ЩЕ ИМА ЛИ И У НАС ФИНАНСОВА ПОЛИЦИЯ И МОДЕРЕН ВЪТРЕШЕН ОДИТ?

0
290


В развитите страни от ЕС и в САЩ от няколко десетилетия функционират специализирани органи за фискални разследвания, които имат различни имена – финансова полиция, данъчна полиция и т.н. В Русия също от около десетилетие успешно работи данъчна полиция. На нейния бивш шеф (Михаил Фрадков) бе гласувано от Руската дума значително по-голямо доверие и до неотдавна той бе премиер на Руската федерация. Своеобразен еталон за сродните й финансови органи е италианската Гуардиа ди финанца, която е показала забележителни успехи в защита интересите на фиска и на финансовия просперитет на Италианската република. Тя е изключително мощна структура, военизирана и е на подчинение на министъра на финансите на Италия. Има собствени БТР-и, вертолети, самолети и бързоходни кораби и може да обискира всички офиси, складове, шосейни, железопътни и морски превозни средства, а със заповед на съдия и в домовете на хората. На този италиански финансово-контролен орган по силата на италианското законодателство са му предоставени правомощия да преследва и данъчни престъпления (пране на пари, кражба на авторски права). Италианската финансова полиция е стожер срещу контрабандата на Апенините, а освен това отговаря за сигурността и реда по държавните граници. Известно е, че по-добре е да си имаш работа с италианските карабинери (криминалната полиция), отколкото с Гуардиа ди финанца. Последната „пипа здраво” и разследваните от нея се озовават почти задължително в някой италиански затвор, а ако престъплението е твърде тежко, се налагат и доживотни присъди. В Италия все още помнят как през 30-те години на ХХ в. американският гангстер от италиански произход Ал Капоне бе задържан и осъден на доживотен затвор не заради извършваните по негова поръчка рекет и убийства, а за неплащане на данъци.

Република България е сред малкото европейски страни, в които няма финансова полиция. Излишно е да се убеждават представителите както на изпълнителната, така и на законодателната власт, че финансовата полиция е изключително необходим орган. Представителите на двете власти обикновено се сещат затова обикновено, след като вече не са на власт, когато те лично и техните родители и деца започват да чувстват по-осезателно недоимъка в болниците ни (особено общинските), училищата и университетите, в културните ни центрове. Едва тогава си задават въпроса: На какво се дължи това? Отговорът е извънредно тривиален – на несъбраните от НАП и Агенция „Митници” стотици милиони, а може би няколко милиарда лева невнесени в бюджета данъци, мита и акцизи от т.нар. сива икономика, която у нас е над 30%. Пример в това отношение е бившият ресорен зам. финансов министър на данъчния и митническия контрол Георги Кадиев, който прозря след оставката си този факт и от началото на 2008 г. стана привърженик на създаването на финансова полиция у нас. Трябва да станем съпричастни към изготвянето на нов проектозакон за финансова полиция, който НС приоритетно да разгледа и приеме през пролетта на 2009 г. Едва тогава фискалната ни администрация ще бъде със сходни функции и прерогативи с тези от развитите страни от ЕС, САЩ и Русия.

Двата различни проектозакона за създаване на финансова полиция, депозирани в 38-ото и 39-ото Народно събрание, не можаха да достигнат до приемане на второ четене. Дали те бяха некачествени, или бяха стопирани от някой заинтересован, в т.ч. и от МВР, е трудно да се каже, но приет закон в тази насока засега няма. Във финансовите среди се говореше по това време, че лично тогавашните политически и професионални ръководители на ведомството (между тях и ген. Богомил Бонев, Емануил Йорданов и ген. Божидар Попов по време на кабинета „Костов” и ген. Бойко Борисов в следващото правителство) са се противопоставили на приемането му. Аргументите се свеждат до това, че има Икономическа полиция и нямало нужда от други, дублиращи я органи. На довода, че в повечето от най-развитите страни има такъв финансово-контролен и разследващ орган, те нямаха силен контрааргумент, но въпреки това НС в тези години се подчини на волята на изпълнителната власт, което е в колизия с конституцията. (според нея е налице в устройството на съвременната българска държава доминация на парламента, т.е. България е парламентарна република). Икономическа полиция се занимаваше допреди няколко години предимно с дребни случаи, особено докато имаше много държавна собственост. В последните години тя имаше повече работа покрай делата за банковите фалити и разследването на някои скандални приватизационни сделки, свързани с измами и неизпълнение на приватизационните договори. Всички сме наясно, че у нас основен проблем са „кражбите“ на ДДС и акцизи, които се „източват” в особено големи размери, а в Икономическа полиция няма достатъчно квалифицирани полицаи с финансова подготовка, които да могат изцяло да обхванат и разследват достатъчно прецизно и с вещина тези сложни финансови престъпления. Това е факт, особено в някои по-малки РПУ, но има редица неподготвени служители и в големите ни центрове. Известно е, че във всички разкрити досега схеми за източване на ДДС неизменно участват данъчни служители. В България вече са разплетени десетки дедесарски вериги и във всяка от тях неизменно присъства по някой чиновник, най-често човек от отдел „Ревизии“ в съответната служба на НАП.

Затова е много важно да бъдат разкривани и прекъсвани връзките между данъчните измамници и техните „вътрешни хора“ в администрацията. Това сега е работа на службите „Инспекторат“, създадени в НАП и в Агенция „Митници“. Проблемът е, че тези инспекторати са част от самите агенции и за инспекторите е много деликатно и трудно да разследват свои колеги. Понякога освен неудобството има и по-сериозни спънки в работата на разследващите – напр. намеса „отгоре“, анулиране на докладни записки, актове и т. н. Контролът трябва да се отдели, да се извършва от друга институция.

Както и да бъде наименувана бъдещата ни финансова полиция, задължително трябва да е част от МФ (както е в останалите държави от ЕС) и да бъде на пряко подчинение на министъра на финансите, а не на негови заместници, в чиито ресори са другите агенции – приходната, за държавните вземания, държавната финансова инспекция и т. н. Подчертавам, че трябва да е част от МФ, а не от МВР. Най-добре е цялата работа по разследването на престъпления срещу бюджета да се съсредоточи в една служба, в която да работят опитни финансови експерти, подпомагани от юристи, а не обратното. Финансовата полиция задължително трябва да има според мен и разследващи функции и е логично нейните служители да поемат и разследването на всички досъдебни производства за финансови престъпления от новосъздадената дирекция „Дознание” при МВР. Подобно решение предполагам, че ще се посрещне с не особено „ласкави” чувства, както от министъра на вътрешните работи, така и от Главна прокуратура и от Националната следствена служба (последната разследва някои особено тежки престъпления. Националното следствие фигурира и в Конституцията на Република България като част от съдебната власт и независимо че разследва само няколко процента от престъпленията, не може да бъде закрито от Обикновено НС, а само от Велико народно събрание).

В тази връзка е необходимо да се направи преглед на дейността и на другите органи, които имат отношение към финансовите злоупотреби и престъпления. От януари 2008 г. Агенцията за финансово разузнаване (АФР) бе извадена от структурата на Министерството на финансите и вече се вля в Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). Това бе необходимо за тогавашния момент, но ако се създаде финансова полиция, мястото на АФР ще бъде в нейната организационна структура. Задължително в бъдещата финансова полиция трябва да функционира звено, което да има сходни прерогативи и да си взаимодейства с това в ДАНС, което едва ли ще е ефективно от управленска и финансова гледна точки, но двете звена (във финансовата полиция и в ДАНС) могат да работят засега успоредно, без да се конкурират и си пречат.

Според мен бъдещата финансова полиция трябва да контролира и плащанията в брой, които следва да се ограничат до 10 000 лв. Бъдещият нов финансово-контролен и разследващ орган на МФ трябва да следи и за спазването на този праг, както това става във Франция и Румъния. Във Франция бариерата е 3000 евро, а работодателите са длъжни да превеждат по банков път всяка заплата над 1500 евро. В Белгия безкасовото плащане е задължително при сделките с недвижими имоти. В Италия и в Германия няма таван за лимитиране на плащанията в брой, но те имат механизми за следене на транзакциите от техните финансови полиции. Преди около година директорът на НАП Мария Мургина предложи „летвата” от 10 000 лв. да важи за два типа разплащания – между фирми и между фирма и физическо лица. Тогава тя заяви: „Идеята е силно да се свият парите в брой, които не се отчитат в първичните счетоводни документи и дават възможност за изплащане на заплати на работниците от т.нар. черни каси.”
Според някои привърженици на мярката задължителното безкасово плащане трябва да обхване само междуфирмените отношения. Други добавят и уреждането на някои типове сделки между граждани – отпускането на големи заеми, покупко-продажбата на апартаменти, къщи, произведения на изкуството, златни и други колекционерски изкушения. За тази цел преди около две години бе изготвен законопроект за лимитиране на плащанията в брой, който бе представен в Комисията по корупцията при 40-ото НС, но все още не е разгледан от парламента.

У нас банки, дипломирани експерт-счетоводители, обменни бюра и др. трябва да докладват за всяко движение на суми над 30 000 лв. в брой пред АФР, респективно пред ДАНС , но контролът едва ли е достатъчен. И в двата фрапиращи случая обвиненията (срещу бившия шеф на „Топлофикация” АД, София, Валентин Димитров за пране на пари в австрийски банки и срещу Людмил Стойков и Марио Николов за „източване” на няколко млн. евро от САПАРД заедно с германски бизнесмени) са по сигнали на чужди финансови разузнавания, а не на нашето, което не е добра атестация за него. Ето защо при създаване на финансова полиция АФР трябва да стане част от тази нова служба и да унифицира методиката на работа с тази на развитите страни от ЕС. Финансовата полиция ще следи и за движението на оборотите и постъпването на вещи и имоти в заложните къщи, за които в най-скоро време трябва да се изготви и приеме специален закон. Публична тайна е, че през тях преминават много крадени вещи, перат се пари. Заложните къщи са АД-та, ООД-та, дори ЕТ, за които важи само Търговският закон. А те не са обикновени – дават краткосрочни заеми, като приемат за залог недвижими имоти, скъпи вещи – бижута, злато, картини, дори иманярски трофеи – тоест кредитират, а според нашите закони само лицензирани от БНБ финансови институции имат право да извършват кредитна дейност. Повече ред може да се сложи и в работата на обменните бюра. Те, също като заложните къщи, са много удобни за перачите на пари. Можем да възприемем примера на Франция и на други страни в ЕС, където обменните бюра задължително са филиали на търговските банки. Така измамите ще бъдат сведени до минимум. Сега има разделение на контрола върху т.нар. чейнч бюра – БНБ лицензира техните собственици, Агенцията за финансово разузнаване води регистъра на обменните бюра, НАП следи дейността им. Ако обменните бюра са само към търговските банки, те ще бъдат изцяло под контрола на управление „Банков надзор“ при БНБ, а то засега не осъществява надзор върху тях. В развитите страни масово се ползват автомати за обмен на валута, но такива у нас засега няма. В България стотиците по-дребни собственици на обменни бюра – финансово-брокерски къщи, не могат да си позволят да инвестират в такива скъпи устройства, докато за банките едва ли ще е проблем да купят и поставят на подходящи места автомати, така че обменът на валута да е възможен 24 часа в денонощието.

Вероятно след създаване на финансова полиция и т.нар. български ОЛАФ – АФКОС (Службата за борба с финансовите измами), която неотдавна премина от МВР към вицепремиера, отговарящ за европейските фондове Меглена Плугчиева, ще се влее в нея.

Предстоящите реорганизации в държавната ни администрация след създаване на финансова полиция са значителни и ще доведат по всяка вероятност още през първата година от съществуването й до нарастване на приходите в държавния бюджет най-малко с 5 10%. Прогнозният ръст може да бъде и по-висок, ако на този финансово-контролен и разследващ орган не му се пречи и се оглави от добре подбрано професионално ръководство с мандат от 7 или поне 5 години. Това би го направило неподвластно от евентуална намеса или опит за подмяната му от страна на следващия правителствен кабинет или парламентарно мнозинство.

Има възможност в срок от месец-два да се преработят изготвените и разглежданите в предходните НС законопроекти за финансова полиция и до края на годината да се съгласуват с останалите министерства и ведомства. При добро желание у изпълнителната и законодателната ни власт през 2009 г. може да заработи най-после българска финансова полиция.

Вторият нерешен въпрос във финансово-контролната ни система е липсата на законова регламентация на вътрешния одит в корпоративния сектор и евентуалните, но вече станали належащи промени, които екстрено трябва да се осъществят в приетите преди 2,5 години два нормативни акта: Закон за финансово управление и контрол в публичния сектор и Закон за вътрешния одит в публичния сектор.

Една от причините за нарушената ликвидност на публичните дружества у нас (в т.ч. взаимни фондове, дружества със специална инвестиционна цел и др.) в последните девет-десет месеца е липсата на корпоративен вътрешен одит в повечето от тях. На пода на фондовата борса в София се емитираха десетки нови емитента (т.нар. айпо компании), които в първите дни на листването им на борсата нямаха дори назначен на постоянен трудов договор собствен счетоводител (бяха обслужвани от счетоводни къщи), а ръководителите им не бяха дори и чували за корпоративен вътрешен одит. За срива на Българската фондова борса и почти трикратното понижение на индекса СОФИКС – от над 2000 пункта през ноември 2007 г. до 780 пункта в началото на октомври 2008 г. са допринесли и други външни фактори, като последиците от Световната финансова криза, съпроводена с фалити на банки, интервениране на централните банки (вкл.и ЕЦБ) на най-развитите държави на финансовите пазари с оглед спасяването на големи банкови гиганти, борсовите индекси и т.н.

По отношение на вътрешния одит в публичния сектор – той зацикли и засега не оправда надеждите, които му възлагаше както българското правителство, така и консултантите от Програма СИГМА от ЕК, с чиято помощ се изготвиха посочените два закона. Не изключвам при провеждания мониторинг от ЕК да бъде дадена в следващия доклад на България негативна оценка за състоянието на вътрешния ни одит в публичния сектор. На практика над 400 одитори, назначени преди около 2 години, следва да бъдат преназначени като младши одитори или освободени от работа, тъй като такива са указанията на МФ, предоставени с писмо от средата на 2008 г. Над 100 български общини и няколко десетки централни ведомства ще останат без щатен вътрешен одитор. Те следва да бъдат обслужвани от външни одиторски фирми, които да осъществяват в тях вътрешен одит (на пръв поглед е налице едва ли не „игра на думи”, но според българското законодателство точно определени ведомства в публичния сектор трябва да бъдат одитирани от вътрешни одитори или да сключат граждански договори с други, които имат правоспособност за това). Правоспособността се добива след положен изпит за вътрешен одитор в публичния сектор пред МФ. Критериите бяха променяни неколкократно, ето защо около 400 вътрешни одитори останаха без сертификат за правосопособност.

Спешно трябва да бъде променен Законът за вътрешен одит в публичния сектор в следните направления:

1. Да бъде предоставена възможност тези 400 вътрешни одитори да се явят поне още два пъти на изпита за правоспособност и да бъде променена методиката за провеждането му.

2. Да бъдат признавани международните сертификати за вътрешни одитори в публичния сектор – т.нар. Си ГАП ( у нас ги притежават само няколко души), издадени от Института на вътрешните одитори (международна организация със седалище в Алтамонте Спринг, САЩ).

3. Министърът на финансите да има правомощия да отменя устройствените правилници на ведомствата, където по силата на Закона за вътрешния одит в публичния сектор следва да имат задължително звено за вътрешен одит, и някой административен ръководител самоволно реши да трансформира (редуцира или закрие) звеното.

Налице са и други възможни промени във финансово-контролното ни законодателство, но тези са неотложни и следва още през 2008 г. да бъдат осъществени. В противен случай българската финансово-контролна система няма да е в състояние да отговори адекватно пред новите предизвикателства, които членството ни от в ЕС постави.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук