Завършил е руска и българска филология във Великотърновския университет през 1969 г. Автор е на редица публицистични материали в централния печат на тема култура, изкуство и наука. Работил е в БАН. В момента е сътрудник на ГАЛЪП Интернешънъл. Работата му там е свързана с изследване на отношението на хората към електронните и печатни медии. Предстои излизането от печат на негова книга – сборник от къси разкази.
Ама съвсем малко. За да не прави впечатление. Обратното никак не е безопасно. Знае ли човек, какво може да се случи? Хе, най-много да стане някой скандал – какво друго.
Независимо дали я мразим, ненавиждаме, пренебрегваме или се боим от нея, науката съществува.
Докато сме малки зелени ябълки или тикви, за нас тя е бреме, което ни притиска и гледаме да се отървем от него. Дивеем из градинките и парковете. Пак там учим нещата от живота. Зяпаме и се пулим пред витрините и екраните. Не мислим, а само попиваме. После копираме доколкото можем. Зависи от индигото и копирната машина. Бягаме от училище, от лекции и други подобни мероприятия. По-късно се сещаме, че трябват извинителни бележки за отсъствия и заверки на семестри. Как се правеше? Мама и тати с техните връзки. Засега е така. Плащаме си. В движение ще разберем някои други неща. Че и ябълката, и тиквата по закон божи, а също така природен, трябва да узреят. О, ако стане – добре, ако не – жалко за човека. Аз не съм виновен. Крушката не пада по-далече от фасонката. Нашите преподаватели ни препоръчваха бързо и навреме, без отлагане да вземаме изпити и дипломи /според тях това било бял кахър?/, да не се халосваме и размотаваме, защото трудното идва по-късно. За пропуснатото в училище и университета се сещаме, когато тежката шайба на живота ни завърти. Тогава си припомняме, че нещо и някъде сме чели по въпроса. “Бързо! Къде ли беше? Ситуацията е сложна, трудна засукана. Ъх! Трябва да решавам сам! Ма, не – мойта специалност е друга. Нищо, сетих се! Чакай да погледна тук! Ето, та то си е казано!”
Щом заговорихме по тая тънка и специална част, нека се опитаме да определим какво представлява тя. Много ни мъчеха с това. Винаги започвахме с определието на нещото, което се хващаме да изучаваме. Или да ни го наливат насила в главите. Донякъде си е правилно. Без определение не може.
Науката е отворена система от затворени пространства, които си взаимодействат непрекъснато
Да му се не види! Така ли е? Сигурно. И, до голяма степен – вярно. Възможно е не всички да се съгласят веднага, но няма нищо страшно. Поне ще се замислят. Ей така – за отпускане, отмора и временно отдръпване от ежедневието. Сега да проверим дали определението е правилно.
Географията е свързана с всички останали науки за земята, включително космос и астрономия. Също с икономиката. Химията контактува с физиката, биологията и много други. Физиката – с биологията и техническите науки, биологията – с медицината. Математиката /ох, леле, тежко!/ е много трудна и досадна, но без нея не може. Действително – то двойки, тройки, а тук-там други оценки. Всичко се оказва свързано с науката. Дори спортът и музиката. Опасна работа! Музиката е в непрекъснат пряк контакт с езика, литературата и театъра и е направо вързана към физиката.
Електрониката отдавна нахлу в тази територия. Пеенето зависи от биологичните и физически дадености, концентрирани в отделния човек и неговото развитие в тази посока. Ами диригентската професия? Това е най-тежката дисциплина в музиката. Инструментът на диригента е оркестърът. Докато го настроиш и засвириш на него, но не как да е, а по най-добрия начин, изразходваш много нерви. Нощем дълго не можеш да заспиш. Гризе те мръсното, но истинско правило, че от всяко дърво свирка не става, но диригентска палка – винаги! С времето се убеждаваш, че от много малко дървета стават свирки, а що се отнася до палките, истината се събира в пръстите на едната ръка. Останалото са мечти, желания, амбиции и пълнеж. Записите, лентите, касетите, дисковете – всичко това е физика и неотделима част от музиката. И икономиката на съответната страна.
Историята – и тя там! И без нея не може. Много истории се разказаха и написаха. Няма нищо лошо. Всеки разказва своя собствен вариант така, както може или му поръчат. Представя лична гледна точка, отношение към личности, факти и събития от миналото и сегашната действителност. Също своето участие или неучастие в тях. Ако е по-млад и зелен или вече пожълтял и уж узрял /последното се допуска/ – изказва собственото си мнение. Дори когато не го питат за мнението. Друго си е да вкараш колкото е възможно повече хора в кашата, за да можеш след това по-лесно да ги направиш на нищо.
Какво остана? Да, езикът, чрез който общуваме: говорим спокойно и доброжелателно, понякога с най-нежни думи; сипем нервно тежки ругатни, псувни и проклятия; пишем писма, доноси, пасквили, откровени лъжи, оплаквания, възражения, водим дела и обжалваме решенията на съда. Знаем ли, познаваме ли своя роден български език? Тъкмо тук изпадаме в сложни ситуации. Преди да сме обмислили какво, къде и как да кажем, кой ни гледа и слуша, бързаме да изявим себе си. После обясняваме какво сме искали да кажем, уточняваме, а грешката вече е станала. Но кой ти гледа и обръща внимание на тия работи? Това не е конвертируема дисциплина.
Съответните дипломи – също. Излиза, че езикът ни е много богат, но ние сме бедни, защото не знаем тази малка, но съществена подробност. Затова той става удобна писта за пързаляне, подхлъзване и поднасяне на другия, когото в повечето случаи възприемаме като противник. Често той се оказва въображаем. Макар че е реален човек от плът и кръв. Ако употребим футболната терминология /като феномен и дисциплина със специален статут, на футбола му се полага особено място/, с помощта на брилянтно изградена и прецизно изиграна комбинация от двойни пасове между събеседниците може да се достигне до целта на занятието – диалог, разговор, дори съгласие. До верен отговор на въпросите по темата и точно решение на обсъждания проблем. Невероятно! Възможно е работата да не спре и свърши само с една комбинация, а да се прибегне до поредица комбинации, свързани в определена система.
И,…
…още малко наука
Когато подготвяхме втория полет на български космонавт, един мой познат изтърси: “Бе, защо ти и твоите колеги от БАН не направите така, че всеки професор и академик да отговаря за определена галактика?” Човекът очевидно не знаеше, че между космическите изследвания и астрономията има голяма разлика. Въпреки това те са свързани, допълват се и си помагат взаимно. Неволно беше улучил: има хора, които с голям успех работят и на двете места – и в Академията, и в Университета. Те са едновременно професор и, да речем, старши научен сътрудник първа степен. Тези степени точно съответстват една на друга. Но не знаеше още, че:
– във висшето учебно заведение обучението продължава. Пребиваващият там по собствено желание, умствени и финансови възможности получава по-висока степен на образование в рамките на избрана специалност. Ако продължи нататък с науката, тръгва нагоре по стълбицата. Започва с асистент, после е преподавател, след това – доцент и накрая успешно стига до титлата “професор”. Това е висшата преподавателска степен;
– в Академията не се получава образование, а научни степени, но след завършване на Университета или друго висше учебно заведение. Тук те са други, но също се атакуват, превземат и защитават последователно: научен сътрудник, старши научен сътрудник и, разбира се, академик.
Незапозната с тези важни разлики гражданка наскоро разсекрети неизвестен и на самия мен детайл от моето собствено житие-битие: бил съм получил образованието си в БАН!?! Поразен от тази вест, използвах момента, задействах връзките си и подадох молба да ми бъде издаден съответен диплом. Тъй като това е единственият, уникален случай в цялата съзнателна история на българската наука и образование! Иначе БАН, другите Академии и висши учебни заведения си сътрудничат непрекъснато. Правят се изследвания, прилагат се и се комбинират различни методи, често се стига до новости и постижения с огромна научна и практическа стойност и значение.
Душата на човека е форма на енергия, чрез която той съществува, а тялото – красиво, поносимо или грозно – черупка, щит, крепост за защита на собствените позиции, интереси и право на живот на този свят. Пък защо не и на оня. Щом вече и децата знаят, че умираме, но само в краен случай и то – временно.
Появявайки се на този свят, ние не можем да знаем, камо ли да предположим, че попадаме в Бермудския триъгълник. Където правим грешка на растежа, после допускаме растеж на грешките и накрая бавно, трудно и понякога мъчително се връщаме към истината и ценностите в живота. Затова когато се опитаме да обясним и най-обикновеното нещо, почти винаги влизаме във въртележката на две основни противоположности:
“… ма, ти много сложно се изразяваш…” и
“… хм, ти много опростяваш нещата.”
В нашата компания има различни учени. Всеки се откроява със своята специалност, характер, темперамент, симпатия или антипатия към околните, песимизъм или оптимизъм по отношение на държавата, страната и света. Логично стигаме до сериозни разговори и спорове. Вадят се шпагите на фактите, аргументите и доказателствата. Те звънтят ту меко, ту остро, но винаги ослепително. Уважението към събеседника е гарантирано. За нас то е закон. Владеем в съвършенство изкуството да се изслушваме. Познаваме в детайли длъжностната характеристика на професията “слушател”. В разговорите отсъстват думи, фрази и изречения от по-ниските пластове на речта, включително най-ниския. Така на въпроса как можа да се събере на едно място, у един народ, толкова много наивитет, глупост, простотия, злоба, завист, егоизъм и негативизъм, един от мускетарите отговори съвсем на място: “… за равновесие в природата и света. В други страни тези параметри не са толкова силно концентрирани и така ярко изразени”. Голяма част от учените са чиста проба мускетари. Освен, че взаимно се уважават, спазват принципа “Един за всички, всички за един”.
Преди години една жена основа цяло звено от фармацията, което се занимава с изучаването на билките и приложението им в медицината. Създаде и лекарствен препарат, помагащ на мъжката половина от населението да излиза от деликатни и неблагоприятни ситуации при срещите си с другия пол. За съжаление, тя преждевременно приключи земните си дела. Това често се случва с хора, изцяло отдадени на науката, които живеят с работата си, горят в нея, а още във върха на своята житейска и творческа зрелост биват избутвани встрани и на практика елиминирани. Ако извадим едно цвете от неговото място в саксията, то не остава изправено, а пада, нали?
Взаимното уважение и обичта към такива обикновени неща като наука, изкуство и култура могат да бъдат демонстрирани съвсем просто и лесно. Но само те не са достатъчни. Както и стоенето, наблюдението отстрани и констатациите за хаоса и бъркотията в душите и умовете на хората, в живота и обществото. Изисква се да предложиш собствена правилна рецепта. Не само да разказваш какво си видял в чужбина, какво са постигнали хората там, надълго и нашироко да обясняваш как те се справят с проблемите си, как живеят и не се притесняват за утрешния ден, радват се на живота и работят, веселят се, вълнуват се и работят, почиват си и пак работят. А да съумееш да пренесеш в родината си всичко положително, умно, ценно, видяно и научено там. И го приложиш тук, в къщи!
И така, хвърляйки се в дебрите на науката, откъде и как да тръгнем без опасност да се удавим или си строшим главата?
Може би оттам, че Вселената, галактиките, планетните системи и отделните планети дишат. Обитателят на земята, човекът – също. И животните. И растенията. Всичко, докато диша е живо и докато е живо, диша. Само че в различни честоти. Човекът възприема видимата част от светлинния спектър, но не може да се справи с невидимата (инфрачервена и ултравиолетова) без помощта на съответните уреди, прибори и апарати. Същото се отнася и за звука (пак инфра-и ултра). Тук трябва да внимаваме много, защото може да стане голяма беля: да спрем временно да виждаме, чуваме и разбираме другите, да оглушеем и ослепеем завинаги, да ни се пръсне мозъкът или сърцето. Неприятно! Къде по-добре е да живеем и дишаме. По възможност – спокойно.
Ако счупим черупката на най-обикновен орех и внимателно разгледаме ядката му, ще ахнем. Едната половина силно наподобява мозъка, а другата прилича на белите дробове. На човека. Очевидно, става въпрос за определен модел, подаден от природата. В него липсва третият елемент – сърцето, което определя честотата, ритъма на дишане, мислене, говор и действие. Той вероятно е пропуснат съзнателно, за да ни накара сами да се досетим и стигнем до него. Можем ли да направим правилен извод?
Забранено е, не се допуска да маршируваме под строй по мост. Дистанцията се преодолява свободно, като на разходка. Понеже съществува вероятност трептенията на моста да влязат в недопустим синхрон и съвпаднат с нашата собствена честота – трептенията на маршируващия колектив. Възможният резултат: мостът се срутва и ние политаме след него. Надолу. В реката или бездната – сигурно по тази причина толкова години изпитваме затруднения. Защото все още се намираме на моста и не сме стигнали другия бряг. Затова трябва да внимаваме с честотите. Те имат особен, чепат характер, но си знаят работата и могат да помогнат много за добри конструктивни решения. Например, как да си построим къща, защитена от земетресение и ваксинирана срещу тях.
Честотите изглежда са в състояние да кажат своята тежка дума дори в борбата срещу най-тежките и уж неизлечими болести. Нима? Защо не?
Вирусът, настанил се в нечий организъм, трепти със своя собствена честота. Тя обикновено е свръхвисока. Дайте ни генератор, който да я произвежда и готово! Е, не съвсем. Така всеки знае. Получаваш го наготово и въпросът е решен. Не! Защо трябва някой да ни го даде? Не е ли по-добре сами да си го изработим? Вярно, сложно е, но трябва да започнем някак и чак когато почувстваме, че не ни достигат сили – да потърсим чужда помощ. Да заработим здраво и се потрудим да намерим някаква вратичка към решението. Може би тя е скрита или покрита някъде наблизо. Природата има навик да прикрива своята простота зад привидната сложност на нещата.
Осигуряваме генератора и пристъпваме към работа.
Построяваме мост от същите честоти като тази на вируса. Създаваме обстановка, в която той, ще не ще, трябва да мине по него. След това пускаме ротите от трептения (пак със същата честота) да маршируват по моста. Изненада! Не постъпваме по канона, а правим точно обратното и нарушаваме забраната. Какво се случва тогава? Вирусът пада от моста и полита в бездната. Ако не достигнат количества, задължително трябва да използваме здравите клетки в заболелия организъм, като екран, усилвател и ретранслатор на тази теоретически унищожителна, а практически лечебна честота.
Та, значи космос, астрономия и… астрология. Люшкане, биоритми, дупки, в които задължително влизаме преди рождения си ден, пребиваваме там и след това излизаме на чист въздух. Докато си вътре в дупката се влияеш, а като излезеш оттам започваш да обръщаш внимание на цял куп несъответствия – казани и написани. Като това, от което не става ясно, Слънцето планета ли е или звезда. Според него Слънцето се приближавало към земята. При такива “грандиозни” открития и сензационни съобщения, направени от слаб преводач, небрежен редактор и немислещ бързащ говорител, човекът, който е на “ти” с науката, изпада в глупавото положение да се чуди какво да прави. Да се смее ли, да плаче ли, да псува ли? Или да върши и трите неща едновременно. В случая, кой кого притегля или държи на дистанция и кой към кого се приближава, оказва се, няма значение. Важното е да хвърлиш бомбата, че Звездата се приближава към една от планетите си. Да, но ако останалите членове на системата вземат да се обидят, изревнуват и се понесат накъдето им видят очите, тогава гигантската катастрофа и грандиозен скандал в нашата част от Галактиката не ни мърдат. Колкото до дупката, повечето хора излизат от нея със собствени усилия и с помощта на други. Обикновено онези, които срещат на рождения си ден и след него.
Веднъж някой шашна публиката с информацията, че имало 13-та и 14-та зодия. Как ли пък не! Проверяваме, като за по-бързо хващаме самолета и тръгваме с него по Екватора. От Източния полюс към Западния и продължаваме нататък от другата страна докато затворим кръга. Той се състои от 360 градуса. Тази стойност в случая се дели с точност единица само на определен брой цели числа. Най-близкото до истината е 12. Иначе казано 360:30=12 или 360:12=30. Значи зодиите са точно дванайсет. Ни повече, ни по-малко. Разположени една спрямо друга под ъгъл 30 градуса.
Математика!
Всеки от нас поглежда часовника си неизвестен брой пъти в денонощието и не обръща внимание на факта, че това е същият 360-градусов кръг, разделен на 12 сектора (часа). Следователно, с всеки изминал час всичко се измества и премества във времето и пространството със скорост 60 секунди в минута и с 30 градуса в час по два пъти в денонощието. То се състои от 2х12=24 часа. Да се чуди човек! Не всеки, обаче, се сеща и може от плоскостта на часовниковия циферблат да извърти кълбо. Ами апостолите? Нали и те са дванайсет. Ха сега, де!
Ето как всеки псевдоастролог, който по чужда външна и вътрешна поръчка размътва главите на наивните зрители, слушатели и читатели, може да бъде скуизиран, поставен натясно – в цугцванг и направо матиран.
Хайде да погледнем четиритактовия автомобилен двигател с вътрешно горене. Него учим в часовете по физика в средното училище, по-подробно – в техникумите и из основи – в Техническия Университет. Ако сравним конструкцията и работата му с развитието на обществото, ще стигнем до много интересни паралели. Споровете са напълно гарантирани. Ние обичаме да спорим, оспорваме и се противопоставяме на всичко и всички. И свои, и чужди. Това е любимото ни занимание и номер в живота.
Някъде е казано, че мерило за икономическото състояние и цялостно развитие на дадена страна е това, дали тя произвежда автомобили. Логиката е проста – в автомобилното производство си дават среща различните отрасли на промишлеността. Освен това автомобилите, произвеждани в отделните страни, много точно отразяват характера, темперамента, манталитета на съответната нация с нейния бит, душевност и светоусещане. В този смисъл те са една от визитните картички на своята страна.
А населението на останалите страни, които не произвеждат автомобили, то какво? Ами нищо – всеки избира автомобил от съответната марка и страна, която е най-близо до неговото собствено аз и отминава останалите. Не трябва да забравяме другото правило: Кажи ми каква кола караш, за да ти кажа кой си. Обществената система в развитите страни е така устроена, че веднага се получава обратната връзка. Щом моето служебно и обществено положение е еди-какво си, аз трябва да избирам между точно определен брой марки и модели коли. По-надолу нямам право да слизам, защото ще ме разсипят. И обратно – нямам право да карам същия клас кола, като тази на шефа и другите над мен, понеже по длъжност съм на по-нисък етаж. Равнището и изискванията следва да се поддържат и спазват стриктно. Фирмата “Еторе Бугати”, например, проучва чрез специална комисия всеки свой клиент – какво е неговото състояние и положение в обществото, дори поведението му и решава дали той има или няма право да притежава автомобил, произведен от нея. С други думи: “ти, байно, може и цял чувал с пари да стовариш, ама това още нищо не значи. Я да те видя аз тебе кой си, какъв си и къде си, пък тогава ще реша дали да ти продам кола от моята марка. Не мога да си позволя лукса да се излагам чрез клиентите си. С мене, драги, шега не бива. Също и с колите ми.”
Автомобилът и човекът. Сложно, много сложно. Но достатъчно просто и разбираемо.
Двигателите на италианските автомобили са с по-висока степен на сгъстяване и достигат своята максимална мощност при по-високи обороти в сравнение с другите, което съответства точно на италианския темперамент. За да издържат, трябва да се употребява високооктанов бензин и подходящи масла, които намаляват до минимум триенето и противоречията. Тук от особена важност е качеството на материала, от който се изработва двигателят. То е определящо за качеството на двигателя. Не по-маловажна е работата на карбураторите – мястото, където се приготвя горивната смес. Тя трябва да съответства точно на изискванията за нормална работа на двигателя. Тази система също следва да работи безупречно. Като сърцето. За да й се помогне, се внедри и наложи електронното впръскване на горивото.
В първия такт двигателят засмуква горивна смес (богата, нормална или бедна) от идеи, цели, намерения, постановки, виждания, насоки и т.н. Във втория тя се сгъстява. След това от свещта се подава искра, която запалва сгъстената вече смес. Идва третият – работният такт. В него се събира, концентрира и реализира цялата енергия, натрупана в предишните тактове. Сега двигателят показва какво може. Какво е засмукал, колко го е сгъстил, как прилага на практика и доколко използва пълноценно натрупаната мощност, знания, опит. Особена отговорност за точността на момента за подаване на искрата носи свещта, запалката. В някои съвременни (и по-скъпи) автомобили се поставят по две свещи на цилиндър. От съображения за сигурност на запалването. Ако едната откаже или излезе от строя, другата ще свърши работа. Необходим е, значи, екип от свещи, който работи прецизно и гарантира едновременно запалването на горивната смес и правилното протичане на работния такт. Важно, много важно! И накрая четвъртият, последен такт – издухване на изгорелите газове (идеи, постановки, цели, намерения, а понякога и личности). Това е много полезен ход. Ако навреме не се освободи от отработените и изгорели газове, двигателят се затлачва и спира. Съществува опасност и да изгърми. Той трябва да бъде запазен на всяка цена. Иначе – страшно! Основният ремонт или (не дай боже!) замяната на един двигател с друг е сложен и скъпо струващ процес. Той отнема страшно много време.
След четвъртия такт се връщаме отново на първи (засмукване), сгъстяваме, работим, издухваме. И отново, и отново. Редът на работа, разпределен по тактове за всяко бутало и цилиндър, е точно определен от завода-производител и нарушаването му води пак до блокиране на двигателя. По никакъв начин той не може да запали.
Стигаме до мястото и значението на разпределителния механизъм и по-конкретно клапаните. Необходимо и задължително е по време на първия такт да се отварят само всмукателните клапани, на четвъртия – само изпускателните, а през втория и третия и едните, и другите да са плътно затворени. Основно изискване! Веднага възниква законният въпрос: в коя фаза се намира всяко наше бутало и какъв процес (такт) протича във всеки цилиндър? Как двигателят ни да заработи и колата ни да тръгне, след като осем милиона бутала продължават да се движат нагоре-надолу и обратно из цилиндрите си без никакъв синхрон на тактовете помежду си. Необходима е, значи, центровка, пълна проверка на двигателя и целия автомобил. Не бива да забравяме да погледнем в резервоара. Да не сме останали без гориво. Високооктаново и в достатъчно количество. И още нещо. Европа и светът имат задължителни изисквания към двигателите на автомобилите да не замърсяват околната среда. Хората там са маниаци на тема чистота. Същото се отнася и за параметрите на шума. Ако ще вдигаш шум, трябва да имаш сериозни основания и да знаеш защо го правиш. Да бъдеш уверен, че при всякакви режими и условия на работа ще бъдеш чут. Това е постижимо само за свръхвисококачествени и скъпи автомобили. Гръмогласието на двигателите им е съвсем на място. Някои от тях постигат същия ефект при стойности на шума, по-ниски от шепота на вятъра. Това е другата страна на същия медал. Но и едните, и другите непрекъснато демонстрират своята мощ и неоспорим авторитет. Това, от своя страна, помага за опазването на околната среда не само на теория, а и на практика. Защо се чудим тогава на тяхната непосилна за всеки цена?
Нататък става още по-интересно. Водят се спорове, къде е най-удачно да бъде разположен двигателят – в предната, задната или централната част на автомобила. Целта е ясна – максимална устойчивост. А кои колела да са водещи – предните или задните?
В класическия вариант двигателят е разположен отпред, а водещите колела – в задната част. После се появи другият – двигател и водещи колела заедно в задната част на автомобила. Управлението на колата е леко, без усилия. Водещите колела избутват, тласкат автомобила. Ако цялата тази конфигурация се премести отпред, те вече теглят, обединени в общ блок с двигателя и трансмисията. Сравнително по-устойчиво е, но поради споменатото струпване, управлението става по-тежко. Затова в кормилните системи отдавна се прилагат сервоустройства, които облекчават работата на водача при управлението на автомобила по време на пътуване. В автомобилите с повишена проходимост всичките четири колела са водещи. Тук усилята са обединени. Едните изтеглят, другите тласкат и това помага още повече и повишава устойчивостта на автомобила.
Сега идва следващият въпрос: кой може и трябва и кой не може и не трябва да бъде трансмисия (съединител, скоростна кутия и т.н.)?
В по-старите модели автомобили лостът на скоростите се монтираше на кормилната колона. Така, обаче, се увеличава броят на свързващите звена, удължава се разстоянието и времето от избиране на предавката до задействането на съответните зъбни колела, т.е. – действителното превключване. Съществува опасност от неправилно и неточно предаване на информацията по трасето и неправилно превключване. За да се избегне това, скоростният лост се разполага директно върху скоростната кутия.
Първият педал в краката на водача е съединителят. След него е спирачката и чак тогава газта. Като кажем спирачка се сещаме за законите и задълженията, а покрай газта – за правата и свободите. Очевидно, не е случайно, че във всички марки и модели автомобили последователността е една и съща – първо е съединителя, след него спирачката и накрая газта. Когато трансмисията е автоматична, липсва съединител, но последователността на другите два педала се запазва.
Времето наложи редица нововъведения в спирачната система. Самите спирачки отдавна са дискови, снабдени със система за самоохлаждане, антиблокиращи устройства, устройства за регулиране усилието и силата на действие, които им помагат в тежки пътни условия. Това е нормално. От тяхната ефективност зависи сигурността на целия автомобил. Момент, ето какво щяхме да забравим! Охладителната система. Тя има задача да предпазва от прегряване отделната глава и целия двигател, по време на тежката и напрегната работа.
Когато говорим за устойчиво движение напред, не трябва да пренебрегваме ходовата част и окачването на автомобила. По-високите скорости на движение предполагат и изискват по-твърдо окачване, а по-ниските – по-меко. Затова в някои марки автомобили се монтират съответните регулатори. В зависимост от пътния профил, състоянието на пътя и предполагаемата или препоръчителна скорост на движение по цялото трасе или само в определени участъци от него, чрез такъв регулатор водачът сам избира и определя твърдостта на окачването. Това намалява до минимум опасността от преобръщане на автомобила при високи скорости и неудобствата на пътуването в лоши пътни условия.
Пак от съображения за сигурност на автомобила се предвижда усилване на цялата конструкция и защита на пътниците в случай на челни, задни и странични удари.
Да не пропуснем гумите! Те трябва да осигуряват максимално добро сцепление с пътната настилка. Имаше филм “С цървули по дивия Запад”. Междувременно Западът отдавна се е опитомил и очовечил. Съвсем не върви сега, в началото на новия век и третото хилядолетие да се движиш с галоши по магистралите на Европа и света. Ако тръгнеш с тях, ще станеш за смях и ще си имаш големи неприятности. Най-напред с пътната полиция, която веднага ще те спре и докато не ги смениш, няма да ти позволи да продължиш нататък.
От всичко, казано дотук, можахме да се убедим, че действително има много, много общо между автомобила и човека. Приемайки, че всяка страна е автомобил, който се движи напред с минимални отклонения от избраната посока и осовата линия на пътя, се съгласихме, че двигателят – това са хората, населението, наричано още народ, а преди избори – електорат. Разбрахме, че автомобилът и неговият двигател всъщност представляват механичен модел на същата тази страна, нейното общество и значението на всеки отделен човек в него.
Най-тежкият проблем за нас, хората, е да решим кого да сложим на мястото на водача. Опитен, рутиниран и известен трябва да е. Майсторите в тази гилдия знаят: как да поддържат двигателя, в оптимален режим, кога, защо и до каква степен да натискат съединителя, спирачката и газта? В кой момент на коя и с каква скорост да се движат. Така автомобилът върви бързо, но плавно и спокойно по магистралата на живота.
