БЪЛГАРИЯ И ГЛОБАЛНАТА КРИЗА

Правителството все още няма ясна визия за извеждане на страната от рецесията
Според икономическа прогноза на Международния валутен фонд, огласена в началото на октомври 2009 г., световната икономика бавно излиза от най-тежката рецесия след Втората световна война. „Глобалното икономическо възстановяване наистина започна, но кризата все още не е приключила, тъй като остават рискове за увеличаване на безработицата и за финансовия сектор“, заяви изпълнителният директор на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан пред студенти в Истанбул, където на 6—8.Х. 2009 г. се проведе годишната сесия на страните, членуващи в МВФ.
Икономиката на Германия е отчела растеж за първи път от началото на 2008 г. през второто тримесечие на 2009 г. За периода брутният вътрешен продукт (БВП) на Германия е нараснал с 0,3%, като за растежа са допринесли равнището на потребителските разходи, държавните разходи за стимулиране на потреблението, както и инвестициите в строителството. Френската икономика също е излязла от „червената зона“, отчитайки увеличение на БВП от 0,3% през второто тримесечие след спада от 1,2% през първите три месеца на годината, според министърката на икономиката Кристин Лагард. Според президента на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке признаците, че икономиката на САЩ може би най-сетне започва да се възстановява, се увеличават, макар все още да са налице някои опасности. След като безработицата в страната спадна до 9,4% през юли, вероятно тя ще надвиши 10% до края на годината. В крайна сметка много от икономическите показатели сочат, че най-тежката рецесия след Втората световна война приключва и икономиката на САЩ отново е започнала да нараства, или ако не, това скоро ще стане.
„Изправянето на крака“ на икономиките на най-могъщите държави в света е предпоставка силно отворената българска икономика след не по-малко от 6—12 месеца също да започне да преодолява стагнацията. Тя обаче все още е в лоното на рецесията. Новото правителство трябваше да изработи и приеме прагматична управленска програма с изпълними антикризисни мерки, а такава засега няма.
Липсва визия за следващите четири години
за българската икономика
На стотния ден от своето управление правителството на ГЕРБ представи най-после своя управленска програма от 154 страници. В нея се загатват някои антикризисни мерки, но не проличава ясна визия за стимулиране на малкия и средния бизнес и на българската икономика изобщо. Повечето мерки са хаотично разпръснати, без конкретни срокове и финансови ангажименти от страна на българската държава. Ето защо те остават като благозвучни пожелания, които е неясно кога ще бъдат изпълнени. Програмата има твърде пожелателни елементи и дори изобилства с лозунги, които звучат добре, но не пълнят джоба на представителите на бизнеса и на заетите по трудов или граждански договор в сферата на икономиката ни.
Представителите на бизнеса са объркани от противоречиви сигнали, като отказа на правителството от актуализиране на бюджета за 2009 г., както и от сключване на споразумение с МВФ, заявени преди изборите; неясната визия относно намалението на социалните осигуровки, които уж трябваше да паднат с 5%, после с 2%, докато въпросът се отложи за 2010 г.
Засега признаци за диалог с бизнеса (освен формалното възобновяване на дейността на Националния съвет за тристранно партньорство и среща на вицепремиера и финансов министър с УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България) няма. Не е потърсено мнението на браншовите и други неправителствени организации, в по-малка степен във формирането на управленските приоритети участват представители на двете най-големи работодателски организации — БТПП и БСК. Ето защо за представителите на малкия и средния бизнес от съществено значение е поемането на следните ангажименти от изпълнителната и законодателната власт:
1. Безусловно запазване на валутния борд със задължително установеното досегашно съотношение на 1 евро за 1,9583 лв. до влизането ни в Еврозоната.
2. Ускорени преговори с ЕК и ЕЦБ за присъединяване към валутно-курсовия механизъм ERM II до средата на 2010 г., а впоследствие и към Еврозоната най-късно до 2013 г.
3. Запазване на ставката по ДДС непроменена и отказ от въвеждане на диференцирана ставка до края на 2010 година, поради обстоятелството, че този данък е най-сигурният приходо­източник в условия на глобална икономическа и финансова криза.
4. В предложенията на правителството за изменения в данъчните закони за 2010 г., които се внасят с Бюджет 2010, премахване на данък дивидент от 5% и привеждане на ставката за едноличните търговци на 10%, т.е. като на останалите лица, облагани по ЗДОФЛ, вместо 15 % заплащани понастоящем.
5. Ангажимент от страна МС и БНБ за лобиране пред Европейската централна банка за получаване на достъп на българските банки (директно или чрез т.нар. банки-майки) до евтиния финансов ресурс от 442 млрд. евро, отпуснат от ЕЦБ, както е при останалите банки от страните в еврозоната.
6. Изменение и допълнение на Закона за занаятите. В него трябва да се отстранят пречките пред регистрираните по Търговския закон представители на малкия и средния бизнес. Засега те повторно трябва да се регистрират и като занаятчии, в т.ч. и представителите на компютърния бранш, които нямат нищо общо с традиционните български занаяти.
7. Изготвяне и приемане от Народното събрание до средата на 2010 г. на следните изцяло нови нормативни актове: а) закони за браншовите камари и за работодателските организации;
б) закон за оползотворяване на средства по европейските програми, както и за националното финансиране и за финансирането от други донори;
в) закон за публично-частното партньорство.
8. Облекчаване на лицензионните и разрешителни режими и въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие при откриване на търговски обект или ателие (сега разходите са 4—5 хиляди лв. и най-малко 6 месеца за получаване на разрешителни от над 10 държавни и общински инстанции).
Част от тях наистина фигурират в управленската програма на МС, но както бе посочено, без разписани ясни срокове и ангажименти за финансиране от изпълнителната власт.
Усвояването на еврофондовете „буксува“
Засега не се забелязва нова визия в дейността на държавната администрация и в работата по 7-те оперативни програми. Във връзка с усвояването на средствата от Европейския съюз предишното правителство отбеляза на пресконференция през май т. г. напредък в подобряване координацията и нормативната обезпеченост на звената, опростяване на процедурите, осигуряване на по-високи авансови плащания, стартиране на нови финансови програми (JASPERS, JESSICA, фонд ФЛАГ и кредитното споразумение с EIB), въвеждане на по-голяма публичност и информираност на гражданите. В този момент обаче процесът спадна и дори започна да буксува. Експертите от двете координиращи дирекции, които бяха към закритата структура „вицепремиер по еврофондовете“, преминаха към т.нар. координатор по еврофондовете към МС, а Съветът по еврофондовете се оглавява от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. Във фонд „Земеделие“ назначеното ново ръководство все още не е направило прелома, очакван от производителите на селскостопанска продукция и свързаната с тях хранително-вкусова промишленост.
Бързо трябва да се смени стереотипът на чиновниците, отговарящи за европарите. Терминът „усвояване“, който е станал нарицателен за съмнително боравене с евросредствата и се асоциациира с „присвояване“, би било добре да се замени с „оползотворяване“, което отговаря на целите, поставени в 7-те оперативни програми — повишаване на благосъстоянието на българските бенефициенти: общини, НПО и бизнесструктури.
За подобряване на дейността по оползотворяване на европарите спешно следва да се предприемат следните 10 мерки:
1. Мисия от експерти на Европейската комисия в Брюксел да окаже техническа помощ на управляващите органи на 7-те оперативни програми. Премиерът следва да отправи молба към комисията за изпращане на такава мисия до края на 2009 г. Подобен прецедент е имало в края на 80-те години на ХХ в. в Гърция, където европарите също са били спрени. С помощта на евроекспертите да се прецизират механизмите за оползотворяване на средствата, а отговорността да се съсредоточи в Министерството на финансите. Засега няма възможност да се правят кой знае какви промени (например да се обединят седемте оперативни програми в една агенция към МС или МФ), защото ще бъде блокиран процесът по оползотворяване на средствата. С помощта на евроекспертите следва да се оценят и при необходимост да се преработят наредбите за работата със средствата от ЕС и като се търси по-добро взаимодействие със структурите на гражданското общество, да се съкратят процедурите по разкриване на злоупотреби, да се опростят процедурите по кандидатстване и отчетност, а всяка институция да има определени права на достъп до базата данни за информиране и анализи. Наложително е и спешно да бъде усъвършенствана нормативната уредба както на външния, така и на вътрешния одит на средствата от ЕС, да се криминализират действията на проверяващите при доказан умисъл и вреда. Принципът на мълчаливото съгласие на администрацията в администрирането на еврофондовете трябва да стане основен, но той следва да се регламентира.
2. Да бъде създадена държавна или публично-частна консултантска компания за централизирано изготвяне на европроекти на бенефициенти, които не са в състояние да го сторят поради липса на управленски и административен капацитет или финансов ресурс. Подобна компания — АНКО, е създадена в Гърция в края на 80-те години, когато работата по европроектите е била в колапс. В южната ни съседка работи и отделна общинска консултантска компания — „Дружество за развитие на община Атина“ (АЕДА) с около 30 служители (финансисти, инженери и др.).
В около 21% от българските общини няма нито един специалист по европейски програми, а в още толкова — само един, като понякога това е кметът или секретарят на общината. Практиката Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) да дава безплатни консултации е добра, стига да има на кого да се дават консултации. Възможно е да се ползва и опит от Австрия, където мобилни групи отиват до конкретния земеделски производител с типови проекти и му помагат в подготовката на документите за участие в програмите — логично е човек, който гледа 5 крави, да няма възможност да се занимава с проекти, но ако му се помогне на място, ефектът би бил съвсем друг. Така малките общини и дребните частни бенефициенти ще се „отърсят“ от услугите на самозвани псевдоконсултанти.
3. Представителите на работодателските и браншовите организации да са равнопоставени с държавата и браншовите организации в мониторинговите комитети на 7-те оперативни програми и двата национални плана за развитие. В момента в мониторинговите комитети присъстват предимно национално представените структури от синдикати и работодатели. Редно е и представители по браншове равнопоставено да участват в органите, които вземат решение кой ще получи европари и кой не, например в управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“.
4. Наложително да се унифицират ръководствата и правилата за изпълнение на проектите по отделните оперативни програми в общите им части, а също да се променят редица разпоредби, които се отнасят до кандидатстването на общините. Един от основните проблеми е свързан с неизпълнението на постановлението на МС за междинните плащания по европейски проекти, за които общините имат сключени договори. В момента плащанията се бавят около пет месеца, при норматив до 15 дни. А подобно забавяне може да постави редица общини, както и НПО, които са бенефициенти, в тежка финансова криза.
5. Удължаване на срока (края на 2009 г.) за привеждане към европейски санитарно-хигиенни условия на около 80 хил. дребни земеделски стопанства, както и за маркирането на животните в тях. Наложително е министърът на земеделието да отправи такава молба до ЕК. Друго „тясно“ място, за което следва МС да поиска от ЕК отсрочка на поетия ангажимент до 01.Х.2009 г., е актуализирането на 40% от ортофотоснимките, които ще служат за преките плащания на единица площ. Така 700 млн. лв. изцяло ще бъдат на разположение на земеделските ни стопани.
6. Част от средствата за обучения и консултации на микропредприятия и малки предприятия, както и на земеделските производители, да се пренасочат към работодателските и браншовите организации. Те постоянно обучават и консултират своите членове по европрограмите, но засега то става на „добра воля“ и предимно безплатно. Досега обученията и информационните кампании се организират и провеждат от управляващите органи на оперативните програми в частта им за техническа помощ. Тези обучения са крайно недостатъчни, защото нямат конкретика, и са неефективни, защото материята се поднася по начин, който не отчита нивото на разбиране на аудиторията. Хората се нуждаят от конкретни, близки до тях примери, а такива могат да им посочат консултантите и браншовиците, не служителите от министерствата, които и без друго са претоварени.
7. Да се създадат мобилни лаборатории за окачествяване на земеделската продукция на място (най-болезнен е проблемът с млекопроизводителите и малките млекопреработватели). Снижените разходи биха направили плановите бюджети по-приемливи и биха увеличили броя на желаещите да разработват проекти, свързани със земеделска продукция. Не е разрешен и проблемът с био­храните.
8. Да се повиши използването на информациите от мисиите на ОЛАФ и въвеждане на консолидирано законодателство, в което са предвидени най-строги санкции за измами със средства от ЕС и нарушение на финансовите интереси на общността, както и бързи съдебни процедури. Както бе направено в Румъния. По този начин знакови дела за евроизмами (Николов-Стойков и др.) ще приключват в оптимални срокове и няма да бъдат временно спирани поради кандидатиране на подсъдими за депутати, с което се дискредитира България. За намаляване на възможностите за корупция е наложително да се спрат плащанията в брой по европроекти, като се въведе минимален праг за най-неотложни плащания.
9. Методиките и критериите за оценка на проектите трябва да станат публични и всеки кандидат да може предварително да пресметне максималния си брой точки. Конкурсното начало за избор на оценители е положителна мярка, но е нужен и публичен достъп до данните за професионалното образование и опит на оценителите. За да се избегне конфликт на интереси, не бива да се допуска хора от оценителната комисия да участват в екипи по подготовка, консултиране и управление на проекти. Съответният министър от управляващия орган следва да въведе практиката оценяваните проектни предложения да се разпределят в присъствието на нотариус или от представители на бизнес организациите. Времето за оценяване на проектите да не надвишава три месеца ( в момента фирмите чакат близо 6 месеца, а понякога и повече), в противен случай да се дължи компенсация на бенефициента. Например мярка 123 — „Добавяне на стойност на земеделски и горски продукти“ — на ППРСР е открита на 15.ХI.2008 г., но досега не е заседавала комисия за разглеждане на нито един от подадените неколкостотин проекта по нея.
10. Поради липса на клаузи за санкции при забавяне на мониторинга е необходимо да се въведе реципрочност в договорите (както се задържат 20% от средствата до окончателния одит на проекта, така да се изплащат санкции при забава на окончателния одит) — т.е. да се възстановяват лихвите върху привлечените средства за изпълнението на проекта, както и да се въведе санкция за забавяне на верифицирането на разходите при междинните плащания, водещо да забава изпълнението на времевите графици на проекта. Предвид липсата на прозрачност при мониторинга е необходимо да се създаде информационен масив, достъпен за всички заинтересовани, по всяка оперативна програма, с текуща информация относно:
а) краткото резюме на одобрените за финансиране проекти;
б) изпълнението на проектите съгласно плана им за действие;
в) извършените проверки и направените констатации.
Необходимо е също да се предвидят и процедури по обжалване на извършваните проверки или на мониторинга.
Реформа в местното самоуправление практически няма
От съществено значение за оползотворяване на средствата от ЕС е реформата на местното самоуправление. Досега са направени редица изследвания, в т.ч и финансирани с европари, но реформа на практика няма. От политическа гледна точка не е целесъобразно прекрояване на границите на 264-те общини у нас. Засега единствено е изучен опитът на страните от ЕС и дори са направени примерни сметки в търсене на най-добрата формула за оползотворяване на европейските средства от местните власти, както и за преодоляване на различията вътре в самите райони за планиране. И в двете сфери са налице сериозни проблеми. Малките общини въобще не могат да се доредят на опашката за средства от ЕС, а разликата между общини като Лъки, Борино, Доспат и Баните и други от същия район за планиране, като Асеновград, Марица, Родопи и Карлово, е чувствителна.
Общо 4 млрд. евро са заделени за общински проекти от фондовете на ЕС до 2013 г., но колко от тях ще достигнат до жителите на българските общини не се знае. Известно е, че около 70 по-малки общини с по-нестабилни бюджети, които на практика са без значителни собствени приходи, не могат да кандидатстват по 7-те оперативни програми на ЕС.
Ето защо дискусиите за бъдещо ново структуриране на местното самоуправление следва да се водят върху избистрен вариант на проект за реформа — ще се закриват ли общини, ще се окрупняват ли, ще се въвежда ли второ ниво на местно самоуправление, как ще се засили ролята на шестте района за планиране. За изясняване на възможностите за реформи в тази насока няма много време. През 2013 г. Европейският парламент ще гласува бюджета за следващия планов период, което означава, че той ще се пише и защитава през 2012 г. За да се впише успешно в новата бюджетна рамка, България трябва да знае какво ще прави с регионите и общините и как ще продължи да оползотворява парите от ЕС.
Вицепремиерът Симеон Дянков предложи на общините да им делегира управлението на европейските фондове на регионално ниво, но на него не му е ясно дали те са готови за това. Как например общини като Ружинци, Макреш и Бойница (Видинска област) или Трекляно (Кюстендилска област) с почти никакви стопански активи и с останало в тях предимно възрастно население, ще могат да свършат тази отговорна работа? Тази идея донякъде кореспондира с предложението на БСП оперативните програми за следващия планов период на ЕС да бъдат организирани на регионален принцип. Да има 6 оперативни програми за всеки от шестте района на планиране и примерно две национални. Това обаче е съвсем друго предложение, тъй като се предлага не общините, а нови управляващи органи в 6-те района за планиране да осъществяват управлението на европрограмите.
БСП предлага също да се въведе второ избираемо ниво на местно самоуправление — областният председател на региона и съответният регионален съвет да се избират пряко от хората, по подобие на кмета и общинския съвет. Това бе факт до 1987 г. в тогавашната избирателна система. По този начин държавата и общините ще се откажат от част от своите пълномощия. Това второ ниво на местно самоуправление задължително трябва да генерира приходи от данъци и такси. Основната цел е да се създаде жизнеспособна структура на ниво регион, която може да кандидатства по европроекти, да ги съфинансира и да инвестира в обекти, които засягат няколко съседни общини. В момента най-тясно място е именно сътрудничеството между съседни общини, което е много важно условие за финансиране от ЕС, от Световната банка и други по-големи донори.
Проблемът е най-остър при строителството на регионалните депа за отпадъци, които обикновено са за повече от една община. Създаването на регионални ВиК сдружения е друг пример за нуждата от регионално сътрудничество, което в момента трудно сработва. До 23 декември 2009 г. е срокът да бъдат формирани регионалните асоциации по ВиК. Ако това не стане, през пролетта или лятото на следващата година ЕК ще ни наложи най-строги санкции. Тези водни асоциации трябва да контролират изпълняваните проекти и да следят кое селище каква нужда от ВиК инфраструктура има.
В тази насока Комисията по местно самоуправление към Националния съвет на БСП предлага да се запази статутът на областния управител като представител на правителството в областта, но неговите функции да се изменят. Сега централните ведомства, които имат свои подразделения по места, поддържат отделно счетоводство. Част от тези подразделения могат да преминат на подчинение на областния управител и администрацията им да бъде намалена. По този начин регионалните инспекторати към МОН, службите по социални дейности към МТСП, звената към МЗ могат да преминат към областната администрация, което ще доведе до икономия на значителни бюджетни средства.