И УНГАРЦИТЕ СЕ МАХАТ ОТ ИРАК. НИЕ ЗАЩО ОСТАВАМЕ?

0
242

Родена е в Рим. Детството си прекарва в Москва. Завършила е Факултета по журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски“. Работила е във вестниците „Народна младеж“, „Диалог“, „24 часа“, “Сега”. Като журналист-международник е била в Куба, Никарагуа, Испания и др. Автор е на книгата „Под небето на Матагалпа“ (1985 г.). Специализирала е по проблемите на Латинска Америка. В момента е журналист във в. „Монитор“.
На 15 ноември парламентът в Будапеща гласува дали да бъде удължен предварително предвиденият до 31 декември 2004 г. престой на унгарския контингент в Ирак с още 3 месеца – до 31 март 2005 г. Вносителят на предложението бе социалистическото правителство начело с наскоро поелия премиерския пост мултимилионер Ференц Дюрчани. “Ако не удължим мандата с 90 дни, ще пропуснем възможността да бъдем част от успеха, на който ще се радват онези, които ще бъдат там за иракските избори”. Така се опита да агитира депутатите Дюрчани в полза на предложението. За да бъде то прието, се изискваше мнозинство 2/3 от гласовете – условие, което бе гласувано от същия парламент още при решението за изпращане на контингента. Такова мнозинство обаче не бе постигнато. 191 от депутатите подкрепиха Дюрчани, но 159 се обявиха против.

Парадоксално, но факт – сред противниците на оставането в Ирак се подредиха представителите на десницата в Унгария начело с бившия премиер Виктор Орбан. “Няма какво повече да правим в Ирак. Стана ясно, че не можем да изпълним задачата си, не можем да установим демокрация там”. Така Орбан обясни вота си в телевизионно интервю. И добави, че разкритията за американските издевателства в затвора “Абу Гариб” са ликвидирали моралните аргументи за съществуването на коалицията.

Така Унгария става първата бивша соцстрана, която ще изтегли войските си от Ирак – въпреки уж общите за всички източноевропейци атавистични рефлекси на вярност към поредния Голям брат.

България обаче остава – за да буди завист у Дюрчани и да се радва на успеха на иракските избори през януари. Изпрати и нов контингент с променена структура – подсилени бойни единици за сметка на логистичния елемент, както обясни при изпращането началникът на Главния щаб на Сухопътните войски ген. Златан Стойков. Явно радостта от изборите ще кипи и у местното население, та затова и новата българска база в Дивания е с повишено ниво на защита от радостни изблици – бивша танкова казарма, опасана с 4-метрова бетонна стена, наблюдавана от 68 видеокамери, със сензори по земята срещу коли бомби в радиус от 400 метра.

И водената от САЩ коалиция, и назначеното пак от САЩ временно иракско правителство са убедени, че за изборите усилено се готвят и любителите на атентати и други нападения. Рискът за окупационните сили в Ирак ще нарасне многократно. Но смее ли някоя политическа сила в България да постави въпроса за изтегляне на изпратения в иракския ад български контингент – нали трябва да сме “предсказуеми” и сигурни съюзници…

Впрочем, БСП се престраши да си направи устата за евентуално извеждане на батальона ни след изборите в Ирак. Идат избори и у нас, трябва да се помисли и за общественото мнение, което нито една българска социологическа агенция няма куража да препита по иракската тема.

Ако сред българския политически елит имаше някой като Виктор Орбан, който да заговори за морал и за смисъл, можеше да се повдигне и въпросът защо тези фамозни иракски избори са издигнати в ранга на едва ли не решаващ вододел. Уж, видите ли, след тях там ще има законна власт. Нима е възможно в страна, в която се водят военни действия и са разположени окупационни войски, въобще да се говори за нещо законно? Изборите ще са фарс отвсякъде и могат да излъчат само вариация на сегашната марионетна власт, назначена от американците.

Фикция е и твърдението, че коалиционните части “пазят реда” и се борят с “терористи”. Достатъчно е да се види какво направиха американците във Фалуджа, за да се проумее простата истина, че това е война с всички иракчани, които не харесват окупацията. Другата фикция е постоянното пропагандно внушение, че ако иракчаните бъдат оставени сами да решават съдбата си, ще си изберат ислямски фундаменталисти начело. Сякаш такива ислямски фундаменталисти не управляват в Саудитска Арабия и не си другаруват със семейство Буш…

Затова ако БСП или който и да е там, наистина се вълнува от законност, ред и други такива, редно е още сега да постави въпроса за незабавно изтегляне не само на българските, но и на всички чужди войски от Ирак. Комплексарски подмятания от сорта, че “България не е Испания” и не може да си позволи принципността на Сапатеро, след случая с Унгария съвсем олекват.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук