Завършил е Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Специалист в областта на социалното осигуряване. Народен представител в 37-ото Народно събрание (1994 – 1995), министър на труда и социалните грижи /1995 – 1997/, главен директор на Главна дирекция “Социално осигурителна политика” на Националния осигурителен институт (1997 – 1998). От 1998 г. е адвокат в Софийската адвокатска колегия. Има специализация по “Безопасни условия на труд” и “Управление на персонала” в САЩ.
Не е необходимо човек да е патриот на собствената си партия, за да разбере, че приемането й в Социалистическия интернационал е повод за законна гордост. В крайна сметка това членство ознаменува края на един от най-тежките периоди в развитието на левицата. Това е краят на съмненията дали промяната от 1989 година беше нужна и полезна за партията. Дали посоката на приобщаване към ценностите на европейската и световната социалдемокрация е единствено правилният път за оцеляване и развитие на левицата в новите условия. Актът на присъединяването легитимира усилията на поколения социалисти за завръщане на партията към нейните корени и слага край на мъчителните въпроси каква партия сме ние. В условията на идеен и партиен плурализъм компресирането на лявото пространство в една партия, както и опитите за поддържането на това състояние, струваха много на БСП. Получи се така, че на два пъти левицата печелеше изборите и на два пъти БСП загуби властта.
Натоварена с много и често противоречиви очаквания, партията не успя да дефинира и проведе нужната за страната политика в новите условия. Опитът за мирно съвместно съществуване между пазарната икономика и развития социализъм на два пъти претърпя провал, а липсата на международна подкрепа за тежките реформи в страната допълнително влошаваше ситуацията. В крайна сметка партията плати изключително висока цена, за да осъзнае и приеме новите реалности в страната и света.
Сега за БСП започва нов етап, в който ще трябва да докаже, че е реформирана не защото е член на Социнтерна, а е негов пълноправен член, защото е реформирана лява партия. От партия на бедните българи тя трябва да се превърне в партия на модерно мислещите българи, а реабилитацията на левия модел е основното предизвикателство пред нея. В контекста на присъединяването ни към Европа левицата има своя уникален шанс за постигане на тази цел. Става въпрос не само за авторитета на преобладаващата част от управляващите леви партии на стария континент, но и техния опит за изграждане на функционираща социално ориентирана пазарна икономика.
Сега е моментът да бъде разрушен наложеният стереотип, че лявото е ретроградно и неевропейско. В битката за европейската идентичност на политическите партии БСП вече има стратегически приятели и тя трябва да спечели тази битка. Членството в Социалистическия интернационал вероятно ще подпомогне решаването на редица въпроси, кои то години наред не могат да намерят своето трайно решение в партийната политика. Въпроси, чието решаване е от съществено значение за всяко едно управление и един от тях е въпросът за отношението към капитала и предприемачеството. Страна, която осъществява мъчителен икономи чески преход вече четиринадесет години, без да постигне видим напредък, очевидно има сериозни проблеми в това отношение.
Подмяната на административно-командния метод в управлението с партийно клиентелистки диктат над икономиката не формира онази атмосфера на доверие, която е от съществено значение за всеки просперитет. За съжаление левицата като управляваща и като опозиция не допринесе с нещо съществено за подобряване на ситуацията. Недопустимо е Указ 56 да е последната лява програма за насърчаване на предприемачеството. Все още красивата фраза “подкрепа на национално отговорния капитал”, която битува из партийните програми не говори нищо на предприемчивите българи.
Какво в съвременния свят означава национален капитал и пред кого той трябва да отговаря? Процесът на интернационализиране е част от глобализиращата се икономика и България макар и мъчително е част от него. За страна като нашата привличането на чуждестранни капитали в това число и по линията на предприсъединителните фондове на ЕС е от съществено значение за успешното й развитие. Що се касае за отговорността, то тя трябва да бъде единствено пред законите на страната. В крайна сметка “национално отговорни” е качество, което трябва да търсим на първо място у политиците, за да ги последват и трудът, и капиталът.
Изкушението за заиграване с левичарски призиви за борба с чорбаджиите и формулата – бедни срещу богати определено не работи в полза на БСП. Историята на редица западноевропейски страни, а и нашият собствен опит, показва, че пряк резултат от подобна политика е бягството на капитали, отлив на инвеститори, криза в икономиката и загуба на властта. Без стабилна и развиваща се икономика всички призиви за социална справедливост и обществена соливено дарност се превръщат в празни пожелания.
При 90% частна собственост в икономиката успехът на всяко едно управление оттук нататък ще зависи от гаранциите за нейното развитие и успешния диалог с бизнеса. Дали това управление ще бъде ляво зависи от избирателя, но аз дълбоко вярвам, че процесите, отворили пътя ни към Социнтерна, тепърва ще набират сила за утвърждаване на БСП като синоним за европейското бъдеще на България.
