Роден през 1975 г. в София. Има висше образование – международни отношения и макроикономика; докторант в УНСС. В периода 1995 – 1999 г. е районен съветник в район “Подуяне”, София. От март 1999 г. до март 2001 г. работи в отдел “Европейска интеграция” на Агенция “Митници”, а от март същата година е на работа в отдел “Външна политика и международна дейност” на ВС на БСП. От декември 2001 г. е член на ИБ на ВС на БСП, а от юни 2002 г. е секретар на ВС по външна политика и международни връзки и ръководител на направление “Външна политика и международна дейност” във ВС на БСП.
БСП вече е пълноправен член на Социалистическия интернационал (СИ). Това решение на Конгреса на СИ в Сао Паоло е резултат от дългогодишни усилия на БСП по пътя на реформирането й от комунистическа към модерна европейска социалистическа партия. Медийното внимание към този факт отшумя, но ръководството и членовете на партията не бива да забравят новите си отговорности. БСП постигна важен международен успех в развитието си, но сега идва времето на не по-малко сложната и отговорна задача – дефинирането и отстояването на мястото и ролята на БСП в световното семейство на социалистическите и социалдемократи ческите партии.
И преди да мина по същество, искам да бъда пределно ясен и откровен с читателите – членството на БСП в СИ само по себе си не налага и не води пряко до необходимостта от каквито и да е действия или промени в следваната политика. СИ не е тоталитарна структура, която да налага тесни идейни, организационни или политически рамки и съответно да наказва и най-малкото отклонение от тези рамки. Нашата партия има исторически опит от участие в такава структура и вероятно към новото ни семейство има подобни очаквания или опасения. Не. СИ е демократична организация, която допуска широк диапазон на различия и приемането на БСП освен знак за качество е и потвърждение, че партията се вмества в този диапазон. В същото време не бива и да си помисляме, че е възможно връщане назад, отказ от политиката, която ни е довела до успеха.
Има два възможни подхода – да си поставим за цел БСП да бъде влиятелна, модерна и привлекателна политическа сила и да се борим ежедневно за това или без много усилия да се движим по инерция и по течението, което в момента работи в наша полза. В СИ има партии от втория тип. Но аз мисля, че ако потенциалът на БСП бъде използван целенасочено и разумно, партията би могла да се превърне в политически лидер в Югоизточна Европа и една от водещите леви европейски партии, със сериозен принос в идейното развитие на европейската и световната левица. Не по-малки са потенциалните й възможности за разширяване на сътрудничеството в нашия регион, за реализиране на европейската перспектива за Балканите, за конструктивно участие в най-важните процеси и в Европа, и в света. И, разбира се, всичко това трябва да бъде съобразено с ограничителните рамки, в които БСП функционира, да бъдат избегнати грандомански залитания, но и да не страдаме от не по-малко вредната липса на самочувствие.
Ще си позволя да очертая схематично няколко неща, по-конкретни или по-общи, по които БСП може и трябва да работи по-активно след приемането й в СИ.
Във вътрешен план:
– организационно укрепване и постепенно реформиране на структурата на партията с цел по-голяма гъвкавост и динамика, способност за бързо формиране и ефективно отстояване на позиции на всички равнища;
– активно взаимодействие с партиите от Политически съюз “Нова левица” по въпроси на реалната политика;
– продължаване на процеса на отваряне и взаимодействие със структурите на гражданското общество, с различни групи със специфични проблеми и интереси;
– особено внимание към изграждането на стабилен кадрови потенциал – партиен и управленски – с акцент върху привличането на млади хора.
Във външен план:
– съдържателно участие в идейно-политическите дискусии на европейската и световната левица;
– задълбочаване на сътрудничеството с Партията на европейските социалисти и включване във всички нейни инициативи;
– изграждане на по-тесни връзки с водещите европейски социалистически и социалдемократически партии с цел обмяна на опит, особено в областта на организационното развитие и подготовката на управленски програми и екипи;
– разширяване на контактите с партиите от региона, включително изграждане на стабилно сътрудничество на равнище общински партийни организации и местни органи на самоуправление.
Всичко това може да звучи банално, но увлечени от ежедневните проблеми, ние понякога забравяме в каква посока вървим и защо. За да не се задълбочавам обаче във философски разсъждения за смисъла на съществуването ни, нека завърша с това, че членството в СИ е само крачка, макар и голяма, по дългия път на Българската социалистическа партия.
Място за самодоволство и време за губене няма.
