотврати да не се случи нещо още по-лошото от това, на което днес сме свидетели.

От другата страна, привържениците на пазарната идеология като Фан Ганг, директор на „National Economic Research Institute” отричат подобна политика. Банките трябва да се отворят още повече, да въведат модерните финансови технологии, което няма нищо общо с рисковата търговия със спекулативни ценни книжа. „Затворената банкова система ще доведе до това, че ние пасивно ще понесем всички изненади, които ще ни бъдат натрапени от чужбина. Най-голямата опасност за Китай, предупреждават те, е да се направят погрешни изводи след триумфа над Съединените щати. Китай не бива да се държи така, като че ли е сам на този свят“, казва Фан. От негова гледна точка настоящият момент е най-подходящ за Китай да напазарува в стил финансови участия в западни банкови институти.

В Пекин борбата за правилната стратегия продължава. Запитана за „Morgan Stanley” една от говорителките на китайския държавен фонд CIC каза: „CIC ще продължи да бъде предпазлив, когато става дума за инвестиции навън“. Но едно истинско опровержение би трябвало да звучи по друг начин.
–––––––––––––––-
Превод от немски Любен Аладжов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук