ФРЕНСКОТО ПАДЕНИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ ВЪЗХОД

0
284

Юрий Борисов е главен редактор на сп. "Ново време". Доктор по философия. Автор на книгите "Психология на подсъзнанието", "Приказка за Буда", "Войната на Мърфи", "Христос на возкресе", на редица статии в периодичния печат.
 

“Истинските песимисти са циниците, които след като нямат решения или воля, твърдят, че няма проблеми” 
Никола Баврез

 

 

Има един член на ИБ на ВС на БСП, който, когато и да те срещне, ти казва “Добър вечер!”. Шегува се човекът, издига неформалното в общуването на високо ниво. Политикът я си дава сметка, я не, че неговият почин отдавна е пуснал корени в обществения ни живот. Говорят ти министри от екран, по радио, чрез вестници и ти ако не си загубил съвсем самообладание, разсъдък и социално чувство, те избива на семантичен анализ.

Нека да вземем за пример бюджета, този естествен хит за края на всяка година. “Преговорите на правителството с МВФ завършиха успешно”, хвали се министърът на финансите, а след него повтарят същото говорител, ръководители и анализатори. Кога всъщност твърдим в живота, че е налице успех? Когато реализираш намеренията си. Когато постигнеш целите си. И което е много важно, когато желаният резултат не е бил гарантиран. Например, ако портмонето ти по принцип е пълно и решиш да изядеш една шкембе чорба в близката кръчма, нейното изяждане не може да се нарече успех.

Намерението е реализирано, но пред него не стоят никакви препятствия. Друго е, ако имаш 50 ст, а шкембето струва 80 ст. В тази ситуация намирането на още 30 ст или изпросването на милост от кръчмаря си е направо успех. Има дефицит, има препятствие, има предизвикателство. Умът трябва да се напрегне, волята трябва да се мобилизира. Така стоят нещата с шкембето. А как стоят с преговорите с МВФ? Успехът, твърди успялото правителство, се състои в това, че чиновниците на Фонда са се съгласили на 0,7% бюджетен дефицит. А са искали 0,5%. Ако ние бяхме претендирали за 1%, а Фондът се беше запънал на 0,7%, постигането на последния процент провал ли щеше да бъде? И как така един и същ резултат може да е или успех, или провал в контекста на различни цели? А защо например не настоявахме за 3% дефицит, числото, което страните от Европейския съюз са си поставили за разумно и дисциплиниращо? Тогава нека ни разрешат 2% и това да бъде убийственият ни провал за 2004 г.!

Паметливите ще ни подсетят, че сме във валутен борд. Трябва да харчим толкова, колкото имаме. Възниква обаче следният въпрос. Защо дефицит от 0,7% да може да бъде контролиран и да е израз на финансова стабилност, а 1,2% например не може да е такъв?

Подтикнат от нашия правителствен успех, съм изкушен да разкажа за провала, по чийто ръб ходи Франция вече няколко месеца. Отчитайки икономически застой, френският министър-председател Рафарен настоява за дефицит от 4,2%. Европейските комисари негодуват, заплашват със санкции. Министърът на икономиката и финансите Франсис Мер се въоръжава с аргументи и тръгва на битка. Колегите му от страните, членки на ЕС, се събират, изслушват, спорят и най-накрая приемат доводите му. Да, обаче комисарите плашат с Европейския трибунал (Виж например електронното издание на “Нувел Обсерватьор” от 26.11. т.г).

Френското обществено мнение е настръхнало – ще бъде ли постигнат успех, или френската финансова дипломация ще се провали? Сипят се цитати: “Вярно е, че пактът за стабилност е несъвършен , тъй като трябва да имаме един по-интелигентен и по-гъвкъв инструмент” – Романо Проди, президент на Европейската комисия, 17 октомври 2002; или “Пактът не e мъртъв, но е във фризера” – Герит Залм, холандски министър на икономиката.

Сипят се както сухи доказателства в подкрепа на поставената цел, така и сочни метафори – “Едно е да сме в ситуация на “угоени крави”, друго е в ситуация на “мършави крави”, казва министър Мер. На помощ идва Библията, на помощ идва всичко, което подкрепя тезата “едно правило е лошо, ако се прилага сляпо”.

Впрочем нека да разширим контекста. Цяла година вече във Франция врят и кипят обществените дебати на тема “В упадък ли е Франция?”. За илюстрация предлагаме на читателите на сп. “Ново време” откъс от книгата на личносттаинституция Валери Жискар Д’Естен “Залезът на Франция”, интервю с Никола Баврез, автор на станалата скандална книга “Франция, която пада” и реакцията по неин повод на авторитетния директор на “Нувел Обсерватьор” Лоран Жофрен. “Отлив на могъщество, некадърност на политическите ръководители, демографски срив, растящо безразличие и скептицизъм, липса на големи колективни амбиции, дефектно функциониране на институционалното устройство, липса на креативност, неприспособимост на обществото към вътрешните и външни предизвикателства, неспособност да се наложат кандидатури за ръководители на международни институции.”

Да, става дума за Франция през погледа на Жискар Д’Естен. Става дума за четвъртата икономика в света! За страната, която плаща на бездомните си просяци нашата депутатска заплата от 500 евро месечно! Абе, тези французи наред ли са?

Давам този пример, защото ако не излезеш от знаковата среда, в която си потопен, не можеш да разбереш нейния смисъл. А на нашите френски приятели от рода на Д’Естен и Баврез препоръчваме да дойдат в българската политическа шкембеджийница. Това, което видят и чуят, ще поотпусне лицата им, опънати от напрежение и претенции. Ще видят как като ни искат майка си и баща си, а ние отдадем само майката, си умираме от кеф, че сме постигнали голям успех. И между другото, когато и да се срещнем, си казваме “Добър вечер!”.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук