Роден e в София през 1977 година. Завършил е Испанската гимназия в София, а след това и Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ “Св. Климент Охридски” със специалност “Връзки с обществеността”. В момента е безработен.
Това е документален филм. Черно-бял. Скучен. Без големи актьори. Без известен режисьор.
Това е документален филм. За нещата, които са видими, но не се забелязват. За нещата, които се забелязват, но не се виждат.
Това е документален филм. От тези, които не се гледат изобщо.
1. Пейзаж
Краен софийски квартал – “Дружба-2”. Осеметажни панелни блокове. Еднакви. Като рота войници. Препълнени автобуси. Препълнени автобусни спирки. Мърляви градинки с потрошени детски пързалки. Гаражни магазинчета. Супермаркет. Гаражни кафенета. Дискотека. Олющени фасади на училища. Мизерни детски градини. Сърдити минувачи. Намръщени хора. И много намръщени хора.
2. Евгения
Спретната бедна жена. На 59 години. Проси на улица в централната градска част на София, близо до площад “Славейков”. Личи си, че не е професионалистка. Рецитира Ботев понякога, друг път тананика арии от опери, когато е тъжна, мълчи и гледа отчаяно. Проси от 9 сутринта до 7 вечерта. После се прибира в панелното си жилище. Има болен съпруг и безработен син. Няма парно отопление, а от една година и телефон. Живее в “Дружба- 2” от седемнадесет години. Преди това е живяла под наем някъде в центъра. До 1999 г. е работила като банков счетоводител, отначало в ДСК, после в “Тексим”. След това е съкратена и пенсионирана с около 90 лева пенсия. Завършила е “Счетоводство и контрол” в Икономическия, има 30 години трудов стаж, има и 90 лева пенсия, болен съпруг и безработен син. Няма бъдеще. И проси. Но някак си не й се получава просенето.
3. Пламен
Години – 25. Ръст – 185 см. Тегло – 69 кг. Постоянен адрес – ж к “Дружба-2”, блок 287А, етаж, апартамент. Сегашно местоположение – Софийски централен затвор. Присъда – 15 години лишаване от свобода. Досие: Завършва спортното училище на ЦСКА, дисциплината е бокс, републикански шампион за юноши. След казармата неуспешно се опитва да се върне на ринга. Не защото е загубил форма, просто няма връзки. Обикновено момче, живее с майка си и по-малкия си брат, баща му отдавна е починал. Талант не му липсва, амбиция също. Но за да се реализираш в спорта, това съвсем не е достатъчно. Нужни са връзки и немалко пари, бутнати под масата на подходящия човек. Пламен си тръгва от залата, среща стари “приятели”, обръща се за помощ и те му “помагат”. Намират му работа, подходяща за спортните умения на Пламен. Той отказва да стане бияч, остава без приятели, излиза отчаян навън в междублоковото пространство, просто ей така, да се поразходи и “случайно” среща вездесъщия Дилър, иначе казано – замогналия се съученик от началното училище. Без да се замисли, че за Дилър той е поредният изпаднал балък, Пламен поема подадената ръка и съвсем спокойно прекрачва прага на Системата. Постепенно нещата се нагласят. Пламен се сдобива с не лоши доходи, нелоша кола и съвсем нелоша жена и започва да се друса. Не, не с хероин. Хероинът е дрога за аутсайдери. Хероинът е съвсем друга ниша в пазарната стълбица на Дилър. За такива като Пламен се намира кокаин. Кокаинът отключва агресията, нежеланието на Пламен да се превърне в бияч се изпарява и Дилър се сдобива с надежден телохранител. Когато обаче в една октомврийска вечер, в еуфорията на наркотиците, бившият боксьор не преценява силата на удара си и убива 20-годишен младеж, Дилър бързо-бързо се измъква от ситуацията и предава Пламен на полицията. Сега Пламен лежи в затвора, а Дилър продължава да продава наркотици.
4. Наркотици
“За разлика от марихуаната и хашиша наркотикът не доставя радост от живота, той е начин на живот.” Уилям Бъроуз “Дрога”.
Послушайте специалиста и правете разлика. Марихуаната и хашишът не са наркотици. Те са опасни тогава и само тогава, когато се превърнат в път към истинските наркотици. Марихуаната не променя самоличността на човека, а изостря или притъпява усещанията му, и то в граници по-малки от тези, съпътстващи употребата на алкохол например.
Истински наркотици са хероинът, кокаинът, техните производни. Истинските наркотици причиняват зависимост, защото отделят човека от реалността, вкарват го в една различна, тяхна си реалност и той на практика губи самоличността си.
5. Дилър
Обикновено е син на известна “мутра”. Дилър не става случайно дилър. Той е роден за дилър. Никога няма да го познаете. Спретнат, с маркови дрехи, вежлив, не е арогантен като родителите си. Не показва, че разполага с много пари. Ако го попитате какво работи, ще ви отговори, че е бизнесмен. И той е бизнесмен, преди да стане обикновен наркоман. Дрогата никога не прощава на дилърите.
– Братле, това е бизнес. Нали трябва и аз да си изкарвам хляба по някакъв начин. Няма да разчитам на нашите цял живот. Освен това не се занимавам с нищо нередно. Продавам път на парцалите, които затъват в безпътицата. А, не! С кокошкарски истории не се заминавам. Марихуана не продавам. Тъпо е. А и джойнтът е евтин, левче парчето. Не създава зависимости, следователно не мога да разчитам на редовна клиентела.
Обиграно момче. Знае си мястото.
– Стафът е за парцалите. Евтин път към отвъдното, но за сметка на това сигурен. Зарибявам ги евтино. Обикновено са сдуханяци. Понякога играя с любопитството им, понякога с отчаянието им. Закачат ли се – вдигам мизата, отиват ли си – направо ги скъсвам. Винаги намират кинти за дозата. Гътнат ли се, намирам си нови. Това е. Хората са смъртни, бизнесът е вечен. Коката, виж, е друго нещо. Тя си е за тузарите. Коката е лукс. Понякога я опитват и разни други тъпанари, откъснали стотарка от мизерните си доходи. Друго си е. И те искат да опитат вкуса на елита. И те искат да почувстват живота, преди да тръгнат сутрин рано с мизерните си колици към още по-мизерните си службици.” Дрогата те изкушава. Мами те. Улавя те. Възбужда те. Убива те. Дрогата е като страстна хубава жена. Но е много по-лесна. И винаги усещаш истината със закъснение.
– Вярно, скоро ще пукна. Ама к’во от това. Все пак живях като човек, като бял човек, а не като някакво си там затъпяло животно. Добра работа, добро семейство, деца, глупости! Това са пълни глупости! На всички им се иска да са като мен, обаче на много малко им стиска. И почват да смърдят! Дрогата това, дрогата онова! Благодарение на дрогата живях истински, нищо, че скоро ще пукна.
6. Мутрата
Не. Това не е същата мутра. Отдавна вече си е пуснал коса, поприкрил е ланците, свалил е анцунга. Отдавна има редовен бизнес, я магазинче за по-мизерните, я дискотечка за по-мангизлиите. Е, от време на време пак прекарва с джипката и аверите си по някой друг невинен човечец на Бонсови поляни, но това вече не е работа, по-скоро е спорт. Иначе си е същият, но явно е подразбрал вълшебното свойство на думата “имидж” и внимава. Понякога даже цъфва в масмедиите, дава напътствия, открива планети: Бъдещето на България е в частния бизнес. За мен работят 500 души и аз им плащам добре. Следователно храня 500 души. И те са доволни от мен. Харчат паричките за семействата си и по този начин се завърта колелото на българската икономика. Животът е пари. Всички го знаем, само че някои все още се правят, че не го знаят. Имаш ли пари, ти си някой, нямаш ли – никой си, дупка!
Мутрата е спокоен. Осигурил е бъдещето на децата си. Вярно, синът му е Дилър, но той ще му дърпа ушите. Ако започне да друса, разбира се! Иначе, нека си продава, това си е бизнес, вади си хляба момчето. Мутрата е спокоен. Заличил е миналото. Спи спокойно, с пистолет под възглавницата, защото всичко е хубаво, ама то не се знае, дали тези, които го създадоха, няма да му връчат сметката.
7. Ченгето
– Хей, хвани двата парцала, а тоя го пусни. Това е Дилър, син е на Мутрата. Я да ви видя пиленца, седем осминки и две четвъртинки. Ама вие май ще си правите купон! Е, ще поседите в районното, там ще празнувате, а утре заминавате в следствието. И в най-добрия случай ви чака психодиспансер. В най-добрия. Младок, слагай им белезниците и ги води в районното! Там ще се повеселим с парцалите. А ти, моето момче, се омитай преди да съм казал на баща ти. Това е, Младок, работа. Вадя си хляба! И аз семейство храня. Да не съм Корадо Катани случайно, нека тия горе се разбират, а пък ние да си я караме, както си знаем. Деца храним. Срещу ръжен не се рита! Дилър и да го хванем, пак ще го пуснат, само ние можем да си изпатим. Хайде води ги тия, а после ще заработим малко джобни на кръстовището.
8. Войната
Преди десетина години по софийските улици се водеше война. Не, не тая, която отразяваха медиите. Друга война. Тиха война. Мутри срещу алтернативки. Скъпи коли срещу евтини обувки. Бръснати глави срещу дълги коси. Пари срещу идеи. Бухалки срещу пилешки мускули. Не, нямаше чак толкова открити стълкновения, алтернативките не ядяха кой знае колко бой от мутрите. Това беше война на принципи. Материализъм срещу идеализъм. Чалга срещу музика. Технология срещу природа. Накрая алтернативките си обръснахме главите и заприличахме на мутри, а мутрите си пуснаха коси и заприличаха на алтернативки. Естествено. Мутрите победиха и с материални средства наложиха естествените си идеи. Не, не с бой. С психология. Хората поискаха сами да приличат на тях. И в момента много голям процент от българите споделят ценностите на мутрите. Пари, коли, жени, жизнен стандарт. Много пари. А самите мутри се отказаха, стана им тъпо и започнаха да пишат поезия. Но те победиха. Защото в момента е по-лесно да намериш мутра-поет, отколкото българин, който не мечтае за много пари.
9. Децата
– Искам да съм Зинедин Зидан, защото от всички футболисти той взима най-много пари.
– Искам да съм Мишо Шамара, защото има хубава кола.
– Искам да съм компютърен специалист, защото там дават много добри пари.
– Искам вместо Ботев в училище да ни преподават текстовете на рапърите. Защото те са реални, богати и щастливи.
– Искам в Америка. Там е много хубаво.
– Искам. Много пари.
10. Децата. Преди години
– Искам да съм Гунди. Той играе най-красиво.
– Искам да стана космонавт.
– Искам да съм лекар.
– Искам да съм учител.
– Искам да съм при мама и татко.
11. Учителката
– Как да имам стимул?! Да оставим настрана, че парите не ми стигат, но отдавна вече и децата престанаха да ме уважават. Правя им забележки, те ме замерят с хартийки. Преподавам им материал, те си играят с мобилните телефони. Организирано ги водим на кино, те бягат в компютърните клубове. Повиках родителите на един калпазанин, те ме заплашиха, че ако не му поправя двойката, ще направят всичко възможно да ме уволнят. И най-вероятно ще успеят. Имат пари. От какво значение е за тях някаква си там мизерна учителка. Инциденти, че има, има. Замеряна съм с баскетболна топка, изваждан ми е нож, от ученици все, петокласници, шестокласници, деца. Какво мога да направя? Без друго парите не стигат, ще ме уволнят, ако се оплача, и става още по-зле. А, за учебниците, по-добре не го пишете, моля ви! Нали аз трябва да живея от нещо. Вярно, пробутвам учебниците, писани от някои, но и те ми дават някой лев. Трябва да се живее. И с оценките постъпвам така, понякога. Заплатата ми е малка. Много малка. От какво да живея. Върша нередности, може би, но нали ми плащат, а парите са най-важното. Извинявайте, но не мога да ви отделя повече време, задавате прекалено много въпроси. Обещахте ми да остана в анонимност.
12. Лекарят
Доктор Иванов работи в Окръжна болница. Хирург. Спасил е много човешки животи. За какво ли? Прибира се доктор Иванов в панелното си жилище на осмия етаж. Отваря вратата. Желязната блиндирана врата, която пази двустайния му апартамент от крадци. Влиза. Бавно се придвижва през коридора, обкован с разпадаща се дървена ламперия. Поздравява жена си, поглежда децата си и отива в кухнята. Прозорците са с решетки. На осмия етаж! Прозорците на д-р Иванов са с решетки! Отваря хладилника, марков, на изплащане, вади бутилка алкохол, отсипва си в голяма чаша, отпива и сяда на масата. Започва да говори на себе си:
– Писнало ми е от уиски и шоколадови бонбони. Следващия път или ми плащат, или оставям пациента на масата с разпорен стомах. Не ме интересува. Щатът ми е 280 лева, чисти вземам около 400, чувам даже, че ще ги намаляват заради проблемите с клиничните пътеки. Аз за какво работя? Едно обикновено джипи получава само от здравната каса над хилядарка, а аз режа хорските стомаси за 400 лева. Ами, ако жена ми остане без работа, утре децата ще искат да учат. Какво става тогава, кажи ми, какво става? Затова или парите, или не знам!
Доктор Иванов се отцепва. Заспива. На другия ден пак се събужда и отива на работа. И пак спасява човешки животи. Докога ли?
13. Джипи
– Вярно, касата ми дава пари, но те не ми стигат дори и за бензин. Аудито харчи много, знаете. А колко други разходи имам! Затова, госпожа, когато ви идвам на крака у вас, ще ми плащате по пет лева. Нищо, че по закон са лев и десет. Иначе изобщо няма да дойда. Не ме интересува, че нямате! Всички така викате! А имате повече пари от нас. Пет лева. И толкова. И ви сменям лекарството. Loratidin-ът не действа на вашата алергия, днес ще ви предпиша Claritin , вярно, малко по-скъп е, но за сметка на това е ефикасен. Хайде, стига сте ми хленчила, имам час при фризьора, няма да се занимавам цял ден с вас! Времето е пари! Чакат ме и други пациенти. Не сте само вие. Пийте си лекарствата и ще ви мине! Довиждане, госпожа.
14. Магистър-фармацевт, 20.09.2003, 11,02 ч
– Да, госпожа, доктор Христова ви е изписала Claritin. Той е вносен и е много по-добър от българския Loratidin. Струва 11 лева, а българското е 3 лева, но тези осем лева са нищо в сравнение с разликата в качеството. Лекарствата са несравними. Щом ви го е изписала доктор Христова, значи си заслужава. Ами да, веществата са различни, технологията на производство, начинът на действие е различен. Доктор Христова е малко сприхава, но иначе, знаете, е много добър специалист. Да благодаря ви, заповядайте рестото.
15. Магистър-фармацевт, 20.09.2003, 11,08 ч
– Уф, писна ми от досадни бабки! Говориш им и изобщо не те слушат. Много ясно, че Loratidin и Claritin са едни и същи субстанции, но с различни търговски наименования. Даже българското е малко по-читаво. Ама нали съм на процент освен на твърда заплата, ще ми се и кафенце, и дискотечка. Малко живот. Добре че са Христова и другите джипита, изпращат ни балъци, а пък ние си пробутваме вноса. Страшно гот. Защото 10% от 11 лева си е цяло левче и нещо, а от 3 лева са някакви мизерни тридесет стотинки. Разбираш ли? Изкарвам по някой лев отгоре. И пак не ми стигат пустите пари! Няма да се оправи тази държава. Политиците ни съсипаха.
16. Пенсионерът
Оцелява българският пенсионер. Оцелява. Ама как само оцелява. С триста зора. В мизерия. На кисело мляко и хляб. На тъмно и на студено. Оцелява. В борбата с джипита и магистър-фармацевти, с данъчни и такси смет. Оцелява. Изключил е парното, живее здравословно. Изключил е всичко. Живее, просто живее. И оцелява. Наистина оцелява. Слава Богу! Дори му остава време за телевизия и да се оплаква.
17. Работа
В крайния квартал няма работа. Или поне е трудно да се изброят легалните начини за препитание. Магазинер, фризьор, автомонтьор, строителен работник и дотам. Заводите, които са осигурявали някога работа, отдавна не работят. Хората са принудени да търсят препитание някъде другаде. Това “някъде другаде” се изчерпва или със служба в централната градска част, или с работа в някой, незнайно защо оцелял, цех в извънградския район. Като и в двата случая понятието легална, нормална работа е спорно. Както е спорна легалността на охранителя на дискотеката. По документи може би всичко е редовно, но в действителност? С какви пари е направено заведението, как функционира, продава ли се алкохол на малолетни? Както и да е! Без излишни въпроси. Проблемът е, че в крайния квартал почти няма нормална рабта. А работата в други райони при всички положения е значително по-неизгодна, защото към и без това изтънелите сметки на домакинствата се прибавят немалките транспортни разходи, независимо дали човек ползва личен автомобил, или услугите на градския транспорт. Здравите български селяни, ако все още съществуват, биха казали, че този, който седи без работа, се върти в леглото и мисли глупости, и биха били прави. Ако този, въртящият се в леглото, е и гладен, то тогава и измислените глупости са не само по-страшни, но и се превръщат в реалност. Така поради липсата на легална икономика в крайния квартал се ражда нелегалната икономика.
Придобиват гражданственост новите професии: дилър, бияч, проститутка, убиец. Пазарна икономика. Пазарът има нужда от дилъра на наркотици, създава си го. Пазарът има нужда от биячи, създава си ги. Проститутки, но не като тези от Лъвов мост, създава си. Елементарно. След поредното поръчково убийство полицията и медиите търсят въображаем убиец от далечни страни. Глупости. Той си е тукашен. Даже са много. Защото когато човек няма нормална работа, той лежи гладен в леглото и за пари би направил всичко, особено престъпление, и би го направил добре, изпипано, без следи, защото когато му предложат нещо такова, то вече безкрайно добре е обмислено, планирано. Защото границата със съвестта отдавна е преодоляна. Когато си долу, там някъде, притиснат между стените на панелното си битие, загубил си вярата си отдавна и не можеш да видиш бъдещето си, ти просто мутираш. А мутациите са непредсказуеми. Или пък са предсказуеми, но с обратен знак.
18. Търговка
– Вярно, грозен е, стар е, отвратителен е, но пък има пари и ми дава най-важното. Не знам какво работи, не ме интересува. Обаче ми купи кола, маркови дрехи, нов модел мобилен телефон, правя си прическата при стилист Капанов, ходим на партита, обикаляме елитните заведения. Дава ми самочувствие, придобивам високо обществено положение. Въобще, имам всичко, което желая. Животът е лукс. Сега ми е времето да си поживея. Когато остарея, ще бъде късно. Иначе е гнусен, правя секс с него и после повръщам, но нещата си имат цена. Любов! Хайде стига, това е за идиотките, които не знаят какво искат, а после реват, че не могат да си купят елементарен парфюм. Чувства! Няма такива неща! “По-добре нещастна на задната седалка на “Ролс-Ройс”, отколкото щастлива в градския транспорт”. Казала го е Грета Гарбо и добре го е казала. Сложихме си вече скъпа PVCдограма в апартамента, на шест месеца подменяме мебелите, разполагаме с всички нови технологии, обещал ми е да си построим вила, някъде в покрайнините на София, теракотата ни е испанска, 30 лева квадратния метър, колата ми струва повече от 30 000 лева, само за прическа давам стотарка всеки месец, ходя на масаж, фитнес, сауна, правим си екскурзии в чужбина, не работя, не домакинствам, нямам сополиви келеменца, за които да се грижа, нямам и не искам, а и той не ме натиска, има големи деца от първия си брак, много по- големи от мен. Просто се забавляваме, това е! Животът е забавление! Купон!
19. Студенти
– Ходих в Австрия, работих на черно, плащат 6 евро на час. Заслужава си. Хората са мили, отворени, не са като тъпите българи. Виена е красив град, има много забавления. Ние сме провинция. Само чакам да завърша тъпото си образование, да взема дипломата и бягам. Няма да им работя тук за някакви си пикливи 200 лева. Просто няма. Не си заслужава. Патриотизъм!? Това е за балъците. Заминавам, за да стана човек и да живея човешки, а не да си броя стотинките в нашата шибана държава. И родителите ме съветват така да направя. Тук няма бъдеще за мен. Вярно, в началото ще е трудно, но някак си ще изкарам годинките, докато получа тяхно гражданство и – чао, България, чао селения, чао мизерия!
– В Германия плащат по-добре, 15 евро на час и по-лесно дават гражданство. Ще минем за турци, а там има страшно много турци.
– Абе в Щатите си е най-добре. Плащат много повече отколкото в Европа. Дано само ми излезе късметът и да получа зелена карта! Моля се всеки ден!
– Дано! Иначе цял живот ще сънувам, че карам хубава кола и имам страшно много пари, с които ще си купувам страшно много неща.
20. Строител
– Нямам пари!
– Е, как така нямаш? Нали вчера ти платих 1000 лева.
– Отидоха. Купих кола на сина си.
– Е, аз какво да направя?
– Нямам пари! Дай ми още малко!
– Още не си свършил работата.
– Ама и ти си стиснат! Мизерник! Виждам те, че нямаш. За какво се захващаш с ремонт тогава? За какво се захванах и аз, да ме пита човек?
– Нали ти дадох 1000 лева, ще ти дам и останалото, когато свършиш.
– Мизерник. Какво са хиляда лева? Може ли да се каже, че са пари? Синът иска да иде в чужбина. Откъде да му дам? Нещастник! Нищо не знаеш! Виж на какво ми приличат ръцете! Работата е трудна.
– Трудна, вярно. Ама, я ми кажи, кой в България взема 2000 лева за петнайсет дена работа, чисти, без данъци.
– Не ме интересува. Те нека си седят зад бюрата. Аз искам пари. Много пари!
– Лекарите бачкат за много по-малко.
– Тяхната е лесна, братле! Седят си в кабинетите и “дишай, не дишай”! Нямат моите разходи.
– Ще ти платя, когато си свършиш работата.
– Нещастник! Миналата година бачках на вилата на един. Може и да беше мафиот, но се оказа човек. Много по-човечен от тебе. Аванси, спокойствие, всеки ден ни купуваше по каса бира и кило кебапчета. Човек. А ти си нищо. Човек без пари е нищо. Огън да го гори. Няма полза от него. Животно!
21. Работник
Всеки ден излиза точно в пет от дома си. Запалва старата си “Лада” и отива в единственото все още работещо предприятие в района. Незнайно как, запазил се цех за арматурни заготовки. Близо до Гара Искър. Приватизиран, естествено. Работи до пет вечерта. Прибира се. Отново не са му платили. Осигуровките текат на минимална работна заплата. Получава чисти малко повече. Когато ги получава. Новите собственици не бързат с плащанията. Макар и предприятието да има оборот. Новобогаташите строят усилено. Поръчките валят. Джобовете на собствениците са издути от петдесетолевки. В джоба на работника има пакет евтини цигари и кибрит. Прибира се работникът, задълженията му към “Топлофикация” и “Софийска вода” далеч надхвърлят финансовите му възможности. Голяма работа. И да го вкарат в затвора е по-добре, там хранят три пъти на ден. Работникът е сам. Жена му е избягала при някой по-богат, децата му са някъде на улицата. Прибира се работникът. Бутилка евтин алкохол и сън. До утре.
22. Клошар
Някога е бил някой си. Сега е клошар. Събира разни неща по кофите. Яде от кофите. Спи, загърнат с кашони под някое стълбище. Ако не го изгонят, разбира се. Не проси. Под достойнството му е. Събира боклуци. Предава ги на вторични суровини. Преживява. В миналото, действително, може и да е бил някой си. С име. Сега няма име. Няма дори и прякор. Сега е просто клошар.
23. Комарджия
– В тоя живот или си от страната на прецаканите, или си от страната на прецакващите. Средно положение няма. Ако не прецакам, ще ме прецакат. Това е. Доверие нямам никому. Сварката е проста игра. Въртят се картите. Въртят се парите. И не е важно да имаш силна ръка, важното е да си в по-добрата комбина. Лесно е. Сядаме в градинката зад блока, вадим картите и започваме. Калъфи винаги се намират. Гледат ни. Харесва им. Парите се въртят, щастието се усмихва, виждат се победители и сядат. В началото сме любезни, даваме аванс на глупаците, за да извадят едрите банкноти. Заиграят ли едрите банкноти, отключваме нашата. Калъфите губят, ама много губят и въобще не се усещат, не се отказват, още малко и ей сега ще си върнат, още малко и ще наваксат, мислят си, надяват се, а все повече затъват и затъват. Накрая си отиват с празни джобове, заядат ли се нещо, ядат бой. Но всъщност рядко се заяждат, напротив, на другия ден пристигат отново с надежди и още повече пари. Не е лесно да се родиш калъф, ама какво да се прави, ако нямаше калъфи, гладен щях да стоя. Дали изпитвам жал? Не, в никакъв случай. Еднакви сме. Разликата е друга. Калъфите винаги губят, а аз съм от страната на печелещите. Въпрос на късмет. И на навременен избор.
24. Скинхед
Кубинки, подгънати дънки, тиранти, яке без яка, лъснато кубе, наперена походка и решителност, иначе е на около 16 години. Добър ученик. Интересува се от история:
– Мразя “говедата”, защото са цигани. ЦСКА е религия. Вяра. От ЦСКА съм и мразя “говедата”. Хитлер е жив! “Май кампф” е книгата! Смърт на циганите, евреите и шибаните “говеда”. Да мрат! Изпитвам оргазъм, когато ритам “говедо” в главата. По-гот е, отколкото с жена. Вчера разгонихме фамилията на мангалчетата, пръснахме им тиквенцата на гадините. Утре пак! Мразя ги! Хайде стига толкова съм говорил. Трябва да се прибирам. Мама каза, че ако не се прибера в десет, ще ми спре джобните.
25. Отличник
– Изобщо не ми харесват глупавите забавления. Не е в мой стил. Обличам се хубаво, не пия, не пуша. Предпочитам да си стоя вкъщи и да уча. Знам, че моят път е правилен. Утре ще ги видя докъде ще стигнат те с глупавите си забавления, ще пропаднат най-вероятно. Завърших елитна гимназия, уча елитна специалност на елитен университет, утре ще ми предложат елитна работа. Мога да замина и за чужбина. Мога и да остана тук. Ще стана политик или бизнесмен. Ще имам много пари. И тогава те ще ми завиждат. Ама аз няма да им обръщам внимание. Колкото повече ми завиждат, толкова повече ще се радвам. Аз съм сериозен човек и затова съм задължен да се издигна. Има нужда от такива като мен. Само ние, елитните, заслужаваме доверие. Тия, с глупавите забавления, да си гледат работата, от тях нищо не става. Те не разбират смисъла на живота. Защото не си ли извоюваш власт, пари и обществено положение,ти си никой и оставаш такъв за цял живот.
26. Р.С.
– Новите технологии са всичко. Компютърът е найдобрият ни приятел. Никога не лъже, никога не подвежда, никога не прецаква. Винаги мога да общувам с него. Превръща света в глобално село и това е прекрасно. С него си вадя хляба, с него ставам, с него си лягам, вече има и прекрасни сайтове за виртуален секс. По-хубаво е, отколкото с жена, по-безопасно е, а е и по-неангажиращо. Благодарение на компютъра имам приятели по целия свят. Не, никога не съм ги виждал, но всеки ден общувам с тях, пишем си в Интернет. Ако ги видя в действителност, магията ще изчезне и нищо няма да се случи. Така е много по-хубаво. Пазарувам с компютъра, за какъв ми е да излизам!? Целият свят навън е събран тук, в това иначе малко пространство. Прекрасно е. Седиш си у дома и притежаваш целия свят, затворен в един обикновен компютър. Нека се стрелят навън, нека се унищожават! Да правят каквото си искат! На мен ми харесва да прекарвам по цял ден с моя най-добър приятел.
27. Покойник
Беше добро момче. Лъчезарно. Вечно усмихнато. Викахме му Малкия, макар и да бяхме връстници. С него винаги беше ужасно весело, пиехме бира или друг алкохол, пафкахме джойнт, излизахме с момичета, ходехме на концерти, в клубове. Не сме били кой знае колко близки, но си прекарвахме добре. После се разделихме. Той започна да друса. Хероин. Не, не стана наркоман. Но опитваше… И още преди да се е закачил, загина. Дилърът беше смесил хероина с някаква гадост, за да изкара повече пари, очевидно. По-малко чисто вещество, по-малко разходи. Не е луд този, който продава дрогата, луд е този, който я купува. И все пак дилърът уби едно момче на 18 години. Уби го. А с некачествената си дрога, може да се предположи, че е убил и други или пък, че ще ги убие. А и почти всички закачени умират, рано или късно! Няма значение. Бог да го прости, Малкия! Беше добро момче.
28. Чалга
Кварталната кръчма “При Гого” 21,30 ч. Пет-шест масички, отрупани с алкохол и мезета, надута уредба, най-новите хитове на Малина, Кати, Глория и найразлични хора, които се гледат подозрително и все пак се насилват да изглеждат весели, щракат с пръсти, пляскат, жените опитват въртеливи движения със задните си части. Купон. Кварталната кръчма “При Гого”, 22,30 ч. Суматоха. Пребили са някого. Всъщност всички са пребили един, който е погледнал с някакъв си поглед към жената на друг. Този друг е спипал единия на местопрестъплението и понеже очевидно е взел надмощие, останалите са се присъединили. Допълнение към купона. Чалга, жени, ракия и бой – какво друго би могъл да пожелае човек, когато е решил да се забавлява.
29. Фитнес
В крайния квартал има повече фитнесзали, отколкото футболни игрища, волейболни и баскетболни площадки. И тези фитнесзали почти винаги са пълни, макар и да се плаща такса, докато зоните за спортни игри отчайващо пустеят. Парадоксално, но факт, вдигането, тласкането на щанги се оказва по-популярно от футбола, баскетбола и волейбола. Очевидно желанието на хората да придобият здрава осанка, подобна на култовия борец от средата на деветдесетте години на миналия век, се оказва по-голямо от желанието да се спортува за удоволствие с приятели, на игрището. Едва ли англичаните щяха да измислят футбола, ако знаеха, че работата с железа доставя такава огромна радост на хората. Фитнесът обаче не е самоцел. Напротив – рядко целенасочен спорт е! Целта е да се напомпат мускулите, да се налее снагата, да се придобие агресивен вид, който ще е предупреждение за недоброжелателите. Успоредно с нарастването на бицепсите нараства и самочувствието на практикуващия фитнес, погледът му се изпълва с важна враждебност, движенията му стават все по-тромави и стабилни. Изглежда неуязвим, солиден, силен. Фитнесът обаче също подтиква към употребата на вредни вещества. За ускоряването на процесите при натрупването на мускулна маса се използват широка гама от лекарствени средства от групата на анаболните стероиди, които оказват сериозно въздействие върху човешкия организъм и прекомерната им употреба води до заболявания на сърцето, черния дроб, бъбреците. Освен това силата, придобита от фитнестренировките, съвсем се изпарява, когато по една или друга причина конкретният човек спре да практикува. Красиво напомпаните мускули грозно увисват. И хората малко късно си дават сметка, че заниманията с футбол, баскетбол и волейбол са не само по-здравословни, но и много поприятни.
30. Пари
За модерните западноевропейски общества парите са не само критерий за успех и благополучие на отделния индивид, но и признак на принадлежност към висша форма на цивилизованост. Парите са не само всекидневие, но и основа в скалата на общественото развитие. В стремежа си да достигнат нивото на жизнен стандарт, характерен за развитите страни, хората, живеещи в крайните квартали на София, изграждат собствена философия за спечелването, усвояването и реализирането на финансовите средства. Според данните на Националния статистически институт безработицата в град София е със значително по-ниски нива от характерните за България като цяло. За София цифрата се движи между 3% и 5% в зависимост от сезона, за страната тя надхвърля 17%. Високият процент трудова заетост предполага наличието на определени, макар и недостатъчни доходни постъпления в домакинствата. Тези постъпления се увеличават посредством работата на друго място, освен основното, работа в сивия сектор, занаятчийска работа в свободното време (поправки на битови уреди, замазки, вътрешен ремонт на апартамент, поправка на автомобили). Отделно от това е задействана схемата на блоковия заем, при която едно частно лице винаги дължи пари на друго частно лице, а трето частно лице дължи на първото.
Същевременно почти всички дължат на “Топлофикация”, “Софийска вода” и данъчните. В този смисъл, като се изключат мизерстващите групи на пенсионерите, инвалидите, безработните, многодетните семейства, хронично болните и самотните майки, в общи линии останалите по-скоро разполагат с пари. Не бива да се пропускат и постъпленията от наеми, роднини в чужбина, продажба на земи и селски имоти. Всичко хубаво, но когато се зададе въпрос, дали стигат парите за нормален живот, обикновено ще ви отговорят, че те изобщо са крайно недостатъчни. И в следващия момент запитаният ще превърти ключовете на личния си автомобил и ще отиде някъде да практикува “светски живот”. И както обикновено, проблем не е липсата на финанси, а тяхното разпределяне. Има пари за кола, черна техника, РС., СД, МРЗ, дискотека, алкохол, екскурзия. Няма пари за училище, болница, църква. Има пари, когато трябва да се демонстрира благополучие, няма пари за децата, когато се налага да спортуват, танцуват или просто играят. Има пари за нов модел безжичен телефон, няма пари да се платят данъците на “шибаната държава”. Има пари за седем водки, десет салати, любовница, секстелефон, няма пари за театър, кино, опера, книга. “Има – няма”, както се пее в известната шопска песен, или “тука има, тука нема”, както се надхитряха дребните мошеници от софийските градинки и пазари. А освен всичкото имане и нямане парите са превърнати в култово божество, на чийто олтар ежедневно се поднасят различни жертвени животни. Парите са най-честата причина за семеен скандал, сбиване, тежко престъпление, убийство. Парите са форма на човешко себеизразяване, по-висша от изкуството. “Първо парите, пък после аз ще ви покажа какво мога!” – това е най-често изричаната реплика, независимо дали устата е на начинаещ футболист, опитен майстор или пък “пианиствиртуоз”.
-Парите или животът! – изкрещя крадецът и насочи пистолет към слепоочието на жертвата.
– Животът! – спокойно отговори жертвата. – За какво ми е живот без пари!
Крадецът отпусна оръжието надолу, прекръсти се и избяга.
31. Една метафора
Някой си засадил орех. Отдавна. След това умрял. Орехът останал. Голям, красив. Всеки ден давал въздух, а през есента и орехи. След време дошъл друг. Отсякъл ореха, защото му пречел. Направил си мебели. А преди да умре, засадил на мястото на отсечения орех бор. После умрял. Борът останал. Голям, красив. Всеки ден давал въздух, а понякога и шишарки. Накрая дошъл трети. Отсякъл бора, защото му пречел. Изгорил го в камината. Изгорил и мебелите, оставени от предшественика му и умрял. Без да посади нищо.
32. Пътят
Преди много години, след дълга и изтощителна борба с далеч по-страшни неща от тези, които стават в България, Александър Солженицин достига до една дума. Важна дума. Нравственост.
33. Финал
Край на филма. Надписи. Музика. Девета симфония.
Лудвиг Ван Бетовен. Ода на радостта. Надписи. Всяка прилика с действителните лица и събития е преднамерена. Имената са измислени, фактите не.
Речник на чуждите думи:
джойнт – цигара с марихуана;
стаф – хероин;
дилър – продавач на наркотици;
осминка, четвъртинка – различни дози наркотично вещество;
сварка – хазартна игра;
парцал – зависим от хероина, закачен, болен;
арлтернативка – последовател на музикално и социално течение от деветдесетте години на ХХ век, започнало да се развива в град Сиатъл, САЩ, и добило популярност чрез изявите на рокгрупи като “Нирвана”, “Пърл Джем”, “Саундгардън”. Течението замира след смъртта на вокалиста на група “Нирвана” Кърт Кобейн през 1994 г.;
говедо – привърженик на ФК “Левски” София.