СВОБОДА ЧРЕЗ СОЦИАЛИЗЪМ

0
211

Реч пред учредителния конгрес на Левицата в Берлин, произнесена на 16 юни 2007 г.
и публикувана в левия вестник „Млад свят“ (Junge Welt)

Известният постулат на библията „Обичай ближния като себе си“ всъщност би трябвало да се преведе „Обичай партийния си другар, както обичаш самия себе си“. Затова навремето имаше един известен германец, който бе казал: „Социалистът не трябва да бъде непременно вярващ християнин, но вярващият християнин трябва да бъде непременно социалист.“ С това послание ние се обръщаме и към всички критично мислещи хора от църковните организации. Като бивш председател на Германската социалдемократическа партия днес, заставайки пред вас, ви казвам: Левицата е продължител на традициите на немското работническо движение! Тя продължава традициите на всички онези, които бяха преследвани от законите на Бисмарк срещу социалистите, на онези, които загинаха в концентрационните лагери на Хитлер; тя се чувства задължена също и към наследството на тези, които бяха преследвани като комунисти във ФРГ и като социалдемократи в ГДР. Всички те принадлежат към една идейна общност и това трябва да им се признае.
Три водещи личности
Тук искам да напомня за три водещи личности на германското работническо движение. Най-напред за великата социалистка Роза Люксембург. Нейното завещание гласи: „Свободата означава свобода и за инакомислещите.“ До нея е Карл Либкнехт, който доказа със своя живот, че няма нищо по-трудно от това да се противопоставиш на духа на епохата, с което потвърди древната китайска мъдрост: „Само мъртвите риби плуват винаги по течението.“ Карл Либкнехт беше мъж, който се съпротивляваше. Той защити завещанието на работническото движение да се борим срещу войната, като гласува срещу военните кредити в Райхстага преди започването на Първата световна война. В този ред на мисли ние сме дълбоко свързани и с един мъж, който за мен беше причината да вляза в политиката, това е носителят на Нобеловата награда за мир Вили Брандт, който ни завеща: „От немска земя никога повече да не започва война.“
Ние, скъпи приятели, сме партия на демократичното обновление. Демокрацията, както казваше великият гръцки държавен мъж Перикъл, е политическо устройство, при което проблемите на обществото се решават в интерес на мнозинството. В смисъла на тази древна дефиниция за демокрацията нашата представителна демокрация в Германия днес е в криза. Дали пенсиите или здравеопазването, дали данъците или участието ни във войната в Афганистан, дали пазарът на труда – каквото и да вземете, винаги две трети от немския парламент гласува срещу интересите на мнозинството от немския народ. Демокрацията е в криза. Ето защо се нуждаем от демократично обновление! И в това отношение ние, германската Левица, желаем да помогнем! И ако представителната демокрация е в криза, нека тогава да я заменим с повече пряка демокрация. И преди да изискваме това от другите, да настояваме за народно допитване и референдуми, ние трябва да въведем този стил на работа в нашия вътрешнопартиен живот. Важните решения в новата ни партия трябва да се вземат след допитване до членовете й. Идеята за пряката демокрация само тогава ще бъде убедителна, когато самите ние я прилагаме.
Радвам се, че на днешния ни учредителен конгрес присъстват много представители на профсъюзите. Като профсъюзни дейци – и аз като такъв се обръщам към вас – ние трябва да отговорим на въпроса, защо години наред профсъюзите в Германия са в отстъпление. Много колеги и колежки от „Телеком“ сега са конфронтирани с безсрамни искания за съкращения на заплатите. 50 000 служители се преместват на други служби, заплашени са с удължаване на работното време и намаление на заплатите. Защо е така? Налага се да помислим за използваните форми на профсъюзната борба. Трябва да разработим нови начини за съпротива, което означава да се поучим и от французите. Да, Левицата се обявява за използването на генералната стачка, на политическата стачка като инструменти за демократичното решаване на спорове.
Когато говоря за демократично обновяване, имам предвид също и една от основните задачи на демокрацията – за контрола над властта. И когато споменавам за провала на предишната система, визирам тъкмо това, че в нея не е бил предвиден достатъчен контрол над властта. Това се отнася не само за Изтока, но и за Запада, това важи днес и за много места по света. Контролът над властта е критерият за демократичност; контролът над властта някога представляваше и критерий за либерализма. Затова бащите на неолиберализма, на ортодоксалния либерализъм някога твърдяха: „Ние не желаем контрол над икономическата власт. Нашата цел е да предотвратим икономическата власт“. В този пункт политическата концепция на социализма има допирна точка с теорията на либерализма. Предотвратяването на икономическата власт е една от задачите и на Левицата. И ако икономическата власт не може да бъде избегната, тогава тя трябва да бъде демократично контролирана; в противен случай обществото няма да е демократично.
В този ред на мисли се връщам към онази обществена група, която Грегор Гизи и Лотар Биски вече споменаха в своите речи – трите милиона малки предприятия, в които са наети по-малко от 10 души и които имат годишен оборот от по-малко от 10 милиона евро; тези важни стопански субекти за нашата икономика са същевременно и нашите важни партньори от стопанската сфера, защото и при тях има експлоатация и самоексплоатация. Ето защо, не бива да ги забравяме.
Въпросът за капиталистическата система
Ние, Левицата, сме новата сила, която се стреми да възстанови ролята на международното право във външната политика на Германия. От години международното право не се използва като основа за решенията както в немската външна политика, така и в международните отношения. Това е скандално обстоятелство, защото както правовите норми гарантират мирните взаимоотношения във вътрешния живот на държавите, така и нормите на международното право осигуряват мир между тях. И ако, например, върховният административен съд на Федералната република установи, че участвайки във войната в Ирак, ние нарушаваме международното право и ако правителството не реагира, това за нас е недопустимо поведение. Демокрация означава спазване на закона и зачитане на правовата държава. Ние смятаме, че войните по света поставят и въпроса за ролята на системата като причина за тях. Ето защо след Роза Люксембург, Карл Либкнехт и Вили Брандт аз ви връщам към големия френски социалист Жан Жорес, който бе убит в навечерието на Първата световна война само защото страстно се застъпваше за мира и призоваваше европейските работници да не стрелят и да не воюват един срещу друг. Жан Жорес, великият социалист, казваше за системата: „Капитализмът носи в себе си войната, както облакът носи дъжда.“ И ако причините за войната се зададат на учениците като тема за съчинение, преди това те трябва да бъдат заведени в Близкия изток и да ги запитаме: Защо там се водят войни? Ние сме единствената политическа сила, която отговаря: там се воюва не за свобода и демокрация, не за спазване на човешките права, а за суровини и пазари. Заявяваме го с пределна откровеност. И причината за това е световната система на финансовия капитализъм.
Печален факт е, че на Запад, и особено в Германия, се твърди: ние воюваме срещу международния тероризъм, без да сме си изяснили най-напред какво е това тероризъм. Аз се гордея, че Левицата упорито поставя този въпрос на обсъждане в парламента. И го заявявам още един път и тук, на нашия учредителен конгрес: не може да се борим срещу тероризма, ако не сме наясно какво представлява той. Щом казваме, че „тероризмът е противозаконно избиване на хора за осъществяване на политически цели“, трябва да престанем да прилагаме двойния морал на богатия Запад. Тогава терористи ще са и Буш, и Блеър, и много други, които отговарят за международните агресии! И това трябва да бъде заявено ясно.
Уважаеми приятели, светът няма да заживее в мир, ако действаме с убеждението, че мюсюлманин, който се взривява, е терорист, а християнин, който бомбардира, е борец за свобода и демокрация. С този двоен морал само засилваме недоволството по света. Това е господстващият морал на западните индустриални държави.
Да спасим социалната държава
Ние сме партия на социалната държава. И ако трябва да посочим някакъв резултат от сбърканата политика в нашата страна през последните години, това е разрушаването на социалната държава – на онази, която караше милиони немци да се идентифицират с германската държава. На допитване, какво оценявате най-високо във вашата държава и вашата нация, първият отговор бе: социалната държава. А управляващите успяха за последните години напълно да я разрушат, и то защото лишените от собствено мислене политици от другите партии папагалски повтаряха благозвучните неолиберални празнословия като „държава на превантивната социална грижа“1. Какво потресаващо словосъчетание! „Държава на превантивната социална грижа“, повтарят като латерна всички, които разрушиха пенсионното осигуряване, помощите за безработица и нанесоха сериозни щети на здравното осигуряване. Как е възможно с едно такова празно словосъчетание да се заблуди цял един народ! „Държавата на превантивната социална грижа“ означава социални помощи и пенсии на границата на бедността и нищо повече!
Не е за вярване това, което успяха да сторят управляващите реформистки вандали през последните години2. Те сринаха една стабилна социална държава, която даваше на много хора в Германия опора и сигурна перспектива за бъдещето. Те разрушиха това, което ние с упорит труд през целия си живот успяхме да съградим през цялото последно столетие. Много трудещи се трябва сега да знаят, че на старини ще получават пенсии по бедност. И това бе заявено не от критиците на неолибералното развитие, а от служителите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), които заседават в ХVI район на Париж и творят умни рецепти, които никога няма да засягат самите тях. И въпреки това те установиха, че Германия е успяла да осигури на хората с ниски доходи най-лошото пенсиониране от всичките развити държави. Лично аз никога не съм допускал, че това ще е възможно. Това показва степента на сбърканост на онези политици, общественици и журналисти, които подкрепят предложения като напр. за повишение на пенсионната възраст до 67 години и други подобни, без дори да се взрат по-внимателно до какво ще доведе това хората в нашата страна. Това наложи появата на нова политическа сила като Левицата, която да заяви: „Да, ние ще възстановим социалната държава!“ Затова през следващите месеци и години ние ще се борим за възстановяване на старата формула за пенсиониране, която да гарантира на възрастното население пенсия за достойно съществуване през есента на живота.
Ние възнамеряваме също, и това ще изненада някои, да бъдем партия и на екологичното обновление. И то защото сме единствената партия, която поставя въпроса за екологичната роля на системата, както това сториха вчера в своите речи Лотар Биски и Грегор Гизи. И по-конкретно: система, която се ръководи само от увеличение на потреблението като начин за реализиране на максимална печалба не може да реши екологичните проблеми. Затова формулата на „Зелените“ за екологична пазарна икономика е само едно плацебо за морално успокоение3. Ето защо въпросът за опазване на природата поставя на дневен ред и въпроса за смяна на системата. И това ние от Левицата го знаем много добре. Но другите не го знаят.
Екологичните въпроси са свързани и със социалните проблеми и това винаги е било така. Те са свързани и с въпросите за мира и войната, на което се спрях преди малко. В Близкия изток се водят войни не за нещо друго, а за петрол и газ.
Но нека да поговорим за социалния аспект. Какво се случи, когато се либерализираха енергийните пазари? Появиха се енергийните монополи, които ограбват хората. Затова ние настояваме за ренационализация на преносните мрежи и държавно регулиране на цените на енергийните пазари. Ние от Левицата се противопоставяме на манията за приватизация, обхванала неолибералите.
И тъй като станахме свидетели как в последните години вследствие на приватизацията и дерегулирането все повече общински електрически и газоснабдителни предприятия бяха предадени на големите концерни, заявяваме: ние сме партия на ресоциализирането на общинската собственост в енергоснабдяването, защото неговата децентрализация е от принципно значение и за екологията.
Ние сме партия и на глобализацията с човешко лице. Ние разполагаме с отговорите за отстраняване на изкривяванията, причинени от глобализацията. И сме наясно, че глобализацията се нуждае от социални правила, на които икономиката трябва да се подчинява. Не сме съгласни хищният финансов капитализъм да има право да оперира свободно по целия свят, а националните държави да са лишени от правото да кажат „стоп“ на тази дейност и да поставят ограничения.
Надеждата „Латинска Америка“
Ние сме убедени в необходимостта от смяна на днешната система за устройство на обществото и затова заявяваме, че ще действаме за установяване на социализма на ХХI век и ще подкрепяме социалистическите преобразувания в Южна Америка. Те дават надежда и пример на Европа и на целия свят.
И когато там се национализират източниците на енергия, телекомуникациите и енергоразпределителните мрежи, ние подкрепяме тези действия, защото демокрацията е по-голяма, когато държавата и обществото решават за какво да използват собствените си богатства, а не интересът към печалба на големите американски корпорации. Според нашите разбирания това не е демокрация.
Убеден съм, че за много хора героят на южноамериканския социализъм е Уго Чавес. Но едновременно с това искам да споделя, че за мене е точно толкова важен, ако не и по-значим Ево Моралес. Помислете само какво символично събитие е обстоятелството, че един индианец стана за първи път президент на една страна в този ограбван и потискан от столетия континент! Дори национализацията на енергийните източници не бе най-впечатляващото негово действие. Най-изумителното от действията на Ево Моралес беше обявяването на индианския език за официален език на Боливия. Това за мене бе най-важното решение на този президент индианец, което ще има дълбоки и трайни последствия.
Да регулираме финансовите пазари
Предстои ни работа и по разработката на концепция за регулиране на валутните курсове, за контрола на трансфера на капитали, за „пресушаването“ на данъчните оазиси. Има хиляди задачи за решаване и предложения на Левицата, включително и за въвеждане на „данъка Тобин“4. Правилно е, че търсим взаимодействие с тези, които критикуват комерсиалната глобализация, искат да я променят и да £ придадат човешки облик5.
Реакцията на човечеството към срещата на върха на Г-8 от 6 до 8 юни 2007 г. в Хайлигендам беше голямо събитие. Много добре беше, че ние отбелязахме сериозно присъствие сред мнозинството от хора, които се бяха събрали там и че бяхме приети като партньори в дискусиите. Този факт за мене е един от най-значителните за тази среща на върха. Искам да благодаря на всички, които допринесоха за това. Аз също се зарадвах, когато председателката на „Зелените“, която искаше да застане начело на демонстрационна колона, бе бламирана от събралите се с викове: „Който гласува за войната, няма право да ни предвожда.“ Това нормално политическо противопоставяне бе правилно и трябва да бъде категорично одобрено.
Драги приятели, със сигурност разочаровахме и мнозина, които очакваха нищо да не излезе от новата Левица. Ние разбираме техните надежди, но трябваше да ги огорчим, защото нямаме право да разочароваме 4,1 милиона избиратели, които на изборите за парламент през 2005 г. ни възложиха задачата да създадем новата Левица. И ние бихме се провалили пред историята, ако не бяхме сторили това. Многобройните гости на нашия учредителен конгрес от целия свят и от Европа показват, че човечеството следи с интерес този експеримент, защото знае, че люлката на работническото движение е тук, в Германия. И когато цялата европейска левица е в криза, всички погледи са насочени към Германия, всеки напрегнато следи какво ще стане с нас. Това ни натоварва с голяма отговорност.
Бих искал да кажа нещо и за една друга повеля, която политическата реалност поставя пред нас и която често се забравя от обществеността. Ние представляваме единственият политически субект в парламента и политическия живот, който вдъхва надежда на онези, които доскоро не участваха в избори, защото си казваха, че не си струва да се гласува за управляващия елит, след като той така и така решава нещата, без да се съобразява с тях6. Нашето отсъствие от политическата сцена само би засилило десницата. Това е историческото значение на учредяването на новата Левица.
Пряката демокрация
Скъпи приятели, пред нас стоят големи задачи. Ние ще ставаме все по-силни. Но това няма да го правим самоцелно и това го подчертавам с поглед към организационните промени в работническото движение през последното столетие. Основните организации, профсъюзите, партиите – те не са самоцел, те са само средство към целта, да дадат глас на хората, които нямат друга власт освен да се обединяват, за да постигнат нещо. По този начин ние може да станем по-силни и затова приканваме да се присъединят към нас всички, които искат да сътрудничат в установяването на обществото на демократичния социализъм. Демократичният социализъм означава не свобода вместо социализъм, а свобода и социализъм или още по-точно: свобода чрез социализъм. Това е формулата на успеха, зад която заставаме.
Скъпи приятели, независимо от многобройните грешки и заблуждения, които допускаме, бих искал да кажа още нещо: ако хората в Германия знаят, че народните представители там, горе, си правят това, което желаят, поради което не си заслужава да ги подкрепяме, тогава трябва да излезем срещу тях с призива за пряка демокрация, за допитвания до народа и партийните членове, за всеобщи стачки. Но ние трябва да се противопоставим на управляващите убедително, въпреки допусканите от нас грешки и заблуди, които са неизбежни. Да си убедителен, е най-трудното нещо. Но нека направим от това запазена марка на новата Левица.
… Накрая пожелавам на всички наши членове и приятели: „На добър час и сполука!“

Бележки:

1 Това понятие влиза широко в употреба по време на управлението на социалдемократите. (Бел. прев.)
2 Тук Лафонтен визира най-вече социалдемократическия кабинет на Герхард Шрьодер и партньора му – Зелените, както и след 2005 г. „Голямата коалиция“ между социалдемократи и християндемократи. (Бел. прев.)
3 Плацебо е несъдържаща никакви лечебни съставки имитация на лекарствено средство. (Бел. прев.)
4 Идея за данък до 1%, с който да се облагат всички финансови транзакции, а приходите от него да се предоставят на слаборазвитите държави. (Бел. прев.)
5 Тук Лафонтен има предвид международните движения на алтерглобалистите като например Аttac (Асоциация за облагане на финансовите транзакции в полза на гражданите), учредена първоначално във Франция през 1998 г. (Бел. прев.)
6 В Германия, а и не само там, това са най-често разочаровани от етаблираните партии леви избиратели, които в знак на протест престават да участват в избори. (Бел. прев.)

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук