ЕНЕРГИЙНАТА ПОЛИТИКА И ЕКОЛОГИЯТА СА ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА И МИРА

0
247

Програмни тези на немската партия Левицата относно енергийната политика и екологията*
Ние, от Левицата, считаме настоящата политика по отношение на енергийните ресурси на планетата за неприемлива. И ако все пак усилията на някои държави да използват световния енергиен потенциал за повишаване на своя жизнен стандарт могат да бъдат разбрани, то подлагането на народите, които притежават енергийните ресурси, на военна заплаха и опит те да им бъдат отнети със сила, е недопустимо. Ние отричаме подобна външна политика, основана на употребата на сила. В момента тя се прилага в Ирак и Афганистан. „Левицата“ е единствената партия в Бундестага, коя­то твърдо застъпва становището: „Не е допустимо да се завоюват чужди енергийни източници с военни средства.“ Този отказ от употреба на сила се отличава съществено от позицията на Зелените, защото с тяхно съгласие Германия участва във войната в Ирак. Това бе потвърдено и от федералния административен съд. Нашата държава предоставя на агресора летища, права за използване на въздушното пространство и др. И всичко това стана възможно вследствие съгласието на Зелените и на социалдемократите с взетото решение на техния конгрес в Хамбург.
В крайна сметка войната в Афганистан също е една енергийна война, която се води за стратегически права за транзитиране на нефт и газ. За това американците не оставят и най-малко съмнение. Наивно е да се вярва, че тяхната цел там е формиране на национално самосъзнание и установяване на демокрация и правов ред.
Напоследък се появиха и изследвания на авторитетни научни институти в Лондон и Вашингтон по въпросите за изчерпване на енергийните резерви на планетата и промените в климата. Между другото, те предвиждат риск от въоръжени конфликти в 46 държави с 2,7 милиарда население. В други 56 страни с 1,2 млрд. жители учените прогнозират от 2040 г. нататък политическа нестабилност. По този начин 3,9 милиарда жители на планетата са застрашени от насилие и безредици вследствие на климатичните промени. Наред с това Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон предрича брутални сблъсъци поради изчерпващите се енергийни резерви.
Конфликтът между Дания и Русия за предполагаеми петролни и газови находища в района на Северния полюс ни дава известна представа какво ни очаква в това отношение. В назряващата борба за преразпределение на природните богатства CSIS предвижда и залез на международната търговия. Германия, която е световен лидер в експорта с 45% дял от брутния си вътрешен продукт, ще бъде много сериозно засегната. Ето защо, Левицата се обявява за политика на справедливо решаване на очертаващите се проблеми в това отношение и се чувства подкрепена в активната си позиция срещу промените в климата и от носителя на Нобеловата награда за екология Ал Гор. Политиката за опазване на природната среда не може да бъде друга освен политика на мир и справедливо разпределение на благата.
Левицата обвързва международната енергийна политика с глобалната социална проблематика
Ние предлагаме за обсъждане наш модел за глобална търговия с вредни емисии, който да е от полза за бедните страни и тяхната възможност да се развиват, без да вредят на природата. Как из­глежда той? ООН може да бъде институцията, която да постави този въпрос на всеобщо внимание, като установи колко е глобално допустимото количество емисии на въглероден двуокис. От него би могло да се изчисли допустимата СО2-емисия на глава от населението, която трябва да бъде еднаква за всички жители на Земята, тъй като те имат равни права върху неделимия екологичен ресурс на планетата.
Ако се възприеме тази изходна постановка, ще се окаже, че изостаналите и развиващите се страни изхвърлят много по-малко СО2 от развитите индустриални държави. Това несъответствие може да бъде преодоляно, като богатите държави, емитиращи по-големи количества въглероден двуокис на глава от населението, отколкото им се полага, се задължат да внасят в някоя финансова институция на ООН или в Световната банка съответна сума, с която те практически ще закупуват емисионни права от развиващите се страни. Тези средства, обаче, няма автоматично да се прехвърлят по сметките на световните господари, а ще са на разположение на развиващите се страни за закупуване на екологично чисти технологии и за защита на населението им от последствията на климатичните промени. … Ренационализация на общинските енергоснабдителни предприятия — основна цел на Левицата
Левицата е против приватизацията на икономическите сектори, задоволяващи неотменими обществени потребности, тъй като това води до повишение на цените, до социални проблеми и до образуване на нови частни монополи. Например, преди приватизацията на градската енергоснабдителна система в Хамбург (НЕW), общината можеше да използва приходите от нея за развитието на градския транспорт, включително и за въвеждането на т.нар. социален билет, което бе практика във всички средни и големи градове на Федералната република. Продажбата на общинските дялове на НЕW сложи край на тези възможности.
Общинската ренационализация на енергоснабдяването има много предимства. Като пример за това искам да посоча град Саарбрюкен. Там съм бил кмет и знам за какво става дума. Градът никога преди не е бил зависим от енергийните олигополи като E.ON, RWE, EnBW или Vattenfall (четирите концерна контролират над 90% от пазара на енергия във ФРГ – бел. прев.). Той разполагаше със собствено производство на енергия, което му даваше възможност да управлява използването й. Градът притежаваше дялове от електрическа централа, работеща на въглища (което не е необичайно за една въгледобивна провинция). В центъра на града имаше и топлоелектрическа централа, работеща с различни видове горива — един модерен пример за градско енергоснабдяване. Градът разполагаше и с една газова турбина за производство на електроенергия в пиковите часове на консумация. Но най-важното беше, че Саарбрюкен сам определяше цените на енергията. Никой не гонеше 20% или 30% печалба, както днес брутално се прави от енергийните монополисти, след като нито Европейската комисия, нито федералното правителство не си направиха труда да регламентират конкуренцията със специална разпоредба.
Ренационализацията на комуналното енергоснабдяване е специфично изискване на Левицата. Ние поставяме този въпрос, защото само в ръцете на общинската власт могат да бъдат защитени правата на относително неголемите, локални енергийни съоръжения, на малките топлоелектроцентрали и съоръженията за добиване на слънчева и геотермична енергия. Никой не може да бъде сигурен, че монополисти като EnBW, RWE, E.ОN или Vattenfall сериозно ще подкрепят и развиват децентрализираното, локално енергоснабдяване. Те винаги действат в името на своите крупни интереси и са структурирани да работят, без да се съобразяват с природата.
Стриктно регулиране на цените и край на безсрамната експлоатация на потребителите
Друг един пункт, по който се отличаваме от останалите партии е отношението ни към премахнатия държавен контрол върху цените, който в продължение на десетилетия функционираше безупречно във Федералната република. По времето, когато бях министър-председател на провинция Саарланд, всяко повишение на цената на тока трябваше първо да бъде заявено и след това разрешено. Днес тази практика е премахната с подкрепата на всичките останали партии. Ето защо Левицата, подобно на антимонополната комисия, настоява за строго регулиране на цените, за да се спре безсрамната експлоатация на потребителите и да се установи функционираща конкуренция.
Енергоразпределителните мрежи — под контрола на обществото
Обстоятелството, че на четирите големи енергийни концерна е предоставен и контролът над магистралните енергоразпределителни мрежи, представлява откровена покана за спекулация с цените. Затова настояваме мрежите да се поставят под контрола на обществото, за да може държавата да организира обществено полезна конкуренция, а не да се преотстъпват на концерните за картелни ценови споразумения. Ето защо Левицата е против разпоредбата, която бе приета от правителството под натиска на господарите на енергийния пазар. Вместо да постави разпределителните мрежи под обществен контрол, тя предвижда организиране на ограничено съревнование между енергодобивните предприятия за намаление на производствените разходи. Но това естествено ще е от полза само на концерните, предвид по-голямата им възможност за снижаване на себестойността на енергията. Малките продуценти (доколкото те все още съществуват), т.е. общинските енергопредприятия, ще изпаднат в затруднения и по този начин ще станат жертва на уедряването в бранша. Затова големите приказки на управляващата коалиция за енергоспестяване, за опазване на природната среда и за защита на климата се оказват само празни думи, щом въпросът опре до вземане на конкретни решения. Ето защо нашата позиция е: никакви стимули в подкрепа на големите концерни, а поставяне на разпределителните мрежи под контрола на обществото, за да се реализира наистина функционираща конкуренция.
Способна ли е капиталистическата икономика да съхрани цивилизацията?
Левицата е единствената политическа сила, която поставя въпроса за системата. А той е: в състояние ли е господстващият финансов капитализъм, ориентиран към бърза и максимална печалба чрез неограничено разширение на производството и на продажбите, да опази природата и да съхрани земята? Визията на Зелените за „зелена пазарна икономика“ представлява само едно хапче за морално успокоение. Който сериозно иска да отговори на въпроса, как да се запази цивилизацията, трябва, след като внимателно проучи същността на капиталистическата система, да установи, че тя е негодна за устойчиво развитие, че капиталистическата икономика се развива винаги за сметка на природата. Ние не отричаме всичко от пазарната икономика, но когато става дума за вземане на фундаментални за обществото решения (електроенергията, природният газ и водата са основни блага не само за икономиката, но и за цялата цивилизация), тогава сме длъжни да проявим отговорност към световното общество.
Затова подкрепяме необходимостта от регулативната намеса на държавата. Досегашната практика на дива дерегулация и приватизация, достигащи до границата на беззаконието, т.е. подчинена на догмата на финансовия капитал за максимална печалба, все повече уврежда природата, изостря социалните проблеми и забавя нужните промени. По всички тези въпроси Левицата търси нов спасителен път и го предлага на вниманието на обществото. Подбор Иван Аладжов Превод Любен Аладжов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук