Роден е на 6 април 1938 г. в с. Патриарх Евтимиево, Пловдивска област. Израстнал е в Асеновград, където е завършил основното и средното си образование. По-късно следва българска филология в СУ “Климент Охридски” и след дипломирането си работи като журналист. Бил е редактор в смолянския вестник “Родопски устрем”, зав.-отдел “Култура” на в. “Кооперативно село”, зам. гл. редактор на в. “Земя” и сп. “Читалище”. Издал е 12 книги. За стихосбирката “Горчиви сонети” бе удостоен с наградата на СБП за поезия за 2001 г. Носител е и на националната литературна награда “Иван Нивянин”
Опора
На Петър Ангелов
Край нас отрова е разлята.
Оре душите кървав плуг.
Къде остана добротата?
Надига злобата юмрук –
и може да си най-невинен,
пребива те без капка жал.
Как тоя свят не се е сринал?
И как до днес е оцелял?
Въпроси тежки. Ала знаем –
плющят и чисти знамена.
Спасителната доброта е
пред злото вдигала стена.
И днес опора търсим в нея –
да спре с усмивка суховея!
Дали
На Александър Миланов
Несигурни, безпомощни, отнесени,
живота си като на сън живеем.
Превъртат се и пожълтели есени,
и пролети със звъннали алеи.
А ние сме деца на въртележката,
прехапали езика на страха си.
И никакво спасение насреща ни,
дъждът на безнадеждност ни поръси.
Такава орис! Тътрим се объркани.
Светулчица поне да пъди мрака
Неверие, душите ни протъркало,
и ден, и нощ в засада ни причаква.
Пътеките ни са коварни ребуси.
И все не можем да намерим себе си.
В такова време
На Коста Андреев
И тоя ден ли ще измами
надеждата за светлина?
Животът ни е тъжна драма,
в която всеки е с вина.
Едни, защото безпощадно
най-чисти знамена горят.
А другите, защото страдат,
че зле променя се светът.;
Едни ,защото са чевръсти
щом пълнят своята торба.
А другите, че кършат пръсти
пред черната и зла съдба…
И как дела си да поеме
Човек в това греховно време?
Знак
На Надя Неделина
Косата ми е преспа сняг,
лицето – нива набраздена.
Така животът дава знак,
че старост ми е отредена.
И как да хвана други път?
С кого за младост да се боря?
От болка ставите ръмжат,
в очите ми тежи умора…
Но нейде в мен изригва зов
отново порив да приплесне.
В сърцето ми кънти любов,
в душата ми преливат песни…
Какъв ти знак за старостта –
сънувам още, че летя!
Въпроси, въпроси
На Евтим Евтимов
Затиска ни безродно време.
Изстива българската кръв.
Къде е силното ни семе?
Къде е храбрият ни лъв?
Жужат срещу ни звуци бесни.
Играят вносни писмена.
Къде са гордите ни песни?
Кога ще звънне светлина?
Продаваме се за стотинки.
Вървим към чужди брегове.
Навеки ли по лабиринти?
И кой “напред” ще призове?
След хилядите робски нощи
ще търсим ли деня си още?
Защото си жена
На Кинка Константинова
И все така, от грижи натежала,
навиваш ти кълбото на деня.
За хубав дом си винаги мечтала.
И правиш го. Защото си жена.
Посрещаш и изпращаш неуморно,
на всекиго дарила топлина.
И впрягаш се уют красив да сториш.
С ръце и ум. Защото си жена.
Трапезата е винаги готова.
Изтича през пердето светлина.
Погалва всички мекото ти слово.
И ти цъфтиш. Защото си жена.
Крепиш живота с крехки рамена.
И силна си. Защото си жена.
