ПРОБЛЕМЪТ “СТОЙНОСТ”

0
215

Професор, доктор на икономическите науки. Работи в областта на икономическата теория и теория на управлението. Автор на повече от 150 научни публикации и десет книги, по-важни от които са: „Производството – взаимодействие на вещни, трудови и икономически отношения“ (1965 г.), „Кибернетика и икономика“ (1968 г. и второ издание -1971 г., преведена на руски и румънски), „Теория на социалното управление“, част първа (1973 г.) и част втора (1976 г.), „Икономическият подход“ (1983 г.), „Дългите вълни на Кондратиев“ (1985 г.), „Предизвикателствата пред икономическата теория на новата цивилизация“ (1997 г.). Основател и дългогодишен директор на Института за социално управление. Член на Академичния съвет на Националната олимпийска академия.

Няма по-стойностен термин в икономическата наука и във всички икономически теории от термина стойност даже и в случаите, когато се изпуска, не се споменава или се замества с друг термин. Със стойността се слага началото на икономическата наука. Великата заслуга на Адам Смит – бащата на политическата икономия – не е в това, че видя труда като основа на размяната и източник на богатството, по-важното е, че въведе понятието стойност. Както той отбелязва, извинявайки се на читателя, че ще бъде малко скучен, но трябва да обясни, защото “съвсем не е толкова просто и очевидно”, защото “…макар и трудът да е действителното мерило на разменната стойност на всички стоки, стойността им обикновено се оценява не чрез труда”. По този начин той премина голямата граница между очевидното и простото, онова, което е на повърхността, към науката, към онова, което е съдържанието на икономическите процеси, към стойността.

Стойността се превърна в изходната теоретична методологична позиция, без която не може да се пристъпи към действителен задълбочен анализ на икономическите процеси. Без стойността няма обяснение на проблемите, свързани с цените, тяхното движение, същност, тяхното определение, с парите, тяхното възникване, същност и функции, капитала като стойност, която носи принадена стойност, (П-С-П‘), проблемите с богатството, собствеността и нейните форми и т.н. Стойността стана бариера между теорията или по-точно между необходимото, същностно теоретично изследване и описателния принцип, изследване на икономическата действителност на принципа на феноменологията. Бариера за едностранчивото разглеждане на съотношението – същност и форма на проявление.

Признаването или отхвърлянето на стойността се превърна в железната стена между политическата икономия – трудовата теория за стойността, обективната школа в икономическата наука и субективната школа, отричаща трудовата теория за стойността, но приемеща очевидното – полезността, развиваща теорията за пределната полезност, оформила се като икономикс. И по този начин развитието на икономическата наука тръгна по два на пръв поглед противоположни пътя. Теория, изграждана на основата на стойността, и теория, изграждана на основата на пределната полезност. Тяхното идеологическо и политическо противопоставяне нанесе и нанася големи вреди на икономическото мислене, когато едната се превръща в теоретичен монопол. Същевременно съвместното им конкуриращо се съществуване е важен стимул за собственото им доразвитие в отговор на взаимното им отрицание. Но времената се измениха. Налага се нещо ново и като подход, и като опит за нови парадигми.

Стойността сложи началото на разкриване на превърнатите форми на икономическото развитие. Стойността на стоките се превръща в производствена цена, стойността на стоката работна сила се превръща в цена на труда, стойността като обществено отношение се превръща в отношение между стоки, вещи и т.н. С други думи, стойността изисква научен подход, зад видимото да се търси съдържателното, действителното в икономическата взаимозависимост. Стойността създава не само превърнатите форми на икономиката, но и превратното им отражение в съзнанието на хората. Това послужи на К. Маркс да развие теорията за стоковия фетишизъм.

Стойността не само слага началото на икономическата наука, но тя ще сложи и нейния край. К.Маркс в “Икономически ръкописи”1 разглежда развитието на индустрията като естествен стремеж на капиталиста към увели чаване на принадената стойност и поради това непрекъснато намаляване на необходимото работно време до онзи момент, когато настъпва пълна или частична автоматизация на производството. Тогава не работното време ще бъде мерилото (т.е. не стойността), а свободното от материално производство време, времето за творчество и създаване на най-важната производителна сила – човекът.

Човекът не като производителна сила в производството на материални блага, а като творец на ново знание, нови идеи, с други думи, производителен става трудът извън материалното производство и непроизводителен – трудът в него. Това е видял Маркс преди сто и четиридесет години. Проблемът остава и се свежда до следното: с умирането на стойността като количество среднообществен, необходим, абстрактен труд, въплътен в стоката, изчезва ли стойността или стойността ще продължи да съществува като нещо непознато и непознаваемо, но вече при съвсем други условия и може би със съвсем други определения? Ще остане ли икономиката? Може ли да се говори за икономика, когато трудът на човека се изразява в неговото творчество и главното не е натрупването на богатство във формулата П-С-ПС (повече пари, т.е. в пари, респективно стойност)? Когато мярката за богатство ще бъде свободното от материално производство време? Но може ли да се случи това? Какво ще бъде стопанството, ако не бъде икономическо, с господство на икономизма?

Но ако така се поставят въпросите, необходимостта от нова икономическа парадигма, от теоретични основи на икономи ческата наука се свеждат до отговора има ли нова трактовка за стойността и каква е тя? Може ли икономическата наука да излезе извън класическото, дадено от Смит и Маркс разглеждане на стойността като определение и същностна постановка на стойностните отношения?

Но преди да пристъпим към разглеждане на нова трактовка за стойността и нейното място в една бъдеща икономика развитата от Адам Смит и окончателно оформена трудова теория за стойността от К.Маркс не остави ли много нерешени проблеми в теоретичното пространство на икономическата наука? Кои са тези проблеми? Може ли да бъде измерена стойността на стоките? Това е един изключително важен не само за теорията, но и за практиката въпрос. Опити за отговор на този въпрос са правили много учени. В това изложение ще разгледаме опита на проф. Константин Куртович Валтух, публикуван в редица негови книги, на които ще се спрем по-подробно, както и на пълното отрицание на такава възможност от страна на проф. Осипов.

И още нещо, свързано с горния проблем. Как може да се изчисли коефициентът на превръщане на по-високо квалифицирания труд, който за по-малко време създава много по-голяма стойност в сравнение с простия труд? Само когато бъде намерен този коефициент, количествата вложен труд от различни по степен на квалификация трудови групи могат да бъдат сравнявани и съизмервани като съставители на цените.

И все пак има въпроси, които даже не се и поставят като ненамерили решение в теорията за стойността, но те реално съществуват. Известно е, че стойността на стоките няма нито атом вещество или енергетична съставка. Тя е просто едно обществено отношение. Това е определението на Маркс. Тогава как стойността на машините се прехвърля на части в стойността на готовия продукт? Как тъкачният стан прехвърля част от своята стойност върху изтъканото платно? Много икономисти имат веднага отговор. Ако този стан струва 1000 единици и може да работи десет години и годишно изтъкава 10 000 метра сукно, той е прехвърлил върху всеки метър по една единица от своята стойност. Но всеки сериозен теоретик веднага разбира, че това не е никакъв отговор, защото конкретната цена не отразява конкретната стойност. Съществува така наречената морална амортизация на машините по време на икономически кризи, т.е. още преди физически да са се изхабили, машините вече са напълно негодни, не отговарят на нуждите на пазара, а там е стойността именно като средно-обществено, необходимо време, което като обществен критерий определя тяхната годност.

И още един голям въпрос се изправя днес пред проблема “стойност”. След К.Маркс, изключвам представителите на субективната школа, които споделят основните идеи на трудовата теория на стойността, не се ли явиха теоретични постановки, променящи в едно или друго отношение основните определения на Маркс? Не се ли крие в тези постановки идеята за едно ново решение на така поставените проблеми?

Поради всичко казано дотук, проблемът “стойност” днес е проблемът на икономическата теория, на икономическата наука като цяло. Това е и проблемът за новата и необходима парадигма на икономическата наука. В рамките на тази статия е невъзможно да се разгледа цялата съвкупност от въпроси и разработки, обединени от нас в проблема “стойност”. Ще запозная читателите с крайно интересните и в много отношения противоположни решения на двама руски икономисти – проф. Осипов и проф. Валтух, а накрая ще развия тезисно една своя стара идея.

“Икономическата теория на прага на XXI век”

Това е заглавието на поредица от томове, излезли в Москва през последните осем години2 . Всеки един от тези томове се явява след общоруска теоретична конференция и има няколко тематично оформени раздела, в които са поместени изказванията на взелите участие в дискусиите. Тъй като аз успях да се запозная само с три от томовете (т.2, 3 и 5), бележките и коментарите ми ще са върху поместеното в тях. Не само като редактор, а като основен докладчик почти във всеки от томовете е проф. Юрий Михайлович Осипов – вицепрезидент на Академията на хуманитарните науки, действителен член на Руската академия на естествените науки, д.и.н, директор на Центъра на обществените науки при МГУ (Московския държавен университет), председател на Философско-икономическото събрание на учените. Неговите виждания и теоретични постановки по въпросите на стойността, на икономиката и икономическата наука ще бъдат представени на читателите, тъй като те са ново виждане, нова концепция, напълно оригинална и поради това крайно интересна. Независимо с какво ние сме съгласни, тя ще бъде предадена точно, макар и непълно, тъй като рамките на настоящата статия не позволяват това. Трябва да отбележа, че и редица известни руски учени, взели участие в дискусиите, не споделят всички постановки на проф. Осипов. По повод на тези публикации проф. д-р Камен Миркович – ректор на Университета за национално и световно стопанство, организира национален теоретичен семинар по дискусионните проблеми на икономи ческата теория, който проведе вече първата си сесия.
Сложи се едно добро начало и за България.

Необходимост от нова икономическа парадигма (на основата на философския подход )

Нова икономическа парадигма означава преди всичко нов подоход. Този проблем се разисква във втори том и насока на дискусията дава докладът на проф. Осипов на тема “Към търсене на нова парадигма”. Според него теоретичната икономия произлиза от философията и изпитвайки въздействието на стопанската практика и политика, се формира политическата икономия. Поради връзката й с класическата философия тя посвещава себе си не само на фиксация на икономическите явления, но и на разкриване на тяхната икономическа същност.

Изхождайки от необходимостта да се познава същността на света, класическата теоретическа и политическа икономия въведе и основа своята концептуална конструкция на фундаменталното понятие за стойността. Понятието “стойност”, което отразява същността, а не каквато и да е явленческа характеристика, е верният признак за класичността на всяко теоретично построение. Но с времето политическата икономия все повече напуска сферата на философията и настъпва теоретичния разрив. Политическата икономия тръгна по пътя на чисто научната (сциентизирана) реализация и с това скъса и с класическата теоретическа политическа икономия, което намери своя концептуален завършек в теоретическото знание, наречено икономикс.( I – 5 с.).

Искам да обърна внимание на читателя върху една основна мисъл на проф. Осипов, която е определяща логическа линия и е в основата на главните тези на автора. Става дума за философската подплата на политическата икономия, за това, че тя произлиза от класическата философия (това е исторически факт) и поради това приема, първо, да се търси същността зад видимата част на икономиката и, второ, че тази същност е трансцедентна, т.е. непознаваема, неуловима, неизмерима, няма външна форма на изява и т.н. и, трето, в основата на трансцедентността на икономиката, т.е. на нейната същност е стойността. Последното определя нейната теоретичност и класичност. На тази основа се използват понятията теоретична политическа икономия (класическа), теоретична икономия (обобщаващо определение), научна икономия, тази теоретична икономия, която напълно е скъсала с философията и е намерила своя израз в “икономикс.” Във всички доклади на Осипов има много остра критика към икономикс и тук ще приведа отделни пасажи. Но преди това искам да отбележа, че има и статии, в цитираните от мен три тома, в защита на икономикс и на основните категории, с които работи (полезност, пределна полезност и др.), както и автори, които считат, че конвергенцията между двете школи ще придвижи напред икономическата наука.

“Съвременният икономикс, казва Осипов, е характерно некласическо знание. Той не поставя пред себе си задачата за проникване в същностния свят, а се задоволява от феноменалния свят, и освен това по преимущество в количествено изражение. Това е, може да се каже, математизирана версия на икономиката, предназначена за решаване на технологически операционални задачи.” По-нататък той отбелязва, че икономикс обеднява икономическата онтология, предлагайки вместо нея твърде прости и крайно механически модели. Загубването на същностния подход разкрива загубите от качественото разглеждане на самите икономически явления, за които вече не може да се каже нищо съдържателно освен тяхното символизирано обозначение. В заключение той отбелязва следното: “Не отричайки възможността от подход към икономиката от позициите на икономикс, както и някои операционални ценности в неговите постановки и изводи, следва да се признае, че теоретическата икономия не може поначало да се основава на версиите, предложени от икономикс, даже и на тези негови части, в които преобладава описателният, а не количествено-операционалният подход.”

След това Осипов доказва необходимостта от възвръщане към класиката.”Но възвръщането към класиката не означава нейното некритично възпроизвеждане. Класиката, слава Богу, все още не е забравена, тя не трябва отново да се възстановява, тя трябва да се продължи, преодолявайки свойствените й противоречия и да се изведе от концептулната задънена улица. Науката не просто се нуждае от класи ческото наследство в неговата същностна, а съответно и стойностна парадигма, тя се нуждае от обновяване на класи ческото знание в нови парадигмални решения – необходимо е да се търсят нови решения в рамките на класическия подход. И ако идеята за стойността се приеме за аксиома в рамките на този подход, то става дума да се иде към нова трактовка на стойността, такава трактовка, която би извела класическия подход от постигналите го затруднения.

”В заключение проф. Осипов търси новата икономическа парадигма във възвръщане към философските основи на икономическото познание, което означава преди всичко да се признае търсенето на същността на икономическото, и то не само като научно познание, но и като философско ненаучно, метафизично, като същностно означаващо, трансцедентно и в основата на всичко е трансцедентната същност на стойността. Трябва на тази основа да се търси нова трактовка на стойността.

Нова трактовка на стойността (от докладите на проф. Осипов)

Проф. Осипов застъпва становището, че стойността няма собствена субстанция, а е субстанция на икономиката и на всички нейни съставки. Това съществено се различава от позицията на Маркс, който изрично пише “Трудът, който образува субстанцията на стойностите (има предвид на стоките), е еднакъв човешки труд, изразходване на една и съща човешка работна сила”(“Капиталът”, т. I, стр. 49, 1979 г.). На тази основа той развива трудовата теория за стойността. Идеята на Осипов е друга, че стойността е продукт на икономическата система (а не на натуралната) и извън нея няма стойност.“Но тя е продукт от особен род – изразява се в системата и нейните елементи, но нямаща собствена субстанция, собствено битие. Стойността е във всичко, но нея я няма сама за себе си. Стойността е трансцедентна (и при това ще отбележим, не е мистична).” Още един пасаж от позицията на Осипов “… стойностната стопанска система подчинява на себе си стойността, въвежда мяра на стойността, подчинява на себе си тази мяра на стойността, ражда при това и своята зависимост от стойностната мяра. Икономическата система произвежда за себе си стойностните рамки.” (т .I – с.9)

След като отбелязва, че трудът е най-важният феномен на живота и на стопанската дейност, той счита, че политическата икономия е придала на труда твърде голямо значение, определяйки го като единствен източник на стойността, и е определила неговата роля като субстанция на стойността. След като подчертава под линия, че трудовата теория на стойността не съответства на реалността, препоръчва на сторонниците на трудовата теория на стойността да преразгледат цялата теория от начало до край с цел не даже на нейната логичност, а дали съответства на икономическата реалност. Ще подчертая и едно изречение, което ще ми послужи като въпрос, на който ще се помъча да дам отговор “…по какъв начин трудът влиза в цените на благата ние не знаем и не можем да знаем, тъй като “влизане” просто няма, но затова пък ние добре знаем по какъв начин трудът се оценява от стойността, придобива цена – цена на труда. Излиза, че тук първична е стойността, а не трудът, която е способна при това да оцени всичко, което искаме – блага, природа, човек, недра, въздух и т.н.”(т.III – с.21,22 )

Друга основна позиция на Осипов, която по принцип се отличава от тезата на Маркс, е за съотношението между цени и стойност. “Цената е свързана със стойността, тя е нейно конкретно, феноменално изражение. Повече от това, без цени няма и стойност, за стойността е безсмислено да се говори, ако няма цени.” (т.I- с.10) Той отрича Марксовата постановка, че цените варират около стойността на стоките. Според него не стойността формира цените (независимо от твърдението, че те са проявление на стойността), а това става от икономическата система в резултат на нейното цялостно функциониране, нейното възпроизводство. “И най-главното: работата на икономическата система по образуването на цените се явява по принцип трансцедентна. Процесът на ценообразуването – при цялостната негова откритост и явност (издръжки, полезност, предлагане – търсене и т.н. е възможно даже и ако не ги отчетем, то да го почувстваме) – този процес е по принцип затворен, непознаваем и непостижим” (т.I- с. 10,11). “Величината на цената – величина трансцедентна, носи в себе си печата на трансцедентност. И нищо повече от това не можеш да направиш. Това трябва да се приеме.” (пак там).

“Икономическата машина реализира принципа на всеобщата еквивалентност. Икономическото е невъзможно без натуралното. Възпроизводствената еквивалентност се достига в органическото (при цялата му противоречивост) съчетание на натуралното и икономическото.”

От приведените по-горе разсъждения става ясно, че не стойността определя цените, а цените определят стойността. Тъй като тези постановки са напълно оригинални и в много отношения излизат извън традиционното марксическо мислене и разбиране на тази основна категория, каквато е стойността, ще приведа още няколко основни твърдения на автора. “Стойността (не цената, а именно стойността !) получава особеното за себе си, въплътено в парите, битие.” “Цените се формират самостоятелно, ценообразуването е закономерно и именно вътре в закона на ценообразуването се явява и стойността, или законът на стойността. Даже самият факт на появяването на цените е вече факт за действието на закона на стойността”(т. I – с.12 ).

Следващата основна теза на проф. Осипов се отнася до съотношението на старата стойност и новосъздадената стойност. “Стойността предшества производството на стойност. Много важен факт, без разглеждането на който значението на стойността като реален феномен и фундаментално научно понятие не може да бъде напълно разбрано.” Тази теза се свързва с общата формула на капитала П-С-П`. “Стойността възниква в движението на системата и от движението на системата в движение на тази система и от нея възниква ефектът на самостоятелно съществуване на стойността в парите и собственото участие на стойността в икономическия процес в качеството на своеобразен предшественик”(т. Iс. 13). Разбира се, това “предшестване” трябва да се разбира като момент в непрекъснатостта на възпроизводството.

Според Осипов старата стойност не влиза в новата стойност“ … тъй като новата стойност се произвежда сама по себе си, тя се образува в икономическата система отново”(т.I с.14). Старата стойност просто умира, “изчезва” извършила своето дело, обезпечила производството на новата стойност. Известна е тезата на Маркс, че старата стойност, включена в суровините, спомагателните материали и машините, се прехвърля изцяло или на части в стойността на стоката и заедно с новосъздадената стойност от труда на роботниците формира стойността на стоката като цяло. По този пункт позицията на проф. Осипов не е много ясна, тъй като парите като битие на стойността представляват цялото богатство – както новосъздаденото, така и старото, без което не би могло да се осъществи икономическото възпроизводство.

Проф. Осипов подчертава, че без категорията стойност не може да се получи истинско системно представяне на икономиката. По този начин се открива едно много широко поле за дискусия.

Информационна теория на стойността (Концепцията на проф. Константин Куртович Валтух)

В пълна противоположност на почти всички основни тези на проф. Осипов и на много от тези, които участват като автори в цитираните пет тома, се изправя утвърдена в икономическата наука на Русия, а и с международна известност, школа на Института по икономика и организация на промишлеността към Руската академия на науките, Сибирско отделение. Известни имена в тази школа са акад. Аганбегян, акад. Заславская, проф. Александър Гранберг и др. и, разбира се, ветеранът проф. Константин Куртович Валтух. Тази школа не приема тезата, че икономиката е трансцедентна, непознаваема, а изследва найпоследователно стопанството в Сибир и неговите възможности, свързва изследванията си със световните проблеми и това, което тук непосредствено ни интересува, има своя теоретична концепция за икономиката и преди всичко за стойността.

Ще представя проф. Константин Куртович Валтух чрез неговата изключително интересна книга “Информационная теория стоимости и законы неравновесной экономики” (Москва, “Янус – К”, 2001 г.) Проф. К. К. Валтух работи в Института по икономика и организация на промишленото производство С.О. РАН – Новосибирск. На по-старото поколение икономисти Сибирското отделение на Руската академия на науките и Икономическият му институт са известни с математическите модели, разработвани и успешно прилагани на различни нива на икономиката. Катедрата, дала изключително много в това отношение, се оглавява от проф. К. К. Валтух. Списъкът на неговите публикации на руски, немски, френски английски и др. е дълъг. Ще отбележа само хронологично тематичната насоченост на някои от тях. “Проблемы оптимизации накопления” в съав. с А. Г. Агабенгян, 1969 г. С аналогична тематика има пет-шест публикации до 1980 г. На френски и на руски следва интересното заглавие “ О арксовой теорий цены производства как превращенной форми стоимости (Ответ П. Самуэльсону)”. От 1987 г. усилено се занимава с проблемите на моделиране на стойността, публикации на италиански и руски – ”Изследования закона стоимости и с използванием современных экономико-математических моделей”. През 1993 г. е първата му публикация, свързана с информационната теория на стойността, на английски и руски. През 1996 г. публикува голямата монография “Информационная теория стоимости”, която почти изцяло влиза в новата му книга, следва интересно изследване “Информационная теория стоимости и системы экономических оценок природних ресурсов”, 1998 г. и “Общий уровен цен. Теория статистические исследования”, 1998 г. (Виж Иван Николов – “Инфор-мационната същност на икономическите понятия”, сп. “Икономическа мисъл”, кн. 3, 2001 г.). С определена преработка и последните две публикации влизат в следващата книга на Валтух.

Неотдавна получих нови две книги – “Динамика относителных цен” – К.К.Валтух, а втората под негова редакция и в съавторство с много участници в изследване на тема “Природные ресурсы антропосфери. Возпроизводство. Стоимость. Рента”, издание на Руската академия на науките с участие на пет водещи института. Тук не мога да представя тези две книги с онова внимание, което заслужават, затова с няколко думи ще отбележа, че те са продължение на многогодишна целенасочена изследователска работа под ръководството на проф. Валтух. Създава математически апарат за изчисления на стойността, изключително прецизно разработва информационната теория на стойността, която вече е на операционно ниво и е инструмент за изследване на световните цени. Съществен принос е създадената методика за измерване на величината на стойността на природните ресурси. За тази цел не само доразвиват информационната теория на Клод Шенон, но разработват и нова теория на статистическите изследвания.

Първият теоретичен проблем, с който започва книгата, е и първият теоретичен проблем в научното творчество на проф. Валтух – математическият модел на закона на стойността и неговата статистическа верификация. Излишно е да подчертавам, че авторът разглежда всички възможни отклонения при абстрактното определение на тойността и създава един действащ модел. Главният проблем, пред който се изправя авторът, и е основен нерешен проблем до този момент, може ли да се изчисли величината на стойността, като се стигне до резултати, които могат да се ползват в практиката. В крайна сметка той успешно стига до точното му изчисление и верифицира своите изследвания чрез анализ на статистистическите данни за БВП и принадения продукт на повече от 15 държави с найсилно развита пазарна икономика.

Вторият теоретичен проблем, към който се отправя проф. Валтух, е информационната теория. Изходната си позиция той черпи от един труд на Дж. Г. Милър – “Живите системи”, 1978 г. с научното твърдение, че Универсумът се изгражда от вещество, енергия и информация. Информацията като самостоятелен градивен елемент на всичко около нас. (Определение, което и аз съм използвал в редица мой публикации, но сега ще се помъча да внеса друга интерпретация.) Той се спира на “Математическата теория” на Клод Шенон и много внимателно прощудирва всички негови теореми. Подробно разглежда формулата за количеството информация, изградена на базата на теорията на вероятността. Пред марксическата теория за стойността винаги е стоял проблемът за редукцията на сложния труд към простия труд. Известна е тезата, че сложният (квалифицираният) труд създава много повисока стойност за единица работно време. Това е някакъв коефициент, с който сложният труд може да бъде приведен към простия труд. Този въпрос досега в литературата нямаше решение. Обикновено се постъпваше против научните принципи, като се приемаше, че цената на квалифицирания труд на пазара на труда реално отразява този коефициент. Валтух отрича този принцип и започва да търси решение на проблема, намира го в информационната същност на стойността. За моя чест, още в увода на трите горепосочени книги, а и в последната, която получих, той подчертава, че “по всяка вероятност първият, който разглежда информационната същност на стойността, е българският учен Иван Николов” и сочи руското издание на “Кибернетика и икономика”. Веднага разграничава качеството на получената информация от нейното количествено измерение. Посочва, че поне засега няма методика да се измери качеството и обществената или субективна значимост на получената информация. По този начин той разделя информацията на една абстрактна страна (количествена) и една конкретна (съдържателна). Прави пълна аналогия с двоякия характер на труда, абстрактният характер, който се изразява количествено (абстрахиран от качествените особености), и конкретният характер, който създава вещественото многообразие на човешкото богатство. Анализирайки теорети чното богатство на Шенон, спирайки се на закона за ентропията, той подчертава, че информацията за разлика от енергията и веществото може да се създава и унищожава, като разграничава ъзникването(обективен процес) от създаването (субективен) процес. Следващата крачка е разграничаването на информацията на обективна, която се носи от външната предметна среда, и субективна информация, която се формира като знание за външните обекти.

Третият теоретичен проблем, на който се спира Валтух, е приложението на информационния подход в икономическата теория. Тъй като това е проблематика, върху която аз продължавам да работя повече от тридесет и пет години, с удоволствие искам да отбележа, че постиженията на Валтух са значителни и оригинални. Той, според мен, е създал основите на една нова икономическа теория. Формулира по нов начин основни икономически понятия, които извежда от задълбочен предшестващ теоретичен анализ. Научен интерес е разграничението на информацията на материална и идеална, което има съществено значение за ясното разграничаване на двата дяла на общественото производство (материално и духовно). “Производството е производство на информация” е категоричното му твърдение. “Човек може да бъде определен като животно, изработващо и материализиращо идеална информация.” “Разграничението на дейността на човека от природата ще наречем културна среда”.

Това не са само оригинални определения на културолог, а изведени логически постулати от едно последователно и много аргументирано изследване както на теория на информацията, така и на теорията на стойността. “Информационната стойност на стоките” според Валтух е информацията, която е въплътена в стоките, но преди това много подробно е разгледал информационната същност на труда. Приложната страна на изследването се свежда до ранжирането на общата работна сила до три квалификационни нива, които разграничава със сума от показатели: образователен ценз, специализация, собствен трудов опит, пол, и др. По този начин се изгражда една йерархична таблица с различна количествена оценка и въвежда квалификационен коефициент, който представлява количеството информация, която е въплътена в единица работна сила.

Могат да се посочат още няколко значими теоретични постановки, които произтичат от горните разработки, като стойността на природните ресурси и методиката на изчисление, както и съизмерването на изпълнителския и творческия труд и на физическия и умствения труд, свързани именно с коефициентите на редукцията на труда и други, но за опростяване на изложението ще прескочим описанието на тези постижения на автора.

На основата на едно изключително богато статистическо изследване на създадената принадена стойност от тези три различни квалификационни групи той посочва “фундаменталния факт: основната част от цялата принадена стойност се произвежда от висшата група, съставляваща малко повече от четвърт от работната сила” (с. 359). С други думи, т. нар. пролетариат днес получава повисоки доходи отколкото създава, а експлоатираната група е едно малцинство от най-висококвалифицирани работници, в това число и хора на културата. Много обстоятелствено отстоява тезата, че само едно течение в икономическата мисъл – марксизмът, привлича вниманието към производството на принадената стойност като характерна черта на капитализма. На основата на разработената информационна теория за стойността той изчислява създадената принадена стойност в отделните страни в 34 ранжирани квалификационни групи в стоковото и нестоковото производство и го съпоставя с величини, ако се следват указаните от Валтух начини на изчисление. Само така преизчислени той разкрива именно направеното по-горе заключение, изразено като фундаментален факт. И на тази основа отправя критика към всички буржоазни критици на Маркс, отричащи теорията за принадената стойност, че по-добре биха постъпили, ако не я приемат на доверие, а проверят нейните действителни параметри, да стигнат до извода, че от теорията за принадената стойност съвсем не произтича заключението за необходимостта от победата на социализма. И заключителната девета глава е “НЕВЪЗМОЖНОСТ ОТ СОЦИАЛИЗЪМ: ЛОГИЧЕСКО ДОКАЗАТЕЛСТВО,ФАКТИЧЕСКА ПРОВЕРКА” (с.698 – 745).

Извън разгледаната дотук тематика голям научен интерес представляват главите, посветени на: 5. Неравновесие и равновесие в икономиката; 6. Закона на поведението на масовия потребител; 7. Капиталовложения и икономически ръст; 8. Системни икономически оценки на природните ресурси. Книгата “Информационна теория на стойността и законът за неравновесната икономика” е не само един венец на тридесетгодишно научно творчество, но и доразвитие на марксическата теория за стойността и принадената стойност при условията на глобалната икономика. Тя вече е и теоретична и операционна методика за изследване на стойността и цените на природните ресурси, както сочи съдържанието на двете споменати книги.

И така срещу теорията на проф. Осипов, която отрича трудовата същност на стойността, отричаща постановката, че в основата на цените стои стойността на стоките, теория, която счита, че стойността е трансцедентна, непознаваема, че представлява тайна и т.н., школата на Новосибирск ни предлага изследвания и теоретични приноси, които правят възможно да се използват и прилагат в практиката трудовата теория на стойността, разбира се, с нейната разработка като информационна същност да се изследва динамиката на световните цени, да се изчисляват в цени и като стойност природните ресурси. И затова се използват последните достижения на естествените науки, а не само и единствено възможния, както твърди проф. Осипов, философски подход.

Икономическата цивилизация и научната икономия

Не могат да се разберат цялостно новите постановки на проф. Осипов, ако не се засегнат и проблемите, които той развива във връзка с “икономическата цивилизация и нейната есхатология” и определението на “неоикономиката”. Два въпроса обаче се налага да бъдат предварително разгледани, макар и мимоходом. Вече споменах, че той използва три термина по отношение на икономическата наука: политическа икономия (главно като представител на класическата икономия), научна икономия (икономикс) и теоретична икономия (тази парадигма, която той развива).

Това деление е много оспорвано, но по-важно е второто. Основната теза е, че научната икономия не е цялата икономическа наука и икономическо знание. Не е цялата икономическа наука, защото в последната има много, което се отнася по-скоро към технологическото, отколкото към собственото научно знание, и поради това може да бъде отнесено към практико-икономическата деятелност, отколкото към нейната научна осмисленост. И второ, както твърди и проф. Осипов, нека не се забравя, че в своето ядро икономическото знание е преди всичко научно, тъй като икономиката се привлича от науката, а тя е близка с техниката и технологията, свързана с потребностите на практиката. Но научното знание за икономиката не е цялото знание. Към последното трябва да прибавим необходимостта от въображение особено към зоната на научната неопределеност и трансцедентност. Не трябва да се изключва и приносът на религията и митологията като знание извън науката. Така че на тази основа проф. Осипов обособява подзаглавие “Самоограниченост на научната икономия” и поддържа тезата, че концепцията на прехода е длъжна да опита построяване на знание, като се излезе извън пределите на специализираното ограничено научно знание. “Изходът зад пределите на научната икономия – философия на стопанството (т. III – с. 24). “При което, продължава проф. Осипов, работата тук естествено не е само в научната икономия, а преди всичко и в науката, тъй като ограничеността на научната икономия идва преди всичко от ограничеността на науката въобще… Науката видимо трябва открито и откровено да признае, че не само и единствено е научното знание, явяват се макар и неистинни, но приемливи и необходими за човека, че само с едно научно знание човек не може, че самото научно знание не може без други знания.”(т.III – с. 25) Ще посоча обратна гледна точка, и то на учен, който е признат за най-голямия физик след Айнщайн – Стивън Хокинг. Той пише дословно: ”Не съм съгласен, че Вселената е загадка, нещо, към което човек може да притежава интуиция, но никога не може да анализира докрай или да разбира докрай.

Според мен това отношение не е справедливо към научната революция, започната преди 400 години от Галилей и продължена от Нютон… Все още има много неща, които ние на знаем или не разбираме за Вселената. Но забележителният прогрес, който сме осъществили през последните сто години, би трябвало да ни окуражи да вярваме, че едно пълно разбиране вероятно не е извън нашите възможности.”4

Най-важното твърдение е, че “научната икономия идеологи чески съпровожда икономическата цивилизация”, а какво означава последната, ще разберем по-нататък. Икономическата цивилизация е исторически факт. Тя е този период от време, който се простира в границите между “предикономическото и следикономическото развитие на стопанството.“Икономиката е особен тип или начин на реализация на стопанството, макар тези думи да се употребяват често като синоними, но при по-строг подход те носят в себе си различен смисъл, ако, разбира се, се направи опит да се изяви смисловното им значение.

Икономиката е такова стопанство, което се осъществява не заради просто производство и потребление на блага, удовлетворение на потребности или даже за реализация на живота, а заради пари, тяхното производство и потребление, за задоволяване на паричните потребности и паричната реализация, а по-добре е да се каже за опаричнения живот”(т. III – с. 9). ”Икономическата цивилизация е не само икономика, не само икономически начин на производство, икономически разчет. Икономическата цивилизация е целият свят, в който намира място и много неикономическо, което се оказва създадено от икономическата цивилизация, подчинено е на нея и я обслужва. Потребявайки неикономическата среда, икономическата цивилизация създава своя проикономическа – среда, в която тя съществува Животът не се свежда напълно към икономиката и икономизацията на средата не е и не може да бъде пълна. Пълната икономизация – пълна катастрофа”(т.III – с. 31). “Икономизацията (или комерсиализацията) на всичко животворно в света, на цялата природа и целия живот, на човека като цяло и цялата култура, всяка клетка не само на социума, а и на човечеството, както и на всякакъв друг организъм, извърши своето дело, превърна целия обитаван свят в икономически свят. С това тя предизвика заплаха, превръщайки този свят в свят неприроден и нечовешки, т.е. състоящ се от неприрода и нечовеци, както и в заплаха от превръщане на днешния свят в нищо. Икономизацията на света се превърна в есхатология на света. А есхатологията на света поставя и проблема за есхатология и на икономиката, но вече в противоречиво състояние: от една страна, като отрицателна есхатология, свързана с гибелта на света от икономиката (икономиката есхатологизира заедно със света), а от друга – като положителна есхатология, обусловена от спасението на света чрез освобождаването му от икономическото надмощие. Във всеки случай на дневен ред е есхатологията на икономиката.” (т. III – с. 32)

Но кактосам отбелязва проф. Осипов, под есхатология на икономическата цивилизация се разбира не пълно изчезване на икономиката и икономическото начало, а достатъчно забележимо отстъпление на икономическата цивилизация пред други вече неикономически – начини на организация на стопанския живот, отстъпление, естествено, много по преобразователно, от някакъв друг характер (т. III – с. 29, 30). С повечето определения и съждения не може да не се съгласи всеки здравомислещ икономист. В тази връзка той подробно разглежда как икономическата организация поражда технолого-информационно-мениджърска организация, от която тя се нуждае и с която взаимодейства, въпрос, който ще прескочим.

Неоикономика

Вече отбелязах, че пети том е посветен на темата “Неоикономика” и в него проф. Осипов има две статии. В “Преврат в икономиката и науката”, която явно е въвеждаща, проф. Осипов отхвърля подхода на западните икономисти, които забелязват не новата икономика, а нещо ново в икономиката, “икономика в икономиката”, както той се изразява. Например има икономика без машини, с машини, постиндустриална, информационна и т.н. всичко това не е главното, а още по-малко е цялостна характеристика на икономиката. С други думи, това не е икономическото в икономиката. На тази основа той стига до извода, че “Науката, все още наричаща се икономическа, вече не вижда икономическото начало в икономиката, а разглежда в икономиката само една функционална технология или само икономически привиждаща се, или имаща само икономическа окраска.” (т. IV – с. 6) Според него са необходими поне два критерия, за да се говори за нова икономика: цялостност и единна същност, обаче икономическа – не измислица, а нееднократно повтаряща се реалност. Като производни, вторични фактори, той споменава за суперкапитала и суперстойността, които са се родили от промяната на икономиката отдолу с икономиката отгоре. Зад всичко това се крие основният постулат, изповядващ проф. Осипов, че икономиката е стойност, а стойността е икономика и че без философски подход, който да разкрие тяхната трансцедентност, не може да се говори за неоикономика.

”Науката, казва проф. Осипов, е нещо разтегливо и неопределено. Сега всеки път се налага да се констатира вече угасващият интерес към мирогледното, а съответно и към философското обобщение” (пак там, с. 9). “Науката, отхвърляща философията и мирогледа, може да стане паметник, разбира се, постмодерен: или паметник като пустош, или пустошта като паметник” (пак там, с. 10).

Във втория си доклад “Смисловите контури на неоикономиката” проф. Осипов разглежда много по-подробно характеристиките на неоикономиката (новата икономика). Изхождайки от постановката, че “икономиката – това е стойност”, той разглежда всяка промяна в икономиката като промяна на стойността. Разглежда стойността като стойност, а след това и втората природа на стойността като капитал. Стойността, която произвежда стойност. (П – П`) и той нарича тази промяна икономическа революция.

И именно като резултат от икономическата революция и обширната капитализация на икономиката възникна и новата икономика. Какво стана по силата на предшестващата логика: стойността продължава пътя си нагоре към върха – над производството, а тъкмо капиталът е вече над производството, но все още свързан с производството, то защо стойността да не се придвижи още по-далече от производството, вече в рамките на капитала, и да иде при това и в надкапиталната сфера, още повече че банковият капитал отдавна демонстрира нещо подобно (пак там, с.15) и “..накрая се формира транснационален и едновременно трансцедентнен суперкапитал, не само контролиращ цялата битуваща в света стойност с всички възможни и невъзможни начини, но и някак наливащ тази стойност в световното стопанство – управлявайки него и всякакъв стопански живот, което свидетелства, че вече се е извършила нова икономическа революция и преход към действителна неоикономика.”(пак там, с. 19) “Не зоната на производството на стойността определя сега въобще битието на стойността, а зоната на непроизводственото битие на стойността определя все по-вече битието на стойността. Това е действителният преврат в икономиката: не ниското ниво (низината) сега го определя, а върхът! (пак там)

И още една интересна мисъл и извод за развитието на неоикономиката. Цитирам: “Утвърждаването на електронните пари и електронното счетоводство, както и възможността да се привличат и обработват колосални масиви информация, нейното бързо и повсеместно (навсякъде и в момента) разпространение, а също така и обвързването на всички без изключение действащи лица в ниското икономическо ниво в някаква електронна съвкупност, от която те не могат да излязат по определение, както и наопаки, контрола от центъра на върха над необходимата за управление на ниското ниво информация в съчетание с властта над парите и с разпространение по електронната система управляващите импулси и подбуди, може да приведе към възникване на една напълно тотализирана електронна икономика, или електрономика.” (пак там, с. 26) Но, разбира се, възможно е тази икономика да не се реализира или да не издържи на вътрешните социостопански и пространствено-структурни противоречия, против глобализацията и електронния тоталитаризъм в частност. Така че тоталната планетарна неоикономика може и да не се състои.!!!Тогава ще започне да броди призракът на постикономиката. (пак там, с. 27)

И тъй като основното в цялостната концепция на проф. Осипов, пронизващо всички негови статии, е стойността, ще приведа един текст, в който в най-синтезирана форма излага своето виждане. “Ако трябва да бъдем откровени, то съм принуден да отбележа, че вече ми е втръснало да разяснявам едно и също: че има феномен стойност; че той не бива да се игнорира; че стойността е икономика, а икономиката е стойност; че стойността е познаваема като трансцедентна цялостност (като музика, идваща отвътре); че стойността никак не е материална, макар и да се вселява в материални вещи, а ако е и материална, то е по особен начин: невидимо, неосезаемо, нефиксируемо; че стойността е триипостасна (трисъщностна): тя е едновременно субстанция (нематериална), отношение и оценка; че стойността никак и с нищо, както и с помощта на каквото и да е в нея и извън нея (труд, полезност) не се измерва, че тя измерва и себе си и всичко наоколо, встъпващо в икономически оборот; че всяко измеренческо съждение обезателно ще бъде непълно, и винаги ще остава нещо, каквото и да е, което непременно ще се изплъзне от вниманието на изчисляващия (стойностното измерение поради това е трансцедентно); че стойността не е само посредник, но и властващ, че тя не само съпътства (съучаства), но и управлява; че стойността е специфичен стопанстващ субект; че самата стойност управлява, а чрез нея и целият стопански живот; че найдобрият (сложен, суперорганизационен, таен) начин за извли чане на принадения продукт е стойностният механизъм, че сега всичко наоколо е под контрола на стойността, а самата стойност е под контрола на суперстойността, т.е. стойност в стойността, владееща върха на центъра, че суперстойността – това е самовъзрастваща стойност, а суперкапиталът – агент на битието и самонарастването на суперстойността (със своето своеобразие естествено и кръгооборот) и т.н.

Никой или почти никой не иска над това да се замисли сериозно, да възбуди въображение, да забележи това, което не е пред носа му. Или пълно безразличие към стойността, или труд, полезност, полезност труд, а още и енергия, информация – информация, енергия. И така до безкрайност. Всички “сторонници” на стойността, свеждащи я обаче само до оценка, много искат да я изчислят, т.е., от една страна – да напълнят с работа стойността, а от друга – със самото това я опразват.

Стойността за това е и стойност, за да се изчислява самостоятелно, защото в крайна сметка тя не зависи от хората”(пак там, с. 22,23). Никой не може да отрече на представените по-горе теоретични постановки на проф. Осипов две основни характеристики – изключителна задълбоченост и оригиналност.

Това е достатъчно важно основание да се отнесем към тях с цялата теоретична сериозност и критичност.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук