Завършва руска филология в Шуменския университет “Константин Преславски”. Автор на книги с поезия, белетристика, публицистика. Публикувал е стотици статии в централния и местния печат. Носител на много национални и регионални литературни награди. Член на Съюза на българските писатели и на неговия Управителен съвет. В момента е директор на университетското издателство във ВСУ “Черноризец Храбър”.
Щур майтап е щастливо да се родиш, нещастно да живееш, а накрая уморено да гушнеш карамфилите в България. Див майтап е не само да дишаш, да работиш, да си изтъркулиш годинките и накрая да умреш в същата тази майтапчийска България, непогален от нито една свястно изживяна секунда. Невероятен майтап е преди всичко, усетил в себе си канската сила на идещата отколе и отдалече, водопадно стоварваща се в жилите ти дива българска кръв, да се изтъпаниш като аз съм българче пред коледната елха, да усучеш ревера на сакенцето като накарано от баба си дете да каже едно стихче пред наджипканата в купето на влака разнородна гмеж и с трепет в гласеца да заявиш на света аз съм тоя, ей ме на. Защото, докато изричаш сакралната Вазова фраза, напъхана от Патриарха на българската литература в устата на Васил Левски, все ще се намери някой сънародник, който ехидно, с умопомрачителното чувство за превъзходство да ти навири средния си пръст. Който плюс всичко друго е с неизрязан или с изрязан, но не изящно, нокът.
Между острия като нож първороден вик на българина, който няма никаква вина, че не може още с появата си на света да си избере друга Родина, и окончателното му вмирисване на пръст, шперплат, теменужки и чамови стружки нашенецът или смъква вратовръзката, разпасва пояса, разгърдва кошулята, пие едно тежко, тежко, вино дайте, разхлабва колана и винаги си прави побъркващ майтап с всичко и всички, само не и със себе си, което все пак е по-добрият вариант, или сам е станал за мезе, което вече не е никакъв майтап, а си е направо агресивен кодош.
Дивият майтап понякога, а напоследък и все по-често, почва не толкова от родилното отделение, а от денковете и чувалите със скъсани презервативи и противозачатъчни спирали с изтекъл срок на годност, дошли в България във вид на хуманитарна помощ или внос от Холандия, Англия, Дания, Бенелюкс и Белгия, където отколе спряха да правят бебета, минаха на гнусни гейбракове, влажни лесбодружинки и взеха да се клонират. А ако почне още на родилната маса, майтапът в България направо си е тотален. Щото спря да ражда тази българска майка юнашка, в България раждат само ромките и в най-скоро време Родината ни, която единствена през вековете не си е сменяла името като държава, може би ще се казва Ромалия. Отвратителна вариация на Румелия, която все пак си беше част, макар и насилствено откъсната, от нашата майчица България.
И тъй като циганките си отглеждат децата на тумби вкъщи, по-нататък майтапът в България минава през разпадащата се поради липса на българчета верига от детски ясли, през непроветрения детски дом, през душните като атмосфера домове за сираци, бивши ятаци, инвалиди, умопомрачени, изоставени, ветерани на културата, където умря Багряна, но не и Тодор Живков, през тъмните, ледени коридори и неизмазани стаи на великото българско школо, във вмирисаната на боб, леща, лучена яхния и пиле с ориз студентска менза, през оскъдно спущаните от борсите за безработни места на трудовата заетост, старческите домове и приютите за пенсионери, ликвидираните заводи, порутените фабрики, ограбените цехове, изоставените краварници, разбитите кошари, ослепелите къшли и паянтови тютюневи навеси в Родопите, каменливите нивици, през ликвидираните стопанства в Лудогорието, Тракия, Добруджа, безработния Северозапад. За майтапа в българските гробища да не говорим, там всичко се разбира от самосебе си. Дори гробарят не рови земята за едното мерси. Па макар и изречено на чист български.
Вече и децата знаят, че живеем заради единия майтап. И на майтап. Че ни обърнаха на гараджийски и панаирджийски маймунки. На майтап ни управляват. На майтап ни щипват за носа и ни водят към свои си представи за идеален свят, битие и питие. На майтап ни коват законите. На майтап ни съдят разни откачени прокурори, кривоседящи кадии, на майтап я карат вестници, радио, телевизия. На майтап ни лъжат в интервюта, в статии, в декрети, постановления, в обръщения преди “По света и у нас”.
Дори на майтап ни плащат. Ама и ние им бачкаме на майтап. И така ще им бачкаме, защото в поляните с мащерка играят техните, а не нашите деца. И понеже се знае, че и протестите ни също са майтап, майтап в България е дори надеждата, че нещо може да се промени към по-голям майтап. Тоест – към по-добро.
Ако така продължава, ние просто ще изчезнем като народ. На майтап. Ще потънем. Първоначално в нечия памет, където ще се стапяме, ще се стапяме до онзи миг, когато на огромната Синя планета умре и последният човек, на когото името България продължава да говори нещо. Нещо смешно, нещо много смешно. Ей тогава майтапът ще е пълен. Защото ще бъдем наистина първият народ в света, който самичък се е зачеркнал от лицето на земята. Вместо да си направи майтап и да остане, въпреки всичко.
