ПИСМА ДО ДЖОРДЖ БУШ
По повод на държавната визита на Джордж Буш във Великобритания авторитетният английски ежедневник “Гардиън” публикува на 18 ноември шестдесет писма до американския президент на известни английски и американски интелектуалци. Писмата са илюстрация на цялата гама от чувства, изпитвани към най-влиятелната личност в света днес – от унищожителната омраза до безусловното възхищение.
Предлагаме на читателите на сп. “Ново време” пет от тези писма.
Н.В.
Скъпи Джордж,
Няма никакъв начин да пиша за това освен с гняв. За мъртвите и осакатените, които остави в резултат на твоя шокиращ марш, от Афганистан до Ирак. За затворниците, които си пъхнал в клетка, оковал и измъчвал, от Бахрам до Гуантанамо. За твоето преклонение пред Войника. За “умните бомби”, които пускаше от 30 хиляди фута и ракетите, които изстрелваше от хиляда мили. За плътта, която тази омразна технология овъгли и за крайниците , които осакати. За заплахите към суверенните държави и международни институции, които се противопоставиха на твоите амбиции. За безгранично глупавите лъжи, които разказа на света. За циничното ти погазване на закона. За плячкосването на богатството на победените. За празния ти чек за Ариел Шарон. За всеки подпис, с който си пратил човешко същество в смър тната камера в Тексас. За супер богатите си приятели, които така щедро възнагради и за бедните, безработните, и едва връзващите двата края в собствената ти страна, чиито живот продължаваш да помръкваш. За това, че направи света далеч по-опасно място. Поради всички тези причини не се залъгвай от знамената, които се развяват на алеята на парка Сейнт Джеймс в Лондон. Недей да вярваш на червените килими, на които мазниците ще те насочват да стъпиш.
Гледай за себе си, ако домакините ти позволят да гледаш, ако твоите лакеи посмеят да те допуснат да надникнеш под официалния щит. Гледай за себе си, когато се приземиш. Ще видиш десетки хиляди хора, протестиращи срещу твоята визита. Не казвай, че сме “късметлии”, че живеем в страна, позволяваща свободното слово и правото на събиране. Не ни обиждай по този начин. Тези права бяха извоювани трудно. Съмнявам се, че това което ще видиш, ще те смири, още по-малко да промени мнението ти – ти си човек, който действа според убежденията си, с идеологическа сигурност, ти имаш наистина глобални амбиции и мощта да ги постигнеш – но поне би трябвало да ти е ясно, господин Буш, че не си добре дошъл тук.
Ронан БЕНЕТ – писател
Скъпи господин Президент,
Вие със сигурност сте били инструктирани, че множество старомодни ритуали имат своето място в една държавна визита в Англия. Един от тях е шумната и вероятно бурна демонстрация. Тя е запазена само за държавните глави на най – близките съюзници на Обединеното кралство. Ако сте просто президентът Мугабе или някогашният президент Чаушеску, Вие не се класирате за демонстрация; а пък горкият стар Саддам никога няма да бъде удостоен с внимание, ако успее да стигне до Англия – със сигурност не и от хората, които ще протестират срещу Вас. Има много от нас в Кралството, които се възхищават на начина, по който обявихте война на тероризма в това, което нашият премиер-министър описа като, “битка от жизнено значение за началото на XXI век”. Ние Ви уважаваме за това, че изхвърлихте талибаните от Афганистан и Саддам Хюсеин от Ирак, въпреки че ситуацията в споменатите държави все още поднася редица сериозни предизвикателства.
Ние също споделяме Вашето виждане, че разпространението на ядрени оръжия в ръцете на откровено зли и опасни режими е нещо, което не може да се толерира и трябва да се спре. За съжаление съществуват така наречените “съюзници”, които нямат куража да се изправят срещу тези заплахи и предпочитат да се укрият от тях или да отлагат решаването им. Ние в Англия не се церемоним да оспорим Вашите решения, когато мислим че грешите. Както Вашите свръхамбициозни планове за следвоенен Ирак, Вашите железни митнически бариери или отказа Ви да подкрепите съглашението от Киото. Ние ще продължаваме да Ви насочваме в посоки, в които Вие с неохота се движите, както картата за мир в Близкия изток. Но когато залозите наистина са сложени на масата, Англия е както винаги твърд съюзник, стояща рамо до рамо със Съединените щати в каузата да се направи света побезопасно място. Това е, което сме правили през повече от половин век, и което ще продължим да правим, независимо от скандиранията на демонстрантите, защото това се нарича “специални отношения”. Така че, добре дошли в Англия, господин президент. Държавната визита е комплимент за Вашата велика страна, за Вашата висока длъжност и за Вас.
Искрено Ваш
Чарлз ПАУЪЛ – член на Камарата на лордовете; съветник по външнополитическите въпроси на Маргарет Тачър и Джон Мейджър
Скъпи господин президент,
Бях на осем години през 1945 година и си спомням, сякаш беше вчера, как ясните въжделения на старата история – която беше наистина Европейска в епохата на държавността, на изграждането на империи, националистическа, независима, агресивна и разкъсвана от войни – бяха свършили и нова, различна история, базирана на първостепенната заповед “Никога повече!”, беше започнала. Възстановяването на следвоенния свят в продължение на период от едва пет години между края на Втората световна война и момента, в който ние започнахме убедено да вярваме, че Трета световна война може да започне всеки следващ ден, все още считам за най-градивната и просветена ера в модерната история – ООН, GATT, плана Маршал, доставянето на помощи за Берлин през 1948/49-а,Бретън Уудс и НАТО. Тези неща помогнаха да се повярва, че САЩ наистина са различни, а не поредната държава в европейски стил, имаща за цел възвеличаване на идеята “силата е равна на справедливост” в стила на френската и британската империя и на Германския райх.
Принципите – постановяването на законността, поставянето на агресията извън закона, легитимирането на решенията на Обединените нации, отзивчивото управление на отворена за света икономика и нуждата за обща сигурност – бяха приветствани от американското ръководство и оттогава имат, макар и несъвършено, първенство. Третата световна война беше избегната, глобалната икономика просперираше, макар и не всеки в нея, и сталинистката заплаха вече не се показваше. Но същите принципи на правото и на законността, взаимодействието и общата сила са необходими, ако предизвикателствата на създаването на мира и опазването му в съвременния свят и икономическите, социалните и местните предпоставки за поддържането на човешкия и всякакъв друг живот на планетата трябва да бъдат посрещнати. Европа има за цел да създаде в Европейския съюз нова нация според стария европейски модел: размахване на знамена, търсене на слава, протекционизъм, изключваща другите раси и вероизповедания, за да изкаже нещо повече от слабо негодувание срещу САЩ. Това е свят, който се нуждае точно толкова, колкото се нуждаеше и през 1945 година, от уникалната американска способност да бъде едновременно силна и принципна в своето световно водачество.
Моля Ви, дайте честната си дума, господин президент, че под Вашето ръководство тази горда традиция ще се запази и че САЩ никога, независимо от провокациите от Европа или от някъде другаде, не ще се подхлъзне в старите пороци от преди 1945 на национализъм, едностранност, автокрация и законите на джунглата.
Искрено Ваш
Питър ДЖЕЙ – бивш посланик във Вашингтон
Скъпи президент Буш,
Сигурен съм, че ще присъствате на малко, приятно чайно парти с вашия колега – военнопрестъпника Тони Блеър. Моля, прокарайте сандвичите с краставица с чаша кръв, заедно с
моите почитания.
Харолд ПИНТЪР – драматург
Драги мистър Буш,
Преди две години, малко след лудостта на 11 септември, бях арестуван в ранните сутрешни часове в дома, който споделях с моята съпруга, в Колнбрук. По това време ние бяхме щастливи и с отправен взор в бъдещето. Аз полагах усилия да преобразувам разрешителното си за американски пилот в европейско, а Соня, моята прекрасна жена, наскоро беше повишена в службата. Когато служителите от звеното за борба с тероризма нахлуха в дома ни, нашият живот свърши и кошмарът започна. Заглавията на първа страница на вестниците по целия свят отразяваха изявленията на САЩ и техните представители, твърдейки, че аз съм “главният инструктор” на четирима от пилотите, отговорни за отвличанията на самолетите и че с времето ще бъда обвинен в заговор за убийство. Пред мен стояха екстрадиция и смъртна присъда. Делата срещу мен продължиха седем дълги месеца.
Милиони паунда и долари бяха похарчени в това, което прокуратурата на Короната описваше като най-голямото разследване в Обединеното кралство някога. Резултатът беше, че американското дело срещу мен бе отхвърлено от английски съдия, който твърдеше, че “няма никакви доказателства, както и да го погледнеш”, да подкрепят твърдението, че съм замесен в тероризъм. Прекарах пет адски месеца в затвора в Белмарш, където отправяха заплахи за живота ми. С мечтата ми за кариера като пилот беше свършено. Парите, похарчени за обучението ми, са загубени. Жена ми и аз сме безработни. Сега много хора винаги ще мислят за мен като за терорист. Тъй като САЩ няма да признаят, че са сгрешили и да оттеглят гаранцията, аз не мога да пътувам извън Обединеното кралство, освен за посещение в Алжир. Не мога дори да посетя роднините си във Франция. “Войната срещу терора” продължи, но моят живот и моето семейство са вече на парчета.
Лютфи Раисси – Пилотът, невярно обвинен в помощ на терористите от 11 септември
Превод от английски Николай Николов
