Хроника на предизвестената системна криза
„Това е най-тежката финансова катастрофа на столетието, кризата на всички времена.
Алън Грийнспан, финансов експерт, бивш директор на Федералния резерв на САЩ
„След края на тази финансова криза светът няма да е същият!“
Пер Щайнбрук, финансов министър на Германия
„Неприемливо е печалбите на финансовия сектор да се приватизират от банкерите и същите те да очакват загубите днес да се социализират за сметка на цялото общество… Но въпреки това ние трябва да спасим големите, важни за системата финансови институти.“
Ангела Меркел, канцлер на ФРГ
„Тази финансова криза е много опасна. Това е най-тежката катастрофа след 1929 г… Главните виновници за нея са в Ню Йорк… На Уолстрийт цари освен липса на прозорливост, но и огромен дефицит на морал… На първо място, виновни за катастрофата са банковите мениджъри, но също и политиците, защото не осъзнаха своевременно какво става.“
Хелмут Шмид, бивш канцлер на ФРГ, издател на в. „Die Zeit“
„Финансовите пазари са се превърнали в чудовище, което трябва да бъде усмирено.“
Хорст Кьолер, президент на Германия и бивш директор на МВФ
„Съвременните инвестиционни продукти представляват финансови средства за масово унищожение.“
Уорън Бъфет, финансов спекулант и мултимилиардер
„Цари голяма заблуда, че финансовият пазар може да се саморегулира. Това изкуши надзорните органи на банките да абдикират от своите контролни задължения.“
Джорж Сорос, финансист, мегаспекулант и мултимилиардер
„Вместо да инвестират в производство, банкерите започнаха да търгуват с риска, надявайки се от него да спечелят повече. Но както виртуалните печалби могат да се превърнат в несметни богатства, така и техните виртуални загуби днес се превърнаха в гигантски реални дългове. Лекомислието на финансистите може да докара света до небивала катастрофа.“
Лорънс Мичел, проф. по право във Вашингтон и автор на „Спекулативната икономика”.
Капиталистическата икономика, която не е в състояние да съществува без безотказно функциониращa банкова система, днес навлезе в една от най-тежките финансови кризи на историята. Катастрофата е резултат от комбинация на необуздания ламтеж на банковите мениджъри и собственици към печалба и инфантилната вяра на политиците в саморегулиращите се сили на пазарната икономика.
Досега в Съединените щати, откъдето тръгна катастрофата, са фалирали близо 20 банки, а редица финансови и застрахователни институти, изпаднали в несъстоятелност, са погълнати от конкуренти или одържавени, с цел да се гарантира кредитирането на икономиката и оцеляването на стопанската система. По данни на МВФ само в САЩ, бастиона на пазарния фундаментализъм, досега безвъзвратно са унищожени огромни средства в размер над 1400 милиарда долара.
Вследствие на гигантския провал на финансовата система на капитализма, за който от 10 години насам предупреждават икономическите експерти от международната алтерглобалистка организация АТТАС, както и други социални движения, са разорени и остават без дом, работа и спестявания милиони семейства не само в САЩ. И като връх на всичко данъкоплатците от целия свят сега трябва да плащат скъпата сметка за безобразните фриволности на банкерите и за откровената глуповатост на политиците. Защото именно те, заслепени от празните обещания на неолиберализма и неговото настояване за тотална финансова дерегулация, легализираха предпоставките за днешния гигантски спекулативен грабеж с непредсказуеми последствия за целия свят. Не бива да забравяме, че след последната финансова криза от подобен размер през 1929 г. световното стопанство изпадна в дълбока депресия, която през 30-те години унищожи до 50% от икономиките на засегнатите страни. А фаталните последствия от тази катастрофа са добре известни – голяма част от Европа се обагри във фашистко кафяво, което в крайна сметка бе предпоставка и за разрушителната Втора световна война.
Кликата от безотговорни неоконсерватори във властта на САЩ и от неолиберали в Европа бе тази, която принуди държавата да се оттегли изцяло от контролните си функции над банките и да разреши на безскрупулни мениджъри без капка съвест и морал да приватизират всички реализирани печалби и да ги укрият в карибските офшорни зони и в данъчните оазиси, като Швейцария, Лихтенщайн, Андора, Монако, Кипър, британските колониални владения като Каймановите острови, Гибралтар и др. Днес същата тази престъпна амалгама от финансов и политически „елит“ прехвърля гигантските загуби и присвоявания, които тя предизвика и извърши върху гърба на данъкоплатците от целия свят, изливайки иззетите от тях средства в размер от около 4000 милиарда долара в продънените финансови институти. Много експерти на Запад вече критикуват факта, че в противодействие на кризата се национализират само банкрутирали банки, получаващи масивни финансови помощи за тяхното спасяване. А в същото време не се прибягва до одържавяване и на останалите институти от банковия сектор, за да бъдат и те поставени под демократичния контрол на обществото и по този начин да се спасят вложенията на гражданите от посегателството на „банкстерите” (банкер+гангстер).
С парите, които досега са отпуснати и които са предвидени за подпомагане на банките за стабилизиране на финансовата система: в САЩ – общо около 1000 милиарда долара, във Великобритания – над 500 млрд. паунда, в Еврозоната – до 1500 млрд. евро, би могло трайно да се намали катастрофалната бедност и ширещите се по света глад и мизерия с глобални социални програми в полза на най-засегнатите слоеве от населението. Не бива да забравяме, че днес от ежедневен глад страдат 1,2 милиарда, а от недохранване още близо 2 милиарда земни жители, които ежегодно се залъгвани само с празни обещания за помощ. А тези гигантски средства, които сега се предоставят на банките, за да замажат престъпленията им и глупостта на банкерите, можеха да се използват значително по-полезно за противодействие и срещу замърсяване на природата и грозящата ни екологична катастрофа, породена от същите тези индустриални гиганти, които са виновни и за финансовата криза. Но за такива високохуманни дейности в полза на обществото и хората, които не носят преки дивиденти, капиталистическата икономика и обслужващият я политически персонал никога няма да отделят необходимите средства.
Но за да разберем първопричините за днешната финансова катастрофа, е необходимо да се върнем в 90-те години на миналия век в Съединените щати, по време на управлението на Бил Клинтън и демократите, когато през 1999 г. неговата администрация радикално облекчи условията за отпускане на ипотечни кредити. Целта бе колкото се може повече граждани на страната да бъдат превърнати в доходоносни длъжници на банковата система, като им се внуши, че чрез „достъпни“ заеми всеки може успешно да се превърне в собственик на свой дом, което винаги е било мечтата на по-бедните слоеве. В своята стадна реактивност населението масово се втурна да тегли кредити. Най-облагодетелствани от законовите изменения бяха двете ипотечни мегабанки с иначе безобидните имена „Fannie Mae“ и „Freddie Mac“, които се превърнаха в най-големите кредитори в САЩ с общо 5300 милиарда долара раздадени средства и стоящи зад всеки втори ипотечен заем (общо над 10 000 милиарда) в страната. За да реализират това мащабно кредитиране от своя страна, те заеха 2000 милиарда долара от Китай и Япония, които вследствие на големия си стоков износ за САЩ разполагат с огромни валутни резерви от общо над 4000 милиарда долара. В така оформилия се кредитен бизнес, който в началото се развиваше успешно и предоставяше добра печалба, се включиха и други банки от Уолстрийт, както и множество високорискови инвестиционни хеджфондове. Най-често те са със седалище по Карибските острови около САЩ и не подлежат на почти никакъв финансов и правен контрол. В хеджфондовете масирано са съсредоточени парите на свръхбогатите, както и нелегално придобитите средства от укриване на данъци, от пране на пари, корупция, купуване на влияние, присвоявания на държавни средства от длъжностни лица, от приватизации, от търговия с влияние, с малки деца, с оръжие, наркотици, човешки органи, проституция, поръчкови убийства и т.н.
За да се намали свързаният с масовото кредитиране риск и за да получат нови, евтини финансови средства, които отново да се заемат доходоносно, американските ипотечни банки превърнаха отпуснатите им заеми в производни ценни книжа и стартираха продажбата им на други банки по целия свят, които от своя страна започнаха да ги залагат, да ги търгуват помежду си и да ги предлагат на клиентите си. Това постави началото на разпространение на епидемията на ипотечната криза от САЩ по целия свят и така тя прерасна в глобална финансова пандемия. За да улеснят продажбата на този нов вид „Subprime“-ценни книжа (или наричани още Collateralized Debt Obligations – CDO`s = Гарантирани дългови облигации), формирани на основата на отпуснатите ипотечни кредити, емитиращите финансови институти поръчаха (разбира се, срещу щедро заплащане) да бъде оценен техният риск от т. нар. рейтингови агенции (Rating Agenсys). Дали само от липса на умение да преценят риска на „Subprime“-книжата, или поради това, че на „Rating“ агенциите бе платено пребогато за „услугата“, въпросните книжа получиха нереално висока, положителна оценка. В типичен за американците манипулативен стил на потенциалните купувачи се внушаваше, че като инвестиционен продукт те не съдържат никакъв риск. Заради подвеждащата положителна оценка и високата първоначална доходност на лихвата от ипотечните кредити, емитиращите американски банки успяха да продадат голямо количество от отровните книжа по целия свят. Банките и фондовете буквално се редяха на опашка за тези продукти, надявайки се и да спечелят от кредитния бум в САЩ. Въпреки че всеки един интелигентен човек надскочил „стадното мислене“, би трябвало да е в състояние да оцени реалния риск от тези CDO`s, за които мултимилиардерът и спекулант Уорнър Бъфет отбеляза, че представляват „финансови инструменти със силата на средства за масово унищожение“. А опасността им от самото начало бе в това, че първоначалната висока печалба и разпределеният риск бързо могат да се преобърнат в гигантски загуби за всички.
Това бе една стратегически добре замислена финансова пирамида, която се крепеше само на традиционния имидж на САЩ като страна на неограничените възможности и на официалните публикации за високия им икономически растеж и ниска безработица. На основата на този имидж до известен момент Щатите успяваха да привлекат евтино средства от финансовите запаси на Китай, Япония, Русия и арабските износителки на петрол за рефинансиране на участващите в пирамидата свои ипотечни банки. Но това нямаше как да продължи вечно. Балонът накрая се спука и избухна днешната кошмарна финансова трагедия.
Вследствие на двете скъпоструващи войни в Ирак и Афганистан, на гигантския военен бюджет от около 500 милиарда долара годишно, на огромното негативно външнотърговско салдо, надхвърлящо 800 милиарда, на колосалния държавен дълг от 10 800 милиарда долара и на чудовищната задлъжнялост на физическите лица и фирмите, оценявана на около 40 000 милиарда долара, след 2006 г. САЩ, завладени от инерцията за лесна печалба, неусетно започват да затъват в типичната за капитализма разрушителна криза на спекулативното свръхпредлагане на един финансов продукт (в случая на кредити и на недвижими имоти). Имиджът на страната постепенно избледнява, безработицата се увеличава, цените нарастват, доходите намаляват, лихвите по кредитите растат, цената на скъпо закупените имоти пада, а платежоспособността на високо задлъжнялото население съответно намалява. Милиони американци изпадат в невъзможност да обслужват кредитите си и ипотечните банки започват масово да изземват неизплатеното имущество. Но и това не ги спасява. Те не са в състояние да осребрят огромната недвижима собственост и постепенно изпадат в непреодолими затруднения поради финансова неликвидност. А досегашните им кредитори – Китай, Япония, специализираните инвестиционни банки и хеджфондовете, разтревожени от очертаващата се криза, изтеглят от тях огромните си вложения.
Така в началото на 2007 г. се стига до първите банкови фалити. На 30.01.07 несъстоятелност обявява ипотечната банка „American Freedom Mortgage“. Два месеца по-късно фалира и „New Century Financial“. През август с.г. банкрутират още 2 банки – „American Home Mortgage“ и „Ameriquest“, както и вложилият огромни средства в ипотечната пирамида инвестиционен фонд „Sentinel Management Group“. С цел стабилизиране на финансовите пазари централните банки по света наливат в координирана акция няколкостотин милиарда в давещия се паричен оборот. При тази спасителна кампания само Европейската централна банка отпуска 95 милиарда евро. Въпреки огромните средства ефектът е краткотраен – месец по-късно се срива международно опериращата американска интернет-банка Net Bank. В края на ноември неплатежоспособност обявява и голямата брокерска компания „Terra Securities“. Подгонени от събитията, американското и европейските правителство отново отпускат в края на 2007 г. над 200 млрд. евро и 40 млрд. долара за стабилизиране на финансовата система. Същевременно в началото на 2008 г. Федералният резерв на САЩ на няколко пъти намалява основния лихвен процент. Но въпреки и тези масивни финансови помощи през март с.г. в затруднения изпада петата по големина банка на САЩ – „Bear Stearns“, след като мениджмънтът й обяви инвестиционни загуби в размер на 200 млрд. долара. При тези условия банката се превръща в евтина плячка за конкурента „JPMorgan“, който я поглъща само за 236 милиона, но след като държавата предостави гаранция в размер на 29 милиарда долара за частично погасяване задълженията на фалиралия институт. Същевременно с това и редица други банки обявяват огромни загуби вследствие на участието си в спекулациите с ипотечните „безценни“ книжа. Най-голямата американска банка „Citigroup“ отписва общо около 50 милиарда долара, а специализираният инвестиционен институт „Merrill Lynch“ обявява загуби в размер на 8,5 млрд.долара. Вследствие на големите пасиви и неспособността да продължи да съществува самостоятелно последната бе закупена от Bank of America.
Но катастрофата не приключва с това. Следващата вълна от банкови сривове започва през юли 2008 г., когато фалира Indy Mac Bank, което е вторият по големина банков крах в историята на страната на неограничените финансови манипулации. Същия месец американското правителство под натиска на азиатските кредитори е принудено да национализира двете най-големи ипотечни банки „Fannie Mae“ и „Freddiе Mac“, които също де факто са банкрутирали. Месец по-късно несъстоятелност обявява и Columbian Bank and Trust Company. Оттук насетне процесът се развива с шеметна скорост. През седмица фалират Integrety Bank и Silver State Bank. На 15 септември следва катастрофата на „Lehman Brothers“, която оставя гигантски непогасени задължения към други институти и вложители в размер на 600 милиарда долара. Само ден след това в несъстоятелност изпада и най-голямата застрахователна компания на света – АIG (Аmerican International Group, Inc.), която само седмици преди това е имала на хартия борсова капитализация от 1200 милиарда долара. Правителството национализира падащия гигант само за 85 млрд. долара, което е около 13 пъти под доскорошната му стойност. (По този начин американската държава стана пряк собственик и на някогашната телекомуникационна компания БТК). На 18 септември в координирана акция основните централни банки по света отпускат общо над 220 млрд. долара за стабилизиране на междубанковото кредитиране, тъй като поради загуба на доверие и самите банки вече не си отпускат средства една на друга. Въпреки тази поредна голяма финансова инжекция още на следващия ден се срива Аmeribank, а на 22 септември банките „Morgan Stenley“ и „Goldman Sachs“ обявяват, че преустановяват дейността си като чисто инвестиционни институти, надявайки се по този начин да се спасят от катастрофата. Четири дни по-късно рухва търговската банка „Washington Mutual“. Само за двете седмици след 28 септември се стига и до масивен срив от около 30-40% на всички световни борси. На 3 октомври, точно в деня, когато Сенатът на САЩ прие Закона за отпускане на 700 милиарда долара от държавата за спасяване на остатъците от американската финансовата система, рухва и банката „Wachovia“, която бе погълната от „Wells Fargo“. А на 24.10. фалира и „Аlfa bank”. Но дали това е последната жертва в зловещия водовъртеж на кризата и дали въпросните 700 милиарда средства, взети от джоба на данъкоплатците, ще са достатъчни, за да спасят отломките на американската банкова система, ще покаже бъдещето. Съществуват основателни съмнения, че и последният огромен финансов допинг не ще успее да спре пропадането в пропастта, след като и предходните многомилиардни инжекции се изпариха без особен ефект. Вследствие на тоталната финансова криза населението в САЩ, а и не само там, е изложено на тежък психологически стрес и вече се стигна до първите самоубийства на хора, загубили спестявания и работа – симптоми на катастрофата, познати от времето на Великата депресия след 1929 г.
По-нататъшното негативно развитие на събитията може да наложи и на най-фанатизираните пазарни фундаменталисти сериозно да поразсъждават за алтернативен икономически модел отвъд парадигмата на създадения от самите тях разрушителен казино-капитализъм. Защото този път богинята на щастието в хазарта удари не кой да е играч някъде далеч в Азия или Латинска Америка, а засегна смъртоносно сърцето на казиното, крупието на игралния дом – самите Съединени щати. Тяхната финансова система днес силно напомня за състоянието на германския Вермахт през късната есен на 1944 г.
Неоспорим факт е, че банковата катастрофа в САЩ не ще остане без последствия както за финансите на останалите страни по света, така и за реалната икономика. Най-силно засегнатата държава отсам Атлантика е Великобритания, другият главен финансов злосторник, която е ударена от кризата със силата на ураган от 5-а степен. В началото на годината, след зрелищна борба на вложителите да спасят спестяванията си, рухна четвъртата по големина банка на острова – „Northern Rock“, а остатъците от нея впоследствие бяха национализирани от държавата. През септември в несъстоятелност изпадна и друг голям британски финансов институт – НВОS, който първоначално бе погълнат за жълти стотинки от конкурента „Loyds“. Но и „Loyds“ сериозно се задави от горчивия хап и сега също хленчи за спасение пред държавата. Очевидно в близките дни предстои национализацията на двата слели се института. В края на месеца кабинетът в Лондон се видя принуден да одържави и изпадналата в затруднения Bank of Scottland, както и фалиралата банка „Bradford & Bingley“, която вследствие на спекулации с отровните американски ценни книжа също изпадна в неспособност да обслужва задължения от 63 милиарда паунда към своите инвеститори. И въпреки стабилизационния пакет от 500 милиарда паунда, които лейбъристкото правителство на Гордън Браун прие за подпомагане на финансовия сектор, небостъргачите на банките в Лондонското сити с всеки изминал ден все повече се обезлюдяват. Вече няколко хиляди високоплатени банкери са загубили работните си места и обичайното си надменно поведение. А бъдещето на още 100 000 техни колеги остава неясно. Днес все по-често наблюдавана в центъра на столицата тъжна гледка е върволица от приблизително еднакво добре облечени хора, силно наподобяващи преселението на императорски пингвини, унило да напускат лъскавите небостъргачи с кашонче лични вещи в ръце. Жените сред тях тихо хлипат с размазан грим около очите, а мъжете се отправят директно към най-близкия пъб, където довчерашните преуспели юпита давят скръбта си в алкохол, докато не паднат под масата.
Сериозен трус, съизмерим с разрушителната сила на земетресение, понася и Германия. Вследствие на лековерни спекулации с несъстоятелните американски ценни книжа още през 2007 г. пред фалит се оказаха редица големи държавни банки, като IKB Deutsche Industriebank, Landesbank Sachsen, „Bayern LВ“, „West LВ“. Те бяха спасени от фалит с отпускането на публични средства за рефинансиране (т.е. със средства на данъкоплатците) в размер на 258 милиарда евро. С известно закъснение през 2008 г. кризата връхлетя и частния сектор. Най-голямата и най-стара немска банка Deutsche Bank (финансирала навремето и войните на Хитлер) бе принудена да обяви десетки милиарда евро загуби. Още по-тежки бяха пораженията за баварската ипотечна банка „Hypo Real Estate“, която обяви неплатежоспособност през септември. Само спешно отпуснатата от държавата кредитна линия от 50 млрд. евро до края на 2008 г. предотврати фалита й. А се очаква тази сума през следващата година да набъбне с още 100 милиарда.
За да противодейства на катастрофата и на започналото паническо изтегляне на спестявания от банките, немското правителство обяви неограничена гаранция за спестяванията на физически лица и прие на 12 октомври стабилизационен пакет от 480 милиарда евро. Това решение бе взето след срещата на върха на Европейския съюз, на която страните членки не успяха да се споразумеят за координирани общи действия в рамките на цялата общност, а решиха да предприемат национални програми за спасяването на банките във всяка държава поотделно. А това не е нищо друго освен че силните в ЕС не са съгласни да подпомагат по-слабите при тази първа истински сериозна криза в историята на Съюза.
Множество финансови експерти в Германия оценяват дадените държавни гаранции от федералното правителство за спестяванията на гражданите като нереалистичен популистки ход на управляващата голяма коалиция от антисоциални християндемократи и тежко инфектираните с бацила на неолиберализма социалдемократи. (А те са готови на всякакви компромиси надясно, само и само за да са във властта, без тази бивша марксистка партия дори да се срамува от това.). Специалистите считат тази гаранция за нереализуема, тъй като спестяванията в страната са около 1400 милиарда евро, а нивото на загубите на банките още никой не е в състояние да изчисли реално. И ако наистина се стигне до тотална експлозия на банковия сектор, което според някой немски експерти в днешните условия не е съвсем немислимо, то ФРГ с годишен бюджет „само” от 285 милиарда евро въобще няма да е в състояние да възстанови загубите на спестителите и всъщност би фалирала като държава. Затова този ход на А. Меркел се оценява само като успокоително хапче за разтревоженото общество. Дори при частичен срив на банковата система, ако дадената държавна гаранция трябва влезе в сила, това ще има ужасяващи последици – увеличаване на данъците и таксите, печатане на нови пари, ръст на инфлацията, още по-силно орязване на социалните разходи и масивно задлъжняване на държавата, което и днес (с около 1600 милрд. евро) е достатъчно високо. И всички последствия ще са изцяло на гърба на обикновения гражданин, с чиито данъци държавата плаща днес сметката за алчността и загубите на казино-капитализма.
Поради очертаващите се неблагоприятни перспективи немците започнаха все по-масово да превръщат спестяванията си в злато. Това направи благородния метал дефицитна ценност, за чието придобиване се чака в банките вече със седмици, а стойността му експлодира.
Но финансовата криза вече се стовари и върху реалната икономика на Германия – само за седмица акциите и на индустриалните предприятия се сринаха с над 30%. А част от заводите на „Opel“, „Ford“, „BMW“, „Mercedes“ и „Porsche“ преустановиха производството си, засега за около месец, и изпратиха засегнатите работници в принудителна отпуска, тъй като в тези несигурни времена хората отлагат покупката на нова кола, а и банките вече не отпускат кредити за това. Тук не бива да забравяме, че автомобилната индустрия е локомотивът на тази най-силна европейска икономика. В голяма част от останалите стопански сектори се отбелязва масивен отлив на поръчки и недостиг на кредитиране поради липса на ликвидност на банките. Икономическите експерти считат, че през 2009 г. ФРГ ще навлезе в сериозна рецесия, като все още не е ясно колко дълбока ще е тя и дали няма да се стигне дори до стопанска депресия с всичките негативни последствия.
Финансовата катастрофа, добила вече библейски размери, пренесе заразата си и в други държави, вследствие на направени рискови инвестиции в американски „ценни“ книжа.
Така напр. Франция е принудена да отпусне също огромна сума в размер от 360 милиарда евро държавно гарантирани кредити и директни финансови помощи за спасяване на финансовия си сектор от фриволностите на банкерите. Въпреки че досега само най-голямата френска банка, „Societe Generale“, срамежливо е признала, че е проиграла около 5 милиарда евро на своите клиенти на американските борси, оправдавайки се със самоволните действия на свой брокер отвъд океана.
Съседните Испания и Португалия подпомагат с общо над 120 (100+20) милиарда евро пари на данъкоплатци финансовите институти на Иберийския полуостров. И малката Австрия е принудена да отпусне 100 милиарда евро държавни гаранции за междубанковото кредитиране и за преки помощи на засегнатите банки.
Също и Централната банка на Италия обяви, че ще рефинансира междубанковите транзакции в размер на 40 милиарда евро. А една от най-големите банки на страната – „UniCredit Group“ (която е собственик и на българската Булбанк), с общо 40 милиона клиенти и над 117 000 служители изпадна във финансови затруднения и спешно потърси спонсори. Досега на повика й за помощ изненадващо щедро откликна бившата италианска колония Либия, която става най-големия акционер на този институт и с това де факто го спасява от затрудненията.
Дори далечна Япония, с втората по сила икономика на света и страната с най-големите валутни резерви в размер над 2000 млрд. долара, бе застигната от катастрофата. Борсата в Токио се срина до нива отпреди 20 години, а японската застрахователна компания „Yamato Seimei Hoken“ на 10 октомври обяви фалит. И това е само началото на лавината в Далечния изток.
Кризата не подмина и Швейцария, страната на банковите гноми, както я нарича проф. Жан Зиглер. Тази алпийска република е раят на анонимните банкови сметки, на перачите на пари, на укриващите данъци, на елегантно облечени господа с куфари с пари, закопчани дискретно с белезници към китката им, на шоково забогателите престъпници и политици от Източна Европа и от останалите континенти. Най-големият трезор на света, швейцарската банка UBS, засега се отърва само със звучен финансов шамар в размер на няколко десетки милиарди франка загуби и с фалита на нейния хеджфонд „Dillon Read Capital Management“. А швейцарската федерация пое закупените от издънилия се институт вече нищо неструващи американски „ценни” книжа в размер на 68 млрд. долара, след което се наложи дори да проведе и частична национализация на UBS. Но и други швейцарски банки като напр. „Credit Suisse“ и „Swiss Re“ са реализирали загуби от по няколко милиарда франка.
Силно потърпевши са и трите страни от Бенелюкс – Белгия, Нидерландия и Люксембург. Те бяха принудени да похарчат над 35 млрд. евро от средствата на своите данъкоплатци за стабилизиране на банка „Dexia“ и за национализиране на концерна „Fortis“, най-големия финансов институт в тези държави с 85 000 служители, който бе изправен на ръба на фалита. Освен това нидерландското правителство предостави на банките държавни гаранции за междубанково кредитиране в размер на 200 млрд. евро и наля 10 млрд. евро на данъкоплатците в залитащата ING Bank.
Но най-тежко засега е положението на рядко населената субполярна островна държава Исландия. След като национализира трите най-големи банки Kaupting Bank, „Landsbanki“ и „Glitnir“, изпаднали в неплатежоспособност също заради заиграване с американски „ценни“ книжа, островната държава остана без средства и бе заплашена от фалит. Местната валута – исландската крона, се срина с над 70%, а финансовите институти спряха изплащането на средства на обезпокоените спестители. Също и БВП в страната само за няколко месеца се сви с -10%. Оказва се, че загубите и дълговете на въпросните 3 банки надхвърлят повече от десет пъти бюджета на страната и само спешният многомилиарден кредит от Швеция и Русия предотврати (засега) държавния банкрут. Сред експертите обаче има сериозни опасения, че Исландия няма да остане единствената, заплашена от финансова несъстоятелност държава, вследствие на мегакризата на реалния капитализъм. А в Германия вече запорираха исландска собственост, поради това, че одържавените фалирали банки на острова спряха изплащането на обезщетения на засегнатите от срива немски вложители.
В тежко състояние са и редица страни от Източна Европа, които доскоро бяха давани за пример като много успешни икономики. Силно засегнати са Балтийските републики. Във връзка с това Северният съвет, състоящ се от Скандинавските държави, се събра в средата на октомври да дискутира мерки за стабилизиране на изпадналите в беда, силно измършавели „балтийски тигърчета“.
И друг любим ученик на Европейския съюз – Унгария, бе ударен от катастрофата и проплака. Опитвайки се да спре свободното падане на унгарския форинт, да съживи замрялото кредитиране и да спаси олюляващите се банки, правителството в Будапеща се обърна с отчаян зов за помощ към Европейската централна банка. Тя се смили и спешно отпусна 5 млрд. евро за колабиращата финансова система на страната. Същевременно и в съседна Румъния вложители започнаха вече да изтеглят спестяванията си от банките. През октомври и Украйна бе връхлетяна от кризата, след което четвъртата по големина банка в страната обяви неплатежоспособност, а правителството в отчаян опит да овладее катастрофата блокира банковите сметки на гражданите. В тази драматична ситуация от дълбокото си скривалище изпълзя и МВФ, предлагайки на Украйна, Унгария, Исландия и Румъния скъпоструващите си за икономиките на засегнатите страни стабилизационни кредити, след като през изтеклите близо 2 години обичайните клиенти на фонда – държавите от Третия свят, масово отказваха да се възползват от услугите на тази институция, вследствие на което тя дори изпадна във финансови затруднения.
Дори Русия, най-големият снабдител на света със суровини, бе принудена да отпусне средства в размер на около 112 млрд. евро за стабилизиране на националния финансов сектор, след като се оказа, че и руски банки са се подвели да спекулират с нискокачествените американски „ценни“ книжа.
На фона на тези динамични, дори драматични събития, уверенията на управниците в България, че поради своята недоразвитост родната банкова система не била застрашена от глобалната финансова суперкриза, звучат, меко казано, несериозно.
Първо, не е сигурно, дали самият Международен валутен фонд няма да претърпи крушение в тази буря, тъй като средствата, които той може да предложи, са ограничени. Още повече че международната институция още преди световната криза изпитваше финансови затруднения. А България е във валутен борд, с изкуствено фиксирана парична единица към еврото и при прекратяване на валутния съвет вследствие на по-нататъшни затруднения на МВФ, ще бъде сполетяна от масивно обезценяване на лева и от още по-висока инфлация.
Второ, поради безумната приватизация у нас, около 90% от българските банки отдавна са притежание на чужди финансови компании (а такова „чудо“ не е имало дори по времето на латиноамериканския любимец на САЩ – неолибералния фашизоид ген. Пиночет в Чили). А за тези чужди банки, които държат ключа към родните трезори, днес никой, дори и техните мениджъри, не е в състояние да определи в каква степен институтите им са засегнати от кризата. А изпаднат ли банките-майки в сериозни финансови затруднения, което днес е съвсем реално, логично е да спрат кредитирането най-напред на задграничните си дъщерни дружества и цялата, изградена на пясъчни основи, финансова система у нас ще рухне. А анализирайки стопанските данни, родината ни би трябвало отдавна вече да е катастрофирала с постоянно растящия огромен външен дълг, достигащ близо 65 млрд. лева (което е значително над брутния вътрешен продукт) и с външнотърговски дефицит около 13 млрд. лв. (приблизително 25% от БВП), срещу привлечени от банките едва 16,3 млрд. лв. спестявания. Но и в този си скромен размер те значително надвишават бюджета на страната и при масов срив на банки държавата ще се затрудни да изплати гаранцията от 50 000 евро за влог, което може да я доведе до ръба на фалита. Досега финансовият срив у нас бе отлаган единствено от преките чуждестранни инвестиции, които служат и като заместител за почти изцяло липсващата държавна икономическа политика. Но те постоянно намаляват и при мащабите на финансовата криза могат да спрат напълно вследствие на ширещия се по света глад за капитали. При такъв развой на събитията страната ще банкрутира, за което наскоро предупреди и Ларс Кристиян, началник-отдел за развиващите се икономики в Danske Bank.
Трето, защото никой у нас не обявява достоверни данни, до каква степен са предоставяни заеми на потенциално неплатежоспособни клиенти или банките са били източвани от подставени лица чрез кредитиране на фалшиви проекти. А именно спукването на ипотечния балон и свързания с него срив на нереално високите цени на недвижимостите е в основата на днешната финансова криза.
И четвърто, България не разполага нито с огромните средства на другите страни за противодействие на една евентуална тежка криза, нито правителството е оповестило някакъв план за противодействие освен разпространявания неадекватен за сериозността на положението оптимизъм.
Народната мъдрост гласи, че когато светкавицата блесне, тътенът се обажда от най-неочаквани посоки. Така в днешната изключително опасна ситуация нищо не може да бъде изключено като възможно развитие на събитията. Но може би именно в един такъв тотален крах се крие и шансът за изграждане на едно по-добро бъдеще!
За да осветлим максимално протичащите в света процеси във връзка със световната финансова криза и механизмите на случващото се, предлагаме на читателите превод на редакционната статия „Новата финансова суперсила“ на един от най-реномираните и високотиражни немски вестници – аналитичния седмичник „Die Zeit“.
––––––––––––––––––––-
* Изнесените в материала данни и цитати са към 27.10.2008 г. по:
– Немската версия на интернет-енциклопедията „www.wikipedia.de” => рубрика „Finanzkrise 2007/2008“ (Финансова криза 2007/2008 г.) и многобройния материал към нея;
– Щроиш, Карге, Брюк: „Финансовата криза“, сп. „Wirtschaftswoche“, 19.09.2008;
– Анализи от последните няколко седмици в седмичника „Die Zeit“ и емисиите на немски по радио „Deutsche Welle
